№ 2589
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20231110204463 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по Жалба на М. А. Т., действащ чрез процесуалния си представител
адв.С. С. – САК срещу Наказателно постановление НП № 22-4332-029036 от 14.02.2023г. на
Началник група при СДВР, ОПП – СДВР, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител адв.С..
Въззиваемата страна ОПП – СДВР не изпраща представител.
Съдът служебно е изискал материалите по пр.пр.4725/2023г на СРП, имащи
отношение към случая. В хода на съдебното производство не е събиран друг доказателствен
материал.
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 02.03.2023г., видно от
разписката, инкорпорирана върху предоставения от ОПП – СДВР екземпляр на обжалваното
НП. Жалбата срещу това НП е подадена на същата дата, т.е. спазен е законоустановеният
14-дневен срок за подаването й. Като подадена в срок и изхождаща от активно
легитимирано за подаването й лице, жалбата е процесуално допустима. В нея се настоява за
отмяна на атакуваното НП поради неправилност на същото. Настоява се, че не е извършено
вмененото на жалбоподателя нарушение – от обективна странса, като се твърди, че същият
не е знаел за настъпилата служебна дерегистрация на управлявания от него автомобил. Не се
1
претендират разноски спрямо АНО, в случай на отмяна на атакуваното НП.
Самото административно наказателно производство е образувано на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН, с Постановление на СРП от 24.01.2023г за отказ от образуване на досъдебно
производство по материалите на пр.пр.4725/2023г на СРП и изпращане на същите на ОПП –
СДВР. Постановлението е получено в ОПП – СДВР на 27.01.2023г., видно от деловодния
щемпел върху изпратения от АНО оригинал на същото. Самото обжалвано НП е издадено в
месечен срок от получаване на Постановлението, а именно на 14.02.2023г.
Въз основа на доказателствения материал, изпратен от
административнонаказващия орган (АНО): справки-разпечатки от информационната
система на ОПП – СДВР и материалите по цитираната прокурорска преписка:
Постановление на СРП от 24.01.2023г за отказ от образуване на досъдебно производство по
материалите на пр.пр.4725/2023г на СРП; Акт за установяване на административно
нарушение АУАН № 538399/27.11.2022г съставен от Ц.И.И. – младши автоконтрольор при
ОПП – СДВР, съдът намира за безспорно установено, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
на 27.11.2022г жалбоподателят е управлявал чуждо, собственост на Б.Л.И. моторно
превозно средство л.а. БМВ с дк№ ****, което не е регистрирано по надлежния ред, а е било
със служебно прекратена от 04.11.2023г. регистрация.
Осъществен от обективна страна е съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Видно от Справката разпечатка от информационната система на ОПП, на
02.09.2022г в 15,48 часа в системата на ОПП – СДВР е регистриран постъпил по електронен
път документ № 10179/02.09.2022г. - регистриране на договор за покупко продажба. Това
означава, че на тази дата е сменен титулярът на правото на собственост върху автомобила.
Видно от съдържанието констативната част на АУАН, към датата на нарушението като
собственик на автомобила в информационните масиви на ОПП все още е фигурирал старият
собственик Б.И.. Видно от Справка-разпечатка на ОПП-СДВР, след служебното
възстановяване на регистрацията на автомобила – станало след деянието, а именно на
06.12.2022г., този автомобил е регистриран в собственост на Гюлджан Бехчет Фикрет.
Съдът обръща внимание на това обстоятелство, т.к. същото указва, че на
процесната дата жалбоподателят не е управлявал свой автомобил. Очевидно, предвид
липсата на обявяване за издирване на автомобила и непредприемането на други действия,
този автомобил да му е бил предоставен за временно ползване от бившия (Б.И. – напр. за
ремонт или по договор за наем или на друго основание) или новият (Г.Ф.) собственик или
упълномощено от новия собственик лице. Налице са хипотези, при които жалбоподателят да
управлява автомобила на правно основание, без да знае за настъпилата промяна в
собствеността, за датата на която е станало това, респ. за обстоятелството, че за новия
собственик е възникнало задължението по чл.143, ал.1 от ЗДвП в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила, след който срок при неизпълнение на задължението за
пререгистрация автомобилът да бъде служебно дерегистриран и така да се стигне до
фактическото положение - на процесната дата владеещият и ползващият този автомобил
2
несобственик да управлява чуждо МПС, което е служебно дерегистрирано по чл.143, ал.15
от ЗДвП (Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство).
Тези обстоятелства: дали жалбоподателят към момента на твърдяното деяние е
знаел за настъпилата промяна в правото на собственост и на коя дата да е станало това, не са
изследвани нито от АНО, нито от прокурора при СРП.
Хипотезите, свързани с предаване владението върху автомобила за ползване от
жалбоподателя от страна на новия собственик или негов пълномощник, са съпътствани с
получаване на документите на автомобила – поне регистрационен талон част 1 за
автомобила или пък копие от договора за покупка и/или пълномощно, където е вписан
титулярът на правото на собственост, откъдето жалбоподателят би могъл да направи извод
за променено и незаявено в ОПП – СДВР обстоятелство, свързано със задължението за
пререгистрация в едномесечния срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП (Приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба). Този въпрос – кой и кога е предал владението върху
автомобила на жалбоподателя за ползване, не е изследван от АНО, поради което не може да
бъде направен извод за знание за неизпълнено задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, настъпил
срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП и за възможността за извършване на нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
В още по-значима степен този въпрос стои по отношение хипотезите, свързани с
предаване на владението върху автомобила за ползването му от жалбоподателя, което да е
станало от стария собственик преди да реши да продаде автомобила, т.е. автомобилът да се
ползва от посочено от стария собственик лице, преди Г.Ф. да придобие собствеността върху
същия и ползувателят да не знае за покупко-продажбата, възникналите от нея задължения
към ОПП – СДВР и срокът за изпълнението им. Незнанието на тези обстоятелства изключва
умисъла според изричната разпоредба на чл.14, ал.1 от НК и доколкото в същинското
наказателно производство действа принципът на чл.11, ал.4 от НК – непредпазливите
деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, т.е. престъпни са преди всичко
извършените с умисъл деяния, а непредпазливите такива – само в изрично указаните от
законодателя случаи, то прокурорът правилно, след като е установил липсата на знание у М.
Т. за служебната дерегистрация на автомобила, е отказал да образува досъдебно
производство по изпратените му от ОПП – СДВР материали за престъпление по чл.345, ал.2
от НК.
За разлика от същинското наказателно производство, в
административнонаказателното производство действа диаметрално противоположният
принцип по отношение субективния елемент на общественоопасните деяния. Той е
прогласен в чл. 7, ал.2 от ЗАНН (Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи),
т.е. за да бъде едно принципът е, че нарушенията могат да бъдат извършвани с умисъл или
3
по непредпазливост, като за да се изключи виновно извършено деяние от сферата на
нарушенията, е необходимо законодателят изрично да е оповестил това в закона. Поради
тази причина, след като е приел, че деянието не е извършено умишлено от М. Т., прокурорът
правилно е отказал образуването на досъдебно производство и е изпратил материалите по
преписката на АНО.
Това означава, че АНО е следвало да установи по надлежния ред дали незнанието
на тези фактически обстоятелства у Т. (за служебната дерегистрация на автомобила) не се
дължи на непредпазливост, проявена от самия Т. – аргумент от чл.14, ал.2 от НК. Това не е
сторено. Без никакви действия, насочени към установяване на причините и основанието, на
което Т. управлява чуждо МПС, както и дали Т. е бил в състояние да установи, че
управляваното от него МПС е служебно дерегистрирано, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При всички положения, като намира, че от представените от АНО и от служебно
изисканите от СРП материали не може да се направи извод, че Т. е знаел, че управляваното
от него МПС е служебно дерегистрирано, като това незнание да се дължи на проявена от
него непредпазливост, настоящият съд намира, че Т. не е действал виновно – нито при
форма на вината умисъл, нито при непредпазливост. Всъщност в обжалваното НП не се и
посочва конкретната форма на вината, с която да е действал Т..
Поради липсата на осъществено от субективна страна деяние, съдът намира, че
твърдяното нарушение не е извършено, обжалваното НП е издадено в нарушение на
материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.
Доколкото липсва претенция за разноски, съдът не се произнася по такива.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление НП № 22-4332-029036 от
14.02.2023г. на Началник група при СДВР, ОПП – СДВР, с което за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на М. А. Т. са наложени наказанията:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град, в
14дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
След влизане в сила на това Решение, материалите по
административнонаказателната преписка да се върнат в ОПП – СДВР, а материалите по
прокурорската преписка – в СРП.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5