№ 3030
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110205777 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-004490 от
07.03.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на
В. В. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че не е съгласен с фактическата обстановка, тъй като е
оставил по надлежния ред автомобила си в сервиз, като изобщо не е
предполагал, че неправоспособно лице ще го управлява, като изрично сочи, че
не е предоставял автомобила си на лицето М. Т.. Претендира за отмяна на
издаденото му НП и претендира разноски по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят, е редовно призован, но не се явява
лично. В съдебното заседание се явява неговият процесуален представител –
адв. Д. С.. Последният иска от съда иска да отмени наказателното
постановление, като преповтаря изложените в жалбата аргументи.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Михайлова. Тя настоява
1
съдът да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като
фактите били безспорно установени, а от тях се извеждал обективният и
субективният елемент на нарушението. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 25.01.2025 г., жалбоподателят И. оставил собствения си лек автомобил
„Форд Фокус“, с рег. № **** в сервиз „ЕМБОКАРС“ ЕООД, като колата била
приета от управителя Е.Г., а за това бил съставен надлежен протокол за прием
на автомобила в сервиз, който се намира на л. 6 от съдебното дело.
На 06.02.2025 г. свидетелите Т. Дикова и Г. Г. изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение, при което същите се движили по
ул. „Невестина скала“ и забелязали, че свидетелят М. Т. управлявал
автомобила на И. (описан подробно по-горе) по посочената улица, след което
предприели спирането му за проверка. Лицето било тествано за употреба на
алкохол, като пробата отчела положителен резултат, а автомобилът
управлявал след като е бил лишен от право да управлява МПС. Установено
било, че автомобилът не бил собственост на водача (а на жалбоподателя И.).
Тогава, в същия ден 06.02.2025 г., свидетелят Дикова съставила в
отсъствието на И. АУАН затова, че в качеството си на собственик на
автомобила го е предоставил на лишен от правоуправление водач – свидетеля
Т.. АУАН бил връчен на И. срещу подпис на 21.02.2025 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 25-4332-004490 от
07.03.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на
В. В. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. Дикова, Г. Г., М. Т. и Е.Г.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
2
по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
нарушения при прилагане на материалния закон, което е абсолютно основание
за отмяна на НП, тъй като деянието не е извършено виновно и не
представлява нарушение.
Нормата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП сочи, че на водача, собственика или
упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява
да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която се отнася моторното превозно средство.
В конкретния случай изобщо не може да се говори за осъществено
нарушение, защото на първо място собственикът на вещта изобщо не е
предоставил автомобила на Т., а на управителя на сервиза – Е.Г..
На следващо място, колата е оставена на ремонт и между оставянето й в
сервиза и извършването на нарушението са изминали десет дни. В това време
автомобилът бил приет по надлежния ред за сервизен ремонт и собственикът
му не е имал фактическа власт върху него, поради което и въобще не би могъл
във всеки един момент да знае какво се случва с автомобила. Освен това,
съдът намира, че той не е имал съзнанието, че в сервиза работи
неправоспособен водач, който е употребил и алкохол и който в конкретен ден
ще управлява именно неговия автомобил.
Поради тези аргументи, съдът намира, че деянието е субективно
несъставомерно и описаното в АУАН и НП нарушение не е извършено
изобщо. Поради това, НП следва да бъде отменено и на процесуалния
представител на жалбоподателя да се присъдят разноски.
3
По отношение на разноските, съдът намира, че следва да присъди
разноски на адв. Д. С., който е предоставил безплатна правна помощ на
жалбоподателя, но по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА същият има право да
претендира съдът да му присъди разноски, с оглед обстоятелството, че НП е
отменено. Ето защо, спазвайки принципа на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът следва да осъди въззиваемата страна да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева в полза на адв. Д. С., на основание чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-004490 от
07.03.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на
В. В. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати по сметка на Д. Ц. С., с личен адвокатски
номер **********, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр.
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4