Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
02.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №1018 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.Д.М., с която е предявен осъдителен иск срещу
П. на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 100000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 19.03.2012 г., както и направените по делото
разноски.
Ищецът
твърди, че в периода 11.06.2004 г. – 19.03.2012 г. срещу него се е водило наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения
период е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало
значителни неудобства от разгласяване на обстоятелства около наказателното
дело, задържането му в ареста е протекло при изключително тежки условия.
Ответникът
оспорва иска по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е била взета и потвърдена по надлежния ред, а за
твърдените лоши условия в арестантските помещения ответникът не е легитимирана
да отговаря. За посочения в исковата молба период на задържане под стража
ищецът в рамките на друго гражданско дело твърди да е претърпял вреди от друго
наказателно производство, поради което обезщетения за вреди за този период не
могат да се търсят повторно.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С Постановление
от 22.03.2005 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК – за това че на 11.06.2004
г. около 23:30 ч. на път между м.В. и с.Г.К., Софийска област, действайки в
съучастие като съизвършител с Е. Д.М. и К.Н.Б.,
отнели чужди движими вещи – валута на обща стойност 2990,60 лв. от владението
на А.М.З. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това
сила и заплашване, и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
срок от 24 часа. На същата дата - 22.03.2005 г. ищецът е разпитан в качеството му
на обвиняем. С постановление от 23.03.2005 г. задържането е продължено за срок
от 72 часа – до 15:30 ч. на
25.03.2005 г. С влязло в сила на 18.04.2005 г. определение от 25.03.2005 г. на РС
Елин Пелин по ч.н.д. № 44/2005 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
С Постановление
от 14.06.2005 г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем освен за
грабеж и за престъпление по чл.116, ал.2, пр.4, вр.
ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.115, вр.
чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 НК – за това, че на
11.06.2004 г. около 23:30 ч. на път между м.В. и с.Г.К., Софийска област,
действайки в съучастие като съизвършител с Е. Д.М. и К.Н.Б.,
направили опит умишлено да умъртвят полицай Г. И.Р при изпълнение на службата
му, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като деянието е
довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, като му е взема мярка
„задържане под стража“. На същата дата - 14.06.2005 г ищецът е разпитан в
качеството му на обвиняем.
На 16.06.2005
г. на ищеца е предявено разследването и делото е внесено в съда на 23.06.2005
г. с обвинителен акт, за което е образувано съдебно производство – НОХД №205/2005
г. по описа на СОС. По делото са проведени 26 съдебни заседания в периода 17.09.2005
г. – 04.12.2008 г. С определение от 26.07.2006 г., потвърдено с определение от 23.08.2006
г. по в.ч.н.д. № 1111/2006 г. на САС, мярката
за неотклонение е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, а
впоследствие – от 09.03.2007 г. е изменена в „гаранция“.
С присъда № 49
от 04.12.2008 г. ищецът е признат за виновен в повдигнатите му обвинения, като
е потвърдена взетата му мярка за неотклонение „гаранция.“
С присъда № 46
от 5.10.2009 г., постановена по ВНОХД №306/2009 г. на САС, по което са
проведени 2 съдебни заседания, присъдата на първоинстанционния съд е отменена
изцяло и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, като мярката
за неотклонение е изменена от „гаранция“ в „подписка“. С решение № 25 от
12.03.2010 г. по КНД №653/2009 г., по което е проведено 1 съдебно заседание,
присъдата на въззивния съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда № 51
от 01.12.2010 г., постановена по ВНОХД №182/2010 г. на САС, по което са
проведени 7 съдебни заседания, присъдата на първоинстанционния съд е отменена
изцяло и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, като мярката
за неотклонение е изменена от „гаранция“ в „подписка“. С решение № 187 от 28.06.2011
г. по КНД №1112/2011 г., по което е проведено 1 съдебно заседание, присъдата на
въззивния съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда № 33
от 10.11.2011 г., постановена по ВНОХД №638/2011 г. на САС, по което са
проведени 2 съдебни заседания, присъдата
на първоинстанционния съд е отменена изцяло и ищецът е признат за невиновен по
повдигнатите обвинения, като е потвърдена мярката му за неотклонение
„подписка“. С решение № 49 от 19.03.2012
г. по КНД №3050/2011 г., по което е проведено 1 съдебно заседание, присъдата
на въззивния съд е потвърдена.
Установи се,
че по отношение на ищеца е била взета мярка „задържане под стража“ в периода:
22.03.2005 г. – 26.07.2006 г., мярка „домашен арест“ в периода: 26.07.2006 г. –
29.03.2007 г., изменена в „гаранция“, изменена в „подписка“ за периода: 05.10.2009
г. - 19.03.2012 г.
От
показанията на свидетелката М.А.П., съпруга на
ищеца, се установява, че процесното наказателно производство му се е отразило
негативно, направило го е избухлив и се е отразило на общуването му,
включително в отношенията със семейството му. Медийният отзвук от наказателното
производство е довел до последици в живота на дъщеря им и осуетил възможността
съпругът й да си намери работа. Свидетелят К.Н.Б., подсъдим по същото
наказателно дело, установява изключително лошите условията в ареста, при които
е изтърпявана мярката задържане под стража.
По делото не
се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е осъждан по 4 дела, сред които – по обвинения в кражба на лично и обществено
имущество, бягство от ареста, както и че по отношение на ищеца са в периода 01.01.2004 г. – 01.01.2012 г. има образувани
и неприключили 4 досъдебни производства, по които са му повдигнати обвинения
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за
него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на
изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното
наказателно производство е продължило 6 години и 11 месеца и 26 дни (от 22.03.2005
г. до 19.03.2012 г.). Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява във вземане
последователно на мярка за неотклонение „задържане под стража“ – 1 година, 4
месеца и 4 дни (от 22.03.2005 г. до 26.07.2006 г.), „домашен арест“ – 8 месеца
и 3 дни (от 26.07.2006 г. до 29.03.2007 г., впоследствие – „ гаранция“ и „подписка“
(до приключване на производството). Увреждането се изразява в понасяне на
неудобства, свързани с мерките за неотклонение и участие в процесуални действия
при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции
и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет, влошаване на отношенията
в семейството, влошаване на емоционалното състояние на ищеца – повишено нервно
напрежение и конфликтност. Гласните доказателства установяват неудобството, причинено
на ищеца от условията, при които е изтърпявал мярката „задържане под стража“ и последиците
на медийното отразяване на делото в семейството му и при търсене на работа след
освобождаване от ареста. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла
възраст с изградени социални контакти и авторитет, който обаче неминуемо е
повлиян и от другите четири наказателни производства, водени срещу него, за
които има влезли в сила осъдителни присъди, както и обстоятелството, че в
процесния период са били висящи няколко наказателни производства срещу ищеца за
тежки престъпления. Следва да се съобрази обстоятелството, че в периода, когато
му е била наложена мярката „задържане под стража“, ищецът е бил задържан и по
сл.д. № С-659/02 за престъпление по чл.116 НК от 18.07.2005 г. до 25.07.2005 г.
и по доз. № Д-130/2002 г. от 23.01.2006 г. до
01.02.2006 г. Към момента на предявяване на иска ищецът също е бил задържан,
считано от 19.12.2013 г. по ДП № 375/2013. Следователно не може да се приеме,
че установените вреди се дължат единствено и само на процесното наказателно
производство. Всички тези негативни последици са общо следствие на
наказателното преследване на ищеца по всичките дела, образувани срещу него,
едно от които е процесното. Затова при определяне на размера на обезщетението
по реда на чл.52 ЗЗД следва да се съобрази в каква част процесното наказателно
дело е допринесло за настъпване на вредите. В този смисъл е и практиката, постановена
по реда на чл.290 ГПК - Решение № 197 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1845/2016 г., III г. о., ГК и др. Връзка с указанията, дадени в т.11 на ТР
№2/2004 г. на ОСГК на ВКС, с цитираното решение се приема, че „щом по едно и също време е имало наказателни
производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й
неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения...“. Настоящото
производство не е започнало първо – към момента, към който е привлечен като
обвиняем, ищецът вече е бил задържан по друго наказателно производство (установява
се от показанията на Б. и от справката за на л.54). Към ищецът е било и
многократно осъждан – за кражби, телесни повреди, бягство от ареста и др. (виж
справката за съдимост на л.41-43). Поради това доброто име и авторитет на ищеца
в обществото вече са били накърнени именно с осъжданията му за престъпления от
общ характер и задържането му по друго висящо наказателно производство. И макар
да не може да се приеме, че накърненият обществен имидж на ищеца е единствено
от наказателното преследване, предмет на настоящото дело, не може да се отрече
обстоятелството, че на ищеца е причинено неудобство, свързано с организиране на
защитата си и явяване пред съда при разглеждане на делото в продължителен период
от време (съдебната фаза на процеса е продължила 7 години, което е извън
разумния срок).
При отчитане
на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер
на 5000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 5000
лв. (повлияна в най-висока степен от периода на задържането под стража и
продължителността на производството), отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е
съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията –напр. Решение № 236 от
19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV Г. О., ГК.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 5000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
Претенцията
за законна лихва е основателна от начален момент 19.03.2012 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес: гр.С., бул. *** №*,
да заплати на Е.Д.М., ЕГН: **********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: