РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1334
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.127а от СК, във
вр. с чл.45 от ЗДБЛ от А.С.Ф., ЕГН **********,*** против Л.И.И., ЕГН: **********,***, с искане съдът да постанови
решение, по силата на което да бъде разпоредено да се издаде задграничен
паспорт на детето С.Л.И., ЕГН **********.
В исковата молба
ищцата А.С.Ф. твърди, че с ответника имат едно дете С.Л.И., ЕГН **********, с
решение по гр. д. № 1196/2013г. по описа на PC гр. Велинград, е прекратен
бракът им с развод, а с определение по гр.д. № 73/2013г. по описа на РС –
Велинград родителските правата по отношение на детето са й предоставени.
Излага, че има две по-големи сестри ,
които са омъжени и живеят в Република Турция. Излага, че сестрите й имат деца,
които са нейни племенници и първи братовчеди на дъщеря им С.. Твърди, че
сестрите й и племенниците й рядко имат възможност да се прибират в България,
поради тази причина детето почти не се вижда с тях. Твърди, че за поддържа
дъщеря им връзка с най-близките си роднини, живеещи извън България е необходимо
да им гостува в Република Турция. Твърди, че от сестра й Ф.Д., живееща в гр.
Денизли, Р. Турция, има покана за гостуване през ваканциите. Твърди, че бащата
на С., ответника Л.И. е дал съгласието си, дъщеря им да пътува в чужбина,
придружавана от нея, в нотариално заверена декларация от 26.02.2015 година,
заверена под per. № 782 на нотариус С.Д., с район на действие PC гр. Велинград,
но въпреки, даденото от него съгласие, без абсолютно никакво обяснение и
причина отказва да даде съгласие за подновяване на задграничния паспорт на
детето, чиято валидност изтича на 11.03.2020г.. Излага, че за пътуване и
престой в Република Турция се изисква българските граждани да представят
задграничен паспорт с валидност минимум 6 месеца преди датата на изтичане на
валидността му. Счита, че при това положение, детето е поставено в невъзможност
да упражни правата си в пълен обем, въпреки че има дадено от баща си съгласие и
не може да гостува на леля си и братовчедите си в Р. Турция. Поради изложеното
моли съда да постановите решение, с
което да бъде разпоредено да се издаде задграничен паспорт на детето С.Л.И.,
ЕГН **********. Ангажира доказателства.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л.И., с който оспорва обстоятелството,
че не желае да спазва постановеното решение по гр. дело
1196/2013
г. по описа на Велинградския районен съд, в частта му по осъществяване на режима на личен контакт с детето. Излага, че действително в момента е в чужбина, но че няма пречка детето да посещава родителите му- бабата и дядото по
бащина линия на адреса му в Сърница, ул.
„ Свобода" № 40. Моли да се постанови
съдебен
акт, с който да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства- удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 490/07.04.2008 г. на гр. Пловдив,
се установява, че са родители на детето С.Л.И., ЕГН **********, родено от брака
им, прекратен с решение по гр. д. № 1196/2013г. по описа на PC гр. Велинград.
От приетия като
писмено доказателство заверен препис на задграничен паспорт на детето С.Л.И.,
ЕГН ********** се установява, че същият е със дата на валидност до 11.03.2020
г..
От представения
в заверен препис документ „поемане на ангажимент“ се установява, че ищцата и
детето са поканени от Ф.Д. да прекарат ваканцията си в Република Турция, като
разходите им за престой, нощувка, храна, здраве, както и пътните разходи по
време на гостуването ще бъдат посрещнати от нея.
От
декларация с нотариална заверка на подписите № 782 от 26.02.2015 г., на нот. С.Д.,
рег. № 541 на НК, с район на действие РС Велинград се установява, че
родителите- А.С.Ф. и Л.И.И. са изразили съгласие детето им С.Л.И., ЕГН **********
да напуска територията на Република България с цел пътуване до всички държави,
при условие, че е придружавано от родител, като срока на престоя зад граница не
надвишава повече от един месец, считано от датата на напускането му на
Република България, и съгласието е дадено до навършване на пълнолетие на
детето.
От събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С. А.Ф. - баща на ищцата,
се установява, че дъщеря му Ф.Д. живее постоянно в Република Турция, където е
омъжена, разполага със собствено жилище, представляващо апартамент, с площ от
120 кв.м., с три спални, който предлага отлични условия за пребиваване там.
Свидетелят излага, че молителката и дъщеря й С. редовно до настоящия момент са
посещавали роднините си в Турция през ваканциите и поддържат близки отношения.
Изслушана от съда
по реда на чл. 15 ЗЗДт, малолетната С.Л.И.
заявява, че желае да посещава роднините си в Република Турция, с които поддържа
изключително близки отношения. Гостувала им е досега и счита домовете им за
много хубави, като заявява, че й е приятно да ходи и да им гостува там.
В изготвения от
Дирекция „Социално подпомагане” – Велинград социален доклад се дава заключение,
че в интерес на малолетното дете е издаването й на задграничен паспорт, предвид
съгласието и на двамата родители то да пътува извън страната, като не променя
настоящия си начин на живот, и постоянно местоживеене. От разговор с бабата по
бащина линия е установено, че бащата принципно дава съгласие детето да пътува и
да му бъде издаден нов задграничен паспорт, тъй като по този начин то ще може
да пътува и до Франция, където ще посещава баща си. Установено е, че между
родителите комуникацията е прекъсната, но въпреки това детето поддържа контакт
с бащата по телефон и чрез интернет, както и с роднинския кръг по бащина линия,
като независимо, че той отсъства детето през почивните посещава бабата и дядото
по бащина линия. Изложено е, че в проведен разговор с детето то е изявило
желание да гостува на братовчедите си извън страната в Република Турция.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.127 а СК:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на
детето им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т.9 от ЗБЛД може да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойница, попечители, като при разногласие между
родителите спора се решава по реда на чл. 127а от СК. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗБЛД
паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България
и за пребиваване извън страната. В случаите на разногласие между родителите
спорът за напускане на страната от малолетни и непълнолетни се решава по реда
на чл. 127а СК, а преди създаването на посочената
разпоредба по реда на чл. 123, ал. 2 СК. Спорната съдебна администрация
обхваща въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите документи за това. Издаването на документите е свързано и е
последица от решаването на основния въпрос за пътуване на детето извън
страната, а не е предмет на самостоятелно искане. С оглед особения статут и
засилената закрила на децата, съгласието на всеки родител едно дете да пътува в
чужбина се дава за точно определени случаи и при преценка на конкретни
ситуации.
В конкретния случай между страните е безспорно
обстоятелството, че бащата е дал съгласие детето да напуска територията на
Република България с цел пътуване до всички държави, при условие, че е
придружавано от родител, като срока на престоя зад граница не надвишава повече
от един месец, считано от датата на напускането му на Република България, и
съгласието е дадено до навършване на пълнолетие на детето. Изложеното се
установява и от приетата и неоспорена по делото декларация с нотариална заверка
на подписите. В този смисъл съдът намира, че макар в настоящото производство да
е формулирано единствено искане за постанови решение, по силата на което да
бъде разпоредено да се издаде задграничен паспорт на детето С.Л.И., ЕГН **********,
то не е лишено от правен интерес и е допустимо.
Като взема предвид даденото съгласие на бащата за извършването
на пътувания в чужбина на детето и доколкото по делото са налице доказателства
издадения му задграничен паспорт да е с изтекла валидност, като съобразява и
съдебната практика (по арг. от Решение
№ 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК), в това число и липсата на пречки за издаването му,
намира искането за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на
детето за основателно, поради което следва да бъде уважено, като бъде
постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата за издаване
на паспорт на детето- С.Л.И., ЕГН **********.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът Л.И.И. следва да заплати държавна такса по предявения иск в
размер на 20 лв., при съобразяване първоначално внесената по сметка на съда в
размер на 30 лв..
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Л.И.И., ЕГН: **********,***, на основание
чл.127а СК, за издаването на паспорт
по реда на ЗБЛД на детето му С.Л.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.И.И., ЕГН: **********,***,, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 20 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване
препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА