Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно зА.едание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5963 по описа на СГС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Б.Д.” ЕООД, твърди, че на 25.06.2007 г. сключил с ответника – „Ф.А.” ЕООД, договор за изработка, по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи на обект „ПИБ” АД, гр. София, клон Сливен – разширение, които са определени по вид и количество в представена от възложителя и остойностена от изпълнителя количествено-стойностна сметка, която е неразделна чА.т от договора. Посочва, че с раздел I, чл. 2 от сключения договор страните са постигнали съглА.ие, че в случай, че в процеса на изпълнението на основните договорени работи възникне необходимост от извършване на други видове и количества работи, непредвидени в количествено-стойностната сметка, те също ще се считат като договорени за изпълнение. По силата на договора за изработка ответникът, в качеството му на възложител, е поел задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа, което страните са уговорили, че следва да бъде изпълнено по следния начин: 1) чрез заплащане на авансова вноска в размер на 100 000 лв., дължима в тридесетдневен срок след подписване на договора; 2) чрез заплащане на втора вноска в размер на 75 000 лв., дължима не по-късно от 15.08.2007 г.; 3) чрез заплащане на трета вноска в размер на 25 000 лв., дължима до 15.09.2007 г. Ищецът твърди, че в процеса на работа се е наложило да бъдат извършени допълнителни строително-монтажни работи във връзка с необходимостта от изграждане на нова тоалетна и топлата връзка между банковия офис и разширението му в друго помещение, както и във връзка с необходимостта от осигуряване на сигурност на помещението кА.а, което се е установило, че попада над зимника на жилищен блок. В хода на изпълнение на възложените строителни работи възложителят е поискал от изпълнителя да замени нА.тилката от гранитогрес по външните стъпала и рампа пред двата входа на обекта с бучардисан гранит, който не е включен в количествено-стойностната сметка към договора. Наложило се е и извършването на допълнителни кърпежи по стените с оглед поставено активно и мА.ивно мрежово оборудване на целия банков офис, както и на допълнително изтегляне на кабел от типа FTP4x2x0,35 в размер от около 2 000 м. Ищецът посочва, че в края на месец януари 2008 г. е извършил всички строително-монтажни работи на обекта и банката започнала ползването на изграденото разширение на салона, като след това е подписан и констативен акт обр. 15. Ответникът е заплатил чА.т от възнаграждението, което се дължи за извършване на първоначално уговорените и допълнително възложените работи, като към момента продължава да дължи чА.т от това, което се следва за допълнително извършените СМР, в размер на 49 120, 86 лв. Ищецът сочи, че възложителят е изпаднала в забава изпълнението на това задължение, поради което дължи и обезщетение за забавеното му плащане в размер на законната лихва, което за периода от 25.06.2009 г. до 24.06.2012 г. възлиза на сумата от 15 551, 26 лв. Поради изложеното моли съдът да осъди „Ф.А.” ЕООД да му заплати сумата от 25 120, 86 лв., представяваща чА.тична претенция от общо дължимата такава в размер на 49 120, 86 лв. – възнаграждение за извършените допълнителни строително-монтажни работи на обект „ПИБ” АД, гр. София, клон Сливен – разширение, дължими по договор за изработка, сключен на 25.06.2007 г.; сумата от 2 953, 07 лв., представяваща чА.тична претенция от общо дължимата такава в размер на 15 551, 26 лв. – обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва, начислено за периода от 25.06.2009 г. до 24.06.2012 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Ф.А.” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че не е възлагал на ищеца извършването на описаните в исковата молба допълнителни строително-монтажни работи на обект „ПИБ” АД, гр. София, клон Сливен – разширение, тъй като това не е станало с подписването на допълнително споразумение съглА.но уговореното с раздел II, чл. 2.5. и чл. 2.6. от договора за изработка, сключен на 25.06.2007 г. Посочва, че между страните по спора не е постигнато и съглА.ие за това какво ще бъде възнаграждението, което се дължи за претендираните от ищеца работи. Ответникът твърди, че е изплатил изцяло на ищеца възнаграждението, което е уговорено, че ще му се дължи с договора за изработка за строително-монтажните работи, които са възложени и приети като изпълнени по силата на тази сделка. Заявява, че не е извършвал плащане на възнаграждение за допълнително извършени от ищеца строителни работи на обекта. Ответникът посочва, че част от строително-монтажните работи, които са изпълнение на процесния обект, не са извършени от ищеца, а от трето за спора лице – „Кестел” АД, на който те са възложени, след като ищецът е отказал да ги извърши, поради което и на последния не се следва възнаграждение за тях. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 25.06.2007 г. между „Ф.АС” ЕООД, като възложител, и „Б.Д.” ЕООД, като изпълнител, е сключен договор, с който на изпълнителя е възложено да извърши строително-монтажни работи на обект „ПИБ АД, гр. София, клон Сливен – разширение”. В раздел I, чл. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят ще изпълни видовете СМР, описани подробно по количества в представената на възложителя количествено-стойностна сметка. С раздел I, чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че в процеса на изпълнението на основните договорени работи, вследствие технологична необходимост възникне необходимост от извършване на други видове работи, непредвидени в количествено-стойностната сметка, те също ще се считат като договорени за изпълнение. В раздел II, чл. 1 от договора е предвидено, че възложителят се задължава да заплати стойността на извършените СМР по количествено-стойностната сметка, която е неразделна част от договора, която възлиза на сумата от 222 762, 32 лв. без ДДС. С раздел II, чл. 2.5. от договора страните са се съгласили, че неописаните в количествено-стойностни сметки видове и количества работи, изпълнени по силата на раздел I, чл. 2 от договора, ще се изплатят в действителен обем по цени, определени след взаимно съгласие в деня на възникване на необходимостта от изпълнението им и съставяне на съответно писмено споразумение. В раздел II, чл. 2.6. от договора е предвидено, че при договореност за заплащане на отделни видове работи или части от тях по разходооправдателни документи, ще се съставя допълнително споразумение към този договор.
По делото е представена заповедна книга, съставена за строеж „Разширение на „П.И.Б.” АД, клон Сливен”, по който възложител е „П.И.Б.” АД, главен изпълнител е „Ф.АС” ЕООД и строител е „Б.Д.” ЕООД. В нея е вписана заповед № 1/ 20.07.2007 г. на проектанта на обекта арх. Л. П., в която е посочено, че на място е установено, че отворът, който е необходимо да се направи за топлата връзка между двата салона на банката попада в обема на съществуваща тоалетна, поради което и топлата връзка не може да се изпълни на посоченото в проекта място. С оглед на тази констатация със заповедта е наредено да се измести съществуващата тоалетна, да се изгради нова, а на мястото на старата да се направи отвора за топлата връзка между двата салона.
В заповедната книга е вписана и заповед № 2/ 29.10.2007 г. на проектанта на обекта арх. Л. П., в която е посочено, че е установено, че касата в оперативен салон I попада над зимника на жилищния блок, в който се намира офиса. Във връзка с това и с оглед предназначението и сигурността на помещението за каса е заповядано тавана, пода и стените да се обшият с ламарина 0, 6 мм., което не е предвидено в количествената сметка на обекта, след което стените да се направят по система „Кнауф”, тавана – с окачен таван „Армстронг”, а по пода да се положи гранитогрес. Със заповедта е наредено в помещенията, предвидени за мокет, да се направи гладка подова шпакловка, както и да се изкърти хидроизолацията на покрива на банката, като по този начин се отстранят съществуващите течове.
Със заповед № 3/ 29.10.2007 г. на проектанта на обекта арх. П. Ангелов, вписана в заповедната книга, е констатирано, че се налага допълнително изтегляне на кабел от типа FTP4x2x0,35 в размер от около 2 000 м., което не е предвидено в количествено-стойностна сметка, поради което е наредено да се достави и изтегли посоченото количество и вид кабел.
Със заповед № 4/ 30.10.2007 г. на проектанта на обекта арх. П. Славов, вписана в заповедната книга, е констатирано, че се налага промяна и изместване на вентилационната инсталация, както и увеличаване на броя на радиаторите поради увеличената площ на помещенията на банката. С оглед на това е заповядано да се изпълнят отоплителните и вентилационни инсталации по дадените от него указания, което води до увеличаване на броя на глидерите и на площта на въздоховодите.
В заповедната книга е вписана и заповед № 5/ 15.12.2007 г. на проектанта на обекта арх. Л. П., в която с оглед на това, че „Ф.АС” ЕООД изисква строителят да замени настилката от гранитогрес по външните стъпала и рампи при двата входа на обекта, е заповядано стъпалата и рампата във външната част при двата входа да се изпълнят с бучардисан гранит, вместо с гранитогрес. С тази заповед са дадени и следните предписания: 1) первазът във вътрешната част пред витринните стъкла във втори салон да се монтира с плочи от полиран врачански камък, за да придобие завършен вид; 2) да се пребоядиса повторно с латекс във втори салон на банката след приключване на всички строителни работи.
По делото е прието заключение на изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът ще обсъди при формиране на правните изводи по основателността на предявения главен иск по чл. 266 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
266 ЗЗД:
Съгласно
твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за
заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор
за изработка. За да бъде същата уважена, на първо място следва да се прецени
дали от представените доказателства се установява, че е налице облигационна
обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел
задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, които са тези уточнени и индивидуализирани в
приложение 1, 2, 3 и 4 към молба от 07.03.2014 г., намиращи се на от л. 84 до
л. 87 от делото на СГС, а
ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в
претендирания размер от 49 120, 86 лв.
По
делото не е спорно, че между „Ф.АС” ЕООД, като
възложител, и „Б.Д.” ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни
отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е видно и от
приетия като доказателство в производството писмен договор от 25.06.2007 г., който е подписан от двете страни по
сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на
всички съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на
работа, която изпълнителят „Б.Д.” ЕООД се задължава да
извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената работа.
По силата на
този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да изпълни строително-монтажни
работи /СМР/ на обект „ПИБ АД, гр. София, клон Сливен – разширение”, които са
описани по вид и количество в количествено –стойностна сметка, преставляваща
неразделна част от договора. При съобразяване на твърденията на ищеца, на които
той основава претенцията си за заплащане на възнаграждение, се установява, че
той претендира такова за извършени стрително-монтажни работи по изпълнение на
цялостната работа, възложена с описания договор за изработка, които, обаче, не
са включени в количетвено-стойностната сметка, представляваща приложение към него,
а такива, които в процеса на строителство се е установило, че е необходимо да
бъдат изпълнени, за да бъдат спазени действащите строителни правила и норми и
предписания на проектанта на строежа. Ето защо и доколкото като правопораждащ главното
вземане факт е посочен сключения договор за изработка от 25.06.2007 г., следва
да се отговори на въпроса дали процесните СМР са част от работата, която
ответникът е възложил на ищеца да извърши по силата на тази сделка.
За да се достигне
до заключение в тази насока съдът съобразява на първо място волята на страните,
изразена в уговорките, които са част от съдържанието на сключения на 25.06.2007
г. договор. При тълкуване във връзката им една с друга на клаузите на раздел I, чл. 1 и раздел I, чл. 2 от договора, се налага изводът, че
между страните е постигнато съгласие, че задължението, което ще възниква в
тежест на изпълнителя да извърши възложената работа ще включва изпълнението на
две групи строително-монтажни работи: първата са тези, които са индивидуализирани
по вид и количество в количествено-стойностната сметка, представляваща
приложение към договора /раздел I, чл. 1 от договора/, втората са тези, които не
са изрично посочени в количествено-стойностната сметка, но тяхното изпълнение е
станало необходимо в процеса на извършване на строителството от технологична
гледна точка /раздел I, чл. 2 от договора/. От съдържанието на клаузата на раздел
I, чл. 2 от договора за строителство се установява, че страните са се
съгласили, че втората група строителни дейности, ще се считат като договорени
за изпълнение с настъпване на необходимостта от тяхното извършване. Това означава,
че възлагането им от ищцовото дружество става от момента на възникване на
технологичната необходимост те да бъдат изпълнени, с което те се включват в
общия обем на дейности, определящи цялостната уговорена работа по реализиране
на строежа, без да е необходимо това да бъде уговаряно между страните с писмено
споразумение. С нито една друга клауза от договора страните не са поставили
изискване да бъде сключвано писмено допълнително споразумение, с което
извършването на тези СМР, чието изпълнение е станало наложително в процеса на
строителство, да бъде възлагано на изпълнителя. Воля за това не е изразена и с
клаузата на раздел II, чл. 2.5. от договора, на която се позовава ответникът, която
касае необходимостта от сключване на допълнително споразумение, с което да бъде
уговорен втория съществен елемент на договора за изработка, а именно размера на
дължимото на изпълнителя възнаграждение за извършената от него работа, а не
конкретните дейности, които определят вида и обема на самата работа. Ето защо,
следва да се заключи, че в сключения договор за изработка страните не са
поставили изискване за изразяване на съгласие в писмена форма за възлагане на
изпълнителя да извърши тези СМР, които са станали технологични необходими в
хода на строителството, както се твърди от ответника, а напротив те са
постигнали уговорка, че такова няма да е необходимо, а тези работи ще се считат
възложени с настъпване на необходимостта от тяхното изпълнение. Тази уговорка на
основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД е задължителна в отношенията между страните по
сделката, които са такива и по настоящото дело, поради което и съдът следва да
я приложи при извършване на преценка дали строително-монтажните работи са
възложени на ищеца по силата на договора за изработка, сключен на 25.06.2007 г.
или не.
Това, че
извършването на допълнителни видове СМР, които не са изрично възложени на
изпълнителя с договора за изработка, но които са технически необходими за
завършване на строежа, ще се считат като част от цялата първоначално уговорена работа,
която той следва да изпълни по силата на сключената сделка, се налага и при
съобразяване на техния характер. Това са работи, които нямат самостоятелен
характер, а имат обслужващо значение по отношение на цялостния строеж, който
следва да бъде изпълнен, поради което и когато тяхното извършване е станало
необходимо, за да може изработеното да отговаря на действащите строителни
правила и норми и с оглед на това да бъде прието от компетентните контролни
органи в областта на строителството, то следва да се приеме, че те
представляват част от вече възложеното със сключения договор за изработка, а не
нещо различно, което да се квалифицира като изменение на вида и обема на
задължението, което е възникнало в тежест на изпълнителя по тази сделка. Следователно
за да се считат, че такива дейности са възложени за извършване по силата на
сключен договор за изработка, не е необходимо да бъде изразявано последващо съгласие
за това от двете страни по него. В този смисъл е и практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 241 от 09.03.2017 г.,
постановено по т. д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 82 от
19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/2010 г. по описа на ВКС, І т.о.
С оглед на
изложеното, в случая съдът следва да извърши преценка за това какъв е характера
на тези СМР, които се твърди, че са извършени от ищеца, и които не са включени
в съставената при сключване на процесния договор за изработка количествено-стойностна
сметка, и въз основа на това да отговори на въпроса дали те представляват
работи, които имат обслужващо предназначение по отношение на тези, които са
договорени, и дали тяхното изпълнение е станало необходимо с оглед действащите
технически правила в процеса на строителството, защото само в тази хипотеза те
биха се считали за възложени от ответника за изпълнение от ищеца и без да е
сключено споразумение, с което да е изменен вида на първоначално договорената
между страните по спора работа.
От представеното
по делото копие от заповедна книга, съставена и водена за процесния строеж,
както и от изводите на вещите лица в заключението на изготвената комплексна
съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентно
дадени и в рамките на притежаваните от експертите специални знания, се
установява, че една част от процесните строителни работи, които не са включени
в количествено-стойностна сметка, представляваща приложение към процесния
догвор за изработка, е наредено да бъдат извършени от проектантите на строежа,
представляващ „Разширение на „П.И.Б.” АД, клон Сливен”. Това са всички тези
строителни работи, които са свързани с предписанията, дадени от проектантите с
пет броя заповеди, които са вписани в заповедната книга.
Проектантът,
като един от участниците в процеса на строителство, има редица задължения,
предвидени в ЗУТ, за изпълнение на които той отговаря, като сред тях са и тези
да проектира строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план, на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, както и с изискванията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Освен това, той е
длъжен и по време на строителството да упражнява авторския надзор за това дали
изпълнението на строежа отговаря на изготвения от него инвестиционен проект. С
оглед на тези задължения на проектанта и на това, че в закона е регламентирано,
че той носи отговорност при неизпълнението им, в чл. 162, ал. 3 ЗУТ е
предвидено и това, че всички негови предписания, които са свързани с авторското
му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект, и
които се вписват в заповедната книга, са задължителни за всички останали участници
в строителството, които трябва да ги спазят при изпълнение на строежа. При
съобразяване на правилото на чл. 162, ал. 3 ЗУТ и отнасянето му към отношенията
между страните по договора за изработка с предмет изграждането на строеж, настоящият
съдебен състав намира, че всички тези строителни работи, чието извършване се
налага с оглед на конкретно дадено от проектанта предписание, свързано с
изпълнение на изготвения от него инвестиционен проект, доколкото са
задължителни за възложителя и за строителя, като последният не може да не ги
изпълни, следва да се квалифицират като необходими, за да може работата да бъде
завършена при спазване на нормативно установените изисквания за това и строежът
като цяло да бъде въведен в експлоатация по предвидения в закона ред от
съответните компетентни органи. Това означава, че извършването на такива СМР,
макар и да не е уговорено изрично в договора за изработка, се включва в работата,
която е възложена на строителя по тази сделка, поради което и не представлява изменение
на първоначално договорения обем на това задължение и следователно не е нужно
да бъде постигнато изрично допълнително съгласие между страните за тяхното
възлагане на изпълнителя, за да се приеме, че в негова тежест е възникнало
задължение да ги извърши.
В случая от
съдържанието на заповед № 1/ 20.07.2007 г., заповед № 2/ 29.10.2007 г., заповед
№ 3/ 29.10.2007 г., заповед № 4/ 30.10.2007 г. и заповед № 5/ 15.12.2007 г. на
проектантите на процесния строеж е видно, че те са констатирали нуждата от
извършване на допълнителни строителни работи, които са извън тези, определени
по вид и количество между страните в количествено-стойностната сметка към
сключения от тях договор за изработка, което е свързано с установената в хода
на строителството необходимост от изграждане на нова тоалетна и премахване на
старата, която се установява, че е на мястото, на което следва да се направи
отвор за топлата връзка между стария банков салон и разширението, както и от
изграждане на стените и пода в помещението каса по начин, по който да се
осигури неговата сигурност, предвид факта, че е установено, че то попада над
зимника на жилищния блок, в който се намира банковия офис, както и с погрешно
изчислената площ на помещенията в банковия салон при изготвяне на
инвестиционния проект, която е по-малка от реално установената.
При съобразяване
на изводите на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-техническа
експертиза, съдът намира, че строително-монтажните работи, които е следвало да
бъдат извършени във връзка с тези предписания на проектантите, дадени с
вписаните в заповедната книга заповед № 1/ 20.07.2007 г., заповед № 2/
29.10.2007 г., заповед № 3/ 29.10.2007 г., заповед № 4/ 30.10.2007 г. и заповед
№ 5/ 15.12.2007 г., са следните: 1) работи по полагане на полуполиран
гранитогрес по подове на площ от 28 кв.м.; 2) работи по допълнително полагане
на гипсова шпакловка по стени; 3) работи по обшивка с ламарина 6 мм по стени от
газобетон с площ от 119, 18 кв.м.; 4) работи по изпълнение на стени по система
„Кнауф” на помещенията трезор и каса; 5) работи по изпълнение на окачен таван
„Армстронг” на помещенията трезор и каса; 6) работи по полагане на изравнителна
подова шпакловка; 7) работи по демонтаж и полагане на хидроизолация на покрив;
8) работи по боядисване с латекс двукратно, на втори салон след преместване; 9)
работи по поставяне на пълнеж за повдигане на нивото на ОИТУ, системен
администратор и тоалетна наемодател, трамбоване, армиране и полагане на бетон
на площ от 12 кв.м.; 10) работи по поставяне на циментова замазка на площ от 12
кв.м.; 11) работи по доставка и монтаж на врачански камък за подпрозоречни
первази, 12) работа по доставка и монтаж на кабел FTP 4 x 2 x 0,5 с дължина от
1 800 кв.м.; 13) работи по изграждане на вътрешна водопроводна инсталация с
тръби от полипропилен с диаметър 20 мм, с дължина 15 м; 14) работи по изграждане
на вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с диаметър 25 мм, с
дължина 15 м; 15) работи по демонтаж и монтаж на водомер за студена вода; 16)
работи по доставка и монтаж на поцинковани тръби 1 1/14’’ и 1 1/12’’; 17) работи
по доставка и монтаж на бързи връзки ¾’’ и 1’’; 18) работи по доставка и
монтаж на СК с изпразнител ¾’’; 19) работи по доставка и монтаж на 2
броя огледала и на аксесоари за тоалетна хартия и кърпи; 20) работи по монтаж
на топлоизолационни тръби ½’’ и 1 ½’’; 21) работи по
топлоизолация на тръби 1 ¼’’; 22) работи по доставка и монтаж на 2 броя
моноблок; 23) работи по доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф
50 мм.; 24) работи по доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф
100 мм; 25) работи по доставка и монтаж на алуминиеви радиатори с височина 300
м и 86 глидери; 26) работи по направа и монтаж на 1 брой управление на
вентилация; 27) работи по доставка и монтаж на правоъгълни въздуховоди от
поцинкована ламарина; 28) работи по доставка и монтаж на изолация от минерална
вата с алуминиево фолио.
От всички
посочени строителни работи тези, които са изпълнени по предписанията по заповед
№ 1/ 20.07.2007 г. на проектанта, касаеща преместването на старата тоалетна и
изграждане на нова са тези, описани по позиции 9, 10, 13, 14, 15, 16, 17, 18,
19, 20, 21, 22, 23 и 24 от настоящото изложение. Строителните работи, които са
извършени в изпълнение на предписанията, дадени със заповед № 2/ 29.10.2007 г.
на проектанта са тези по позиции 3, 4, 5, 6, и 7 от настоящото изложение.
Строителните работи, които са извършени в изпълнение на предписанията, дадени със
заповед № 3/ 29.10.2007 г. на проектанта, са тези по позиция 12 от настоящото
изложение, а строителните работи, които са извършени в изпълнение на предписанията,
дадени със заповед № 4/ 30.10.2007 г. на проектанта, са тези по позиции 25, 26,
27 и 28 от настоящото изложение. Строителните работи, които са извършени в
изпълнение на предписанията, дадени със заповед № 5/ 15.12.2007 г. на
проектанта, са тези по позиции 8 и 11 от настоящото изложение.
Доколкото в
заповед № 4/ 30.10.2007 г. на проектанта е посочено, че площта на помещенията
на банката е по-голяма в сравнение с тази, изчислена в проекта, което е довело
до необходимостта от увеличаване на броя на радиаторите, то съдът приема за
установено, че реалната площ на помещенията на банковия офис, в които е
уговорено да се извършват ремонтни дейности, е по-голяма от тази, посочена в
изготвения инвестиционен проект, което е констатирано в хода на строителството
и е наложило извършване на допълнителни строителни работи. Това се доказва и от
изводите, направени от вещите лица, изготвили комплексната съдебно-техническа
експертиза, които са обективирани в раздел II, т. 3 от заключението, които също
са установили тази разлика в площта на обекта по проекта и реалната такава и са
дали становище, че това води до необходимост от извършване на допълнителни
количества от уговорените с договора за изработка строителни работи. Ето защо
съдът приема, че извършването на СМР по полагане на допълнителен полуполиран
гранитогрес по подове на площ от 28 кв.м., както и на допълнителна гипсова
шпакловка по стени, които вещите лица са заключили, че са в резултат на
по-голямата площ на помещенията в банковия офис, които се реконструират, въпреки
че не са изрично записани, също са в резултат на предписанията на проектантите,
дадени с нея и конкретно с констатираната от тях разлика в предвидената в
проекта и действителната площ.
След като
извършването на всички СМР, описани в позиции от 1 до 28 от настоящото
изложение, са такива, които са в изпълнение на предписанията на проектантите,
обективирани в цитираните заповеди, които се доказа и че са вписани в
заповедната книга за строежа, то тяхното изпълнение на основание чл. 162, ал. 3 ЗУТ е задължително, за да може целият строеж по изграждане на разширението на
банковия офис да бъде въведен в експлоатация по предвидения за това ред в ЗУТ и
наредбите, издадени в приложение на този закон. Това, че извършването на тези
строителни работи е задължително и нито възложителят, нито изпълнителят могат
да се отклонят от предписанията на проектантите за това, означава, че тяхното
изпълнение, като част от работата по изграждане на строежа, не е поставено в
зависимост от постигане на съгласие в тази насока от страните по сделката за
изработка. Освен това, тези СМР нямат самостоятелен характер, а следва да се
определят като обслужващи такива по отношение на целия строеж, за да бъде той
изграден съгласно установените правила за това. Предвид така установения характер
на описаните работи и това, че тяхното изпълнение е задължително, се налага
изводът, че с тях не се изменя уговореното съдържание на задължението на
изпълнителя с договора от 25.06.2007 г., а те се считат за част от цялата
работа, която е възложена на строителя „Б.Д.” ЕООД по силата на тази сделка.
Освен това тези
строителни работи, доколкото са задължителни за изпълнение, следва да се
приеме, че са и технологически необходими, за да бъде завършена работата по
разширение на обекта „ПИБ” АД, гр. София, клон Сливен съобразно изискванията за
изпълнение на строежите от този вид. Необходимостта от тяхното извършване е
констатирана от проектантите именно в изпълнение на задълженията им да следят
за съответствието на изготвения от тях инвестиционен проект с изискванията за
играждане на строежа, както и за спазване на този проект в процеса ан
строителство. С оглед на този им характер, следва да се приеме, че всички СМР,
описани в позиции от 1 до 28 от настоящото изложение, имат характеристиките на
тези, посочени в раздел I, чл. 2 от
процесния договор, поради което попадат в приложното поле на тази договорната
клауза и се считат за договорени за изпълнение с факта на възникване на необходимостта
от извършването им съгласно изрично изразената воля на страните по сделката за
изработка, без да е необходимо да се постига отделно съгласие за това.
Предвид
гореизложеното, следва да се заключи,
че всички строително-монтажни работи, посочени в позиции от 1 до 28 от
настоящото изложение, са такива, които следва да се считат възложени за
изпълнение на ищеца от ответника по силата на сключения между страните договор
за изработка от 25.06.2007 г. и без да е сключено споразумение, с което да е
изменен вида на първоначално договорената между страните по спора работа, поради
което и ответникът, в качеството му на възложител, дължи да заплати на
изпълнителя възнаграждение за тяхното извършване на основание така сключения
договор и в изпълнение на поетото с него задължение за това.
Част от
процесните строително-монтажни работи, за изпълнение на които ищецът
претрендира, че му се следва възнаграждение, обаче, не са такива, които може да
се приеме, че се считат възложени по договора за изработка от 25.06.2007 г.
Това са тези работи по демонтаж на витринни стъкла, по обшивка с гипсокартон
около вратите на конструкцията, по доставка и монтаж на алуминиев профил между витринно стъкло и
плот и по обработка на плот, по доставка и монтаж на метални лайсни за
шпакловка по колони и ъгли, по преместване и изнасяне на строителни материали
на фирма „Кастел”, по разтоварване обзавеждане и оборудване, по блажно
боядисване на метални врати, по доставка и полагане на бучурдисан гранит по площадки
и стъпала, по натоварване и превоз на строителни отпадъци с ръчни колички, със
самосвал и по разриване на строителни отпадъци на сметището, по доставка и
монтаж на кабелни колонки и на кабел SWTT, на екраниран 24 портов
разпределител, на комутатор и на кабел /Patch Cord/, по кримтване и тест на
кабел към разпределителен панел и розетки. Така описаните работи не са
необходими, за да бъде завършен строежа при спазване на всички изисквания за
законност, а са такива, които целят да подобрят вида на извършената работа,
включително постигане на по-добро интериорното оформление на банковия офис в
каквато насока са изводите на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-техничека
експертиза. Тези строителни дейности не са и такива, които да са счетени за
наложителни за изпълнение от проектанта на сградата и съответно да са
предписани с вписаните в заповедната книга заповеди, поради което и не са станали
задължителни за извършване на основание чл. 162, ал. 3 ЗУТ. Това се отнася и за
работите по поставяне на бучардисан гранит по стъпалата и рампата във външната
част при двата входа на банковия салон, тъй като въпреки, че те са предписани
от проектанта със заповед № 5/ 15.12.2007 г., това не е свързано с възникване на
технологична необходимост да бъдат изпълнени, за да бъде спазен изготвения
инвестиционен проект и/ или изискванията за законност на строежа, а се твърди,
че са в резултат от постигната уговорка между страните за допълнителното им
изпълнение.
Ето защо и за да
се считат всички изброени в предходния абзац СМР-та за възложени на ответника
за извършване, по делото следва да бъдат представени доказателства, че между
страните по спора е постигнато изрично съгласие за това, каквито, обаче, по
делото няма. Всички приети в производството писмени документи, в това число
протокол № 1 за установяване извършването на СМР от 2008 г., както и всички
писма, приложени към исковата молба, са подписани само от ищцовото дружество „Б.Д.”
ЕООД и обективират неговата воля за съгласие да извърши допълнителни СМР на
обекта – „ПИБ” АД, клон Сливен, но не и тази на ответника „Ф.АС” ЕООД да му ги
възложи за изпълнение и да заплати възнаграждение за това. От писмо от
26.03.2008 г., намиращо се на л. 14 от делото на СГС, също не се установява, че
от ответника е изразена воля за възлагане на конкретни допълнителни строителни
дейности за изпълнение на ищеца, тъй като такива няма изброени по вид и
количество в съдържанието му. В това писмо е посочена само обща стойност на
допълнителни количества работи, които са изпълнени на обекта, но те не са
индивидуализирани, поради което и няма как да се направи извод, че са някои от процесните.
След като не се
установи, че ищецът и ответникът са сключили договор за изработка с предмет тези
строителни работи, като те не могат да се считат възложени и на основание
раздел I, чл. 2 от
договора от 25.06.2007 г., то се
налага крайният извод, че искът по чл. 266 ГПК за заплащане на възнаграждение за
тяхното извършване е неоснователен на предявеното основание, което с оглед заявения правопораждащ това вземане факт, е
сключен договор.
На следващо място, съдът следва да отговори на въпроса дали между страните е постигнатото съгласие по отношение на другия от съществените елементи на договора за изработка, а именно на размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за строително-монтажните работи, които се считат уговорени с договора от 25.06.2017 г., тъй като са необходими и е предписано да бъдат изпълнени от проектанта на строежа. Само при доказване на посоченото обстоятелство може да се приеме, че е сключен договор за изработка с предмет извършване на претендираните допълнителни строително-монтажни работи, тъй като тази сделка се счита за сключена в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието й съществени елементи, а те са два: вида и количеството на работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Една част от допълнителните СМР, които изпълнителят е трябвало да извърши и които се считат възложени по силата на раздел I, чл. 2 от договора от 25.06.2007 г., са такива, които е уговорено да бъдат изпълнени още със сключването на тази сделка, но впоследствие е възникнала необходимост да бъде увеличено тяхното количество. Това са строителните работи по полагане на полуполиран гранитогрес по подове на площ от 28 кв.м. /позиция 30 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от 21, 60 лв./, по допълнително полагане на гипсова шпакловка по стени /позиция 39 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от 5, 20 лв./, по обшивка с ламарина 6 мм по стени от газобетон /позиция 42 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от 84 лв./, по изпълнение на стени по система „Кнауф” на помещенията трезор и каса /позиция 13 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от 57, 40 лв./, по изпълнение на окачен таван „Армстронг” на помещенията трезор и каса /позиция 48 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от 23 лв./, по боядисване с латекс /позиция 40 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от 4, 86 лв./, по поставяне на циментова замазка /позиция 36, 37 и 38 от количествено-стойностната сметка на л. 12-13 от делото, с единична цена от общо 28, 80 лв./, по доставка и монтаж на кабел FTP 4 x 2 x 0,5 /позиция 28 от количествено-стойностната сметка на л. 15-16 от делото, с единична цена от 0, 75 лв./, по изграждане на вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с диаметър 20 мм /позиция 4 от количествено-стойностната сметка на л. 14 от делото, с единична цена от 7, 30 лв./, по изграждане на вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с диаметър 25 мм /позиция 5 от количествено-стойностната сметка на л. 14 от делото, с единична цена от 8 лв./, по доставка и монтаж на СК с изпразнител ¾’’ /позиция 15 от количествено-стойностната сметка на л. 14 от делото, с единична цена от 16, 80 лв./, по доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф 50 мм /позиция 1, част II от количествено-стойностната сметка на л. 14 от делото, с единична цена от 9, 10 лв./, по доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф 100 мм /позиция 2, част II от количествено-стойностната сметка на л. 14 от делото, с единична цена от 15, 40 лв./. Възнаграждението, което възложителят ще следва да заплати на изпълнителя за извършване на така посочените работи, е уговорено по единични цени още с количествено-стойностната сметка, представляваща неразделна част към сключения договор. След като веднъж страните са постигнали съгласие относно размера на възнаграждението за един вид СМР, то липсва необходимост да се изразява воля в тази насока повторно и в по-късен момент, когато е възникнала нуждата да се извършат допълнителни работи от същия вид. Ето защо, съдът приема, че възнаграждението, което ответникът дължи за извършване на описаните СМР, е определено по размер в съдържанието на сключения на 25.06.2007 г. договор за изработка. То е уговорено по единичните цени за съответния вид строителни дейности, посочени в количествено-стойностните сметки, намиращи се на от л. 12 до л. 16 в кориците на делото, образувано пред ОС – Сливен, и представляващи неразделна част от договора.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за посочените СМР, освен постигане на съгласие по двата основни елемента на договора за изработка, което се доказа, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
В случая обективният факт на реално извършване на обекта „Разширение на „ПИБ АД, гр. София, клон Сливен” на описаните допълнителни СМР, по отношение на които се установи, че е сключен договор за изработка, се установява от приетото по делото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза. В него вещите лица с оглед на специалните им знания и след извършена проверка и замерване на място и съобразно съставените в процеса актове за строителство, са направили извод, че всяко от описаните в по-предходния абзац СМР са изпълнени.
При съобразяване на оспорванията, направени от ответника в писмения отговор, подаден в срока по чл. 367 ГПК, както и в отговора на допълнителната искова молба, депозиран в срока по чл. 373 ГПК, съдът намира, че тази страна изобщо не оспорва твърдяния от ищеца факт, че тези СМР са реално извършени, както и че те са изпълнени точно от „Б.Д.” ЕООД. Това е така, тъй като възражението на ответника за наличие на неизпълнени строителни работи, направено на стр. 3 и 4 от писмения отговор, не касае процесните такива, а част от тези СМР, които са описани в количествено-стойностната сметка, представляваща приложение към договора за изработка от 25.06.2007 г., които, обаче, не са предмет на настоящото производство. Възражението на ответника, че не ищецът, а трето лице е извършило част от възложените с договора СМР се отнася за конкретно посочени работи, които са тези, описани в писмо от 03.12.2007 г., намиращо се на л. 35 от кориците на делото, образувано пред ОС – Сливен, както и в протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, намиращ се на л. 46 от делото на СГС, които са напълно различни от тези, за които се претендира заплащане на възнаграждение в настоящия процес. Доколкото ответникът не оспорва, че строителните работи по полагане на полуполиран гранитогрес по подове на площ от 28 кв.м., по допълнително полагане на гипсова шпакловка по стени, по полагане на обшивка с ламарина 6 мм по стени от газобетон, по изпълнение на стени по система „Кнауф” на помещенията трезор и каса, по изпълнение на окачен таван „Армстронг” на помещенията трезор и каса, по боядисване с латекс, по поставяне на циментова замазка, по доставка и монтаж на кабел FTP 4 x 2 x 0,5, по изграждане на вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с диаметър 20 мм, по изграждане на вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с диаметър 25 мм, по доставка и монтаж на СК с изпразнител ¾’’, по доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф 50 мм. и по доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф 100 мм., са реално извършени и то от „Б.Д.” ЕООД, както се твърди в исковата молба, то съдът приема тези факти за доказани по делото. Между страните в производството не се спори и за това, че целият строеж, част от който са и тези СМР, е завършен и предаден на възложителя по договора, както и че към момента се ползва от „П.И.Б.” АД по предназначение, поради което съдът намира, че така извършената работа е приета без възражения съгласно чл. 264 ЗЗД.
С оглед на това, че по делото се доказа, че между страните е сключен договор за изработка с предмет описаните в предходния абзац СМР, че ищцовото дружество ги е извършило, както и че тази работа е надлежно приета от възложителя „Ф.АС” ЕООД, се налага изводът, че в тежест на последния е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, което при съобразяване на единичните цени, уговорени в количествено –стойностните сметки, представляващи приложение към писмения договор от 25.06.2007 г., и на количеството извършени СМР, посочени в заключението на приетата по делото експертиза, се установява, че възлиза на сумата от 19 592, 95 лв. без ДДС или 23 511, 54 лв. с ДДС. В производството не е спорно, че ответникът не е погасил това задължение, което е възникнало в негова тежест, което прави предявеният иск за главница с правна квалификация чл. 266 ГПК основателен за тази сума.
Друга част от допълнителните СМР, чието извършване е станало необходимо в хода на изпълнение на процесния договор съгласно предписанията на проектантите, обаче, са такива, които изобщо не е било предвидено да бъдат извършвани при сключване на сделката и към този момент страните не са постигали съгласие за това какъв ще бъде размера на възнаграждението, което ще се дължи за тях. Това са тези по полагане на изравнителна подова шпакловка, по демонтаж и полагане на хидроизолация на покрив, по поставяне на пълнеж за повдигане на нивото на ОИТУ, системен администратор и тоалетна наемодател, трамбоване, армиране и полагане на бетон на площ от 12 кв.м., по доставка и монтаж на врачански камък за подпрозоречни первази, по демонтаж и монтаж на водомер за студена вода, по доставка и монтаж на поцинковани тръби 1 1/14’’ и 1 1/12’’, по доставка и монтаж на бързи връзки ¾’’ и 1’’, по доставка и монтаж на 2 броя огледала и на аксесоари за тоалетна хартия и кърпи, по монтаж на топлоизолационни тръби ½’’ и 1 ½’’, по топлоизолация на тръби 1 ¼’’, по доставка и монтаж на 2 броя моноблок, по доставка и монтаж на алуминиеви радиатори с височина 300 м и 86 глидери, по направа и монтаж на 1 брой управление на вентилация, по доставка и монтаж на правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина, по доставка и монтаж на изолация от минерална вата с алуминиево фолио. Ето защо и за да се счете, че е налице сключен договор за изработка между страните по спора за извършване на тези строителни работи, в производството трябва да се докаже, че са налице съвпадащи волеизявления на съдоговорителите за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за тяхното осъществяване. При съобразяване на постигнатите между страните уговорки в съдържанието на договора от 25.06.2007 г., се установява, че те са предвидили това да става по специален начин, установен в раздел II, чл. 2.5. от договора, а именно чрез съставяне на писмено споразумение, обективиращо взаимното съгласие за размера на възнаграждението. По делото, обаче, нито се твърди от ищеца, нито се представят доказателства, че е налице подписано от двете страни по договора писмено споразумение, в което да е постигната уговорка за размера на възнаграждението, което ще се дължи на изпълнителя за тези СМР, които по вид не са предвидени за извършване в количествено-стойностните сметки, представляващи приложение към сделката за изработка.
Следва да се посочи и това, че в случая не намира приложение нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, която принципно регулира отношенията между страните освен по договора за търговска продажба, така и тези, възникнали от договор за изработка, сключен между търговци. Това е така, тъй като тази разпоредба е приложима само тогава, когато страните по договора за изработка не са определили в съдържанието му размера на възнаграждението, което ще се дължи на изпълнителя, но и кумулативно с това не са уговорили начина, по който то ще бъде определено. Само при наличие на тези две предпоставки, може да се приеме на основание чл. 326, ал. 2 ТЗ, че те са се съгласили, че възложителят ще заплати възнаграждението, което обикновено се плаща за същия вид работа. В случая, обаче, те не са се осъществили, защото, както беше посочено, между възложителя и изпълнителя по процесната сделка е постигнато изрично съгласие за начина, по който ще бъде определен размера на дължимото възнаграждение за извършената работа, която воля е обективирана в раздел II, чл. 2.5. от съдържанието на договора от 25.06.2007 г., а именно с писмено споразумение, което ще бъде подписано в деня на възникване на необходимостта от изпълнение на допълнителните СМР. Наличието на изрична уговорка за това как ще бъде определен размера на възнаграждението обвързва страните по процесния договор и изключва приложението на нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ в техните отношения при определяне на съдържанието на основното задължение, което възниква в тежест на възложителя по сделката за изработка.
След като не се доказа постигане на съгласие между „Б.Д.” ЕООД и „Ф.АС” ЕООД по отношение на размера на възнаграждението, което ще се дължи от последното дружество за извършване на описаните СМР, т.е. по отношение на единия от съществените елементи на договора за изработка, то следва да се приеме, че не се установява да е сключена сделка за тяхното извършване. Това от своя страна означава, че в тежест на възложителя „Ф.АС” ЕООД не е възникнало договорно задължение за заплащане на възнаграждение за изпълнението им. Следователно предявеният иск по чл. 266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършване на така описаните СМР е неоснователен на предявеното договорно основание, като не е необходимо да се разглежда изобщо въпроса дали в процеса е доказано извършването им от ищеца или не.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че предявеният иск за главница е основателен за сумата от 23 511, 54 лв., представляваща възнаграждение за тези СМР, които се установи, че са възложени с процесния договор за изработка, с който е уговорен и размера на възнаграждението за тях, както и че са извършени, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25 120, 86 лв. – част от общата претенция от 49 120, 86 лв., следва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа, възникнало в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
При анализ на всички клаузи от съдържанието на сключения между страните договор, съдът намира, че в него е уговорен срок за изпълнение на задължението на „Ф.АС” ЕООД да заплати възнаграждение за извършената и приета работа, включително за допълнително възложените по реда на раздел I, чл. 2 от договора СМР. В раздел II, чл. 2.4 от договора от 25.06.2007 г. е предвидено, че окончателното възнаграждение за извършената работа се заплаща в срок до 3 дни след датата на подписване на Констативен протокол обр. 15. Доколкото, както беше посочено, процесните допълнителни строителни работи се считат възложени по тази сделка и са част от цялата работа, която изпълнителят „Б.Д.” ЕООД се е задължил да извърши, то и възнаграждението за тях се дължи в уговорения между страните срок за окончателно плащане по сделката.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
В случая срокът за заплащане на окончателно дължимото възнаграждение, част от което е и това за изпълнените допълнителни СМР в размер на 23 511, 54 лв., започва да тече от 20.05.2008 г., на която дата е подписан констативен акт обр. 15 /л. 42 от делото на ОС – Сливен/. Този срок изтича на 23.05.2008 г. и следователно ответникът е изпаднал в забава изпълнението на това задължение считано от 24.05.2008 г., която продължава и до датата на подаване на исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело – 25.06.2012 г. Следователно ответникът „Ф.АС” ЕООД дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от 24.05.2008 г. Ищецът претендира присъждане на обезщетение от по - късна дата, от тази, на която забавата на ответника е настъпила, поради което предявеният акцесорен иск е основателен за целия период, за който е заявен.
Задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 25.06.2009 г. до 24.06.2012 г., изчислено върху главницата от 23 511, 54 лв., е в размер на 7 443, 50 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, което означава, че предявеният акцесорен иск, който доколкото е предявен като частичен за по-малка сума е изцяло основателен и по размер.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото
и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на
направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха
реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 4 122,
95 лв., от които сумата от 1 122, 95 лв. – платена държавна такса, сумата от
700 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещи лица и сумата от 2 300 лв. –
адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е
изрично записано, че е платено и което отговаря напълно на фактическата и
правна сложност на делото, поради което не е прекомерно. При съобразяване на
размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 3 886, 60 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в размер на 2 160 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска, се налага изводът, че на ответника се дължат разноски в размер на 123, 82 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 762, 78 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.АС”
ЕООД, с ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.
266 ЗЗД сума в размер на 23 511, 54 лв. /двадесет и три хиляди петстотин и
единадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение, дължимо по договор за изработка, сключен на 25.06.2007 г., за
извършена работа по изпълнение на допълнително възложени строително-монтажни
работи на обект „ПИБ АД, гр. София, клон Сливен – разширение”, изразяващи се в
работи по полагане на полуполиран гранитогрес по подове на площ от 28 кв.м., по
допълнително полагане на гипсова шпакловка по стени, по полагане на обшивка с
ламарина 6 мм по стени от газобетон, по изпълнение на стени по система „Кнауф”
на помещенията трезор и каса, по изпълнение на окачен таван „Армстронг” на
помещенията трезор и каса, по боядисване с латекс, по поставяне на циментова
замазка, по доставка и монтаж на кабел FTP 4 x 2 x 0,5, по изграждане на
вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с диаметър 20 мм, по
изграждане на вътрешна водопроводна инсталация с тръби от полипропилен с
диаметър 25 мм, по доставка и монтаж на СК с изпразнител ¾’’, по
доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф 50 мм. и по доставка и
монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части ф 100 мм., която претенция е заявена
като частична от общо дължимата такава в размер на 49 120, 86 лв., както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 953, 07 лв. /две хиляди
деветстотин петдесет и три лева и седем стотинки/, представляваща частично
заявена претенция от цялата такава в размер на 15 551, 26 лв. - обезщетението
за забавено плащане на задължението за заплащане на възнаграждение за
извършване на допълнително възложени строително-монтажни работи по договор за
изработка, сключен на 25.06.2007 г., начислено за периода от 25.06.2009 г. до
24.06.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 266 ЗЗД за разликата над сумата
от 23 511, 54 лв. до пълния предявен размер от 25 120, 86 лв. - частична
претенция от общо дължимата такава в размер на 49 120, 86 лв.
ОСЪЖДА „Ф.АС” ЕООД да заплати на „Б.Д.” ЕООД сума в размер на 3 762, 78 лв. /три хиляди седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: