Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
22.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно заседание
на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1108 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно обективно съединени иска с
правно основание по чл. 144 СК за сумата от 150,00 лв. на месец, считано от
22.03.2019 г. и по чл. 149 СК за периода от 10.03.2019 г. до 21.03.2019 г. и за
сумата от 58,06 лв.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от Ц.М.М. срещу М.А.М., с която се иска
осъждането му да заплаща месечна издръжка за пълнолетно учащо се дете в размер
на 150 лв., считано от 10.03.2019 г., когато ищцата е навършила пълнолетие.
Твърди се, че ищецът е пълнолетно дете на ответника, както и че към момента е
редовна ученичка в СУ ******гр. Враца, записана в 11 клас, като обучението
ѝ е до 12 клас, след което има желание да продължи образованието си във
висше учебно заведение. Твърди, че финансово ѝ помага нейната майка, но
паричните средства са ѝ недостатъчни. Сочи, че има нужда да взема частни
уроци, като както разходите ѝ за обучение, така и личните ѝ разходи
са многократно увеличени. Моли ответникът да бъде осъден да ѝ заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 10.03.2019 г., когато
ищцата е навършила 18-годишна възраст. Претендира разноски.
Ответникът
счита, че искът е допустим, но неоснователен. Признава факта, че е баща на
ищцата, както и че същата е ученичка в СУ ******гр. Враца. Твърди обаче, че
няма възможност да заплаща месечна издръжка на ищцата. Сочи, че понастоящем е
безработен и не притежава недвижимо имущество, в т.ч. и собствено жилище, в
което да живее. Предоставянето на месечна издръжка в търсения от него размер би
представлявало особено затруднение за него. Поради тези и останалите изложени в
отговора на исковата молба твърдения счита, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 144 СК, за да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на
пълнолетната си дъщеря. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане
№ 2865/11.04.2019 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че
ответникът е баща на ищцата Ц.М.М.; че последната е навършила пълнолетие на
10.03.2019 г., както и че за учебната 2018/2019 година е записана като редовна
ученичка в 11 клас в СУ ******гр. Враца. Тези факти се установяват и от
събраните по делото доказателства – удостоверение за раждане от *** г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 180/12.03.2001 г. в гр. Враца и
уверение № РД-34/931/18.03.2019 г., издадено от СУ ******гр. Враца.
Видно от представените по делото
собственоръчно подписани от ищцата и от ответника декларации, и двамата не
притежават недвижимо имущество, моторни превозни средства и нямат открити
банкови влогове, както и доходи от каквито и да било източници.
От приетата по делото регистрационна
карта на ответника М.М. се установява, че на 09.04.2019 г. същият е регистриран
като безработно лице в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Враца.
Прието като доказателство по делото е
и удостоверение, издадено от „Интегрейтид Микро Електроникс България“, от което
се установява, че получаваният нетен доход от К.Б.О./майка на ищцата/ в периода
от м. март 2018 г. до м. февруари 2019 варира в размер от 623,20 лв. до 902,35
лв.
От представените приходна квитанция,
издадена от Община Враца на 25.04.2019 г. за сумата от 87,00 лв., системен бон,
издаден от „Български пощи“ ЕАД на 25.03.2019 г. за сумата от 73,23 лв., както
и абонаментна карта за превозно средство за сумата от 23,00 лв., се установява,
че лицето К.Б.О./майка на ищцата/, има ежемесечни разходи за заплащане на наем,
електроенергия и транспорт.
Представено по делото е и съобщение,
адресирано до К.О.от ДСИ при РС Враца, от което се установява, че майката на
ищцата е длъжник по изпълнително дело № 20171420400951 по описа на ДСИ при РС
Враца.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От разпита на
свидетелката В.И.се установява, че нуждите на ищцата от парични средства са в
размер, необходим за всеки човек на нейната възраст, като се установява, че
ищцата посещава и допълнителни курсове за кандидатстудентски изпити.
Свидетелката сочи още, че ищцата и нейната майка живеят в жилище, което е
общинска собственост. Не й е известно къде живее ответникът, нито дали работи.
От разпита на свидетелката К.О.–
майка на ищцата, се установява, че ответникът се изнесъл окончателно от техния
дом на 16.02.2016 г., като от тогава не е имала никакви контакти с него.
Известно й е, че през 2018 г. ответникът е бил в Германия за десет месеца, като
предполага, че се е занимавал със строителство. По принцип й е известно, че
ответникът работи в строителството като майстор и получава доходи от това, но
не са й известни конкретни строителни дейности, които да е предприемал.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като счита същите за логични, последователни и допълващи се, като съобразява
евентуалната заинтересованост на свидетелката К.О.съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
даденото в чл. 144 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст
при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение. Цитираната
разпоредба установява още, че издръжка на продължаващ обучението си пълнолетен
се дължи, само ако
тя не съставлява особени затруднения за родителите. В тази връзка за
уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК иск в тежест на ищеца е,
съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно
доказване да установи качеството си на правоимащо да получи търсената издръжка
лице, а именно, че като пълнолетен продължава обучението си в редовно средно,
полувисше или висше учебно заведение, нуждата от издръжка, т. е., че не може да
се издържа от доходите и имуществото си, както и че ответникът разполага с
материалната възможност без особени затруднения да заплаща съответния размер на
издръжка. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни
учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде
особени затруднения за родителите. В този смисъл е и постановена по реда на чл.
290 ГПК съдебна практика, а именно: решение
№ 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195
от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. №1269/2010г.наВКС,ІVг.о.
В
разглеждания случай ангажираните по делото писмени доказателства установяват по
безспорен начин обстоятелствата, че ищцата е навършила
пълнолетие, че същата се явява
по рождение низходяща от първа
степен на ответника, както и че понастоящем е ученичка в 11 клас при СУ ******гр. Враца. Не се установи ищцата да има
имущество, от което да се издържа. По делото не са събрани и доказателства, че
ищцата получава доходи, за да се обсъжда въпросът дали тя е в състояние сама да
се издържа от тях. В тази връзка от една страна се установи, че поради
редовната форма на обучение, присъствието й на учебни занятия в училище е
задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в
работен процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищцата е
младо и трудоспособно лице и че принципно е в здравословно състояние,
позволяващо й да работи, тъй като тези обстоятелства не са от предпоставките за
отхвърляне на иска. С оглед възрастта си пълнолетното дете има нужда от
средства за издръжка като ученичка – за обучение, учебници и учебни пособия,
транспорт, храна, квартира, облекло и други ежедневно необходими разходи.
Задължението на родителя да дава
издръжка на пълнолетното си дете обаче не е безусловно, каквото е задължението
му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено
затруднение. Спорният въпрос по делото е относно възможността на
родителя-ответник по исковата молба да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря –
ученичка без особени затруднения. В тежест на ищцата бе да докаже възможностите
на бащата да дава издръжка без особени за него затруднения. Същата не е провела
успешно доказване на това обстоятелство, поради което съдът приема, че
пълнолетната дъщеря не може да се издържа от имуществото си, но даването на
издръжка сериозно ще затрудни ответника.
Няма спор, че за поддържане на
пълнолетен учащ са необходими определени средства за издръжка, но това
автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от родителя, от
когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами
да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в
текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от
родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има
възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка. Минималната сума за
покриването на собствените нужди на едно лице за последното тримесечие на 2018
г. /за който период е последната публикувана към момента на устните състезания
официална справка на интернет сайта на Национален осигурителен институт/ е в
размер на 503,00 лв. Ответникът проведе успешно доказване, че за него
съществуват затруднения да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря, тъй като
той към настоящия момент не работи и не реализира доходи. Не може да се приеме
за установен фактът, че същият реализира доходи единствено въз основа на
показанията на свидетелката Катя Огнянова. На първо място същата сочи, че не е
имала никакъв контакт с ответника, считано от 16.02.2016 г. На следващо място
заявеното от нея, че ответникът реализира доходи от работа в строителството,
без да може да посочи конкретни негови проекти, за които е получил доход,
почива на предположения, които не са достатъчни, за да се приеме за доказан
този елемент от фактическия състав на спорното материално право. Установи се,
че ответникът е регистриран като безработно лице. Не се доказа и наличие на
имущество, притежавано от същия.
Съдът намира, че съвкупната преценка
на събраните доказателства води до еднозначния извод, че ответникът не
разполага със средства, които да може без особено затруднение да отделя за
издръжка на своето вече навършило пълнолетие дете. Следователно не е налице
една от кумулативните предпоставки за основателността на исковете по чл. 144 СК,
поради което същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
От страна на ответника не се
претендират направените в съдебното производство разноски, поради което такива
нe следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.М.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***
против М.А.М. с ЕГН: **********, с
адрес: *** искове по чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка на пълнолетно
учащо се дете в размер на сумата от 150,00 лв. на месец, считано от 22.03.2019
г. и по чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало време на пълнолетно учащо
се дете за периода от 10.03.2019 г. до 21.03.2019 г. в размер на сумата от
58,06 лв. като неоснователни.
На осн.
чл. 315, ал. 2 КТ решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок, считано от 22.05.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: