Определение по дело №3000/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2922
Дата: 18 декември 2022 г. (в сила от 18 декември 2022 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20225300503000
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2922
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с 410 във вр. с чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./.
Постъпила е частна жалба от „АСВ“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез
юрк. Е. И., против Разпореждане № 23530/16.10.2022г., постановено по ч.гр.д.
№ 10998/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., с което е
отхвърлено изцяло подаденото заявление с вх.№ 61296/28.07.2022г. по чл.410
от ГПК против М. М. Т., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови по същество издаване на заповед по чл.410 от ГПК за
претендираното вземане.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и
затова следва да бъде разгледана.
Със заявление по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против М. М. Т., гр.
Пловдив, се претендира да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за вземания по договор за потребителски кредит от 14.08.2018 г. и анекс
от същата дата, цедирани на заявителя.
1
Районният съд с Разпореждане № 17959/01.08.2022г. е указал на
заявителя с т.2 да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и
какви суми са погасени с тях, предвид на това, че се претендира част от
сумите за главница и договорна лихва по договора за кредит.
С Молба с вх.№ 65331/12.08.2022г. АСВ“ ЕАД не отстранява
нередовността, посочвайки, че този въпрос би бил относим към
съществуването по предявените вземания, но само при повдигнат спор.
Районният съд, за да постанови обжалваното разпореждане,
приема, че при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит,
както и като цяло за неговата действителност. Аргументира, че процесният
договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение
на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК, защото липсва ясно разписана
методика на формиране ГПР -кои компоненти са включени в него и как се
формира същият от 49,66%.
Налага извод, че ГПР и общата сума на плащанията не
съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е
предвидено уговорената неустойка за непредоставено обезпечение да се
плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски, при което се
постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване за кредитора. Посочва, че е налице невярна информация относно
общите разходи по кредита, при което - нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от
своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да
плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
На следващо място, Районният съд посочва, че е налице
разминаване и между посочената в анекса обща сума на плащанията от
1993,80 лв., която надвишава двойно предоставения кредит от 800 лв., и
посочената такава по погасителния план от общо 1 843,80 лв. Това означава,
че се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 от ЗЗП. Позовава се на чл.23 от
2
ЗПК.
С частната жалба на „АСВ“ ЕАД се оспорват направените правни
изводи, като се поддържа, че производството по чл.410 от ГПК е
едностранно, а не е исково, не е състезателно, не е двустранно. Застъпва се, че
целта на заповедното производство е да се провери дали длъжникът ще
оспори вземането, предмет на заповедното производство и при липса на
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение, да се избегне исковия процес. Счита, че е достатъчно заявителят
да твърди, че вземането съществува, а въпросът за доказването
действителността на договора за кредит не е в пределите на изследване от
съда в заповедното производство по чл. 410 - 416 от ГПК.
По въпроса за извършените плащания по процесния договор,
жалбоподателят поддържа, че същите са от категорията на
правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от
длъжника едва в исковото състезателно производство. Доказателствената
тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното
вземане, е относима от ответната страна, а не от ищцовата. Въпросът дали са
плащани суми, отнасяни в погашение на вземания, произтичащи от
неравноправни клаузи, би бил относим към съществуване на предявените
вземания, но разглеждането му предполага повдигнат спор. Досежно
методиката за изчисляване на ГПР, дружеството поддържа, че в процесния
договор за кредит са посочени ГЛП, ГПР, общата сума, дължима от
потребителя. Счита, че всички изисквания на чл.11 от ЗПК са спазени, поради
което и може да се направи извод, че по делото е представен валиден договор
за заем.
Окръжен съд - Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
неоснователна. Заповедният съд не само има правомощия да извършва
преценка за неравноправни и нищожни клаузи в договора и за недължимост
на вземанията на това основание, но е и длъжен да го направи в случаите,
когато вземанията се основават на потребителски договор, какъвто е
процесният случай. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 411
ал. 2 т.3 от ГПК. Обосновани са изводите на Районния съд относно
констатирана недействителност на договора на осн. чл.22 във вр. с чл.11 ал.1
т.10 и т.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
От съдържанието на Анекс към договора за потребителски кредит
се чете в т.8 - ГПР размер на 49,66 %.
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора
относно ГПР да бъдат описани всички тези разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми са дължими. Изискването за посочване на
3
общата дължима сума е въведено, за да се гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай
в договора е посочено, че ГПР е 49,66 %, но липсва изобщо описание кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е
оскъпяването по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността и има неспазване на изискването на посоченото законово
основание. Установяването на неравноправна клауза води до
недействителност на договора на осн. чл.22 във вр. с чл.11 от ЗПК и сочи
дължимост само на главницата, на осн. чл.23 от ЗПК. В конкретния случай,
заявителят отказва да посочи какви суми е заплащал длъжникът, поради което
и Районният съд не е разполагал с данни, въз основа на които да определи
точният размер главница, за която да издаде заповед по чл.410 от ГПК. Това е
необходимо, защото със заявлението се претендират сумите 587,53 лв.-
главница, сумата 83 лв. – договорна лихва, обезщетение за забава 183,27 лв.,
при отпусната сума с договора за кредит в размер на 800 лв. Извършените
плащания от длъжника трябва да се отнесат само към погасяването на
главницата, при установената недействителност на договора на осн. чл.22 от
ЗПК. Същевременно в договора е предвидено плащане от длъжника и на
неустойка, такси, договорна лихва, които са недължими.
Разпореждането се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 23530/16.10.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 10998/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5