РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500203 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 203/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас е
образувано по жалба на „У.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: 1000, гр.С.,
р-н „С.“, ул.“А. К.“№* представлявано от управителя Б. А., чрез адв.З.-Ш., по реда на чл.463
от ГПК, против решение №260101/22.02.2021г. по гр.дело №262/2021г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е отменено разпределение на суми от 01.12.2020г. по
изп.дело №1628/2020г. по описа на ЧСИ Т.М., като делото е върнато на същата за
извършването на ново разпределение, съобразно дадените с мотивите на съдебния акт
указания.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на
друго, с което жалбата против разпределението да бъде оставена без уважение.
Съображенията за неправилност са в насока, че предходната инстанция незаконосъобразно
и неоснователно е оставила без уважение възраженията на взискателя и на ипотекарния
кредитор относно вземането за такса „битови отпадъци“(ТБО), което според страната не
попада в привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Поддържа, че разпоредбата следва да се
тълкува стриктно, тъй като е изрична и изчерпателна относно публичните вземания,
ползващи се с привилегии. Съдът не е съобразил, че таксата за битови отпадъци и данъкът
за недвижимите имоти са различни правни институти и поради това следва да бъдат
1
третирани различно. Докато данъкът е публично вземане, скрепено с държавна принуда и се
дължи безвъзмездно, то таксата за битови отпадъци е възмездно плащане за предоставена
услуга. Обстоятелството, че тя е предвидена в чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, според
жалбоподателя, не е основание за разширително тълкуване на хипотезата, визирана в чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД.
Въвежда оплакване, че в решението си окръжният съд е констатирал наличието на
противоречива практика относно привилегията на този вид вземане и е възприел практиката
на Апелативен съд–Бургас, но не е взел предвид становището, застъпено в съдебни решения
на други съдилища.
Поради наличието на противоречива практика на съдилищата, моли да бъде спряно
производството по делото и да бъде отправено до ВКС искане за постановяване на
тълкувателно решение по въпроса дали таксата за битови отпадъци се ползва с привилегията
на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Претендира разноски по делото.
Ответните страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не изпращат становище
по жалбата.
Бургаският апелативен съд, като разгледа въззивната жалба и делото и като съобрази
закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, редовна и допустима е, поради което следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на
Община П., представлявана от кмета, против разпределение на суми от 01.12.2020 г. по
изп.дело №1628/2020 г. по описа на ЧСИ Т. М. с оплакване, че неправилно не е включено
като привилегировано по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД вземането за такса битови отпадъци за
имота, сумата от чиято публична продан е предмет на разпределението.
С решението си Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за основателна, отменил е
разпределението и е постановил съдебния изпълнител да изготви ново, като приложи
горепосочената привилегия и по отношение на ТБО за имота.За да достигне до този извод,
съдът е възприел практиката на настоящата инстанция, според която този вид вземане е
привилегировано по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Съдът е изложил и допълнителни доводи
относно характера на вземането за такса „битови отпадъци“ като налог, свързан с
притежаването и ползването на недвижимите имоти, опирайки се на публичния му характер
и еднаквостта на установяването на двете задължения за данъци и такси чрез едностранен
властнически държавен акт, както и сходството на целите им да обслужват и обезпечат
финансово в еднаква степен изпълнението на публичните функции на държавата и
общините.
2
Въззивната инстанция намира така постановеното решение за правилно, т.к. практиката й
е константна относно това, че вземането за такса „битови отпадъци“се ползва с
привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Съображенията за това почиват на извънредното
сходство на двете публични вземания откъм естество, едностранен властнически начин на
установяване, еднаквост на реда на събиране, обществените цели, които защитава и
предназначението им за попълване на съответните бюджети, с оглед обезпечаване на
държавната и общинска политика за задоволяването на обществения интерес. Дори
нормативната уредба на двата института е сходна или еднаква. Разпоредбите на чл.162 ал.2,
т.1 и т.3 от ДОПК определят местните данъци и местните такси, установени по основание
със закон, за публични общински вземания, наред с други вноски, приходите от които
постъпват в общинските бюджети. Според чл.9а ал.3 ЗМДТ приходите от общинските такси
принципно постъпват в бюджета, както и тези от събраните местни данъци, а съгласно чл.9б
от ЗМДТ местните такси се събират от общинските административни органи по същия ред,
който е предвиден в закона за събирането на местните данъци. Таксата за битови отпадъци,
изрично уредена в чл.6, ал.1, б.“а“ ЗМДТ, възниква по повод собствеността върху недвижим
имот, но въпреки, че не е безвъзмездна и срещу нея за общината възниква задължението да
предостави услуга, плащането й не е функция от това насрещно изпълнение, т.е. заради
публичния си характер тя се дължи и когато изпълнение няма или е частично. Освен това
ТБО се начислява за плащане съгласно чл.64 ЗМДТ на лицата, задължени да заплащат данък
върху имота(собствениците), а не въобще на лицата, които ползват услугата. Таксата е също
като данъка финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно преразпределение
на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а методът на регулирането им е
правно – властнически.
Несъмнено нормите, създаващи право на предпочтително удовлетворяване при
принудителното изпълнение са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но
следва да се съобрази, че привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД са регламентирани при
приемането на ЗЗД през 1951г. и не са променени, независимо от настъпилите промени на
публичните субекти с приемането на ЗМДТ през 1998г.. Същевременно императивният
характер на цитираната норма не изключва тълкуването й при правоприлагане в
сравнително правен режим. Действителният й смисъл може да бъде разкрит при съпоставка
с други норми, установяващи еднакви привилегии на публичните субекти при събиране на
публичните им вземания. В този смисъл е и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, в която
държавата и общините са поставени в един ред по отношение на вземанията им за данъци и
такси.
Освен това юридическата характеристика на възмездност на таксите и безвъзмездността
на данъците не е приета от закона за правно значима с оглед разграничаването на двата
института. Тъкмо обратно- нормативната им уредба е сходна, т.к. определящо правно
значение се придава на друга тяхна юридическа характеристика, а именно, че и двете са
публични вземания.
3
Предвид горното, съдът намира повдигнатото в жалбата възражение за строга
диференциация на правната уредба на публичното вземане за такси от това за данъци, за
неоснователно.От казаното следва, че привилегията на удовлетворение на кредиторите на
длъжника, визирана в чл.136, ал.1,т.2 от ЗЗД касае както данъците, така и ТБО, в какъвто
смисъл се е произнесъл и окръжният съд. При тези констатации настоящата инстанция
намира въззивната жалба за неоснователна и счита, че следва да я остави без уважение.
Съдът приема, че направеното в нея искане за спиране на производството и отправяне на
предложение до ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса : Включва ли се
в обхвата на особената привилегия по чл.136, ал.1,т.2 от ЗЗД публичното вземане за местна
такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ, също не може да бъде уважено, тъй като
настоящата инстанция не е компетентна да отправи такова искане. Съгласно разпоредбата
на чл.125 ЗСВ, искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно
постановление могат да отправят само следните лица и органи:председателят на Върховния
касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор,
министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет,
Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато
имат правомощия по прилагане на съответния закон.
С оглед на това и поради липсата на предпоставки, визирани в ГПК, съдът няма
процесуално основание да спре производството по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „У.“ ЕООД, ЕИК .* представлявано от управителя
Б. А., чрез адв.Ш., против решение №260101/22.02.2021 г. по гр.дело №262/2021 г. по описа
на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „У.“ ЕООД, ЕИК * за спиране на
производството по делото и за отправяне на предложение до ВКС за постановяване на
тълкувателно решение по отправен в жалбата въпрос.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4