№ 36
гр. Враца, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500455 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№
261350/29.09.2022 г. на Л. Д. Л., чрез пълномощника й адв.С.Б., против
Решение № 260041/05.09.2022 г. по гр.д.№ 512/2020 г. по описа на Районен
съд-Бяла Слатина, с което са отхвърлени изцяло предявените искове от
жалбоподателката против Ц. К. Н. и В. Н. К..
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
процесуални нарушения и не е мотивирано.
Посочва се, че пред районния съд са направени доказателствени
искания за допускане на съдебни експертизи, които са били допуснати от
първоинстанционния съд, но при възнаграждение, което е непосилно за
ищцата с оглед имущественото й състояние. Ето защо е било направено
искане за освобождаване от заплащането на тези разноски, по което обаче
съдът не се е произнесъл, с което сериозно е ограничено правото на страната
да докаже своите твърдения.
Навеждат се доводи и за други допуснати от районния съд
процесуални нарушения, а именно – неоснователно оставяне без уважение на
молбата на процесуалния представител за отлагане на делото и разглеждане
на същото в отсъствие на страните; неправилно позоваване на разпоредбата
на чл.176, ал.5 ГПК; липса на мотиви за отхвърляне на исковете.
Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори с вх.№
1
261400/11.10.2022 г. от Ц. К. Н. и В. Н. К., чрез пълномощника им адв.И. И., в
които се оспорва въззивната жалба и се поддържа, че първоинстанционното
решение е допустимо, правилно и законосъобразно. В двата отговора се
излагат напълно идентични доводи, че районният съд правилно е оставил без
уважение искането на въззивницата за освобождаване от държавна такса, тъй
като не са били представени доказателства за имущественото й състояние.
Изразява се и несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, че в
първоинстанционното решение липсват мотиви. Твърди се, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извод за отхвърляне на
исковите претенции.
Въззиваемите молят обжалваното решение да бъде потвърдено и да
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК
относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт,
настоящият съдебен състав приема следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд-Бяла Слатина
е образувано въз основа на искова молба на Л. Д. Л., с която срещу Ц. К. Н. и
В. Н. К. са предявени следните обективно и субективно съединени искове:
1/ Искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 171, том ІV, рег.№ 5187, дело №
729 от 23.11.2018 г. на нотариус А. К., с рег.№ 10 при НК, по силата на който
е извършено разпореждане с поземлен имот с идентификатор 07418.28.32, с
трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно
ползване: нива, с площ 16 311 кв.м., в м."***", по КККР на с.***, общ.Бяла
Слатина, обл.Враца, на следните основания:
1.1. На основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със
закона;
1.2. На основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на закона;
1.3. На основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави;
1.4. На основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие;
1.5. На основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД поради неспазване на
предписаната в закона форма.
2/ Искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 170, том ІV, рег.№ 5186, дело №
727 от 23.11.2018 г. на нотариус А. К., с рег.№ 10 при НК, по силата на който
е извършено разпореждане с поземлен имот с площ 1 610 кв.м., заедно с
масивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м., масивна стопанска
постройка със застроена площ от 30 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ
от 48 кв.м., представляващ имот № 338 по кадастралния план на с.***,
одобрен със Заповед № 158/12.07.1994 г. на кмета на Община Бяла Слатина, за
който имот по регулация, неприложена на място, е отреден УПИ ІІ-338, с
площ 1 620 кв.м., кв.32 по регулационния план на с.***, на следните
основания:
2.1. На основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със
закона;
2
2.2. На основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на закона;
2.3. На основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави;
2.4. На основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие;
2.5. На основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД поради неспазване на
предписаната в закона форма.
3/ В условията на евентуалност са предявени искове за унищожаване
на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 171, том
ІV, рег.№ 5187, дело № 729 от 23.11.2018 г. на нотариус А. К., с рег.№ 10 при
НК, по силата на който е извършено разпореждане с поземлен имот с
идентификатор 07418.28.32, с трайно предназначение на територията:
земеделска; с начин на трайно ползване: нива, с площ 16 311 кв.м., в м."***",
по КККР на с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, на следните основания:
3.1. На основание чл.29 ЗЗД поради сключването му при измама;
3.2. На основание чл.33 ЗЗД поради сключването му в условията на
крайна нужда при явно неизгодни условия.
4/ В условията на евентуалност са предявени искове за унищожаване
на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 170, том
ІV, рег.№ 5186, дело № 727 от 23.11.2018 г. на нотариус А. К., с рег.№ 10 при
НК, по силата на който е извършено разпореждане с поземлен имот с площ 1
610 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м.,
масивна стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м. и паянтова
стопанска сграда с площ от 48 кв.м., представляващ имот № 338 по
кадастралния план на с.***, одобрен със Заповед № 158/12.07.1994 г. на кмета
на Община Бяла Слатина, за който имот по регулация, неприложена на място,
е отреден УПИ ІІ-338, с площ 1 620 кв.м., кв.32 по регулационния план на
с.***, на следните основания:
4.1. На основание чл.29 ЗЗД поради сключването му при измама;
4.2. На основание чл.33 ЗЗД поради сключването му в условията на
крайна нужда при явно неизгодни условия.
5/ В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 171, том ІV, рег.№ 5187, дело № 729 от 23.11.2018 г. на
нотариус А. К., с рег.№ 10 при НК, по силата на който е извършено
разпореждане с поземлен имот с идентификатор 07418.28.32, с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване:
нива, с площ 16 311 кв.м., в м."***", по КККР на с.***, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане
на продажната цена.
6/ В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 170, том ІV, рег.№ 5186, дело № 727 от 23.11.2018 г. на
нотариус А. К., с рег.№ 10 при НК, по силата на който е извършено
разпореждане с поземлен имот с площ 1 610 кв.м., заедно с масивна жилищна
сграда със застроена площ от 130 кв.м., масивна стопанска постройка със
застроена площ от 30 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 48 кв.м.,
представляващ имот № 338 по кадастралния план на с.***, одобрен със
Заповед № 158/12.07.1994 г. на кмета на Община Бяла Слатина, за който имот
по регулация, неприложена на място, е отреден УПИ ІІ-338, с площ 1 620
3
кв.м., кв.32 по регулационния план на с.***, поради неизпълнение на
задължението на купувача за заплащане на продажната цена.
7/ Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците Ц. К. Н. и В. Н. К., че ищцата Л. Д.
Л. е собственик на поземлен имот с идентификатор 07418.28.32, с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване:
нива, с площ 16 311 кв.м., в м."***", по КККР на с.***, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца.
8/ Иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответницата В. Н.
К. да предаде на ищцата Л. Д. Л. владението върху поземлен имот с
идентификатор 07418.28.32, с трайно предназначение на територията:
земеделска; с начин на трайно ползване: нива, с площ 16 311 кв.м., в м."***",
по КККР на с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца.
След извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав е
приел, че исковата молба е нередовна, поради следните съображения:
На първо място, предявените искове за съществуване, за
унищожаване, за разваляне на договор и за собственост са оценяеми, но в
исковата молба не е посочена тяхната цена, съобразно изискванията на
чл.127, ал.1, т.3 ГПК. Посочена е една обща цена от 7 214 лв., без да е ясно
как е определена и за кой от всички предявени искове се отнася. Цената не
би могла да бъде определена и служебно от съда, съобразно дадената от
чл.70, ал.1 ГПК възможност за това, тъй като по делото не са представени
удостоверения за данъчни оценка на недвижимите имоти, на чиято база се
определя цената на исковете съобразно чл.69 , ал.1, т.2 и т.4 ГПК.
Определянето на цената на иска е от съществено значение не само с оглед
привеждането на исковата молба в съответствие с формалните изисквания на
чл.127, ал.1, т.3 ГПК, но и с оглед определянето на родовата подсъдност на
спора, респ. допустимостта на обжалвания съдебен акт, в рамките на
възложената на въззивния съд служебна проверка с разпоредбата на чл.269,
изр.1 вр. чл.270, ал.3, изр.2 ГПК.
На второ място, исковата молба не отговаря и на изискванията на
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца,
което поначало става с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а
петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида
и съдържанието на търсената съдебна защита.
В конкретния случай в исковата молба са изложени общи фактически
твърдения, но липсват такива относно обстоятелствата, на които се основава
всеки един от предявените 18 обективно съединени искове – напр. не е
посочено на коя законова разпоредба противоречат договорите, по какъв
начин чрез тези договори се заобикаля закона, в какво се изразява
противоречието им с добрите нрави, кое от изискванията за форма е
нарушено при сключване на сделките (твърди се извършване на нарушение
при извършване на нотариалните действия, което е основание за нищожност
на нотариалното удостоверяване, а не на сделката) и пр. По отношение на
исковете, посочени по-горе в п.1-п.6, не е посочено срещу кой от двамата
ответници се предявяват. По отношение на иска по п.7 е налице противоречие
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като при
изложение на фактическите основания се сочи, че ищцата е собственик на 1/3
4
ид.ч. от имотите, а се предявява иск за установяване правото й на собственост
върху целия поземлен имот с идентификатор 07418.28.32, с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване:
нива, с площ 16 311 кв.м., в м."***", по КККР на с.***, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца. По отношение на предявения ревандикационен иск по п.8 не са
изложени фактически твърдения относно това в чие владение се намира имота
към момента на предявяване на иска.
При тези констатации, с Определение № 572/15.11.2022 г. въззивният
съд е указал на ищцата, че следва да отстрани нередовностите на исковата
молба, като посочи цената на предявените искове и представи удостоверения
за данъчна оценка на процесните имоти; конкретизира обстоятелствата, на
които се основава всеки един от обективно съединените искове, съобразно
дадените от съда указания; посочи срещу кой от ответниците се предявява
всеки от исковете.
За да остави исковата молба без движение, въззивният съд се е
съобразил със задължителните постановки на т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по
гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази част не е изгубило
значението си и при действието на ГПК от 2007 г. /в сила от 01.03.2008 г./,
както и с т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в които е прието, че в хипотеза като разглежданата въззивният съд
дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба,
като приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт и при направено уточнение се
произнася по съществото на спора, а в случай, че указанията не бъдат
изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като
производството по делото се прекрати.
Препис от посоченото Определение № 572/15.11.2022 г. е връчен на
процесуалния представител на ищцата на 21.11.2022 г., но в указания срок не
е постъпила молба, с която да се отстраняват нередовностите на исковата
молба.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че съобразно
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС, обжалваното решение следва да бъде обезсилено,
а производството по делото – прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски на
основание чл.78, ал.4 ГПК и доколкото същите са поискали присъждане на
такива и пред двете съдебни инстанции ищецът следва да бъде осъден да им
заплати следните суми:
- на Ц. Н. – сумата от общо 1 425,00 лв., в която се включват: 300,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция (договорено
е адв.възнаграждение в размер на 690,00 лв., но в представения договор за
правна защита и съдействие като заплатена е посочена само част от това
възнаграждение в размер на 300,00 лв. и по делото няма доказателства за
заплащане на остатъка до пълния договорен размер); 125,00 лв. – половината
от внесения депозит за разпит на свидетели пред първата инстанция; 1 000,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие;
- на В. К. – сумата от общо 725,00 лв., в която се включват: 600,00 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съобразно
5
представения договор за правна защита и съдействие; 125,00 лв. – половината
от внесения депозит за разпит на свидетели пред първата инстанция. Пред
въззивната инстанция не са представени доказателства за договаряне и
изплащане на адвокатско възнаграждение на тази ответница.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260041/05.09.2022 г. по гр.д.№ 512/2020 г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина и ПРЕКРАТЯВА на основание
чл.129, ал.3 ГПК производството по делото, поради неотстранени
нередовности на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Л. Д. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: обл.Враца, общ.Бяла Слатина, с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Ц. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Враца, общ.Бяла Слатина,
с.***, ***, сумата 1 425,00 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Л. Д. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: обл.Враца, общ.Бяла Слатина, с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
В. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Враца, общ.Бяла Слатина,
с.***, ***, сумата 725,00 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6