Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
гр.Пловдив,
27.03.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветелина Диминова
и в присъствието на прокурора... ................., разгледа докладваното от
съдия Георгиева в.т.д. № 52 по описа за 2019г на Пловдивски
апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 103 от 30.05.2018г
по т.д. № 45/2017г по описа на Окръжен съд – К. са
ОТМЕНЕНИ решенията на общо събрание на съдружниците
на „Т.-С..” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, проведено
на 15.11.2017 г., по т.І - „Изключва съдружника Ф.Ф.,
на основание чл.126, ал.3, т.3 и т.1 от ТЗ, поради негови действия против
интересите на дружеството и неизпълнение на задължения за оказване на
съдействие за осъществяване на дейността на дружеството”; по т.ІІ – „Не
намалява капитала на дружеството с 2000 лв., като частта, съответстваща на дела
на изключения съдружник да се поеме от оставащия съдружник, който да внесе по
сметка на дружеството номиналния размер на тази част" и по т.ІV –„Решения
относно избор на управител и промяна в седалището и адреса на управление да
бъдат взети от едноличния собственик едновременно с приемане на учредителния
акт на едноличното дружество”, по исковата претенция с правно основание чл.74
от ТЗ, предявена от съдружника Ф.Я.Ф. срещу „Т.-С..” ООД ,гр. К.,
представлявано от Т.Х., КАТО Е
ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция в останалата й част относно решението, взето по
т.ІІІ –„ Освобождава, на основание чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, управителите на
дружеството - Ф.Я.Ф. и Р.Ф. Ф.”.
Дружеството „Т.-С..” ООД, ЕИК *** е
осъдено да заплати на Ф.Я.Ф. съдебни разноски от 255лв.
Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ф.Я.Ф. в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска
му да бъде отменено решението на общото събрание на съдружниците по т.ІІІ – „Освобождава, на основание чл.137,
ал.1, т.5 от ТЗ, управителите на дружеството - Ф.Я.Ф. и Р.Ф. Ф.”. В тази част
счита решението за неправилно и постановено при противоречие с материалния
закон като моли да бъде отменено.
От ответника по жалбата „Т.-С..” ООД – гр.К., ЕИК ***, чрез особения му представител адв. В.С.Я.,
е постъпил отговор, в който заявява, че постановеното решение в тази част е
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Против постановеното решение, В ЧАСТТА, в която
са отменени взетите решения на проведеното на 15.11.2017г общо събрание на съдружниците в „Т.-С..” ООД – гр.К. е подадена въззивна
жалба от „Т.-С..” ООД – гр.К., чрез особения му представител адв. В.С.Я.. В нея
са направени оплаквания за допуснато от съда процесуално нарушение – нарушение
на принципа на диспозитивното начало като съдът е излезнал
извън рамките на търсената защита и е разгледал и се е произнесъл по
ненаправени пред него възражения. Допуснатото от съда процесуално нарушение е
предопределило и неговото произнасяне при неправилно приложение на материалния
закон, поради което моли за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на
исковете.
От ответника по жалбата Ф.Я.Ф. не е постъпил
отговор.
Апелативният съд намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок.
За да се произнесе по нея на първо място съдът е
длъжен да се произнесе по въпроса за допустимостта на постановеното решение,
като намира за установено следното:
Окръжният съд е бил сезиран с исковата молба от Ф.Я.Ф.,
който е посочил, че я предявява в качеството си на управител и съдружник в „Т-С.”
ООД - гр. К., против същото това дружество.
Ищецът посочва, че на 15.11.2017г от 14.00ч в гр.
К., в кантората на Нотариус Л.Д.**на Н.К., се е провело ОС на съдружниците в „Т-С.” ООД, гр. К., на което е взето решение
за изключването му като съдружник и решение за уреждане на произтичащите от
това последици, както и за освобождаването му като управител. Според него
проведеното ОС е проведено при нарушена процедура за свикването му, тъй като
той не е получил покана с дневния ред, в нарушение на изискването на чл.139,
ал.1 от ТЗ. На второ място в нарушение на чл.138 от ТЗ събранието не е свикано
от управителя, а от другия съдружник, който е нелегитимирано лице и без той да
е отправял писмено или устно искане за свикване на общо събрание до
управителите Ф.Я.Ф. и Р.Ф. Ф.. На трето място за датата на процесното ОС на
съдружниците ищецът заявява, че бил депозирал молба с вх. № ****, която е била
връчена на другия съдружник ****, с която Ф. е искал отлагане на събранието поради
заболяване, но въпреки това събранието е било проведено от ****. На последно
място сочи, че до него не е било отправено предупреждение за изключване по реда
на чл. 126 от ТЗ, като в предупреждението за изключване не му бил даден подходящ
срок за коригиране на поведението му, а освен това заявява, че не е извършвал
нарушения. Поради така изброените допуснати нарушения по свикването и
провеждането на процесното ОС се е стигнало до вземането на незаконосъобразни
решения на процесното ОС и поради това ищецът е молил за тяхната отмяна.
Всички изложени от ищеца обстоятелства и
основания за нарушения по свикването и провеждането на процесното ОС на
съдружниците са били подробно оспорени от ответното дружество.
При така изразените позиции на страните, с
обявения от окръжния съд доклад в първото по делото заседание е приел, че
ищецът установява качеството си на съдружник в ответното дружество, поради
което разполага с право на иск по чл.74 от ТЗ. Установява също така, че искът е
предявен при спазване на преклузивния 14-дневен срок от провеждане на общото
събрание, което го прави допустим и правилно съдът го е разгледал по същество.
Пак с обявения на страните в първото съдебно
заседание доклад съдът е посочил ясно какви са конкретните твърдения на ищеца
за извършени от дружеството нарушение на разпоредбите на ТЗ – неполучаване на
покана за общото събрание; свикване на събранието от нелигитимно лице –
съдружник, без да е искал преди това от управителя на дружеството да свика ОС;
провеждане на общото събрание при установена от съдружника невъзможност да се
яви с представен болничен лист и невръчване на изключения съдружник – ищец на
предупреждение за изключване с предоставяне на срок за коригиране на
поведението му. Очертаният от съда предмет на спора не е бил оспорен от
страните, като никоя от тях не е възразила по доклада на съда. Същият този
предмет на спора е възпроизведен и в началната, мотивна част от решението на
съда, в което изрично е посочено, че доводите на ищеца са изчерпателно
посочени. Тази констатация на съда е законосъобразна и е съобразена с приетото
разрешение по т.VI от Тълкувателно решение №1/06.12.2002 на ВКС по тълк.д.№1/2002г на ОСГК, в която се приема, че при спазване на 14-дневния преклузивен срок, всеки член
на дружеството може да предяви
иск по чл.
74 ТЗ срещу едно или всички решения
на ОС, като искането за отмяна може да се основава както на незаконосъобразност по свикване на събранието или вземане на
решението, така
и на взето решение в противоречие с материалноправна норма
на устава или ТЗ. Независимо от вида
оплаквания те следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани в
исковата молба, а ако след подаването й се въведат допълнителни такива, то те
са допустими и по тях съдът дължи произнасяне само, ако са били въведени преди
изтичането на 14-дневния срок. Коментираното означава, че окръжният съд е
дължал произнасяне по всяко едно от четирите оплаквания на жалбоподателя, като
в нито един момент до приключване на устните състезания, нито страните са
въвели нещо различно, допълнително, нито съдът служебно е уведомил страните, че
ще се произнесе и по допълнителни обстоятелства. Едва с постановяване на
съдебното решение съдът, след като подробно е обсъдил възраженията на ищеца по
незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание и ги е намерил за
неоснователни, е пристъпил към излагане на мотиви, основани на някои от писмените
доказателства пред него, а именно, че в изпратеното до ищеца предупреждение за
изключване липсва разграничение за допуснатите от него нарушения в качеството
му на съдружник и допуснатите в качеството на управител, а всички касаят
извършени увреждащи действия като управител, поради което не е следвало той да
бъде изключен като съдружник. Именно въз основа на тези мотиви е формирал
крайния си извод за основателност на исковите претенции.
Ищецът не е излагал подобно оплакване в исковата
си молба, а е посочил, че не му е връчвано предупреждение, а във връченото му
липсва срок за коригиране на дейността му. С това оплакванията му се изчерпват,
по тях ответникът е организирал защитата си в производството и по тях съдът
дължи произнасяне. Като се е произнесъл извън оплакванията, с които е сезиран,
в нарушение на разрешенията по ТР №1/06.12.2002 на ВКС, е допуснал процесуално
нарушение, което прави решението му незаконосъобразно в тази част.
По отношение на останалите твърдения от ищеца за
взети незаконосъобразни решения, въззивната инстанция намира, че от ответника
са представени многобройни влезли в сила съдебни решения, от които еднозначно
се установяват действията във вреда на дружеството от Ф. и като управител, със
сключване на неизгодни за дружеството сделки и като съдружник, с участие точно
в това му качество на провеждани общи събрания на „Т-С.” ООД, на които вземат
решения той заедно със сина си Р.Ф., за когото удостоверява, че е съдружник,
без да притежава това качество и без каквото и да било уведомяване на
действителния мажоритарен съдружник ****.
По делото дружеството е представило и писмени
доказателства за отправено искане до Ф. за свикване на общо събрание на
съдружниците, което той не е сторил, за връчването му на редовна покана за процесното общо
събрание, за връчване на предупреждение за изключване, в което действително не
е даден срок за отстраняване на нарушенията, но въззивната инстанция намира, че
това не се отразява на редовността на предупреждението, тъй като увреждащите
действия са извършвани системно, в дълъг период от време - години, довели до издаване
на Решение № 252 от 17.08.2011г на ****за отнемане на даденото на дружеството
разрешително за ползване на воден обект – язовир „****“ с цел: „Изземване на
наносни отложения до 30 000куб.м. годишно с багер драглайн, потвърдено с
окончателно Решение №10211 от 05.10.2015г на петчленен състав по адм. д. № 4632/2015г по описа на ВАС. Всички уведомявания от
съдружника **** до съдружника Ф. са извършвани чрез използване на най-тежката
форма - връчване на нотариални покани, връчени редовно. За неоснователността на
всички оплаквания за допуснати закононарушения при провеждането на процесното
ОС на съдружниците окръжният съд е изложил подробни мотиви, към които
въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК.
По изложенот,о
апелативният съд намира, че съдружникът Ф. не е доказал нито едно от
оплакванията си за допуснати от дружеството нарушения при вземането на решения
за изключването му като съдружник и произтичащите от това промени в дружеството,
както и за освобождаване на управителите. Това прави исковете му неоснователни
и те следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – отменено, в частта, в
която ги е уважил и е присъдил съдебни разноски. Решението на окръжния съд
следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлил иска за отмяна на
взетото решение на ОС за освобождаване на управителите му.
С оглед произнасянето на въззивната инстанция жалбоподателят „Т.-С..” ООД – гр.К. има право на извършените и
претендирани по списък съдебни разноски в общ размер
на 1335лв, вкл. заплатено възнаграждение за особен представител в
настоящото производство и в приключилото по ч.т.д. 727/2018г по описа на АС – П.
по допустимостта на въззивната жалба на дружеството. Възнаграждението е внесено
по сметка на първоинстанционния съд, който е прехвърлил по сметка на ПАС
частично сумата от 200лв за възнаграждение в приключилото частно въззивно производство и сега следва да прехвърли и
разликата от 1000лв, след което същата да бъде изплатена на особения
представител.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 103 от 30.05.2018г по т.д. № 45/2017г по описа на Окръжен съд – К., В ЧАСТТА, в която са ОТМЕНЕНИ взетите решенията
на проведено на 15.11.2017г общо събрание на съдружниците
в „Т.-С..” ООД – гр.К., ЕИК ***, както
следва: по т. І - Изключва съдружника Ф.Ф., на
основание чл.126, ал.3, т.3 и т.1 от ТЗ, поради негови действия против
интересите на дружеството и неизпълнение на задължения за оказване на
съдействие за осъществяване на дейността на дружеството; по т. ІІ – Да не се
намалява капиталът на дружеството с 2000лв, част, съответстваща на дела на
изключения съдружник, а същият да се поеме от оставащия съдружник, който да
внесе по сметка на дружеството номиналния размер на тези дялове и по т.
ІV – Решения относно избор на управител и промяна в седалището и адреса на
управление да бъдат взети от едноличния собственик на капитала на дружеството едновременно
с приемане от него на учредителния акт на едноличното дружество и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.Я.Ф., ЕГН ********** *** искове да бъдат отменени взетите
решенията на проведено на 15.11.2017г общо събрание на съдружниците
в „Т.-С..” ООД – гр.К., ЕИК ***, както
следва: по т. І - Изключва
съдружника Ф.Ф., на основание чл.126, ал.3, т.3 и т.1
от ТЗ, поради негови действия против интересите на дружеството и неизпълнение
на задължения за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на
дружеството; по т. ІІ – Да не се
намалява капиталът на дружеството с 2000лв, част, съответстваща на дела на
изключения съдружник, а същият да се поеме от оставащия съдружник, който да
внесе по сметка на дружеството номиналния размер на тези дялове и по т. ІV – Решения относно избор на
управител и промяна в седалището и адреса на управление да бъдат взети от
едноличния собственик на капитала на дружеството едновременно с приемане от
него на учредителния акт на едноличното дружество, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 30.05.2018г по т.д. № 45/2017г по описа на Окръжен съд – К., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Ф.Я.Ф.,
ЕГН ********** *** иск да бъде отменено взетото решение по т.ІІІ на проведено на 15.11.2017г
общо събрание на съдружниците в „Т.-С..” ООД – гр.К., ЕИК *** - Освобождава, на основание чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, управителите на дружеството - Ф.Я.Ф. и Р.Ф. Ф..
ОТМЕНЯ решение № 103 от 30.05.2018г по т.д. № 45/2017г по описа на Окръжен съд – К., В ЧАСТТА, в която е осъдено „Т.-С..” ООД – гр.К., ЕИК *** да заплати на Ф.Я.Ф., ЕГН ********** *** сумата от 255лв разноски в производството пред
окръжния съд.
ОСЪЖДА Ф.Я.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.-С..” ООД – гр.К., ЕИК *** сумата от 1335лв за съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
До ОС – К. да се изпрати писмо
с приложено копие от платежно нареждане, находящо се
на л.42 от приложеното ч.т.д. 727/2018г по описа на ПАС, за внесено по негова сметка
възнаграждение на особения представител адв. В.С.Я. за пред ПАС, от което по
сметка на ПАС е била преведена частично сумата от 200лв и сега следва да се
преведе и остатъкът от 1000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.