№ 9
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000523 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от П. СТ. Г., ЕГН **********,
**** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 74/2020 г. по описа
на К. окръжен съд решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от П.
СТ. Г., ЕГН **********, ****, против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, **** иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 21.12.2018 г. ПТП за разликата между пълният му предявен
размер от 35 000 лв. и присъдените с решението 20 000 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго уважаващо иска в пълния размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 04.09.2020 г. в КОС е постъпила изходяща от П. СТ. Г., ЕГН
**********, **** искова молба против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, гр. С..
1
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21.12.2018 г. около
16, 25 ч., Р.К.Г., ЕГН ********** управлявайки лек автомобил „А.**“, рег. №
* **** ** от с. М. към **** на път ****, км. **+*** метра нарушил правилата
за движение/ чл.20 от ЗДП/ и допуснал настъпване на ПТП, при което
автомобилът се ударил в ляво в скат извън платното и след това се
придвижил надясно извън платното, където спрял.
В следствие на същото ищцата, возеща се като пътник в автомобила на
предната дясна седалка с поставен колан, получила средна телесна повреда -
многофрагментно счупване на дясна раменна кост на дясната ръка, което
довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, болки в кръста и
гърба. Твърди се, че тя от болки не помнела как е била транспортира с
линейка до МБАЛ „Д-р А. Д.“ АД, гр. К.. В болницата й направили
изследвания и рентгенови снимки, от които се установило споменатото
счупване. Била настанена на лечение в болницата, където на 31.12.2018 г.
била извършена тежка операция на дясната ръка. По време на същата било
направено наместване на дясната раменна кост с вътрешна фиксация и
поставяне на метални импланти - шина и винтове МОС. Ръката била
имобилизирана, а операцията била много сложна от медицинска гледна точка,
поради факта, че счупването на костта било многофрагментно и трудно се
фиксирали всички отчупени костни парчета. С оглед сложността на
операцията и бавното зарастване, лечението продължило до 08.01.2019 г. На
същата дата била изписана от болницата. Престоя в болницата ищцата
свързва с нетърпими болки, което наложило прием на обезболяващи.
След изписването лечението продължило в дома на ищцата. В началото
била на легло, а силните болки от най-малкото помръдване на ръката били
пречка да се движи изобщо. Споменава се и за болки в гърба и
кръста.Затрудненията в движението според ищцата били около три месеца,
като през това време за нея се грижели близки роднини и съседи. Болките
продължили и след този тримесечен период, а зарастването на костта било
бавно и не било факт дори към момента на предявяване на иска. Споменава
се, че счупването силно ограничило движенията на ръката и към настоящия
момент, което налагало да и се помага за някои житейски дейности.
Сложността на счупването и трудното зарастване било причина
имобилизацията на ръката да продължи четири месеца. На 03.04.2019 г. тя
била свалена от специалист - травматолог, който едновременно с това
констатирал наличието на силни болки и ограничени болезнени движения на
дясната ръка. Била препоръчана физиотерапия при домашни условия.
На 15.07.2020 г. независимо от проведеното за година и половина
лечение било установено липсата на зарастване на счупената кост, което
наложило ищцата да бъде трудоустроена. С експертно решение № **** на
ТЕЛК при МБАЛ „Д.А.Д.“ АД, гр. К. и била определена 50 % трайно
намалена работоспособност.
Сочи се също, че на 01.09.2020 г., поради влошеното й
психоемоционално състояние и стреса, който предизвикало ПТП-то ищцата,
посетила лекар - психиатър, който констатирал, че била подтисната със
2
страдалчески лицеизраз, дистимна, хипобулична, с мисли за безизходност и
безперспективност, както и че се справя трудно със задълженията си.
Съответно на база изложеното в обстоятелствената част на ИМ се говори
за изпитване следствие на ПТП-то и получените травми на силни болки,
стрес, уплах. Ищцата често сънувала кошмари, а болките в ръката,
ограничените движения на същата, бавното зарастване и стоящия все още
имплант допълнително влошавали психическите й изживявания.Наред с
неимуществените вреди се споменава и за претърпени имуществени такива
свързани с заплащане на потребителски такси, закупуване на метални
импланти, лекарства и медикаменти за домашно лечение.
От изложеното е направен извод за необходимост от обезщетяване на
претърпените от нея вреди.
В тази врзка се споменава, че за настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол с пострадали лица № 2018-1036-370 от 21.12.2018 г.
Било образувано административно наказателно производство в Сектор „П.П.“
при ОДМВР, гр.К. срещу отговорното за същите / Р.К.Г./, бил издаден акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление. С
последното според ищцата се доказвало наличие на вина у деликвента, който
с действията си при управление на процесния автомобил причинил на ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Безспорно се доказвало и наличието на
пряка причинноследствена връзка между ПТП-то и нанесените телесни
увреди.
Споменава се и че отговорността на виновния водач била застрахована
от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Във
връзка с това на 08.04.2020 г. ищцата предявила претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но
такова в сроковете по КЗ не било заплатено.
В тази връзка се прави извод за възникнал у ищцата интерес да
претендира заплащане на обезщетение по съдебен ред и е отправено искане за
осъждането на ответника да й заплати 35 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди и 878, 43 лв. за обезщетяване на имуществени такива.
Претендира се и законна лихва върху тези суми от датата на уведомяването на
ответника по реда на чл. 430, ал.2 от КЗ станало на 17.01.2019 г.
Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска. В тази връзка оспорва описания в ИМ механизъм на
ПТП - то, като споменава, че от представените с ИМ доказателства същият не
3
може да се установи, което пък било пречка да се определи, кое лице е
причина за същото и да се преценява липсата на вина.
Наред с това е посочено, че претенцията не отговаря на икономическата
обстановка в страната, като след анализ на представената медицинска
документация се прави и извод, че същата не може да докаже настъпването на
всички описани в ИМ увреждания, респ. стъпки за лечение на същите.
Направено е евентуално възражение за съпричиняване изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан. Възразено е също, че лихвата не следва да се
присъжда от датата на уведомяването.
Страните са подали ДИМ и отговор към същата, но в тях се
преповтарят първоначално направените твърдения и се взема становище по
доводите на другата страна.
Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства
се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на
съпричиняване.
По отношение на травмите е прието , че ищцата е имала счупване на
дясната раменна кост. То било свързано с оперативно лечение и довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
Прието е, че има забавяне в зарастването на костта и подвижността в тази
област и изграждане на лъжлива става с оглед на това. Последното пък се е
свързало и с наличието на продължаваща болка у пострадалата. Наред с това
първоинстанционният съд е посочил, че при определяне на обезщетението се
е съобразил с факта на поставяне на имплант и на наличието на гипсова
имобилация. Не е възприето твърдението, че счупването на ръката било
пречка за цялостно движение и ставане в рамките на възстановителния
процес.
Съответно на база изложеното размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е определен на 20 000 лв., като в останалата част искът
е бил отхвърлен.
4
Изцяло е била уважена претенцията за имуществени вреди.
Лихвите са присъдени от 24.04.2020 г. с оглед разпоредбата на чл. 497,
ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала ищцата
и е подал жалбата до ПАС.
В нея се излагат подробни съображения за неправилна интерпретация
на доказателствения материал и неправилно определен размер на дължимото
обезщетение по справедливост с оглед установените увреждания.
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
5
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е предявила претенциите си за обезщетение пред ответното
дружество. Това е станало на 08.04.2020 г. с искане, в което детайлно са били
конкретизирани претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Отговор на това искане в споменатите по- горе срокове не е последвал,
което обуславя интересът й да претендира по съдебен ред изплащане на
дължимото обезщетение.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
6
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
7
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От изложеното по- горе става ясно, че постановеното
първонистанционно решение не е обжалвано от ответника в осъдителната му
част относно присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Това води до извод, че същото в тези му части е влезнало в сила, което
сочи, че със СПН е разрешен въпроса за това, че водачът причинил ПТП-то е
от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ и за наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат по отношение на
ищцата, който е пряка и непосредствена последица от увреждането - средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на дясна раменна кост. Влизане в
сила на решението за имуществени вреди и неоспорване от страна на
застрахователя на размера на присъденото обезщетение, т.е. ненамаляването
му поради липса на съпричиняване води до извод, че със СПН е разрешен
между страните и този въпрос.
Реално пред ПАС е пренесен спора за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди претърпени следствие получените
травми.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
От приетата по делото медицинска експертиза, разпитаните свидетели и
писмените доказателства е видно, че следствие на ПТП-то ищцата е получила
счупване на дясната раменна кост. За отстраняване на вредоносния резултат
е извършена ортопедична операция свързана с намесване на костта, поставяне
на имплант и гипсова имобилация. Следствие на счупването ищцата е имала
трайни затрудняване движението на дясната ръка повече от месец, а гипсът е
бил свален на 03.04.2019 г., т.е. след около три месеца. Болката в счупената
8
ръка видно от съдържащата се информация в представените епикризи,
решението на ТЕЛК и констатациите на самото вещо лице не е отшумяла.
Самото счупване е причинило трайни ограничения в движението на
раменната и лакътната става и намаляване силата на самия крайник свързани
с непълното зарастване на счупената кост.Това от своя страна е станало
причина със споменатото решение на ищцата да се определи 50 % трайно
намалена работоспособност за срок от три години.
Видно от показанията на разпитаните свидетели при самото счупване и
непосредствено след това ищцата е изпитвала силни болки, които са
намалели, но с оглед бавното зарастване са факти и към настоящия момент.
Произшествието и травмата получена от него са променили психичното
състояние на ищцата, станала е по напрегната и несигурна при возене в
автомобил. Счупването на дясната ръка е причинило и значителни неудобства
с оглед затрудненото обслужване със здравата лява такава, което е налагало
ползване на чужда помощ. В тези показания се говори за невъзможност за
ставане и предвижване около два месеца. Това от медицинска гледна точка
видно от обясненията на вещото лице лекар не е било необходимо, но за ПАС
е логична последица от преживения стрес и от страха движенията да не
доведат до влошаване още повече на самото счупване.
Всичко това навежда ПАС до извод, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищцата обусловени от изживяванията й при ПТП -
то, болничното и след болничното лечение и това, че последиците от
травмата са факт към момента и са довели до намаляване на
работоспособността й с 50 % до 01.07. 2023 г. е нужна сумата от 35 000 лв.
Те с оглед разпоредбата на чл. 429 , ал. 3 от КЗ се дължат ведно със
законната лихва от по- ранната измежду датите, на които застрахованият или
пострадалият са уведимили застрахователя. В случая застрахованият е
изпратил уведомление на 15.01.2019 г., т.е. лихвата би следвало да се дължи
от тазеи дата. Това обаче в случая за ПАС е без зачение по примина, че
ищецта не е оспорила факта, че за присъденото от КОС обезщетение лихвата
се дължи от 24.04.2020 г., т.е. ПАС следва да се съборази с това
обстоятелство.
Изложеното до тук сочи, че решението на КОС следва да се отмени в
частта отхвърляща иска за немиущесвени вреди за разликата между
9
претенриданите 35 000 лв. и присъдуените 20 000 лв. и сътоветно да се
постаови друго осъждащо ответника да заплати още 15 000 лв.
Това налага да се измени решението на КОС и досежно присъдените
разноски. Така на адв. С. следва да се присъдят още 450 лв. платими от
ответника, който следва да заплати по сметка на КОС и още 600 лв. ДТ.
Съответно на адв. С. се дължат и 450 лв. възнаграждение за въззивната
инстаизя, а по сметка на ПАС следва да се заплати и сумата от 300 лв. за ДТ.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 74/2020 г. по описа на К.
окръжен съд решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. СТ. Г.,
ЕГН **********, **** против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, **** иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило
на 21.12.2018 г. ПТП за разликата между пълният му предявен размер от 35
000 лв. и присъдените с решението 20 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, **** да заплати на П. СТ. Г.,
ЕГН **********, **** още 15 000 лв., ведно със законната лихва от
24.04.2020 г. обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило
на 21.12.2018 г. ПТП равняващи се на разликата между пълният му предявен
размер от 35 000 лв. и присъдените с решението на КОС- 20 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, **** да заплати на адв. Яс.
М. С., ЕГН ********** от САК с адрес на кантората гр.С., ****, още 450 лв.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуално представителство
пред първата инстанция и 450 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, т.е. общо сумата
от 900 лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, **** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на К. окръжен съд още 600 лв. ДТ.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, **** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Пловдивския апелативен съд 300
лв. ДТ за въззивното обжалване.
10
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11