Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.В.Търново, 14.01.2013 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание
на деветнадесети ноември, през две
хиляди и дванадесета година,
В състав: районен съдия-
Йордан Воденичаров,
При секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2907 по описа за 2012 г. , за да се произнесе взе предвид:
Ищцата Г.Д. К. *** твърди , че съгласно издаден по реда на чл.243 и на основание чл. 237, б.”к” от ГПК/ отм./ , вр. с чл.154 от ЗЕ изпълнителен лист от 13.12.2004 г. по ч.гр.д.№ 2404/2004 г. на ВТРС й е вменено да дължи изпълнение за удовлетворяване на вземания на „Топлофикация-ВТ” АД-В.Търново, явяващи се стойност на потребена топлинна енергия за периода от ноември 1999 г. до м. май 2004 г. в общ размер на сумата от 1408,52 лева/ главница и мораторна законна лихва/. Срещу нея са били образувани изпълнително дело № 19/2007 г. на ЧСИ Р.К. и изпълнително дело № 178/2012 г. на ЧСИ С.К. . Първото изпълнително дело е било прекратено/ по него не е имало принудително изпълнение/ , а по второто след получаване на призовката за доброволно изпълнение на 28.02.2012 г. е подала молба до съдебния изпълнител за прекратяването му на основание възражение за изтекла погасителна давност, но е получила отказ. Натрупаната като неин дълг обща сума/ главница, лихви и разноски/ по изпълнително дело № 178/2012 г. възлизала на 3416,31 лева към 23.03.2012 г. Предвид горетвърдяното ищцата моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено , че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени с изтичане на тригодишната давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. В с.з. чрез пълномощника си – адвокат Й.М. от ВТАК ищцата поддържа предявения иск с доводи, изложени в писмена защита.
Страната- ответник „Топлофикация-ВТ” АД-В.Търново чрез процесуалния си представител отрича твърдяния от ищцата ефект на изтекла погасителна давност с правопрепятстващо възражение имащо за предмет обстоятелствата, че след подадената и удовлетворена молба за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2404/2004 г. на ВТРС, по образуваните във времето изпълнителни дела, включително и изпълнително дело № 421/2005 г. на ДСИ към ВТРС са подавани молби от взискателя сочещи нови способи на принудително изпълнение и са извършвани действия по събиране на дължимите суми – всички те предизвикващи ефект на прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД. Освен това според разрешението възприето в Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/1980 г. на Пленума на ВС погасителна давност не тече , докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е по реда на
чл.124, ал.1 от ГПК иск, въплащаващ по своя практически смисъл целен отрицателен установителен ефект-
несъществуване на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност
на вземанията/ погасяване на онази
съставка от съдържанието им, даваща
власт на кредитора да търси тяхното осъществяване чрез намеса на
компетентен държавен орган поради
упражнено преобразуващо право на давност / – предмет на издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 243 и на основание чл. 237, б.”к” от ГПК-отм./ чл. 111,б.”в” от ЗЗД.
Обективните положителни
факти по казуса / тези, които са
настъпили и са създали промени в действителността/ като такива са
безспорни и се извличат
от представените и приети информационни източници/ доказателствени средства/, предмет
на писмено документално отражение- заверени преписи
от документите, съставляващи изпълнително дело № 178/2012 г. на ЧСИ С.К.,
рег. № 809 , в район на действие ВТОС,
изпълнително дело № 19/2007
г. на ЧСИ Р.К., с рег.№
731 и изпълнително дело № 421/2005
г. на ДСИ при ВТРС, както и молба за
издаване на изпълнителен лист на
основание
чл.237, б.»к» от ГПК, във връзка с чл.154, ал.1 от ЗЕЕЕ, изх.№
465/25.10.2004 г. , заедно с извлечение от сметка по партидата на ищцата към 16.09.2004 г.
Съгласно издаден по реда на чл.243 и на основание чл. 237, б.”к” от ГПК/ отм./ , вр. с чл.154 от ЗЕ изпълнителен лист от 13.12.2004 г. по ч.гр.д.№ 2404/2004 г. на ВТРС / по подадена молба от 16.11.2004 г./ на ищцата е вменено задължение да удовлетвори чрез плащане вземания на „Топлофикация-ВТ” АД-В.Търново, явяващи се стойност на потребена топлинна енергия за периода от ноември 1999 г. до м. май 2004 г., по фактури, както следва: за м. ноември 1999 г. – 3 лева; декември 1999 г. – 11,88 лева ; декември 2001 г. – 2,83 лева; януари 2002 г.- 5,06 лева; февруари 2002 г. – 1,20 лева , март 2002 г. – 2,03 лева; м. април 2002 г.- 8,49 лева; м. декември 2002 г. – 10,29 лева; м. януари 2003 г. -116,79 лева; м. февруари 2003 г. – 117,42 лева; м. март 2003 г. – 92,89 лева; м. май 2003 г. – 64,21 лева; м. декември 2003 г. – 12,41 лева; м. януари 2004 г. – 155,99 лева; м. февруари 2004 г. – 113,47 лева; м. март 2004 г. -77,39 лева; м. май 2004 г. – 463,11 лева – общо 1258,46 лева, както и сумата от 150,06 лева- представляваща сбор от вземания с качествената определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупани до датата на подаване на молбата, както и от тази дата/ 16.11.2004 г./ до окончателното изплащане на главницата, или общият дълг е в размер на 1408,52 лева. По молба на кредитора, в която са указани начини на изпълнение е образувано на 14.03.2005 г. изпълнително дело № 421/2005 г. по описа на ДСИ при ВТРС. Извършени са действия за установяване имущественото състояние и доходи на длъжника. Поради неоткриване на лицето на постоянния му и настоящ адрес в гр.В.Търново призовката за доброволно изпълнение е връчена едва на 08.08.2005 г. в с.Р.. С молба от 26.07.2005 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия опис и продажба на движими вещи , които ще се намерят в жилището на длъжника . Предявените по реда на чл.250 от ГПК/отм./ възражения срещу вземанията- предмет на издадения изпълнителен лист са отречени с влязло в сила на 13.02.2006 г. определение № 735/13.10.2005 г. на ВТРС по ч.гр.д.№ 1419/2005 г. и искането за спиране на изпълнението е отхвърлено. С молба до държавния съдебен изпълнител от 14.11.2005 г. К. е поискала разсрочено плащане на дълга Съдебният изпълнител е разпоредил на 31.10.2005 г. изпращане на запорно съобщение до Център за социални и здравни грижи В.Търново за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение , получено от третото задължено лице на 06.12.2005 г. С молба до държавния съдебен изпълнител от 14.11.2005 г. същата е поискала разсрочено плащане на дълга – на части от по 20 лева. Изпратена й е призовка да се яви в СИС при ВТРС в три дневен срок от съобщението , получена на 27.12.2005 г. Изплатила е част от дълга чрез внасяне на 20 лева по разплащателната сметка на съдебния изпълнител на 02.02.2006 г. Изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнението по реда на чл.пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ на ЧСИ Р.К., рег.№ 731, в район на действие ВТОС и съответно по канцеларската номенклатура е получило на 24.01.2007 г. № 19/2007 г. Предприет е опит за принудително изпълнение чрез изпращане на 29.01.2007 г. до длъжника К. призовка за насрочен за 23.02.2007 г. опис на движимо имущество, без данни за резултата и дали е проведен такъв . Съдебният изпълнител е изискал с писмо от 29.05.2007 г. от ТД на НАП информация за регистрирани трудови договори на същата. В резултат на получената справка погрешно е изпратил на 04.06.2007 г. съобщение до ДСП В.Търново за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение без никакъв ефект при лесно видимия от справката факт , че трудовия договор на длъжника с това учреждение е прекратен 31.12.2005 г. С молба от 14.08.2007 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимите вещи, които ще се намерят в жилището на К.. Предприет е опит за принудително изпълнение чрез насрочен на 19.09.2007 г. от 10.00 часа опис , но призовката не е получена от нея на известния й постоянен и настоящ адрес в гр.В.Търново Поискана е на 17.09.2007 г. справка от Община В.Търново / отдел ГРАО/ за постоянен и настоящ адрес-получена на 27.09.2007 г. С писма изх.№ 051 и № 052/09.01.2008 г. съдебният изпълнител е изискал от РДВР-В.Търново „ПП-КАТ” информация за регистрирани МПС- собственост на длъжника К./ получена на 17.01.2008 г./, а от ТД на НАП В.Търново – информация относно декларирани трудови договори, сключени с нея/ получена на 14.01.2008 г./. С молба вх.№ 2149/31.10.2008 г. взискателят възлага на частния съдебен изпълнител правомощия по чл.18 от ЗЧСИ/ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество/ и заедно с това потвърждава всички извършени до момента действия в рамките на цитирания законов текст. С молба вх.№ 135/13.01.2010 г. взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника. Изпратена е призовка за принудително изпълнение изх.№ 182/13.01.2010 г. на адреса на длъжника К. *** съдържаща съобщение за насрочен на 25.01.2010 г. в 10.00 часа опис на движими вещи , без никакви данни в приложените по делото материали за някакъв резултат. С писмо изх.№ 0307/25.01.2010 г. е изискана справка от Община В.Търново за семейно положение и родители на Г. Д.К.. С писмо изх.№ 424/02.02.2010 г. до ОС „З” гр.Искър е изискана справка за възстановено право на собственост върху земеделски земи и гори на Д.Г.Х. -баща на длъжника. С молба вх.№ 6547/19.10.2011 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да направи справка за получаваното от длъжника трудово възнаграждение и да му наложи запор. В тази връзка е изпратено по реда на чл. 72, вр. с чл.74 от ДОПК искане до ТД на НАП изх.№ 9611/20.10.2011 г. Справката е получена на 27.10.2011 г. По молба на взискателя вх.№ 730/17.02.2012 г. изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнението по реда на чл.пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ на ЧСИ Р.К., рег.№ 731, в район на действие ВТОС и съответно по канцеларска номенклатура е получило № 178/2012 г. Предприети са изпълнителни действия – насрочване на опис на движими вещи на 10.04.2012 г. / призовката за принудително изпълнение е получена на 01.03.2012 г./ , налагане на възбрана върху земеделски земи в землището на с.П., Община Искър с постановление от 15.03.2012 г.
Спорен по делото е въпросът носител ли е
ищцата на материалноправно възражение за
изтекла погасителна давност – предмет на предявения иск , т.е. на настъпили в нейна полза последици от предвидения в закона фактически състав на това особено
субективно преобразуващо право/ средство/ на длъжника , осигуряващо /
при упражняване/ ефекта на погасяване
на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора
да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ от първия /
образно казано: правомерен отказ от изпълнение ,
„парализиращ”претенцията / чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ - чл.120 от ЗЗД. В разглеждания
по настоящото дело случай, на
практика важният въпрос , който се поставя
е съществува ли право на
принудително изпълнение , принадлежащо на страната - ответник / целта на предявения иск
е да се отрече това право/? Отговорът на първия въпрос е отрицателен , а
на втория положителен.
Практически важния материалноправен въпрос дали за вземанията на комуналните компании/ търговците доставчици на енергийни блага/ следва да се прилага общата 5- годишна давност или специалната тригодишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД не намира пряк отговор в закона - липсва изрично указание в ЗЕ / такова е необходимо/ какъв е давностния срок и липсва определение в основния облигационен закон на понятието „ други периодични плащания”. Затова възникна противоречива съдебна практика по този въпрос , отстояваща и двете разрешения с аргументи или без аргументи. С някой казуистични свои решения постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК ВКС прогласи, че е създал задължителна за съдилищата по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК трайна практика по спорния материалноправен въпрос с оглед дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК разяснения и тази практика поддържа схващането за приложимост на 3-годишната давност. По прагматични съображения настоящият съд следва да подчини решението си по конкретния случай на тази практика / отделен е въпросът доколко тя е аргументирана/. Очевидно ясно е , че потребителите дължат изначално установено помесечно плащане на множество / повече от две/ парични суми за ползвана топлинна енергия/ включващи различни елементи в зависимост от времето на действие на различни нормативни уредби- цена на отопление , за мощност, цена на горещо водоснабдяване и стойност на разпределено и начислено количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация- принадлежаща към общите части на сградата, пропорционално на отопляемия обем на жилищата по проект / в изначално неопределен , но впоследствие определяем размер / т.е. налице е еднородност на престацията, без еднаквостта на размера да е предвиден в закона като конститутивен белег на периодичните плащания / в равни отрязъци от време / периоди, които са повече от два/- 30 дневен срок след изтичане на периода , за който се отнася отчетеното/ определено по прогнозна консумация/ потребено количество топлинна енергия. Една такава правна конструкция на изпълнение на основното задължение на потребителя- купувач , произтичащо от договорен или законен юридически факт би трябвало да разкрива частен случай , попадащ в хипотезата на „други периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” пр.3-то от ЗЗД , поради което вземанията за сумите, явяващи се техен предмет се погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно изричното повеление на този текст на закона. Обобщено казано характерните белези на понятието „периодични плащания” са: 1/ еднородност на престацията / паричен род/ ; 2/ минимум три парични задължения и поне два периода, които определят падежите им/ в случая има четири 30 дневни месечни периода и четири месечни парични задължения / ; 3/ поне относително/равенство на периодите за плащане; 4/ задълженията имат единен правопораждащ юридически факт ; 5/ размерът на паричните задължения не е необходимо да бъде изначално определен в някакво абсолютно число / т.е.еднаквостта на размера/ стойността/ на месечната престация не е предвидена в закона като конститутивен белег на периодичните плащания /, а може да е определяем по установен отнапред нормативен или договорен алгоритъм.
Впрочем след издаването на ТР № 3/18.05.2012 г. по ТД № 3/2011 г. на ОС на ГТК на ВКС всякакви теоретични разсъждения и спорове по този въпрос за излишни. Изискуемостта на всяка месечна парична вноска , настъпва в деня , определен като краен на срока за плащането й- 30-то число от следващия периода на потреблението месец и от този момент за нея започва да тече тригодишния давностен срок- чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Частен документ , материализиращ сведения за актуални вземания на топлофикационните дружества , наречен извлечение от сметка бе предвиден от закона/ чл.154, ал.1 от ЗЕ- в редакцията му към м. декември 2004 г./ като несъдебен изпълнителен титул/ основание/ , позволяващ на тези търговски правни субекти да се снабдят по облекчен съдебен ред с изпълнителен лист срещу неизправните длъжници- потребители, удостоверяващ неудовлетворените им изискуеми вземания , без да е нужно да прибягват до признаване и санкциониране на същите чрез съдебно решение по исков ред - чл.242, вр. с чл.243, ал.1, вр. с чл.237, б.”к” от ГПК/отм./.
Щом визирания частен
документ е предвиден
като вид несъдебен/ неисков/
изпълнителен титул, то логически
очевидно е , че молбата за издаване
на официалния удостоверителен документ въз основа на
определение на съда по чл.244 от ГПК/отм./- изпълнителен лист, не може да има
друг характер, освен този, че е действие
, поставящо чрез недвусмислено изразено намерение подготвителното начало на процеса на
принудително осъществяване като краен резултат чрез последващата ефективна намеса на съдебния
изпълнител, на неудовлетворените вземания , което действие по смисъла на чл.
116 б.”в” от ЗЗД прекъсва давността.
Поради това , че молбата за издаване на изпълнителен лист не е посочена изрично в хипотезите на чл. 116, б.”б” от ЗЗД / наред с предявяването
на иск /, е ясно, че същата като проявна форма на
загриженост на кредитора да
реализира неудовлетвореното си вземане
, опровергаващо негативния факт на бездействието му / на този факт почива всъщност идеята за създаване на института на погасителната
давност, който не се грижи за
собствения си интерес и бездейства дълго
време като не си упражнява
дадено материално право не
заслужава съдебна защита и
съдействие за принудително осъществяване на благото – предмет на това право”
/, следва да се отнесе към категорията на тези действия „ предприети за
/ а не –„на”, т.е смисълът на употребения предлог означава
да са процесуално елементно / поредно/ насочени към резултат, възможно постижим чрез започване , провеждане и завършване на изпълнителен процес по реда на чл. 323 и сл. от ГПК-отм. / принудително
изпълнение” . Този резултат /
принудително изпълнение на вземането
/ няма как да се постижим , ако не се подаде най-напред молба за издаване на
изпълнителен лист/ предпоставка за
започване на изпълнителни
принудителни способи/ . Да се елиминира значимостта
на тази молба като действие, прекъсващо давността, би било
проява на юридическо безразсъдство и неуважение към идеята за справедливо битие в правната реалност на
погасителната давност, както и към
облекчения ред за принудително изпълнение .
Желателно е да се каже и обясни все пак , че подаването на молба по чл.242, вр. с чл.243 от ГПК/ отм./ не може да се приравни с „подаване на иск” по см. на чл.116, б.”б” от ЗЗД / както е прието в някой съдебни решения в миналото/ по аргумент от чл.117, ал.2 от ЗЗД. Искът в процесуален смисъл има за цел произнасяне по спорното материално право със съдебно решение / а не с определение или разпореждане / , което установява вземането със сила на пресъдено нещо – чл.224 ал.1 от ГПК/отм./ и с влизането си в сила поставя начало на нов давностен срок , докато за определението положително санкциониращо издаване на изпълнителен лист по чл.244 от ГПК/отм./ не е казано / и е немислимо да бъде казано / нищо подобно. Денят на издаване на това определение е приет от съдебната практика за начален момент/ аналогия е почерпена от правилото на чл.117, ал.1 от ЗЗД/ , от който започва да тече новата давност.
В конкретиката на случая молбата за издаване на изпълнителния лист е подадена на 16.11.2004 г. и това е моментът , в който е прекъсната теклата за повечето от вземанията давност, а определението, с което тя е санкционирана положително е издадено на 17.11.2004 г. , в който момент е започнала да тече новата тригодишна давност за тях. Лесно може да се види, че далеч преди 16.11.2004 г. за присъдените вземания за цена на потребена топлинна енергия/ без оглед на вида и произхода й/ за м. ноември 1999 г. – 3 лева и декември 1999 г. – 11,88 лева давностният тригодишен срок по чл.111, б.”в” от ЗЗД вече е бил изтекъл. Затова предявеното от ищцата като принадлежащо й материалноправно възражение по чл. 120 от ЗЗД/ правото на погасителна давност/ действително е било възникнало, но вече не съществува. Това е така , защото съдът установява, че тези вземания , заедно със зависимите от тях вторични вземания , с качествената определеност на обезщетения за забава в размер на законната лихва в размер на 2,45 лева и 09.07 лева вече не съществуват поради погасяването им чрез плащане – факт констатиран от таблично извлечение от сметка към 05.03.2012 г. представено към молба на взискателя с вх.№ 2691/07.03.2012 г. до ЧСИ С.К.. За вече погасено и несъществуващо вземане не може да съществува в полза на длъжника право на погасителна давност, което да упражнява- това би било една правна безсмислица. Затова упражняването му като съществуващо такова пред съда с настоящия иск вече не може да предизвика типичната правна последица на това абстрактно уредено в закона право - погасяване на съставката от съдържанието на вземанията – правомощието на кредитора- ответник да осъществи изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ от нея чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ или с други думи да се третира за погасено правото му на принудително изпълнение което изпълнение същият фактически е предприел. Такъв погасителен ефект е могъл да настъпи , ако ищцата бе упражнила материалноправното възражение за изтекла погасителна давност своевременно, т.е. преди вземанията да бъдат погасени чрез плащане.
В останалата му предметна част искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен. За присъдените вземания за цена на топлинна енергия по фактури от м. декември 2001 г. до м. май 2005 г. , както и съпровождащите ги вторични вземания , с качествената определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва теклата погасителна давност е прекъсната с действието подаване на молбата по чл.242, вр. с чл.243 от ГПК погасителна давност. Започналата да тече нова тригодишна давност от момента на издаване на определението на съда по чл.244 от ГПК е прекъсната на 14.03.2005 г. с подадената молба по чл.324, вр. с чл.323 от ГПК/ отм./ от кредитора „Топлофикация –ВТ” АД –В.Търново, по която е образувано изпълнително дело № 421/2005 г. по описа на ДСИ при ВТРС- факт, разкриващ предприето действие за принудително изпълнение чрез съдебния изпълнител върху цялото имущество на длъжника / чл.133 от ЗЗД/ по смисъла на нормата на чл. 116, б.”в” от ЗЗД , уреждаща този прекъсвателен ефект. Едновременно с образуването на изпълнителното производство на 21.03.2005 г. течащата давност автоматично се счита спряна на основание чл. 115, б.”ж” от ЗЗД, такава не е текла във времето и не тече докато все трае изпълнителния процес / прехвърлянето на делото за продължаване на принудителното изпълнение от ЧСИ по реда на пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ е факт , който не води до прекратяване на изпълнителния процес/. Това /трябва да се признае за твърде спорно от гледна точка на опората му в закона / положение почива на разрешението дадено в ППВС № 3/1980 г. и споделяно от съвременната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/ вж. например Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009 г. I Т.О., Решение № 173/28.10.2010 г. по т.д. № 1095/2009 г. , ТК, II Т.О./ , което съдът няма как подчинено да не възприеме. Не се прави разлика между изпълнителен лист за вземане, издадено въз основа съдебно решение със сила на пресъдено нещо и изпълнителен лист , издаден на извънсъдебно изпълнително основание. Щом давността е спряна , същата няма как да е изтекла, независимо , че от образуването на изпълнителното дело , както и от изискуемостта на вземанията, досега, е изминал твърде дълъг период от време. Общият облигационен закон обаче не предвижда някакъв абсолютен давностен срок за принудително осъществяване на вземанията, което трудно би могло да не се нарече недостатък , но този недостатък съдът не може да „запълни” със справедливо „корективно” решение- чл.5, изр.1-во от ГПК, вр. с чл. 117, ал.2 от КРБ. Ефектът на спряната давност не е преустановен/ прекратен/ от бездействие на взискателя продължило 2 години , чиято последица да е прекратяване по силата на закона / в този смисъл е ТР № 47/01.04.1965 г. по гр.д.№ 23/1965 г. на ОСГК на ВС и сегашната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/ на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 330 , ал.1, б.”д” от ГПК/отм./, чл. 433, ал.1 , т.8 от ГПК. В този преклузивен 2 годишен срок разглеждан между предходно последно и последващо изпълнително действие, за времето от 2005 г. до 2012 г. взискателят винаги е подавал молби до съдебните изпълнители , с които е искал извършването на изпълнителни действия / елемент от фактически състав на предвиден в закона способ/ начин/ на изпълнение- опис, запор, възбрана и т.н./, а тяхното извършване естествено предполага подготовка чрез събиране на информация за възможен имуществен обект на изпълнение. Не е задължително/ щом законът не го предвижда/ разбира се, тези молби да съдържат посочване на конкретен обект/ благо на имуществено право върху който / което да бъде насочено принудителното изпълнение – взискателят много рядко би имал и е нелогично да му се вменява да има възможностите на съдебния изпълнител да знае и да събира такава информация. Достатъчно е да си види, че той настоява съдебният изпълнител да предприеме опит за някакъв вид резултатно изпълнително действие според издирените възможности на случая за ползотворно „навлизане” в имуществото на длъжника. Законът не поставя като изискване взискателят да сочи някакви нови и конкретни по вид и съдържание изпълнителни действия / способи за изпълнение/. Идеята въплатена в правилото на 330, ал.1, буква "д" ГПК/ отм./ е да се предотврати злоупотреба с процесуални права и използване на изпълнителното производство за цели, различни от удовлетворяването на неудовлетворени чрез доброволното изпълнение права. Взискател който е образувал изпълнително дело, но не желае извършване на изпълнителни действия, т.е. удовлетворяване на вземането си, явно преследва други цели – ограничаване или увреждане на имуществената сфера на длъжника, или чисто психически тормоз над него. Не е изключен и "симулативен изпълнителен процес", уговорен съвместно от взискателя и длъжника, чиято "безкрайна висящност" да е насочена към увреждане на трети лица, на съпруга-недлъжник, на други кредитори и т.н. Затова санкцията прекратяване на изпълнителното производство е замислена да бъде приложена , когато ще бъде очевидно, че взискателят с бездействието си в продължение на две години недвусмислено показва, че вече се е примирил с неизпълнението и не желае да се „занимава” повече с длъжника или от самото начало не е желаел да има такова ефективно изпълнение / случаите на привидност на процеса/. За такова искане за извършване на изпълнителни действия по служебен почин на съдебния изпълнител по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се приеме и молбата от 31.10.2008 г. , с която взискателят възлага на частния съдебен изпълнител правомощия по чл.18 от ЗЧСИ/ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество/ и заедно с това потвърждава всички извършени до момента действия в рамките на цитирания законов текст- това действие е доказателство, че взискателят не е загубил интерес от принудителното изпълнение. То / действието/ е покана към съдебния изпълнител да движи по собствен почин изпълнителния процес. В материалите липсва писмено указание същият да не е приел това своеобразно възлагане и се предполага , че го е приел. Отделен е въпросът за неизбежното впечатление от смущаващото и странно бездействие , както и небрежност на първите двама съдебни изпълнители, продължило във времето извън всякакви разумни граници, обединено от определението неефективна работа или липса на такава по молбите на взискателя- кредитор , но този въпрос не може създава „правни положения” във вреда на интереса на последния – ответник по настоящото дело.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Д.К.,
с ЕГН: **********, живуща *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВТ” АД,със седалище
и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Никола Габровски № 71 А, с ЕИК *********,
иск,
насочен към това бъде прието за установено, че
присъдените с определение по ч.гр.д.№
2404/2004 г. на ВТРС вземания на топлофикационното дружество,
представляващи цена на потребена топлинна енергия
за периода от ноември 1999 г. до м. май
2004 г., по фактури, както следва: за м.
ноември 1999 г. – 3 лева; декември 1999
г. – 11,88 лева ; декември 2001 г. – 2,83 лева;
януари 2002 г.- 5,06 лева;
февруари 2002 г. – 1,20 лева , март 2002 г. – 2,03 лева; м. април 2002
г.- 8,49 лева; м. декември 2002 г. – 10,29 лева; м. януари 2003 г. -116,79
лева; м. февруари 2003 г. – 117,42 лева; м. март 2003 г. – 92,89 лева; м. май 2003 г. – 64,21 лева; м. декември 2003
г. – 12,41 лева; м. януари 2004 г. – 155,99 лева; м. февруари 2004 г. – 113,47
лева; м. март 2004 г. -77,39 лева; м. май 2004 г. – 463,11 лева – общо 1258,46
лева, както и за сумата от 150,06 лева-
представляваща сбор от вземания с
качествената определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
натрупани до датата на подаване на молбата,
както и от тази дата/ 16.11.2004
г./ до окончателното изплащане на главницата, или общият дълг е в размер
на 1408,52
лева – предмет на издаден изпълнителен лист от
13.12.2004 г. , въз основа на който е предприето принудително изпълнение срещу
първата в качеството й на длъжник, са погасени по давност на основание чл.111,
б.”в” от ЗЗД, или иначе казано , че не съществува правото на принудително
изпълнение на кредитора- взискател, като неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен от връчването му.
Районен съдия: