РЕШЕНИЕ
№ 12579
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от М. Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110101885 по описа за 2023 година
Ищецът „ДГ ....“ ООД е предявил срещу ответника „Е...“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 11 000.00 лв., представляваща
авансово платена вноска по несключен договор за покупко-продажба на лек
автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 15.11.2022 г. е заплатил на ответника авансово
сума от 11 000 лв. за доставка на автомобил, във връзка с водени с последния
преговори за закупуване на л.а. „Мерцедес“ модел „ГЛЕ-350 Д“ с цена
131 700 лв. с ДДС. Ищецът сочи, че е огледал доставения от ответника
автомобил и установил, че не отговаря на предварително уговореното. Имал
външни дефекти, интериорът не отговарял на предварително представените
снимки. Вследствие на тези несъответствия ищецът не предприел действия по
сключване на договор за покупко-продажба. Посочва, че се установило, че
ответникът не е собственик на автомобила. Претендира сумата като дадена
при липса на основание.
1
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от „Е...“ ЕООД е постъпил
отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че се е задължил да
придобие от свое име и за сметка на ищеца процесния лек автомобил. Сочи,
че го е закупил за сумата от 66 045 евро с ДДС. На 23.11.2022 г. автомобилът
пристигнал в България, направена му била застраховка ГО, представител на
ищеца първо одобрил автомобила, но след няколко дни се отказал от
договора без причина. Счита, че е предоставил на ищеца същия автомобил,
който последният искал, и че между страните бил налице комисионен
договор, по който била дължима комисиона в размер на 11 000.00 лв. Прави
евентуално възражение за прихващане с тази сума. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 16.10.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
между страните са били налице преддоговорни отношения, във връзка с които
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 11 000.00 лв.
Основните предпоставки на института на неоснователно обогатяване са:
получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това
получаване. „Получаването” предпоставя „даването” и е фактическо
действие, което подлежи на доказване от страна на ищеца. Съобразно
правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в
тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, е да докаже
факта на даването, респ. плащането, а в тежест на ответника е да установи, че
е налице основание за получаване, на това даване, респ. плащане, както и че е
налице основание за неговото задържане. В настоящия случай, според
решаващият съдебен състав, предявеният иск намира своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, където се регламентира,
че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Видно от събраните доказателства по делото „ДГ ....“ ООД е заплатил
на ответното дружество „Е...“ ЕООД сумата в общ размер от 11 000.00 лв.,
представляваща част от дължимата продажна цена за лек автомобил с марка
„Мерцедес“ модел „ГЛЕ-350 Д“, който факт не е спорен между страните, т.е.
при така установената фактическа обстановка, се доказва осъществяването на
2
първата предпоставка на института на неоснователно обогатяване, а именно:
даването, респективно плащането, в полза на ответника на процесната сума.
Спорни между страните са обстоятелствата досежно наличието на
правно основание за горепосоченото плащане. Доказателствената тежест за
същата спорна група факти предвид нормата на чл. 154 ГПК е за въвелият
твърденията за наличие на правно основание ответник.
С исковата молба ищецът е посочил като основание за получаване на
процесната сума от ответника на постигнато съгласие за сключване на
договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил с марка „Мерцедес“
модел „ГЛЕ-350 Д“.
Други доказателства, относими към твърденията за наличие на
договорености между страните, не са представени по делото, като същите
обстоятелства не се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
При гореустановеното от фактическа страна и при отчитане
доказателствената тежест за ответника, съдът приема по делото да остават
недоказани въведените от последния твърдения за наличие на основание, на
което да е получил процесната сума от 11 000.00 лв., а именно – наличието на
договорни отношения по сключен устен комисионен договор между ищеца и
ответника по силата на който ищецът, като възложител е възложил на
ответника закупуването от името на „Е...“ ЕООД, но за сметка на ищеца на
МПС - лек автомобил с марка „Мерцедес“ модел „ГЛЕ-350 Д“.
С нормата на чл. 144 ЗДвП е установена форма за сключване на
сделките за прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства –
писмена за тези, които нямат регистрация, и писмена с нотариална заверка на
подписите за МПС, които към датата на прехвърляне на собствеността имат
извършена регистрация. При приложение нормата на чл. 144 ЗДвП сделката
за прехвърляне на собствеността му следва да бъде извършена в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, като неспазването на формата във
връзка с чл. 26 ЗЗД има за последица нищожност на сделката.
Предвид нормата на чл. 19 от ЗЗД предварителният договор за
сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариално
заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Установената в закона
форма е за действителност на сделката и неспазването и предвид нормата на
3
чл. 26, ал. 1 ЗЗД има за последица нищожност на сделката.
Предвид дадените разяснения с Постановление 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВКС предаването на нещо при изначална липса на основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД е налице винаги, когато към
предаването на престацията липсва основание за преминаването на благата.
Последната липса на основание за предаване на паричната сума от 11 000. 00
лева съдът приема да се установява по настоящия спор. Не се установява
постигнато съгласие между страните за сключване на предварителен или
окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху автомобил лек
автомобил с марка „Мерцедес“ модел „ГЛЕ-350 Д“, на което основание да е
извършено горното плащане на цена на автомобила. Дори да се приеме, че
такива договорености са постигнати, то договорът не се установява да е
сключен в законовоизискуемата писмена форма за предварителният договор и
писмена с нотариална заверка на подписите по окончателния договор,
предвид на което и последният е нищожен. Даденото по нищожен договор
също попада в хипотезата на дадено при начална липса на основание и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 –во ЗЗД подлежи на връщане.
Съдът във връзка с възраженията на ответника по отговора на исковата
молба за вина на ищеца за несбъдване на сключването на окончателен
договор намира, че следва да бъде добавено, че не е налице хипотезата на
даване с оглед на очаквано в бъдеще основание по предложение 2 на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. Последната хипотеза във връзка и с дадените задължителни
указания по Постановление 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВКС намира
приложение при двустранните договори, ако престацията на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки с отлагателно
условие, когато то не се сбъдне и др., какъвто не е процесният случай. При
липса на сключена валидна сделка, каквато е хипотезата по настоящия спор,
даденото е винаги при изначална липса на основание. На пълна липса на
основание се приравняват и изразени намерения и водени преговори за
бъдещо сключване на договор, включително предварителен такъв, когато
договор не е сключен.
По горните мотиви на съда по делото се установява ответникът да е
получил сумата от 11 000.00 лева при начална липса на основание, предвид на
което и на основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД последният дължи
4
връщането й на ищеца.
При това положение за ответното дружество е възникнало задължение
за връщане на горепосочената сума, като в тежест на ответното дружество е
да установи, че е върнало същата, каквото доказване обаче не е проведено, а и
не се твърди. Ето защо искът с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер.
Недоказано остана наведеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за прихващане със сумата в размер на 11 000.00 лева,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установяват
твърденията на ответника за сключен между страните по делото комисионен
договор, по който била дължима комисиона в размер на 11 000.00 лв.
По разноските
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството в размер на сумата от 1 600.00 лв., представляваща сбор от
дължимата държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес – гр. София, ..., адв.
М. Х., да заплати на „ДГ ....“ ООД, ЕИК .., със съдебен адрес – гр. София, ...,
адв. П. Ч., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
11 000.00 лв., представляваща авансово платена вноска по договор за
покупко-продажба на лек автомобил, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес – гр. София, ..., адв.
М. Х., да заплати на „ДГ ....“ ООД , ЕИК .., със съдебен адрес – гр. София,
....., адв. П. Ч., сумата от 1 600.00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6