О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, в закрито съдебно заседание на 27.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4083, по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взема
предвид:
Постъпила е искова
молба от Т.Б.П. ***, против Д.Ц.П., с правно основание чл. 135 от СК - за
възстановяване на родителски права спрямо детето Т.Т.П.род. на ***г., от които
е лишен с решение по ***на РС П.. Твърдят се обстоятелства за отпадане на
основанията за лишаване от родителски права. Моли се съда да възстанови родителските
права върху детето, евентуално – промяна в режима на лични контакти с детето.
Ответницата Д.Ц.П.
в представения по делото писмен отговор възразява относно компетентността на
българския съд за разглеждане на иска, прави възражение за неподсъдност на
делото, твърди и представя доказателства за обичайното местопребиваване на
детето в РИ, позовава се на ******, изрично се противопоставя българския съд да
се произнесе по предявените искове. Взема
становище и по основателността на предявените искове.
При така
постъпилите изявления на ответницата в отговора на исковата молба, както и съгласно
представените от нея писмени доказателства, съдът намира, че следва да разгледа
въпроса за компетентността си по отношение на предявените искове. Видно е от
писмените доказателства, че на 27.07.2017г. детето Т.П. е отпътувало за гр. Д.,И.
със своята майка, на 21.08.2017г. детето е получил PPS номер в И., до 22.12.2017г. е учило в ***, К., до 21.12.2018г.
е посещавал ***, ***, до 27.06.2019г. е бил ученик в ***, М., ***, а
впоследствие е записан като първокурсник в ***, М. от 23.08.2019г. Тези доказателства безпротиворечиво сочат, че детето
на страните е български гражданин, но с обичайно местожителство РИ, и то от
повече от 3 години. Приложим в случая се явява ***относно
подсъдността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, от 27.11.2003г./***доколкото
се касае за отношения с международноправен елемент на
държави-членки. В чл. 8 Регламентът постановява, че
компетентен съд за разглеждане на тези въпроси е съдът на държавата – членка, в
която детето е имало обичайно местожителство по времето, когато съдът е сезиран.
Обстоятелството, че обичайното местожителство на детето
Т. към датата на завеждане на настоящото дело е в страна – членка на ЕС, се доказа от ответницата като изрично се заявява, че то учи в тази държава и се е приобщило към начина на живот в нея. Съгласно т. 12 от ***основанията
за определяне на компетентността по делата за
родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка
на обичайното пребиваване
на детето, освен в някои случаи
на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. Не се констатират някои от изключенията по чл. 9 и чл. 10 от ***които биха
променили компетентността на съда, доколкото по делото е представено решение по
***, в сила от 21.05.2013г., съгласно което местоживеенето на детето Т. е
определено при майката, и съгласно промяната на нейното местоживеене, се е променило
и неговото. Съгласно чл.12 от ***подсъдността за родителската отговорност може да
се погаси, когато въпросите за родителската отговорност са свързани с молба за
развод и тогава компетентния съд по въпроса за развода да се произнесе и за
родителската отговорност, при дадени предпоставки. Съгл т. 3 от чл.
12, съдилищата на държавите-членки
също са компетентни
по отношение на родителската отговорност
в производството, което е
различно от това по смисъла на параграф 1/в случая настоящето
производство/, но при две кумулативно дадени предпоставки: 1. детето има основна
връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка; и 2. компетентността на съдилищата е
била изрично или по друг недвусмислен
начин приета от съпрузите
или от носителите на родителска
отговорност, към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Втората
предпоставка в случая не е
налице – към момента на сезирането на българския съд ответницата
не само че не е приела компетентността
на българския съд, напротив
– направила е възражение за липса
на международна компетентност.
Липсва не само
висш, но какъвто и да било
интерес за детето, български
съд да се произнесе по въпроси, касаещи неговия живот и отношения с родител,
при положение, че живее от 3 години в държава с друго законодателство, към която държава детето
е много по-силна привръзка,
отколкото към държавата, чийто гражданин е по
рождение. Поради гореизложеното,
настоящия съд намира, че не се явява компетентен да разгледа
предявения иск от Т.Б.П. ***, против Д.Ц.П. за възстановяване на родителски
права спрямо детето Т.Т.П.род. на
***г., и на осн. чл. 17 от ***следва служебно да прогласи, че не е компетентен,
а компететността принадлежи на друг съд в РИ.
Провеждането на производство по предявените в РБ искове
за родителска отговорност, при положение, че съгласно ***българския съд не се
явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до постановяване на
решение, което не би било признато от съдилищата на друга държава-членка, като
самият ищец не би могъл да се ползва от правата, които съдебното решение би му
предоставило.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
На основание чл. 17
от ***на Съвета относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., ПРОГЛАСЯВА, че българския съд – в
случая ***, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Т.Б.П. ***, против Д.Ц.П.
иск за възстановяване на родителски права спрямо детето Т.Т.П.род. на ***г.,
както и евентуалния такъв за промяна в режима на лични контакти с детето.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело ***с ищец Т.Б.П. ***, ЕГН ********** ***, против Д.Ц.П., ЕГН **********,
понастоящем от гр. М., РИ, иск за възстановяване на родителски права спрямо
детето Т.Т.П.род. на ***г. и евентуален такъв за промяна в режима на лични
контакти с детето.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: