Определение по дело №4083/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 5402
Дата: 27 декември 2019 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20194430104083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Плевен, 27.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   ***, в закрито съдебно заседание на 27.12.2019г., в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4083, по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взема предвид:

Постъпила е искова молба от Т.Б.П. ***, против Д.Ц.П., с правно основание чл. 135 от СК - за възстановяване на родителски права спрямо детето Т.Т.П.род. на ***г., от които е лишен с решение по ***на РС П.. Твърдят се обстоятелства за отпадане на основанията за лишаване от родителски права. Моли се съда да възстанови родителските права върху детето, евентуално – промяна в режима на лични контакти с детето.

Ответницата Д.Ц.П. в представения по делото писмен отговор възразява относно компетентността на българския съд за разглеждане на иска, прави възражение за неподсъдност на делото, твърди и представя доказателства за обичайното местопребиваване на детето в РИ, позовава се на ******, изрично се противопоставя българския съд да се произнесе по предявените искове.  Взема становище и по основателността на предявените искове.

При така постъпилите изявления на ответницата в отговора на исковата молба, както и съгласно представените от нея писмени доказателства, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за компетентността си по отношение на предявените искове. Видно е от писмените доказателства, че на 27.07.2017г. детето Т.П. е отпътувало за гр. Д.,И. със своята майка, на 21.08.2017г. детето е получил PPS номер в И., до 22.12.2017г. е учило в ***, К., до 21.12.2018г. е посещавал ***, ***, до 27.06.2019г. е бил ученик в ***, М., ***, а впоследствие е записан като първокурсник в ***, М. от 23.08.2019г.  Тези доказателства безпротиворечиво сочат, че детето на страните е български гражданин, но с обичайно местожителство РИ, и то от повече от 3 години. Приложим в случая се явява ***относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г./***доколкото се касае за отношения с международноправен елемент на държави-членки. В чл. 8 Регламентът постановява, че компетентен съд за разглеждане на тези въпроси е съдът на държавата – членка, в която детето е имало обичайно местожителство по времето, когато съдът е сезиран. Обстоятелството, че обичайното местожителство на детето Т. към датата на завеждане на настоящото дело е в страна – членка на ЕС, се доказа от ответницата като изрично се заявява, че то учи в тази държава и се е приобщило към начина на живот в нея. Съгласно т. 12 от ***основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. Не се констатират някои от изключенията по чл. 9 и чл. 10 от ***които биха променили компетентността на съда, доколкото по делото е представено решение по ***, в сила от 21.05.2013г., съгласно което местоживеенето на детето Т. е определено при майката, и съгласно промяната на нейното местоживеене, се е променило и неговото. Съгласно чл.12 от ***подсъдността за родителската отговорност може да се погаси, когато въпросите за родителската отговорност са свързани с молба за развод и тогава компетентния съд по въпроса за развода да се произнесе и за родителската отговорност, при дадени предпоставки. Съгл т. 3 от чл. 12, съдилищата на държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1/в случая настоящето производство/, но при две кумулативно дадени предпоставки: 1. детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка; и 2. компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Втората предпоставка в случая не е налице – към момента на сезирането на българския съд ответницата не само че не е приела компетентността на българския съд, напротив – направила е възражение за липса на международна компетентност. Липсва не само висш, но какъвто и да било интерес за детето, български съд да се произнесе по въпроси, касаещи неговия живот и отношения с родител, при положение, че живее от 3 години в държава с друго законодателство, към която държава детето е много по-силна привръзка, отколкото към държавата, чийто гражданин е по рождение. Поради гореизложеното, настоящия съд намира, че не се явява компетентен да разгледа предявения иск от Т.Б.П. ***, против Д.Ц.П. за възстановяване на родителски права спрямо детето Т.Т.П.род. на ***г., и на осн. чл. 17 от ***следва служебно да прогласи, че не е компетентен, а компететността принадлежи на друг съд в РИ.

Провеждането на производство по предявените в РБ искове за родителска отговорност, при положение, че съгласно ***българския съд не се явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до постановяване на решение, което не би било признато от съдилищата на друга държава-членка, като самият ищец не би могъл да се ползва от правата, които съдебното решение би му предоставило.

Воден от гореизложеното, съдът   

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

На основание чл. 17 от ***на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., ПРОГЛАСЯВА, че българския съд – в случая ***, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Т.Б.П. ***, против Д.Ц.П. иск за възстановяване на родителски права спрямо детето Т.Т.П.род. на ***г., както и евентуалния такъв за промяна в режима на лични контакти с детето.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело ***с ищец Т.Б.П. ***, ЕГН ********** ***, против Д.Ц.П., ЕГН **********, понастоящем от гр. М., РИ, иск за възстановяване на родителски права спрямо детето Т.Т.П.род. на ***г. и евентуален такъв за промяна в режима на лични контакти с детето.

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: