Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 12 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Й., управител, чрез пълномощника му адвокат Е.В.
***, против решение № 222 от 15.11.2021 г., постановено по АНД № 1070/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 14-0000901 от 25.05.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1
във вр. с ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на съдебния акт, които се квалифицират като касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН –
съдът не е взел предвид доводите, изложени в жалбата срещу законосъобразността
на наказателното постановление, както и не е обсъдил всички гласни
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като изцяло е дал вяра
само на свидетелските показания на контролните органи и декларацията.
Нарушението е маловажно, а районният съд не е се произнесъл относно прилагането
на чл. 28 от ЗАНН. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалвания
съдебен акт и по същество да постанови друг, с който да отмени наказателното
постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответника – „Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател – „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован,
не изпраща процесуален представител.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник, редовно призован не изпраща процесуален представител.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага съдебният акт да се остави в сила като
правилен и законосъобразен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.04.2021 г.
контролни органи към ДИТ – Перник, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол – „склад за строителни материали“, находящ
се в гр. Перник, на ул. „***“ № 12, стопанисван от „***“ ЕООД. На място в
склада установили навес, под който били поставени машини. Около машина за
дървообработване били установени няколко работника, които осъществявали
разрязване на дървени трупи и подреждането им на определено място, намиращо се
в близост до машината. Вземането на готовите дъски от машината и подреждането
им на съответното място било извършвано от И. Б. И.. Инспекторите се
легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
предоставили на работещите лица, включително и на И. И. декларация за
попълване, в която да посочат факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната
от тях дейност. В попълнената лично декларация И. И. вписал, че работи на
обекта като общ работник във „***“ ЕООД, с работно време, почивни дни и трудово
възнаграждение. В графата, в която следвало да посочи дали има трудов договор
работникът вписал, че има граждански договор. Проверяващите разговаряли и с
намиращия се в обекта управител на касатора, който заявил, че с И. имат сключен
граждански договор. В хода на извършената последваща документална проверка
касаторът представил граждански договор с № 001/2021 от 26.03.2021 г., сключен
между „***“ ЕООД и И., но проверяващите възприели, че в конкретния случай не се
касае за граждански, а за трудовоправни отношения между страните и че към
датата на проверка в обекта между същите е следвало да бъде сключен писмен
трудов договор. Срещу касатора, в присъствието на неговия управител, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-0000901
от 26.04.2021 г., в който било прието, че работодателят е нарушил разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор
в писмена форма с И., който на 16.04.2021 г. е полагал труд като общ работник.
Управителят подписал акта без възражения по констатациите в същия и получил
препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани и писмени
възражения. След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.
53 от ЗАНН и издал обжалваното НП с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на „***“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за
което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ му наложил имуществена санкция в
размер на 1 500 лв.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд е достигнал до извод, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно: в акта нарушението е описано подробно и
недвусмислено, посочени са дата и място на извършването му и обстоятелствата,
при които е осъществено, индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са
надлежно уредени отношения по предоставяне на работна сила чрез сключване на
писмен трудов договор. Това направено описание кореспондира напълно с дадената
му правна квалификация. Попълнената от И. декларация ясно и конкретно
удостоверява всички относими за фактическия състав на трудово правоотношение
елементи, а лицето е било наясно с нейното съдържание. Възникналото между
страните правоотношение е трудово по своя характер, с него е уговорена
престация на работна сила, а за съставомерността на вмененото формално
нарушение е достатъчен установения факт, че между касатора и И. не е бил
сключен писмен трудов договор, с което работодателят е осъществил вменения
състав на нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност. На работодателя,
който е юридическо лице и е нарушил задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, е
наложена имуществена санкция и в минималния законово предвиден размер от
1 500 лв., който не може да бъде редуциран от съда.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК).
Настоящият състав намира за
неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че при постановяване на
решението си районният съд не е взел предвид доводите в жалбата и е основал
изводите си само въз основа на показанията на актосъставителя и свидетеля по
АУАН и на съдържанието на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена
от И. И.. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване
принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са
писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета
на доказване. Изводите за осъществяването на правнорелевантните факти, противно
на доводите в жалбата, са направени след обективно и всестранно обсъждане на
приобщените доказателства в тяхната съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Включително е
даден отговор на доводите в жалбата, отнасящи се до характера на
правоотношението между лицето И. И., заварен да полага труд в проверения обект
на касатора, възприето от районния съд като трудово. Мотивирано са отхвърлени и
доводите касателно съдържанието на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и
начина на попълването й от свидетеля И., като прието е, че удостоверените в
същата обстоятелства, отнасящи се до наличие на елементи на трудово
правоотношение, не са опровергани нито от представения граждански договор, нито
от показанията, дадени пред съда от свидетеля И.. С оглед изложеното съставът
счита, че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Правилно е приложен и материалният
закон.
По делото е безспорно установено,
че на 16.04.2021 г. И. И. е полагал в обекта на касатора труд като общ
работник, съответно като страна по трудово, не по гражданско правоотношение с „***“
ЕООД – престирана от И. е работна сила при упражняване на конкретна трудова
функция, с уговорени съществени елементи като работно време, работно място,
характер на извършваната работа и размер на трудово възнаграждение. Напълно се
споделят и мотивите на районния съд, обосновали извода за характера на
правоотношението между касатора и И. И., и изложеното, че при преценката на
естеството на договорните отношения – дали същите са облигационни или трудови,
следва да се държи сметка за действителното съдържание на уговорките между
страните и характера на извършваната работа. В тази връзка по делото е
безспорно установено, че възникналото между страните правоотношение е трудово
по своя характер. Уговорена е престация на работна сила, а не на продукт от
такава, защото установено е, че И. И. е извършвал конкретна дейност на обекта,
която е част от дейността на работодателя, като я е извършвал при съществуване
на типичните за трудовото правоотношение елементи, тъй като се е подчинявал на
въведения от работодателя режим на работа и е осъществявал съвместно
престацията с други работници, които съвместно с лицето са реализирали в пълен
обем работния процес. От друга страна, независимо от представения граждански
договор, по делото не е доказано, че И. И. е бил ангажиран с предоставянето на
характерния за гражданските договори краен резултат, който освен това, макар и
свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност на изпълнителя
до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор.
Предвид горното и с оглед правилно
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в
съответствие със закона е изводът на Районен съд – Перник, че наказаното лице и
в качеството му на работодател по смисъла на §, 1, т. 1 от КТ, не е изпълнило
задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 1, ал.
2 от КТ отношенията свързани с предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда трудовият договор
на се сключва в писмена форма.
Извършеното от работодателя „***“
ЕООД нарушение е обвързано със санкцията на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвидена в
размери от 1 500 лв. до 15 000 лв. В процесния случай наложена е
имуществена санкция в минималния размер, с което са съобразени изискванията на
в чл. 27 от ЗАНН, каквото е правилно е приел и районният съд.
В решението не са изложени мотиви
представлява ли деянието маловажен случай, с което е допуснато процесуално
нарушение, но същото не се преценява като съществено поради това, че по делото
не са налице доказателства, установяващи маловажност на нарушението в смисъла
на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 28 от ЗАНН (относимо към датата на извършване на нарушението). Деянието е формално,
каквото е възприел и районният съд. За осъществяването му законодателят не е
въвел като обективен елемент от
фактическия му състав наличие на конкретни вредни последици от същото, поради
което такива не са предмет на проверката за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Същевременно с въздигането в административно нарушение на неуреждането на
отношенията по предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения
посредством сключването на писмен трудов договор, и с предвиждането на
конкретна по вид санкция и нейните размери в определени граници, законодателят
е взел предвид вредните последици от извършването му. Що се отнася до наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства – изключителни или многобройни,
такива, които да отличат нарушението от обикновените случаи на нарушения от
същия вид така, че същото да представлява по-ниска степен на обществена
опасност, съответно да обосноват и неналагане на санкция, каквато преценка се
дължи по отношение на формалните нарушения, такива доказателства по делото не
са приобщени. От друга страна извършването на нарушението за първи път и
непрепятстването на осъществения контрол по спазване на трудовото
законодателство, които без съмнение са смекчаващи отговорността обстоятелства,
но обуславящи налагането на по-леко наказание, не и неналагането му, е
рефлектирало при определянето на санкцията, която е в минимален размер, с което
е съобразено правилото на чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗАНН.
Съобразявайки горното настоящият
съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд.
Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност,
недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон,
както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените
в касационната жалба доводи. Решението като правилно ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 15.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1070/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/