№ 6257
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110147123 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу А. Б. и М. Ш. Б. – В..
Ищецът твърди, че ответниците се явявали клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в
************************************************, аб. № *********. Посочва, че
за периода м.05.2022г.- м.04.2023г. доставил топлинна енергия до имота, но
ответниците не заплатили нейната цена. Твърди, че с оглед неплащането на
задължението на падежа, изпаднали в забава и дължали и мораторна лихва. Поддържа,
че е извършена и услугата дялово разпределение в периода м.05.2022г.-м.04.2023г.,
чиято цена също не е заплатена и за която също се дължи мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъде осъдени за заплатят разделно при дялове 1/4 част за А. Б. и 3/4 части за М. Б.
следните суми: 2181,29лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 261,95лв. – мораторна лихва върху горната главница за
периода 15.09.2023г.-31.07.2024г., 31,09лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и 6,33лв. – мораторна лихва върху горната главница
за периода 16.07.2022г.-31.07.2024г.
Ответниците, чрез назначения им особен представител, са подали отговор на
исковата молба в законоустановения срок. Отричат да са в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Посочват, че няма доказателства да са приели
наследството, както и да са пребивавали на територията на страната през процесния
период. Оспорват да дължат претендираните суми.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страна на ищеца – „Директ“ ЕООД, не изразява
становище.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 26.09.2002г., съгласно който Б. Н. Б. е закупил процесния имот, находящ се в
******************************************. На 28.07.2004г. същият е подал
заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискал откриване на
партида на негово име за имота, като е декларирал, че домакинството му се състои от
един член. Искането е уважено и от страна на топлофикационното дружество е
открита партида на негово име.
Съгласно представеното удостоверение за наследници, Б. Б. е починал на
01.10.2014г., като е оставил за свои законни наследници ответниците М. Б. – В. –
съпруга и А. Б. – син.
Ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че „няма доказателства да са
приели наследството“. Според практиката на ВКС, обективирана в решение №
437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. От
извършената справка в особената книга на съда, не се установява да е вписан отказ от
наследството на наследодателя. Ето защо, следва да се приеме, че ответниците са
придобили по силата на наследствено правоприемство собствеността върху имота,
като в този смисъл е и установената съдебна практика - Решение № 1234/05.03.2024г.
по в. гр. д. № 5902/2023г. на СГС, Решение № 3379/26.06.2023г. по в. гр. д. №
2874/2022г. на СГС, Решение № 6932/16.12.2024г. по в. гр. д. № 4229/2024г. на СГС и
др.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а
2
според чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. От това
следва, че двамата ответници са наследили по равни части от наследството,
включително и от процесния имот, или по ½ идеална част. По делото няма изложени
твърдения, нито ангажирани доказателства към датата на продажбата купувачът Б. Б.
да се е намирал в граждански брак с М. Б. – В., за да са придобили имота в режим на
съпружеска имуществена общност. Поради това следва да се приеме, че ответниците
са придобили по наследствено правоприемство по ½ идеална част от имота и
отговорят именно при тези дялове за потребената топлоенергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота е имало 3 броя отоплителни тела, на които са били
поставени ИРРО, и един водомер за топла вода. Вещото лице посочва, че за процесния
период не е бил осигурен достъп за отчет на измервателните уреди, което се
потвърждава от представения от третото лице – помагач протокол за неосигурен
достъп /л. 106/ за отчет на уредите след приключване на отоплителния сезон. Поради
това, топлинната енергия за отопление е изчислявана на база екстраполация съгласно
т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода е
изчислявана на база 1 брой потребител по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2
от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по
формулата на т.6.1.1 от приложението към Наредбата. В заключението е посочено, че
последният отчет е от 2019г., като по данни на съседите жилището е необитаемо и тъй
като не може да се установи дали радиаторните вентили са били затворени и
радиаторите не са отоплявали, от начислената сума следва да се приспадне само
стойността за битово горещо водоснабдяване. Ето защо, за процесния период се
дължи сумата от 1361,61лв.
По отношение на доводите, че с Решение на ВАС е отменена формулата за
изчисляване на отдадената енергия от сградната инсталация, следва да се има предвид,
че решението на ВАС няма обратно действие. Според изричната разпоредба на чл. 195,
ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба №
Е–РД–04–1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025г., когато с Решение
№ 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила
Решение № 7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. по описа на ВАС. Тоест, това
решение има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този
момент, какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна
практика - Решение № 260516/23.03.2023г. по в. гр. д. № 4928/2021г. на СГС, Решение
№ 1771/06.04.2023г. по в. гр. д. № 10261/2022г. на СГС и др.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците в качеството си на
съсобстеници на имота, който е топлоснабден, дължат заплащане на сумата от
1361,61лв. за процесния период за топлоенергия при равни дялове от по ½ част или
всеки по 680,80лв. (закръгляне към по-малкото в полза на потребителя). Това обуславя
извод за неоснователност на предявения спрямо М. Б. иск за разликата над 680,80лв.
до пълния предявен размер от 1635,97лв. и за основателност изцяло на иска срещу А.
Б. за сумата от 545,32лв.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасили паричните задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва. В ОУ е посочен моментът на
настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1 и 2/ и от деня, следващ деня на падежа, се
дължи мораторна лихва. Следва да се има предвид, че ищецът претендира мораторна
лихва именно от изтичане на срока за плащане на задълженията по общата фактура
3
след издадената изравнителна сметка, а не от по-ранен момент. Съгласно чл. 162 ГПК
съдът, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната
лихва върху дължимата главница от ответника М. Б. възлиза на сума от 81,76лв., а
върху дължимата от ответника Б. на претендираната сума от 65,49лв. Ето защо,
предявеният иск спрямо М. Б. се явява основателен до 81,76лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 196,46лв. подлежи на отхвърляне, а искът спрямо
ответника Б. се явява изцяло основателен.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото не е спорно, че третото лице – помагач извършва услугата дялово
разпределение в сградата. Този факт се потвърждава и от събраните доказателства -
отчети и изравнителни сметки, и експертно заключение, от които се установява, че
същата е извършвана от него през процесния период. С оглед горепосоченото,
ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга, като я дължат при същите квоти в
съсобствеността – всеки по ½ част. От събраните писмени доказателства се
установява, че нейният размер за периода м.05.2022г.-м.04.2023г. възлиза на
претендираната сума от 31,09лв., като всеки от тях дължи по 15,545лв. Ето защо,
предявеният спрямо ответника Б.а иск се явява основателен до сумата от 15,55лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 23,32лв. подлежи на отхвърляне, а
предявеният спрямо ответника Б. иск за сумата от 7,77лв. се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне спрямо и двамата ответници.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете спрямо всеки
от тях. Ищецът е доказал разноски в размер на 138,50лв. за държавна такса, 450лв.
депозит за особен представител и 300лв. депозит за експертиза, като претендира и
юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.,
или общо 988,50лв. От тази сума ответникът Б. следва да бъде осъден за 358,71лв.
съразмерно на уважената част от исковете спрямо него, а ответникът Б.а за сумата от
263лв.
Ответниците са представлявани от особен представител и не са доказали
извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Б., роден на **********, гражданин на Германия, с адрес:
***************************************, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, следните суми: 545,32лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
4
01.05.2022г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
************************************************, аб. № *********, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 08.08.2024г. до окончателното
плащане, 65,49лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-
31.07.2024г., 7,77лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.08.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 358,71лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,58лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.07.2022г.-31.07.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г. в размер от 7,77лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД М. Ш. Б. – В., родена на 19.03.1948г., гражданин на Германия, с адрес:
***************************************, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, следните суми: 680,80лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
************************************************, аб. № *********, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 08.08.2024г. до окончателното
плащане, 81,76лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-
31.07.2024г., 15,55лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.08.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 263,00лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 680,80лв. до пълния предявен от 1635,97лв.,
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 81,76лв. до пълния предявен от 196,46лв., иска за главница за
услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от 15,55лв. до
пълния предявен от 23,32лв. и изцяло иска за сумата от 4,75лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.07.2022г.-31.07.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г. в размер от 23,32лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5