Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер
4244 Година 18.05.2020 Град
Стара Загора
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети май Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6058 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на пълномощника на ответника, съдът намери, че следва да внесе и
насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен
доклад и прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл.
312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените до момента от страните писмени документи, с изключение на
представените с исковата молба удостоверенията за раждане, тъй като са
незаверени преписи, в който им вид не могат да бъдат приети, като годни писмени
доказателства по делото, като се даде възможност на ищците да ги представят в
заверен препис или оригинал в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, както и да се изиска
и приложи гр.д. № 1070/2014 г. на СтРС (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Следва
да се постанови изслушване на непълнолетните ищци в съдебно заседание, а в
призовката на ДСП се впише задължението – да осигури поради това в същото
заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша тези
ищци (чл. 15 ЗЗакрД).
Доколкото
ответникът е представил удостоверение за доходите си, съдът не следва да се
произнася, тъй като е безпредметно, по искането на ищците в исковата им молба,
за служебно изискване от НАП на справка за местоработата му.
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис
от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и ДСП Стара Загора, а
в призовката й следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото
социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите
на непълнолетните деца в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД).
Следва
да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на
делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от
неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 03.06.2020
г. от 09.10 часа, за която дата и час да се призоват страните и Д..
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираните от
непълнолетните ищци, действащи със съгласието на своята майка, права на
увеличение на присъдената на всеки от тях издръжка, са, че родителите им се
разделили през 2014 г., като баща им по споразумение се задължил да плаща
месечна издръжка на всеки от тях по 160 лева. От този момент минали повече от
пет години, а те вече били значително по-големи, което се отразявало и на
разходите им за облекло, храна, културни развлечения, особено като се имало
предвид и нарастването на цените, през последните години, на стоките и
услугите. Ето защо със съгласието на майка си подавали настоящия иск за
увеличение на месечната издръжка на всеки от тях, от 160 лева, със 100 лева, тоест
по 260 лева месечно. С баща си нямали контакти така, както било определено по
споразумението, но знаели, че той работел като -. Майка им преди месец започнала
работа при по-високо възнаграждение.
След
частичното прекратяване на делото с определение от 22.11.2019 г., искането е да
се увеличат размерите на присъдените издръжки на непълнолетните ищци по гр.д. №
1070/2014 г. на С. районен съд, като се осъди ответника да заплаща на всеки от
тях, със съгласието на тяхната майка, ежемесечна издръжка в размер на 260 лева,
считано от подаване на исковата молба в съда на 20.11.2019 г., до настъпване на
законни основания, за тяхното изменяване или прекратяване.
Правната
квалификация на предявените искове - нормата на чл. 150 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище за допустимост и частична
основателност на тези искове. Безспорно било в случая, че ищците били негови
деца, родени от съвместното му съжителство с майка им. Не оспорвал и факта, че
през 2014 г., със същата се разделили, а той се съгласил да заплаща ежемесечна
издръжка на синовете си в размер на 160 лева за всеки от тях. До момента редовно
плащал дължимата издръжка. С оглед правния характер на спора и чл.154, ал.1 ГПК,
в тежест на ищците било да докажат обстоятелствата, свързани с нуждата от
изменение на присъдените им издръжки, както и размера на претендираното от тях
увеличение. От тълкуването на чл. 142, ал. 1 СК следвало, че за да се определял
размера на издръжката, било необходимо да бъдели установени нуждите на двете
деца. Съдейки от обстоятелствената част на исковата им молба, както и факта, че
не били представени никакви писмени доказателства, от които да се направел
извод за нарасналите им нужди, намирал, че исковите им претенции били
недоказани, а претендираният с тях размер бил прекомерен. Съгласно служебна
бележка № 112/03.10.2019 г., издадена от -, детето И.П. било записано в -за
учебната 2019/2020 г., а детето П.П. било записано в -за учебната 2019/2020 г.,
което било видно от удостоверение с изх. № 235/05.11.2019 г., издадено от -.
Освен тези данни, нямало други, че ищците посещавали извънкласни занимания,
които да изисквали някакво финансиране. Следователно. Единствените разходи за тях
били покрай тяхното основно образование. Освен нуждите на детето, според чл. 142,
ал. 1 СК, за определяне размера на издръжката се вземали предвид и
възможностите на този, който я дължал. В случая получавал приходи единствено от
трудово възнаграждение, за което представял оригинално удостоверение с изх. №
655 от 21.02.2020 г., издадено от -, от което било видно, че вземал нетно
трудово възнаграждение в размер на 695.50 лева. Последните два месеца от 2019
г., взел по-високо възнаграждение, но това представлявало единичен случай и
изключение от обичайното му възнаграждение. Виждало се, че през март 2019 г.
дори взел по-малко от стандартното му възнаграждение. Заплатата му граничела с
минимално установената за страната, а исканата издръжка била в размер на 260 лева
за всеки от ищците или общо 520 лева месечно, които следвало да излизат от
патримониума му. При работна заплата от 695.50 лева, евентуалното уважаване в
цялост на претенцията, означавало, че за него на месец щели да остават по 175.50
лева, което на практика щяло да бъде по-малко от това, което претендирал всеки
от ищците, а и било крайно недостатъчно за воденето на спокоен живот. Следвало
да се има предвид, че дължал издръжка за две деца, поради което размерът й
трябвало да бъде съобразен и с това. Съгласно утвърдената съдебна практика на
ВКС – ППВС № 5/70 г., ППВС № 5/81 г. и др., възможностите на лицата, които
дължали издръжка, се определяли от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, а нуждите на лицата, които имали право на издръжка, се определяли
съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземали предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които били от значение за
случая. Размерът на издръжката следвало да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както щели
те да бъдат задоволени, ако родителите му живеели заедно. При определяне
размера на издръжката се отчитали нуждите и възможностите към момента, когато
се постановявало решението, но тъй като издръжката се присъждала за
задоволяване на бъдещи нужди през периода, когато се изпълнявало решението,
било възможно да настъпели обстоятелства, които налагали нейното изменение.
Изменението на обстоятелствата можело да се отнася до здравословно състояние,
трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважал иск за изменение
на издръжката, се изисквала трайна или съществена промяна в нуждата на търсещият
я или във възможностите на задълженото лице. Не била налице съществена промяна
във възможностите на задълженото лице. Що се отнасяло до нуждите на търсещите
издръжка, те следвало да бъдат доказани. Наличието на изтекъл период от време
от първоначалното определяне на издръжката било индикация, че можело да се иска
нейното изменение, но не и доказателство, че били нараснали нуждите на търсещите
издръжка. От лаконичното изложение в исковата молба не можело да се направи
заключение за нуждите им. Пишело единствено бланкетно изявление, че ищците били
по-големи, което се отразявало на нуждите им за облекло, храна и културни
развлечения. По делото нямало отправени искания за събиране на гласни
доказателства, което означавало, че обстоятелствата относно нуждите им следвало
да се преценят единствено според казаното в исковата молба и представените
писмени доказателства. Отделно по делото имало доказателства, че майката на
ищците, която също била задължена да обезпечава нуждите им, плащайки им
издръжка, получавала трудово възнаграждение в размер на 700 лева, което било видно
от представено удостоверение № 2/2019 г., издадено от -. Ответникът бил грижовен
и всеотдаен баща. Освен издръжката, подпомагал децата си и материално, като им
закупувал дрехи и обувки. Контактите му с тях не били такива, каквито били
описани в споразумението, поради факта, че той често бил командирован, но в
периодите, в които бил в града, се виждал със синовете си. Следователно. Неговите
ангажименти към синовете му не се изчерпвали със заплащането на издръжка.
Доказателство за това било, че близо 6 години те нямали претенции към него за
увеличаване размера на издръжката. Щяло да бъде несправедливо присъждането на
издръжка в пълния претендиран размер, защото по този начин разполагаемите му доходи
щели да попаднат под минималния праг. Предвид изложеното, признавал исковете за
основателни и доказани до 200 лева месечна издръжка за всеки от ищците, а
претенцията им над тази сума била неоснователна и недоказана. Този размер на
издръжката щял да осигури добър стандарт на живот за всеки от тях. Моли съда да
измени размера на издръжката, определен с протоколно определение по гр.д. №
1070/2014 г. на СтРС, като го осъди да заплаща не всеки от синовете си по 200 лева
ежемесечна издръжка и отхвърли исковете им за увеличението й над тази сума,
като неоснователни. Претендира разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: непълнолетните ищци, действащи със
съгласието на своята майка, носят тежестта да докажат по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата им молба, тъй като на тях са
основали предявените искове за увеличение на размера на присъдените им издръжки,
а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията
си за неоснователност на тези искове над признатия им размер.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: декларация за СИС, служебна бележка №
112/03.10.2019 г., удостоверение изх. № 235/05.11.2019 г., удостоверение №
2/05.11.2019 г. и удостоверение изх. № 655/21.02.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ искането в исковата молба, за приемане като писмени
доказателства и на представените с нея
удостоверения за раждане, тъй като са незаверени преписи, в който им вид не
могат да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото, КАТО ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на непълнолетните ищци, действащи със съгласието на своята майка,
най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да заверят същите удостоверения или ги
представят в официален или заверен от тях препис, ако искат да бъдат приети,
като годни писмени доказателства по делото.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 1070 по описа за 2014 г. на С. районен съд.
ПОСТАНОВЯВА
да се изслушат непълнолетните деца по реда на чл. 15 ЗЗакрД в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, като в призовката на ДСП Стара Загора
се впише задължението – да осигури в същото заседание социален работник, в
присъствието на когото съдът да изслуша тези деца.
УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на
Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се
предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове
срещу тях.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не
изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно
в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и
Д., като на Д. се връчи и препис от исковата молба и отговора с приложенията
към тях, а в призовката й се впише, както задължението да осигури в съдебно
заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша
непълнолетните деца, така и необходимостта да представи по делото социален
доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на същите
деца в настоящото производство.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: