Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
09.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №290 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.П., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000065 от 10.03.2021 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Оспорващият намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага съображения, че заповедта била издадена от некомпетентен орган, тъй като липсвали доказателства, от които да се установи, че издателят на същата – полицейски инспектор Ангелов, бил упълномощен от Директора на ОДМВР Хасково да изпълнява такива функции. На следващо място считал, че българските власти не били компетентни да налагат ПАМ по отношение на автомобила, за който от самата заповед се установявало, че бил с чужда регистрация. Жалбоподателят твърди, че живеел и работел постоянно в Кралство Нидерландия, в която страна бил закупил автомобила с договор за лизинг. Според законодателството на тази страна, той бил длъжен на всеки три месеца в срока на договора да представя физически автомобила за контрол и проверка, което му било невъзможно с наложената ПАМ. Законовият текст на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, на основание на който му била наложена мярката, предполагал налагане на мярката на собственика на автомобила, а жалбоподателят не бил такъв собственик, тъй като договорът за лизинг не прехвърлял правото на собственост върху вещта към момента на неговото сключване, а лизингополучателят само имал право да ползва вещта в уговорения в договора срок, както и имал възможността в един по-късен период, обикновено след изплащане на лизинговите вноски, собствеността да премине върху него. Оспорващият счита, че материалният закон бил приложен неправилно, тъй като мярката била наложена по отношение на несобственик. Мярката била наложена незаконосъобразно, тъй като не съдържала фактически и правни основания за издаването ѝ. Предвидената в чл.22 от ЗАНН цел била постигната с налагането на жалбоподателя на наказание „лишаване от правоуправление за срок от 7 месеца“, и същата цел нямало да бъде постигната с прекратяването регистрацията на автомобила. Претендира обжалваната Заповед да бъде отменена.
Ответникът, Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2021 г. от Н. В. К., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, в присъствието на свидетелите - очевидци И. С. К. и К. Г. К., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №******, срещу И.Б.Б., живущ ***, за това, че на 09.03.2021 г., в 23:40 часа, в гр.Д., по бул.„Г.С.Р.“ до номер ***, управлява личния си лек автомобил БМВ 316 с рег.номер ****** на Нидерландия, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, която употреба е установена с техническо средство Drug test 5000 с инв.номер ARLK-0007, скалата на който отчела наличие (положителна проба) на кокаин под тест номер 123, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.
В АУАН е посочено, че като доказателство са иззети СУМПС №*********, Контролен талон №*******, СР на МПС ********** и 2 броя регистрационни табели с номер ******. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от нарушителя И.Б.Б., който на 10.03.2021 г. срещу подпис е получил и препис от акта, без да впише възражения в него.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0254-000065 от 10.03.2021 г., издадена от А. Т. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, се налага на И.Б.Б., с постоянен адрес ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца, на лек автомобил БМВ 316 с рег.номер ****** на Нидерландия, с отнемане на Свидетелство за регистрация (СР) на МПС ********** и 2 броя регистрационни табели с номер ******.
Заповедта е обоснована с това, че Н. В. К., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е съставил АУАН №GA 351766/09.03.2021 г., против И.Б.Б., за това, че на 09.03.2021 г., около 23:40 часа, в гр.Д., по бул.„Г.С.Р.“, като водач на лек автомобил, до номер ****, управлява личния си лек автомобил БМВ 316 с рег.номер ****** на Нидерландия, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с техническо средство Drug test 5000 с инв.номер ARLK-0007, скалата на който отчела наличие (положителна проба) на кокаин под тест номер 123, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 10.03.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е постъпила в съда на 18.03.2021 г.
Като част от административната преписка по делото са представени ксерокопие от нидерландско (NL) свидетелство за регистрация на автомобил марка BMW с номер 4-КХВ-10; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег.№254р-7824 от 10.03.2021 г., извършена на 09.03.2021 г. на И.Б.Б. от мл.автоконтрольор Н. В. К., с отбелязано начало на проверката 23.30 ч.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, връчен на И.Б.Б. срещу подпис на 10.03.2021 г. в 00 ч. и 10 мин.; Заповед №1253-479/16.11.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Хасково и Типова длъжностна характеристика Рег.№3286р-19548/11.11.2015 г., на длъжността полицейски инспектор VI - V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“/полицейски инспектор VI - V степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР.
От страна на оспорващия са представени и събрани като писмени доказателства по делото също: Протокол от 25.03.2021 г. по НОХД №122/2021 г. на Димитровградски районен съд, с одобрено на основание чл.382, ал.7 от НПК споразумение, с което И.Б.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 09.03.2021 г. в гр.Д., и на същия е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 (седем) месеца. Представен е на нидерландски език, с превод на български език, договор, озаглавен Нидерландски финансов лизинг, с Кредитор VW сервиз BV, Постбус, Амерсфоорт и Кредитополучател И.Б., за обект марка: BMW 3 Series 2.0 316D 2013 г., Регистрационен номер 4-КХВ-10, сключен за срок от 60 месеца; Доклад за проверка с вписан срок на валидност на сертификата за проверка 07. Ноем. 2021 г.; Споразумение за плащане с дата 25.09.2020 г. и два броя фактури от дати 21.09.2020 г. и 25.09.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на посочения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП срок за обжалване – 14-дневен от съобщаването на акта. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково (ПИ и МлПИ) – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Същият има установена в закона възможност да оправомощава длъжностни лица за прилагане на принудителните административни мерки, което оправомощаване не е задължително да бъде извършено поименно. С приложената заповед се оправомощават служителите, заемащи изброените в нея длъжности, а според представената по делото, като част от административната преписка, типова длъжностна характеристика, издателят на процесната заповед, който е на длъжност полицейски инспектор, се явява държавен служител, попадащ в хипотезата на т.11 от заповедта, и възражението в жалбата за издаването на акта при липса на компетентност, е неоснователно.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява собственото си МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея като фактически основания за издаването ѝ е посочено, че на определена дата и място И.Б.Б. е управлявал индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер лек автомобил, като след установяване с тест – Drug test 5000 с инв.номер ARLK-0007, същият е отчел наличие (положителна проба) на кокаин, т.е. водачът управлява моторното превозно средство след употреба на наркотично вещество. Извършено е и препращане към съставения против И.Б.Б. АУАН с бл.№GA 351766 от 10.03.2021 г., в който се съдържат данни, че на посочените дата и място същото лице е било водач на лек автомобил, както и че при извършена му от органите за контрол на движението по пътищата проверка е установено, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. От друга страна, така изложеното фактическо описание е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ на водача на лекия автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.
Липсват доказателства, които да обосноват извод, че при издаването на обжалваната ЗППАМ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Съдът намира, че са били налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ, доколкото управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена на 10.03.2021 г., е основание за налагане на мярката по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Отчетеният с тест положителен резултат на водача И.Б.Б. на кокаин не е спорен по делото, и се доказва от представения като писмено доказателство Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Същото обстоятелство е видно и от представеното от самия жалбоподател Споразумение, одобрено с Определение №260027/25.03.2021 г. по НОХД №122/2021 г. на Димитровградския районен съд. Със същото жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, но това не означава, че наложената с обжалваната ЗППАМ принудителна административна мярка е издадена за цел, различна от установената в закона. Налагането на принудителната административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН има за цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, а по делото няма данни и не се установява процесната ПАМ да е издадена с цел, различна от законоустановената.
Неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че българските власти не били компетентни да налагат ПАМ по отношение на автомобила, който бил с чужда регистрация. В Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства, която се прилага за документите, издадени от държавите-членки при регистрацията на превозни средства, е дефинирано (Член 2, буква „б“) понятието „регистрация“, като административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер. Съответно според Член 3, т.1 и т.3 от Директивата, държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства, а информацията, съдържаща се в свидетелството за регистрация съгласно приложения І и ІІ, се изразява чрез хармонизираните кодове на Общността, показани в приложенията към Директивата. Според Член 4 от Директивата, свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка. С Член 1, параграф 2 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства е дефинирано и понятието (буква „д“) „временно отнемане на регистрация“, което означава ограничен период от време, през който не е разрешено от държава членка превозното средство да се използва в пътното движение, след който период и при условие че основанията за временно отнемане вече не са приложими, ползването на превозното средство може да бъде разрешено отново, без това да включва нова процедура по регистрация. Ето защо обстоятелството, че моторното превозно средство е с чужда регистрация, не представлява пречка за налагане на процесната ПАМ от българските контролни органи, който извод следва и от разпоредбите на чл.18б, ал.10 и ал.11 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Неоснователно е и възражението, че незаконосъобразно мярката била наложена на жалбоподателя, който бил закупил автомобила с договор за лизинг, и не бил негов собственик. Действително по делото е представен договор – Нидерландски финансов лизинг, касаещ процесния лек автомобил BMW с регистрационен номер 4-КХВ-10, подписан на 25.09.2020 г., но от останалите представени от страна на жалбоподателя документи е видно, че И.Б. е заплатил за същия автомобил сумата общо 15,900.00€ съгласно Фактура номер 20201274 от дата 21.09.2020 г., която сума е посочена като покупна цена в договора за лизинг. Релевантно в случая е обстоятелството, че именно жалбоподателят, посочен с фамилията Boyanov, фигурира под т.С.1.1 в нидерландското (NL) свидетелство за регистрация с номер **********, издадено на 24.09.2020 г., за автомобил марка BMW с регистрационен номер 4-КХВ-10, т.е. той е лицето, титуляр на свидетелството за регистрация на автомобила, по смисъла на Член 2, буква „г“ от Директива 1999/37/ЕО, или лицето, на чието име е регистрирано превозно средство (съгласно хармонизираните кодове на Общността, посочени в ANNEX I от Council Directive 1999/37/EC of 29 April 1999 on the registration documents for vehicles, съответно (C.1) holder of the registration certificate (C.1.1) surname or business name). Ето защо административният орган не е имал задължение да изследва други обстоятелства, относими към придобиване от това лице правото на собственост върху конкретния лек автомобил и правилно е възприел И.Б.Б. за негов собственик, въз основа на представеното свидетелство за регистрация на автомобила.
Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния. Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000065 от 10.03.2021 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: