М О
Т И В
И
към присъда по н.о.х.д. № 407/2019
г. по описа на С. о.съд
Подсъдимата
Ц.Р.Т., родена на *** ***, българка, българска гражданка с постоянен и настоящ
адрес:***, с висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: ********** е предадена на съд по обвинение за това, че на
13.04.2018 г., около 11:15 ч., на автомагистрала „Т.“, в зоната на 28-ми
километър, с посока на движение от гр. П. към гр. С., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Р.М.“ с рег. № ЕН 0966 ВС, нарушила
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 42, ал. 2, т.
1 ЗДвП – „Водач, който изпреварва е длъжен: …по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство“, като не осигурила достатъчно странично разстояние по време
на изпреварваното от нея моторно превозно средство, вследствие на което
настъпил страничен удар между управлявания от нея автомобил и автобус с рег. № СВ 9940 КР, с което
по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лица:
- С. Д. П.
с ЕГН: **********;
- В. З.З. с ЕГН: **********;
- Ю. Х. Ю.
с ЕГН **********;
- М.П. Н. с
ЕГН: **********;
- А. Н. О.
с ЕГН: ********** и
- Ф. Х.Ш.
с ЕГН: **********,
и телесни
повреди на повече от едно лица:
- на А.Р.Ш.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния
кош с травматичен пневмоторакс, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- на Г.Б.Г.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузна
рана в крайната част, вътрешно странично с разкъсване на сухожилията и на
кръвоносните съдове на дясната предмишница, довела до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник, както и кръвоизлив с навяхване в дясната
коленна става и хидропс на коляното, довели до трайно
затрудняване движението на десния долен крайник;
- на Д.И.И. с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на тялото на V-та дланна кост със слабо
изразено разместване под ъгъл към дланта, довело до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник;
- на Д.С.Г.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в откритото счупване
на дясната лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на десния
горен крайник;
- на Е.М.Н.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото
на първия поясен прешлен (л1), довело до трайно
затрудняване движението на снагата;
- на Е.А.Ч.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване и
разтягане на лявата лакътна става, довели до трайно затрудняване движението на
левия горен крайник;
- на З.В.З.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на
първата дланна кост на дясната ръка, довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник; разкъсване на сухожилията на
мускулите разгъвачи на 4 и 5 пръсти на дясната ръка,
довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник; счупване на
кост на китката (скафоидеи) на дясната ръка, довело
до трайно затрудняване движението на десния горен крайник и травма и разкъсване
на екстензорния мускул на китката и дланта на дясната
ръка, довели до трайно затрудняване движението на десния горен крайник;
- на И.Ж.К.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
сухожилие на мускула разгъвач на третия пръст на
дясната ръка, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник;
- на М.И.Д.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на първи
и втори шийни прешлени без разместване, всяко едно
поотделно довело до трайно затрудняване движението на врата; счупване на 6-ти,
7-ми, 8-ми, 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, всяко едно поотделно довело до трайно
затрудняване движението на снагата и счупване на типично място на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник;
- на Н.И.С.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение
със загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота;
- на П.Й.К.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в получени
травматични компресивни амиелични
счупвания на телата на седми гръден и четвърти поясен
прешлен - всяко едно поотделно довело до трайно затрудняване движението на
снагата; счупване на ребрата от второ до седмо вляво, паравертебрално
(покрай гръбначния стълб), довело до трайно затрудняване движението на снагата;
пневмодиастинум (въздух в средостението)
и двустранни посттравматични плеврални изливи, всяко едно поотделно довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на дясната ключица, довело до
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни;
- на П.П.У.-Д. с ЕГН: ********** - средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на шийката на дясната раменна кост, довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник и счупване на десето и
единадесето десни ребра, всяко едно самостоятелно и поотделно довело до трайно
затрудняване движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни;
- на С.К.Р.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на
външния глезен на десния крак, довело до трайно затрудняване движението на
десния долен крайник;
- на С.С.А. с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи
се в счупване на дясната подбедрица, довело до трайно
затрудняване движението на десния долен крайник и счупване на глезена на десния
голям пищял, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник;
- на Ц.Г.С.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна
раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни и счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни;
- на Н.Ю.М.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
кости, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- на Г.А.М.
с ЕГН: ********** - средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на дясната раменна кост, довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни;
счуване на тилната кост, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на дясната лопатка, довело до затрудняване движението на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на първите ребра
двустранно, довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни и счупване на левите срамна и седалищна кости, довело до
трайно затрудняване движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни,
като
случаят е особено тежък – престъпление чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр.
2, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По реда
на чл. 76 НПК като частни обвинители в съдебното производство са
конституирани лицата:
1. Д.П.П., И.В.Т. и Д.Д.Г.,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на баща си Д. Е. Г., които са
съответно баща, майка и дъщеря на починалата при непозволено увреждане С. Д. П.
(удостоверение за съпруг/а и родствени връзки – л. 156, том 19 от ДП);
2. З.В.З.
и Х.Г.З., съответно баща и майка на починалата В. З.З.
(удостоверение за съпруг/а и родствени връзки – л. 160, том 19 от ДП);
3. З. А.Ю.,
Х.Д.Х., Х.Ю.Ю. и Х.Ю.М.,
съответно съпруга, майка, син и дъщеря на починалия Ю.Х.Ю. (удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки – л. 163, том 19 от ДП);
4. П.Г.Н.
и С.Х.Н., съответно баща и майка на починалата М. П. Н. (удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки – л. 159, том 19 от ДП);
5. В.С.О.
– съпруг на починалата А. Н. О. (удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки – л. 153, том 19 от ДП);
6. Ш.А.Ш.
и Х.Ш.И., съответно съпруг и дъщеря на починалата Ф. Х.Ш. (удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки – л. 166, том 19 от ДП).
За посочените лица са налице данни, че са
пострадали от деянието, инкриминирано в обвинителния акт – съответно наследници
/низходящи, възходящи от първа степен и съпрузи/ на починалите от
инкриминираното в обвинителния акт деяние, поради което попадат в кръга на
лицата, разполагащи с правото по чл. 76 НПК да участват в съдебното
производство като частни обвинители.
По делото
са конституирани по реда на чл. 76 НПК като частни обвинители и част от лицата,
претърпели средни телесни повреди от инкриминираното в обвинителния акт деяние,
а именно:
- Д.С.Г.;
- П.Й.К.;
- Н.Ю.М.;
- Г.А.М.;
- С.С.А.;
- З.В.З.;
- И.Ж.К.;
- С.К.Р.;
- М.И.Д.;
- Н.И.С.;
- Ц.Г.С.
и
- Г.Б.Г..
В съдебното производство е допуснат за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от И.А.М., ЕГН: ********** –
брат на жертвата Ф. Х.Ш. - срещу подсъдимата за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени душевни болки и страдания от смъртта на сестра му, претендирани
ведно със законната лихва от деня на увредата – 13.04.2018 г. и до
окончателното плащане. По реда на чл. 84 НПК И.А.М. е конституиран като
граждански ищец в процеса.
Представителят
на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимата от фактическа страна така,
както е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа, че самопризнанието на подсъдимата
се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
при установената фактическа обстановка е налице виновно поведение на подсъдимата,
което е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. От фактическа страна
прокурорът поддържа обвинителната теза, че подсъдимата е извършила нарушение на
правилата за движение, като по време на изпреварване не е осигурила достатъчно
странично разстояние между управляваното от нея моторно превозно средство –
л.а. марка „Р.М.“, с рег. № ЕН 0966 ВС - и изпреварваното от нея моторно
превозно средство – автобус марка „М.“, модел „Н.Т.“ с рег. № . КР, с което е
нарушила чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен: …по време
на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство“, вследствие на което е настъпил
страничен удар между управлявания от нея автомобил и автобуса и по
непредпазливост е причинила смъртта на шест лица и телесни повреди на
седемнадесет лица.
Прокурорът предлага наказанието
на подсъдимата да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като се
отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелствата, а именно: чистото
съдебно минало на подсъдимата, нейният образователен ценз – висше образование,
нейната млада възраст, добри характеристични данни, които в съвкупност я
определят като личност с невисока обществена опасност. В аспекта на смекчаващи
обстоятелства прокурорът сочи още: обстоятелството, че след деянието
подсъдимата е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на
пострадалите – носила им вода, веднага се обадила на тел. 112; безупречното
процесуално поведение на подсъдимата; самокритичното отношение към извършеното;
преживени от нея тежки психически травми от случилото се; данните, че досега е
наказвана по административен ред за нарушаване на правилата за движение само
един път, което прокурорът счита, че следва да се отчете като изолирана проява.
Прокурорът счита, че не се установяват отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства.
Позовавайки се на така изложените
смекчаващи обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на наказанието, без
да конкретизира становището си дали същите се явяват многобройни и/или
изключителни, прокурорът предлага на подсъдимата да се определи наказание под
най-ниския предел, съобразно чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - лишаване от свобода за
срок от четири години, което счита за достатъчно да постигне целите на
наказанието по чл. 36 НК, като предлага това наказание да се намали по
правилата на чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Счита, че изпълнението на
наказанието следва да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Прокурорът предлага на подсъдимата
да се наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
в максималния законов срок при отчитане тежестта на вредоносния резултат и
нестабилното психическо състояние на подсъдимата вследствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
Повереникът на частния обвинител В.С.О.
– адв. Л.С. поддържа обвинението, наред с прокурора,
което счита за доказано. Предлага на подсъдимата да се наложи наказание,
определено при условията на чл. 54 НК в
размер над средния на предвиденото в закона за извършеното престъпление, като
при индивидуализирането му се отчетат с по-висока относителна тежест
вредоносните последици, вкл. броя на пострадалите лица и това наказание да се
намали по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК.
Поверениците на пострадалия Г.Б.Г. – адв. Н.К. и адв. П.Г. поотделно
поддържат обвинението и се присъединяват изцяло към становището на прокурора,
вкл. и досежно размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимата.
Повереникът на пострадалите М.И.Д., Н.И.С. и
Ц.Г.С. – адв. К. Д. също поддържа становището на
прокурора относно доказаността на обвинението. При определяне размера на
наказанието счита, че следва да се отчете високата степен на обществена
опасност на деянието и високия интензитет на вредоносния резултат.
Повереникът на пострадалата П.Й.К. – адв. И.Ч. също поддържа, че подсъдимата следва да бъде
призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение. Счита, че освен
вмененото с обвинителния акт нарушение на правилата за движение, изразило се в
неспазване на странична дистанция при изпреварване, подсъдимата е допуснала и
друго нарушение на правилата за движение, а именно нарушила е правилото водачът
постоянно да контролира моторното превозно средство, което управлява и именно
нарушаването на това правило е довело да настъпването на вредоносния резултат.
Поддържа от фактическа страна, че е налице съпричиняване на престъпния резултат
от водача на автобуса, което е останало неизследвано.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, повереникът Ив. Ч. не
споделя становището на прокурора за наличие на изключителни и/или многобройни смекчаващи
обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко за извършеното. Счита, че наказанието следва да бъде
определено при паритет на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
наложеното наказание следва да обслужи не само целите на личната превенция, но
и тези на генералната превенция.
Останалите частни обвинители не се явяват и не
изпращат представители в съдебното заседание.
Гражданският ищец също не се
явява и не изпраща представител в съдебното заседание. С писмена молба поддържа
предявения от него граждански иск срещу подсъдимата.
Защитникът адв. Н. К., без да оспорва фактите
по обвинението, споделя правната им квалификация, предложена от прокурора. При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата моли да се отчете нейната
млада възраст, непрекъснатата ѝ трудова ангажираност след завършване на
училище и досега, чистото ѝ съдебно минало. Като смекчаващо обстоятелство
се изтъква по-ниска степен на обществена опасност на самото деяние, която се
аргументира с по-ниската обществена опасност на извършеното нарушение на
правилата за движение, довело до настъпването на престъпния резултат. В тази
насока се сочи, че това нарушение не е драстично, няма грубо потъпкване и
погазване на правилата за движение. Счита, че следва да се отчете като
смекчаващо обстоятелство и оказаната от подсъдимата помощ на пострадалите. При
индивидуализацията на наказанието в аспекта на смекчаващо обстоятелство счита,
че следва да се отчете отражението на извършеното деяние върху психиката на
подсъдимата, като се твърди, че деянието е оставило трайни белези в
психологическото ѝ състояние, което и към момента не е стабилно. На
следващо място се претендира наказание на подсъдимата, което да ѝ даде
възможност по някакъв начин да компенсира финансово семействата на пострадалите,
да ѝ даде шанс, предвид младата ѝ възраст, да създаде семейство. Като
смекчаващи отговорността се сочат и обстоятелствата, че подсъдимата е оказала
пълно съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина. С тези доводи се иска наказание под минималния размер на
предвиденото, като се приложи и разпоредбата на
чл. 66 НК.
Подсъдимата изказва искрено съжаление
за деянието. В последната си дума моли да ѝ да се даде шанс.
Съдът,
след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателствени материали във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебното следствие е проведено
по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимата заяви, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Анализът на
събраните в досъдебното производство доказателства налага извода, че
самопризнанието на подсъдимата напълно се подкрепя от тези доказателства,
които, обсъдени съвкупно, установяват изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимата Ц.Р.Т. е родена на ***
***, ЕГН **********, адрес: ***, българка, с българско гражданство. Тя е правоспособен
водач на моторно превозно средство от 21.08.2009 г. и притежава свидетелство за
управление на МПС № *********/21.08.2009 г., валидно за категория „В”, издадено
от ПП-КАТ при ОД на МВР – П..
На 13.04.2018 г., около 11:15
часа, подсъдимата Ц.Т. управлявала лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с peг. № ЕН . ВС, като се движила по автомагистрала „Т.“ по
посока от гр. П. към гр. С.. С нея в автомобила пътувал свид. Л. К., който
седял на предна дясна седалка.
Автомобилът, управляван от
подсъдимата, навлязъл в района на 28-ми км, като се движил със скорост
около 120 км/ч. Времето било слънчево, ясно, с добра видимост. Пътният участък
е прав с наклон на изкачване 24 на хиляда по посока П. – С.. Платното за
движение е изградено от асфалт, без неравности и препятствия. Асфалтовото
покритие било сухо.
Движението в този участък от
автомагистралата е организирано в две платна за движение в двете посоки,
отделени едно от друго. Платното за движение по посока към гр. С. е с две ленти
за движение в посоката, като лявата пътна лента е с широчина 3.90 м, а дясната
- 4.00 м, отделени една от друга с бяла прекъсната линия „M3“, а вдясно от тях
се намира лентата за принудително спиране /т.нар. „аварийна лента“/ с широчина
3.30 м, отделена от другите с единична бяла непрекъсната линия „М1“. Вдясно от
платното за движение има пясъчно-каменист банкет с широчина 1 м и вдясно от
него - бетонова водосточна канавка с широчина 2.10 м, с трапецовидна форма и
дълбочина 0.5 м. След канавката вдясно има затревено зелено пространство на
места с храсти. Отляво платното за движение се ограничава със стоманена
предпазна ограда /мантинела/.
В същото време, в същия пътен
участък и в същата посока, в дясната лента се движил автобус марка „М.“, модел
„Н.Т.“, с peг. № СВ 9940 KP, собственост на „Ю.И.“
ЕООД - гр. С., управляван от свид. В.Г.Г.. Автобусът
изпълнявал редовна линия от гр. Б. до гр. С.. От гр. Б. до гр. С. автобусът бил
управляван от свид. Г.Г.. В гр. С. водачите се
сменили, като свид. В.Г. поел управлението на автобуса.
В автобуса пътували лицата: С. Д.
П., В. З.З., Ю. Х. Ю., М. Петрова Н., А. Н. О., Ф. Х.Ш.,
А.Р.Ш., Г.Б.Г., Д.И.И., Д.С.Г., Е.М.Н., Е.А.Ч., З.В.З.,
И.Ж.К., М.И.Д., Н.И.С., П.Й.К., П.П.У.-Д., С. К. Р., С.С.А., Ц.Г.С., Н.Ю.М., Г.А.М., Ж. Н. Н., И. Б. Б., Й. С.а Ст.,
Д. Я. Я., С. С. К., С. Ж. Д. М., В.И. Я., Г. Т. П., Д. А.Д., Р. М. Х., И. М. Д.,
Н. Д. И., Г. М. М., Д. И. Д., Н. Д. С., Н. С. Т., Й. М. А. и Х. Ж. Х..
В описания по-горе пътен участък
автобусът се движил със скорост 100 км/ч.
В пътния участък няма въведени с
пътни знаци ограничения на скоростта, поради което на водачите на пътни
превозни средства от Категория „В“, каквото е моторното превозно средство,
управлявано от подсъдимата, е забранено да превишават 140 км/ч., а на водачите
на пътни превозни средства от Категория „D“, каквото е процесният автобус,
е забранено да превишават 100 км/ч. (чл. 21, ал. 1 ЗДвП).
Автомобилът, управляван от
подсъдимата Т., застигнал движещия се пред него автобус. Подс.
Т. предприела маневра „изпреварване“ на автобуса, като преди това погледнала в
огледалото за задно виждане на своя автомобил и след като се убедила, че зад
нея няма други МПС, включила левия пътепоказател /мигач/ и навлязла в лявата
пътна лента. В момента, в който се изравнила с изпреварвания автобус,
подсъдимата Т. забелязала, че управляваният от нея автомобил се отклонил твърде
много наляво и застрашително се доближил до металната мантинела,
разделяща двете платна за движение на автомагистралата. Тя рязко завила надясно
към автобуса, но, за да не настъпи удар с автобуса, отново завила волана
наляво. Изплашена, подсъдимата извършила трета маневра - отново завила волана
надясно, при което лекият автомобил с челната си дясна част се ударил в лявата
странична част на автобуса в областта около задната ос и с приплъзване по
лявата странична част на автобуса достигнал предната част на ляво предно колело
на автобуса. Предна дясна гума на л.а. „Рено“ се вклинила в предната част на
предния ляв калник на автобуса. След вклиняването, външната част на борда на
дясната гума на лекия автомобил била срязана от връзката между долната част на
преден ляв калник на автобуса с рамата на същия и вследствие на това спукване
/срязване/ на гумата, последната била блокирана и започнала да оставя описаната
в протокола за оглед на местопроизшествие спирачна следа от гума с широчина 14
см и с начало - на 8 метра преди линията на ориентира. По този начин,
позиционирайки се там - блокирана в преден ляв калник на автобуса, - гумата на
лекия автомобил фиксирала и променила посоката на движение на автобуса вдясно
спрямо първоначалната му посока на движение. При това положение водачът на
автобуса /свид. В.Г./ не е имал никаква възможност да промени посоката на
движение на автобуса, който продължил да се движи надясно, въпреки
задействаните от свид. В.Г. спирачки и опита му да завие наляво. Така вклинени
двете МПС продължили надясно. Автобусът преминал косо през „аварийната“ лента и
банкета и с челната си дясна част навлязъл във водосточната канавка. Автобусът се
наклонил вдясно, при което лекият автомобил се откачил от автобуса и се
установил на място - около надлъжната средна част на автобуса, оставяйки следи
от синя боя по външната част на пода на автобуса. При накланянето на автобуса,
дясната му странична част опряла в земната повърхност. Така, триейки се в
земната повърхност с дясната си страна, автобусът продължил движението си
напред между 20-30 метра, след което се установил в покой.
При накланянето на автобуса, част
от пътуващите в пътническото помещение счупили с телата си десните стъкла на
автобуса, изпаднали извън автобуса и били притиснати между автобуса и земната
повърхност. В резултат на това настъпила смъртта на шест от пътуващите в
автобуса лица: С. Д. П., В. З.З., Ю. Х. Ю., М.П. Н.,
А. Н. О. и Ф. Х.Ш..
При изпадането им от седалките,
вследствие обръщането на автобуса надясно, били причинени и средни телесни
повреди на следните лица:
- на А.Р.Ш. с ЕГН: ********** - средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош с травматичен пневмоторакс, довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота;
- на Г.Б.Г. с ЕГН: ********** -
средни телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в крайната част,
вътрешно странично с разкъсване на сухожилията и на кръвоносните съдове на
дясната предмишница, довела до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник, както и кръвоизлив с навяхване в дясната коленна става и хидропс на коляното, довели до трайно затрудняване
движението на десния долен крайник;
- на Д.И.И.
с ЕГН: ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото
на V-та дланна кост със слабо изразено разместване
под ъгъл към дланта, довело до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник;
- на Д.С.Г. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в откритото счупване на дясната лакътна
кост, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник;
- на Е.М.Н. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първия поясен прешлен (л1), довело до трайно затрудняване
движението на снагата;
- на Е.А.Ч. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване и разтягане на лявата лакътна
става, довели до трайно затрудняване движението на левия горен крайник;
- на З.В.З. с ЕГН: ********** -
средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на първата дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник; разкъсване на сухожилията на мускулите разгъвачи на 4 и 5 пръсти на дясната ръка, довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник; счупване на кост на китката (скафоидеи) на дясната ръка, довело до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник и травма и разкъсване на екстензорния
мускул на китката и дланта на дясната ръка, довели до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник;
- на И.Ж.К. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилие на мускула разгъвач на третия пръст на дясната ръка, довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник;
- на М.И.Д. с ЕГН: ********** -
средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на първи и втори шийни прешлени без разместване, всяко едно поотделно довело
до трайно затрудняване движението на врата; счупване на 6-ти, 7-ми, 8-ми, 9-ти
и 10-ти гръдни прешлени, всяко едно поотделно довело до трайно затрудняване
движението на снагата и счупване на типично място на лявата ръка, довело до
трайно затрудняване движението на левия горен крайник;
- на Н.И.С. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение със загуба на
съзнанието, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- на П.Й.К. с ЕГН: ********** -
средни телесни повреди, изразяващи се в получени травматични компресивни амиелични счупвания
на телата на седми гръден и четвърти поясен прешлен -
всяко едно поотделно довело до трайно затрудняване движението на снагата;
счупване на ребрата от второ до седмо вляво, паравертебрално
(покрай гръбначния стълб), довело до трайно затрудняване движението на снагата;
пневмодиастинум (въздух в средостението)
и двустранни посттравматични плеврални изливи, всяко едно поотделно довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на дясната ключица, довело до
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни;
- на П.П.У.-Д.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на шийката
на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на десния
горен крайник и счупване на десето и единадесето десни ребра, всяко едно
самостоятелно и поотделно довело до трайно затрудняване движението на снагата
за срок по-дълъг от 30 дни;
- на С.К.Р. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на външния глезен на
десния крак, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник;
- на С.С.А.
с ЕГН: ********** - средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната
подбедрица, довело до трайно затрудняване движението
на десния долен крайник и счупване на глезена на десния голям пищял, довело до
трайно затрудняване движението на десния долен крайник;
- на Ц.Г.С. с ЕГН: ********** -
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, довело
до трайно затрудняване движението на горния десен крайник за срок по-дълъг от
30 дни и счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване
движението на горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни;
- на Н.Ю.М. с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, довело до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- на Г.А.М. с ЕГН: **********
- средни телесни повреди, изразяващи се
в счупване на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счуване на тилната кост,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
дясната лопатка, довело до затрудняване движението на десния горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни; счупване на първите ребра двустранно, довело до трайно
затрудняване движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и счупване на
левите срамна и седалищна кости, довело до трайно затрудняване движението на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
Останалите пътници в автобуса получили леки
наранявания, представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК, с
изключение на свидетелите Н. Т., Й. А. и Хр. Х., които не получили телесни
наранявания при ПТП.
След като и двете превозни
средства преустановили движението си, подсъдимата Т. излязла от своя автомобил,
а след нея излязъл и свид. Л. К.. Тъй като не могла да намери своя телефон,
подсъдимата поискала телефона на свид. К. и незабавно се обадила на спешен тел.
„112“. След като приключила разговора с дежурния телефонен диспечер,
подсъдимата Т. се насочила към пострадалите, за да им помага с каквото може,
предоставяйки им телефон и вода.
Свид. Л. И. К. също получил
телесни увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие: охлузвания с
повърхностна рана на дясната ръка и кръвонасядане в лявата поясна
област.
В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие пострадала и подсъдимата Ц.Т., която също
получила телесни увреждания: кръвонасядания на шията, предната коремна стена и
дясното коляно, охлузвания на дясната ръка, оток в областта на лявото коляно.
При извършения оглед на
местопроизшествието е отразена в съответния протокол пътната обстановка,
характеристиките на пътя, положението и състоянието на двете моторни превозни
средства, участвали в произшествието – лекият автомобил, управляван от подс. Т.
и автобусът, управляван от свид. В. Г., - фиксирани са оставените следи на
местопроизшествието. Иззети са като веществени доказателства двата процесни автомобила /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л.л. 33 – 104, том 1 от ДП/.
След произшествието е извършена проверка
за употреба на алкохол на двамата водачи на участвалите в пътнотранспортното
произшествие автомобили – подсъдимата Ц.Т. и свид. В.Г..
Проверката е извършена с техническо средство, което е отчело отрицателен
резултат и за двамата /л. л. 29 – 30, том 1 от ДП/. Извършена е и проверка на двамата водачи за употреба на наркотични и упойващи
вещества, която също отчела отрицателни резултати и за двамата /протоколи за проверка – л.л. 31 и 32, том 1 от ДП/.
Извършен е общ визуален
технически преглед на възлите и детайлите на различните системи на лекия
автомобил, управляван от подсъдимата, при който не са установени неизправности,
поради което следва да се приеме, че непосредствено преди ПТП автомобилът е бил
технически изправен /автотехническа експертиза – л.л. 2 – 3, том 18 от
ДП/.
Извършена е комплексна съдебна
автотехническа експертиза /КСАТЕ – л.л. 8 – 22, том 18 от ДП/, която, използвайки данните,
събрани при огледа на местопроизшествието, установява съществени от гледна
точка на предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, факти, отнасящи се
до механизма на произшествието и причините за настъпването му, а именно:
- непосредствено преди
произшествието автобусът, управляван от свид. В. Г., е бил технически изправен
и потвърждава извода, че автомобилът, управляван от подсъдимата, също е бил
технически изправен;
- непосредствено преди произшествието
автобусът се е движил със скорост от 100 км/ч., като скоростта на движение е
установена от показанията на дигиталния тахограф, с
който е бил оборудван автобуса; лекият
автомобил, управляван от подсъдимата, се е движил със скорост от 120 км/ч., определена
по експертен път, поради липса на оставени спирачни следи от лекия автомобил и
веществени доказателства, които да позволяват приложението на някой от
известните научни методи за изчисляване на скоростта. В този случай скоростта на
движение на лекия автомобил е била определена от експертите при отчитане на
обстоятелствата, че лекият автомобил е изпреварвал автобуса, чиято скорост е
установена от показанията на техническо средство (100 км/ч.), като скоростта на
изпреварващото превозно средство надвишава скоростта на изпреварваното превозно
средство с поне 15-20 км/ч., едновременно са отчетени и конкретните условия на
движение – по автомагистрала с надлъжен наклон на изкачване, вида на превозните
средства и натоварването им;
- опасната зона за спиране при установените
скорости на движение на двете моторни превозни средства е: за автобуса - 138
метра, а за лекия автомобил - 130 метра;
- причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие са субективните действия на подсъдимата Т., която по време на
изпреварване не е осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания
от нея лек автомобил и изпреварвания автобус;
- за подсъдимата ударът е бил
предотвратим, ако при извършването на изпреварването е осигурила минимална
странична дистанция от минимум 1.16 метра, докато за водача на автобуса ударът
е бил непредотвратим.
При извършения оглед на
местопроизшествието /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л.л.
33 – 104, том 1 от ДП/ са иззети: частици от боя - люспи, изстъргани от предна част на предния
капак над предния десен фар на л.а. „Р.“, обозначени като „обект № 2“; частици
от боя – стърготини люспи от синя боя от л.а. „Р.“, обозначени като „обект №
4“; частици боя – люспи и стърготини от синя боя от последната напречна греда
на дъното на автобус „М.“, обозначени като „обект № 6“; частици от боя – иззети
от най-долната лява част на лявата страна на автобус „М.“, обозначени като
„обект № 8“. Извършеното физико-химическо изследване на иззетите веществени
доказателства /физикохимична
експертиза – л.л. 34 - 39, том 18 от ДП/ – частици от боя, описани
по-горе, - установява сходство по морфологични признаци и химичен състав между:
белите микрочастици и наслоения върху частиците тъмносин металик на обект № 2,
иззети от лек автомобил „Р.“ и белия
слой на частиците на обект № 8, иззети от автобус „М.“; следите от сив слой на
белите микрочастици от обект № 2, иззети от лек автомобил „Р.“ и сивия слой на
частиците на обект № 8, иззети от автобус „М.“; слоевете на частиците от боя от
обект № 2 и обект № 4, иззети от л.а. „Р.“ от една страна и слоевете на
частиците от обект № 6, иззети от автобус „М.“ от друга; наслоенията по
частиците от обект № 8, иззети от автобус „М.“ и слоя тъмносин металик на
частиците от обекти №№ 2 и 4, иззети от л.а. „Рено“, като в наслоенията на
частиците от обект № 8 е установено смесване на два от слоевете на лекия
автомобил – безцветния полимерен и синия металик. Извършената експертиза и
данните от нея потвърждават наличието на контакт между двете превозни средства.
Наличието на частици боя от л.а. „Р.“ върху лявата страна и по дъното на
автобуса подкрепят възприетия и описан по-горе механизъм на произшествието,
поддържан и от КСАТЕ /л.л. 8 – 22, том 18 от ДП/.
От извършения оглед и аутопсия на
трупа на Ю. Х. Ю. се установява, че смъртта му се дължи на тежки механични
увреждания на обширни области от тялото, довели до несъвместими с живота травми
/съдебномедицинска
експертиза на труп – л.л. 42 – 45, том 18 от ДП/. В изследваната проба кръв,
иззета от трупа на Ю. Хюсейн Ю., не е доказано
наличие на алкохол и други летливи редуциращи вещества /съдебно-химически експертизи – л.л. 46 и 47, том 18 ДП/.
От извършения оглед и аутопсия на
трупа на М. П. Н. се установява, че смъртта ѝ се дължи на тежки
черепно-мозъчна и шийна травми с последвала масивна
кръвозагуба, които увреждания се дължат на ударни и притискащи въздействия на
твърди тъпи предмети и могат да се получат при ПТП /съдебномедицинска експертиза на
труп – л.л. 53 – 56, том 18 от ДП/. В изследваната проба кръв,
иззета от трупа на М. П. Н., не е доказано наличие на алкохол и други летливи
редуциращи вещества /съдебно-химически експертизи – л.л. 57 и 58, том
18 ДП/.
От извършения оглед и аутопсия на
трупа на Ф. Х. Ш. се установява, че смъртта ѝ се дължи на несъвместимо с
живота разрушаване на големи части от тялото - гърди, корем, таз и долни
крайници, като травмите се дължат на високоенергийни
тангенциални, ударни и притискащи въздействия на твърди тъпи предмети и могат
да се получат при ПТП /съдебномедицинска експертиза на труп – л.л. 64 –
67, том 18 от ДП/. В
изследваната проба кръв, иззета от трупа на Ф. Х. Ш., не се доказва наличие на
алкохол и други летливи редуциращи вещества /съдебно-химически експертизи – л.л. 68 и 69, том 18 ДП/.
От извършения оглед и аутопсия на
трупа на В. З.З. се установява, че смъртта ѝ се
дължи на гръбначно-мозъчна травма, която е довела до парализа на жизнено важни
мозъчни центрове /съдебномедицинска
експертиза на труп – л.л. 75 – 77, том 18 от ДП /. В изследваната проба кръв, иззета
от трупа на В. З.З., не се доказва наличие на алкохол
и други летливи редуциращи вещества /съдебно-химически експертизи – л.л.
78 и 79, том 18 ДП/.
От извършения оглед и аутопсия на
трупа на А.Н. О. се установява, че смъртта ѝ се дължи на съчетана
черепно-мозъчна, гръдна, коремна, гръбначно-мозъчна и тазова травми и травма на
крайниците /съдебномедицинска
експертиза на труп – л.л. 85 – 87, том 18 от ДП/. В изследваната проба кръв, иззета
от трупа на А. Н. О., не се доказва наличие на алкохол и други летливи
редуциращи вещества /съдебно-химически експертизи – л.л. 88 и 89, том
18 ДП/.
От извършения оглед и аутопсия на
трупа на С. Д. П. се установява, че смъртта ѝ се дължи на съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма /съдебномедицинска експертиза на труп – л.л. 95 – 97, том 18 от ДП/. В изследваната проба кръв, иззета от трупа на С. Д. П.,
не е доказано наличие на алкохол и други летливи редуциращи вещества /съдебно-химически експертизи – л.л. 98 и 99, том 18 ДП/.
В обобщение вещите лица,
извършили огледа и аутопсията на труповете на загиналите шест човека,
категорично сочат, че установените и при шестимата смъртоносни травматични
увреждания могат да бъдат получени в резултат на пътнотранспортно произшествие,
с което се потвърждава фактическия извод, че смъртта на посочените шест човека
е настъпила в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
Вида и характера на телесните
увреждания, причинени на А.Р.Ш., Г.Б.Г., Д.И.И., Д.С.Г.,
Е.М.Н., Е.А.Ч., З.В.З., И.Ж.К., М.И.Д., Н.И.С., П.Й.К., П.П.У.-Д.,
С.К.Р., С.С.А., Ц.Г.С., Н.Ю.М. и Г.А.М. и подробно
описани по-горе в мотивите, се установяват от приложените по делото медицински
документи, съдържащи се в том №№ 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 от ДП и извършените
съдебно медицински експертизи: СМЕ - л.л. 112 – 126,
том 18 от ДП и СМЕ – л.л. 142 – 152, том 18 от ДП.
По своите медикобиологични
характеристики телесните увреждания, причинени на А.Р.Ш., Г.Б.Г., Д.И.И., Д.С.Г., Е.М.Н., Е.А.Ч., З.В.З., И.Ж.К., М.И.Д., Н.И.С.,
П.Й.К., П.П.У.-Д., С.К.Р., С.С.А.,
Ц.Г.С., Н.Ю.М. и Г.А.М. и подробно описани по-горе в мотивите, съставляват средни
телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Изхождайки от морфологията на констатираните
средни телесни повреди, се установява, че всички добре отговарят да са получени
от удари, притискане и размачкване с, върху и между изпъкнали твърди, тъпи
предмети в салона на автобуса и могат да се получат при пътнотранспортно
произшествие /СМЕ -
л.л. 112 – 126, том 18 от ДП и СМЕ – л.л. 142 – 152, том 18 от ДП/, с което се потвърждава извода, че същите са
причинени именно в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
От извършената СМЕ по писмени
данни, приложена в том 18, л.л. 142-159 от ДП, се
установява, че освен причинените им средни телесни повреди, описани по-горе,
лицата Н.Ю.М. и Г.А.М. са получили в резултат на пътнотранспортното
произшествие и телесни увреждания, които по своите медикобиологични
характеристики съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и
ал. 2 НК, както следва:
- Н.Ю.М., освен средната телесна
повреда, изразяваща се в счупването на носните кости, причинило ѝ
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, е получила кръвоизлив
от носа и множество повърхностни травми. Кръвоизливът от носа ѝ е
причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота и съставлява
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Множеството повърхностни
травми в съвкупност са ѝ причинили страдание и съставляват лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК;
- Г.А.М. е получила скалпова с ламбо
разкъсно-контузна рана на главата, която ѝ е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което по своята медикобиологична
характеристика реализира признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК
Извършените в хода на досъдебното
производство съдебномедицински експертиза по писмени данни, приложени в том 18
- л.л. 133 –
137, л.л. 142 – 152 и том 21 – л.л.
91, 92, л.л. 96 - 98 от ДП, установяват вида и
характера на причинените при процесното пътнотранспортно произшествие телесни
повреди на останалите пътници в автобуса, както следва:
- В. И. Я. е получила контузия на
главата и шията, което нараняване ѝ е причинило страдание, отзвучало в срок
между 15 - 20 дни;
- Г. М. М. е получил разстройство
на адаптацията, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота
с възстановителен срок 2-3 месеца;
- Д. А.Д. е получила повърхностна
травма на китката и дланта, която ѝ е причинила страдание с
възстановителен срок 15 - 20 дни;
- Д. И. Д. е получил
разкъсно-контузна рана на лявата ръка и множество охлузвания и кръвонасядания,
които са му причинили в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно
за живота с възстановителен срок 20 – 25 дни;
- Д. Я. Я. е получил контузия на
дясна теменна област на главата, причинила му страдание с възстановителен
период 15 - 20 дни;
- Й. С. С. е получила контузия на
гръдния кош и контузия на корема, които в съвкупност са ѝ причинили
страдание с възстановителен срок 15 - 20 дни; счупване на ребро, политравма, които травматични увреждания поотделно и
самостоятелно са ѝ причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота;
- С. Ж. Д.-М. е получила разстройство на
адаптацията, което ѝ е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с възстановителен срок 2 - 3 месеца;
- С. С. К. е получила повърхностна
травма на корема, долната част на гърба и таза, които в съвкупност са ѝ
причинили страдание с възстановителен период 15 - 20 дни;
- Н. Д. С. е получила главоболие
и контузия на гръдния кош, които са ѝ причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
- И. Б. Б. е получила политравма; контузия на гръдния кош; контузия на горни и
долни крайници; контузия на дясна гривнена става;
охлузване в областта на двете коленни стави; контузия в областта на таза. Политравмата от контузията на гръдния кош, контузията на
горни и долни крайници с контузията на дясна гривнена
става, както и с охлузването в областта на двете коленни стави и контузията в
областта на таза поотделно всяка една от тях и в съвкупност са ѝ
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- Ж. Н. Н. е получила мозъчно
сътресение; дисторзия на лумбален
отдел на гръбначния стълб; контузия на седалището. Мозъчното сътресение е
протекло без загуба на съзнанието и е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; дисторзията
на лумбален отдел на гръбначния стълб ѝ е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузията на
седалището ѝ е причинила страдание;
- Р. М.Х. е получил болки в
гръдния кош и множество кръвонасядания по крайниците, оток и охлузване на
десния глезен, които в съвкупност са му причинили страдание;
- И. М. Д. е получил контузия на гръдния кош,
която е му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и долните крайници, които в
съвкупност са му причинили страдание;
- Н. Д. И. е получил
разкъсно-контузна рана на лявата предмишница; множество кръвонасядания и
охлузвания по лицето, тялото и крайниците, които в съвкупност са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- Г. Т. П. е получила контузия на
двете ръце, причинила ѝ страдание с възстановителен период 7-10 дни.
Установените телесни увреждания,
причинени на В. И. Я., Г. М. М., Д. А.Д., Д. И. Д., Д.
Я. Я., Й. С. С., С. Ж. Д.-М., С. С. . Н. Д. С.,
Илияна Б.а Б., Ж. Н. Н., Р. М.Х., И. М. Д., Н. Д. И. и Г. Т. П. по своите
медикобиологични характеристики реализират признаците на леки телесни повреди
по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК.
Вещите лица, категорично
потвърждават, изхождайки от морфологията на установените телесни увреждания,
причинени на В. И. Я., Г. М. М., Д. А.Д., Д. И. Д., Д.
Я. Я., Й. С. С., С. Ж. Д.-М., С. С. К., Надежда Д. С.,
И. Б. Б., Ж. Н. Н., Р. М.Х., И. М. Д., Н. Д. И. и Г. Т. П., че всички
травматични увреждания отговарят да са получени в резултат на пътнотранспортно
произшествие - от удари в интериора на автобуса и са в пряка причинноследствена
връзка с процесното произшествие /СМЕ - том 18, л.л. 133 – 137, л.л. 142 – 152 и
том 21, л.л. 91, 92, л.л.
96 - 98 от ДП/.
Получените от подсъдимата телесни
увреждания, описани по-горе в мотивите, са установени от извършената
съдебномедицинска експертиза /л. 105, том 18 от ДП/. Посочената експертиза потвърждава, че по своята морфология телесните
увреждания отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и
могат да се получат при ПТП.
Извършената съдебномедицинска
експертиза /л. 108,
том 18 от ДП/
установява причинените телесни увреждания на свид. Л. И. К., като установява,
че тези телесни увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и
могат да се получат при ПТП.
Подсъдимата Ц.Р.Т. е на 30
години, неомъжена, с висше образование. Работи като барман, като през летния
сезон работи на остров К., Г., а през зимния - на курорта П.. Нейните приятели
я характеризират като добър, сериозен и отговорен човек, не общува с криминално
проявени лица /показанията
на свид. Л. К./.
Свид. К., който многократно е пътувал с нея, я определя като опитен и
добросъвестен шофьор.
Подсъдимата Т. не е осъждана. Наказвана
е по административен ред за извършено на 29.02.2016 г. нарушение на правилата
за движение по пътищата - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
174, ал. 1 ЗДвП ѝ е било наложено административно наказание глоба в
размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца,
считано от 29.02.2016 г. до 29.12.2016 г. /справки – л.л. 76, 77, том 19
от ДП/.
Подсъдимата Цв.
Т. изказва искрено и дълбоко съжаление за извършеното, като самата тя тежко
преживява случилото се.
Възприетата фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимата, одобрено по реда на чл. 372,
ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подкрепено от
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство: гласни доказателства,
събрани от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното
производство; експертизи: посочени в
изложението по-горе; писмени доказателствени
средства и писмени доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум и всички останали
писмени доказателства, съдържащи данни от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК и изчерпателно
описани в съдебния протокол от 30.10.2019 г.
Обстоятелствата относно време,
място и конкретната пътна обстановка, при които е настъпило пътнотранспортното
произшествие и механизма на настъпването му, се установява от показанията на
свидетелите, станали очевидци на произшествието и в по-голямата си част
пострадали при него /протоколи за разпит на свидетели – том 2 и том 3 от ДП/: Л. И. К., В.Г.Г., П.Й.К., С.С.А., С. Ж. Д.-М., М.И.Д.,
А.Р.Ш., Н.Ю.М., С.К.Р., Х. Ж. Х., З.В.З., И. М. Д., Р. М.Х., С. С. К., Н.И.С., Й.
М. А., Н. Д. И., Н. С. Т., Д. Я. Я.в, Й.С.С., Д. Я. Я.,
Ил. М. Д., Г. Т. П., Ж.Н. Н., С.С.А.,
Н.Ю.М., Д. А.Д., А.Ш., Г.А.М., Г.Б.Г., П.П.У.-Д., В. И.
Я., Д.И.И., Д. И. Димитров, Н. Д. С., Г. М. М., Д.С.Г.,
Е.М.Н., И. Б. Б.; от показанията на свидетелите Л. Д. Л., Н. Б. Л.и, А. В. Л.,
Д. Д.А., които били в други МПС, придвижвали се по същото време в същия пътен
участък на АМ „Т.“ и също възприели отделни детайли от възникването и
развитието на произшествието, както и обстоятелствата след произшествието; от показанията
на свидетелите А. А., М. Б. М., Ц. Ст. Ан. – възприели обстоятелствата
непосредствено след произшествието; от показанията на свидетелите С. Ил.в К. и Г.
Л. А., и на свидетелите З. Ив. Ив. и Ра. Я. С..
Като цяло всички свидетели описват
безпротиворечиво пътната обстановка, при която е възникнало произшествието –
атмосферните условия, условията на видимост, състоянието на пътната настилка.
Безпротиворечиви са и данните в свидетелските показания относно възникването и
развитието на пътнотранспортното произшествие и потвърждават изводите на автотехническата
експертиза по същия въпрос.
Тук следва да се отбележи, че не
всички свидетели, пътували в автобуса, пряко и непосредствено са възприели ударът,
възникнал между лекия автомобил, управляван от подсъдимата и автобуса, което
намира обяснение в обстоятелствата, че те са имали различно местоположение в
салона на автобуса и по тази причина са имали различна видимост към лявата
страна на автобуса и движението вляво на
автобуса, а и вниманието им е било съсредоточено в различни занимания – някои
гледали в телефоните си, други четели книги или гледали в друга посока, или
спели. В тази насока най-конкретни и достоверни са показанията на свид. П.Й.К.
и свид. С. Ж. Д.-М.. Свид. К. сочи, че най-напред
чула само „шум от стържене на метал в метал“, който идвал „отляво на автобуса“,
като в този момент автобусът се движил в дясната лента за движение и след това
свидетелката видяла: „… че малка кола…се стърже, приплъзва по лявата страна на
автобуса“ /протокол
за разпит - л.л. 83-85, том 2 от ДП/. Свид. С.Ж. Д.М.: „…Автобусът
продължаваше да се движи нормално. Изведнъж видях как една кола, не мога да
посоча марка, се движеше плътно до рейса. Тя подмина моя прозорец и някъде в
областта на предната гума сви рязко надясно и се удари в автобуса.“ /протокол за разпит – л.л. 61, 62, том 3 от ДП/. Показанията на двете свидетелки са явяват напълно достоверни,
тъй като кореспондират на механизма на възникване на произшествието, установен
от комплексната съдебна автотехническа експертиза /л.л. 8
– 22, том 18 от ДП/,
а именно, че лекият автомобил с челната си дясна част се ударил в лявата
странична част на автобуса в областта около задната ос и с приплъзване по
лявата странична част на автобуса достигнал предната част на ляво предно колело
на автобуса; кореспондират и на обективни данни, установени при огледа на
местопроизшествието и при огледа на двата процесни
автомобила, а именно: установената динамична следа от протриване в твърд
предмет със син цвят, оставена върху лявата странична част на автобуса на
височина до около един метър от нивото на терена и с прекъсвания по дължина,
разположена в пространството между предната и задната ос на автобуса, като от
извършената ФХЕ /л.л. 34 – 39, том 18 от ДП/ се установява, че тази следа е оставена от лекия
автомобил, управляван от подсъдимата.
Цитираните по-горе показания на
свид. С. Ж. Д.-М. са в подкрепа и на извода на експертите, извършили КСАТЕ /л.л. 8
– 22, том 18 от ДП/,
че, достигайки предната част на лявото предно колело на автобуса, предната
дясна гума на л.а. „Р.о“ се е вклинила в предната част на предния ляв калник на
автобуса и от това е последвала промяна в посоката на движение на автобуса
надясно. Именно това отклоняване на движението на автобуса надясно е възприето
от повечето пътници като рязка промяна на посоката на движение надясно, което,
както става ясно от показанията им, те си обясняват с действия на водача на
автобуса. Тези твърдения, съдържащи се в част от свидетелските показания, се
основават единствено на предположения на свидетелите, а не са изведени в
резултат на прякото им наблюдение на действията на водача на автобуса в този
момент, но в крайна сметка потвърждават факта, че автобусът рязко се е отклонил
вдясно, след което е паднал в отводнителната канавка, намираща се вдясно от
платното за движение.
На следващо място, според
експертите, изготвили КСАТЕ /л.л. 8 – 22, том 18 от ДП/, от момента на вклиняването на
предната дясна гума на л.а. „Рено“ в предната част на предния ляв калник на
автобуса, гумата на лекия автомобил била блокирана в преден ляв калник на
автобуса, и именно това вклиняване е променило първоначалната му посока на
движение надясно и фиксирало движението му надясно. При това положение водачът
на автобуса не е могъл да промени посоката му на движение посредством
кормилната система. В същия смисъл са събрани и гласни доказателства от
показанията на свид. С.С.А., който възпроизвежда в
показанията си непосредствено възприети от него факти. Свид. А. твърди, че е
наблюдавал действията на водача на автобуса от момента, в който откъм задната
част на салона на автобуса се чули възклицания на пътници и тогава, според
показанията на свидетеля, водачът на автобуса – свид. В. Г. – „„… се опитал да
овладее управлението на автобуса, въртейки с леки, а след това с по-резки
движения волана в посока наляво и надясно…като чух той да казва „Олеле“. Явно
той осъзна, че не може да овладее управлението на автобуса““.
Всички свидетели, пътували в
автобуса, безпротиворечиво сочат, че автобусът се разлюлял, започнал да
криволичи, отклонил се надясно и пропаднал в канавката вдясно от платното за
движение, като свидетелските показания, дадени в този смисъл, също не
опровергават установения механизъм на възникване и развитие на произшествието и
го потвърждават.
Показанията на свидетелите,
пътували в автобуса, установяват още, че водачът на автобуса е шофирал
спокойно, без да отклонява вниманието си и категорично установяват, че той не е
говорил по телефона си към момента на настъпване на произшествието.
Възприетият механизъм на
възникване на произшествието се установява и от показанията на свидетелите Л. К.
/пътувал в автомобила, управляван от подсъдимата/ и В.Г. /водачът на автобуса/.
Показанията на тези двама свидетели установяват с висока степен на конкретност
данни, касаещи действията на двамата водачи /подсъдимата и свид. В. Г./
непосредствено преди и при възникване на произшествието, които са напълно
потвърдени и кореспондират на установеното от КСАТЕ /л.л. 8
– 22, том 18 от ДП/
и на данните, установени при огледа на местопроизшествието, поради което същите
се явяват и във висока степен достоверни.
В корелация със събрания
доказателствен материал са и обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното
производство /протоколи
за разпит – л.л. 119-121, том 1, л. л. 117 – 118, том
1/, поради което
съдът също ги ползва като годен доказателствен източник.
Останалите свидетелски показания
/на свидетелите Г.В.Г., З.А.Ю., Х.Ю.М., В.С.О., Ш.А.Ш., И.З.Г., С.Х.Н., П.Г.Н.,
Е.А.Ч., Х.Ю.Х., Е.А.А., Д.П.П.,
Х. Д.р Х., Б.Х.Е., И.А.М., Р.и М.Х., М.Н.К., С.П.Т., З.В.З., Х.Г.З./ не
установяват данни, относими към предмета на доказване.
Обстоятелствата на произшествието
и механизма на неговото възникване и развитие се установява, освен от събраните
гласни доказателства, и от извършената КСАТЕ /л.л. 8 – 22, том 18 от
ДП/. Експертите са
дали обоснован от данните по делото и от техните специални научни познания
отговор на поставените им въпроси.
Съвкупният анализ на данните,
установени от събраните в хода на досъдебното производство свидетелски
показания, при огледа на местопроизшествието и комплексната съдебна автотехническа
експертиза, изложени по-горе, обосновават изводът, съдържащ се в КСАТЕ, че произшествието
е настъпило в резултат на действия на подс. Т., която при управляването на л.а.
„Рено“ е предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред нея автобус,
управляван от свид. В. Г., като не е осигурила достатъчно странично разстояние
между управлявания от нея лек автомобил и изпреварвания автобус, в резултат на
което е настъпил страничен удар между двата автомобила - лекият автомобил с
челната си дясна част се ударил в лявата странична част на автобуса в областта
около задната ос и с приплъзване по лявата странична част на автобуса достигнал
предната част на ляво предно колело на автобуса, предната дясна гума на л.а.
„Рено“ се вклинила в предната част на предния ляв калник на автобуса, в
резултат на което автобусът променил първоначалната си посока на движение,
отклонявайки се надясно и с дясната си странична част попаднал във водосточната
канавка, намираща се вдясно от платното за движение.
При така
установеното с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2,
вр. ал. 1 б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на 13.04.2018 г.,
около 11:15 ч., на автомагистрала „Т.“, в района на 28-ми километър, с посока
на движение от гр. П. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Р.М.“, с рег. № ЕН . ВС е нарушила правилата за движение
по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП –
„Водач, който изпреварва е длъжен: …по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство.“, като по време на изпреварване не е осигурила достатъчно странично
разстояние между управляваното от нея моторно превозно средство – л.а. марка „Р.М.“,
с рег. № ЕН 0966 ВС - и изпреварваното моторно превозно средство – автобус
марка „М.“, модел „Н.Т.“ с рег. № СВ 9940 КР, - вследствие на което е настъпил
страничен удар между управлявания от нея автомобил и автобуса и по
непредпазливост е причинила смъртта на шест лица: С. Д. П. с ЕГН: **********, Виолета
З.З. с ЕГН: **********, Ю. Х. Ю. с ЕГН **********, М.
П. Н. с ЕГН: **********, А. Н. О. с ЕГН: ********** и Ф. Х.Ш. с ЕГН: **********
и средни телесни повреди на седемнадесет
лица: А.Р.Ш., Г.Б.Г.,
Д.И.И., Д.С.Г., Е.М.Н., Е.А.Ч., З.В.З., И.Ж.К., М.И.Д.,
Н.И.С., П.Й.К., П.П.У.-Д., С.К.Р., С.С.А., Ц.Г.С., Н.Ю.М. и Г.А.М., като случаят е особено тежък.
От обективна страна се установи,
че подсъдимата при управляване на моторно превозно средство – л.а. марка „Р.М.“ с рег. № ЕН 0966 ВС - е
нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, която задължава водачът, който изпреварва, по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното пътно превозно средство. В случая подсъдимата е нарушила
посоченото правило за движение, като е предприела маневра „изпреварване“ на
движещия се пред нея автобус, управляван от свид. В. Г., без да осигури
достатъчно странично разстояние между управлявания от нея лек автомобил и
изпреварвания автобус, в резултат на което е настъпил страничен удар между
двата автомобила.
Пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на виновното поведение на подсъдимата, изразило се в
извършеното от нея нарушение на правилата за движение по пътищата.
Пряка и непосредствена последица
от извършеното от подсъдимата нарушение на правилата за движение по пътищата е
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на шест лица и средни телесни повреди,
причинени на седемнадесет лица. Налице е пряка причинноследствена връзка между
виновното поведение на подсъдимата, изразило се в извършеното от нея нарушение
на правилата за движение по пътищата по чл.
42, ал. 2, т. 1 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат.
Настъпилата смърт на повече лица - шест лица и причинените телесни
повреди на повече лица - седемнадесет лица - обосновават квалификацията на
деянието по чл. 343, ал. 4 НК, а броят на жертвите и на пострадалите дефинира
случая като особено тежък по смисъла на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр.
2 НК.
От субективна страна се
установява, че подсъдимата е причинила вредоносния резултат по непредпазливост
по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК - не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Не намира фактическа и правна
подкрепа довода на повереника адв. И.Ч., че е налице съпричиняване на
престъпния резултат от водача на автобуса, което, освен това, било останало
неизследвано. Най-напред този довод не следва да бъде обсъждан доколкото касае
факти, извън рамката на фактическото обвинение, до което се отнася
самопризнанието на подсъдимата. Но с
оглед довода, че това обстоятелство е останало неизследвано, следва да се
посочи, че фактическата обстановка е изяснена пълно, всестранно и обективно,
като по делото липсват данни, които да обективират действия на водача на
автобуса /свид. В. Г./, които да са в причинна връзка с възникването на
произшествието, респ. с настъпването на престъпния резултат. По делото
достатъчно убедително се установява, че отклоняването на автобуса надясно от
първоначалната му посока на движение, довело до навлизането на дясната му
странична част във водосточната канавка, не се дължи на действия на неговия
водач с кормилната система за управление на автобуса, нито е настъпило в
резултат на задействане на спирачната му система. Тази промяна в посоката на
движение на автобуса надясно се дължи на вклиняването на предна дясна гума на
лекия автомобил, управляван от подсъдимата, в предния ляв калник на автобуса,
при което гумата на лекия автомобил останала блокирана там и променила и
фиксирала посоката на движение на автобуса надясно и то по такъв начин, че от
този момент неговата посока на движение не е могло да бъде променена
посредством системите за управление на автобуса. С други думи, отклоняването на
автобуса надясно спрямо първоначалната му посока на движение, не е настъпило от
волево действие на неговия водач със системите за управление на автобуса и
поради това не е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на
водача на автобуса.
В случая за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимата е достатъчно да се установи
извършването на нарушението на правилата за движение по пътищата, възведено в
обвинителния акт и наличието на причинноследствена връзка между действията на
подсъдимата, с които е осъществено това нарушение и настъпването на престъпния
резултат и това по делото се установи по несъмнен начин. А и по начало при
непредпазливите престъпления съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия
или от друго, непривлечено към наказателна отговорност лице, не изключва наказателната отговорност на
подсъдимия, щом резултатът е в причинна връзка и с виновното поведение на
подсъдимия.
Предвид изложеното, съдът призна
подсъдимата за виновна по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр.
2, вр. ал. 1 б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
За извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години, като съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от шест години при условията на чл. 54 НК, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК намали с една
трета и наложи за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от четири
години.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимата
единствено обстоятелството, свързано с тежестта на престъпния резултат,
засегнал значително по-голям кръг от лица, които са претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъплението – наследници на жертвите, пострадали със
средни и леки телесни повреди - в сравнение с други случаи на това престъпление,
извън релевантните за правната квалификация на деянието, вкл. и като особено
тежък случай.
Същевременно като смекчаващо
обстоятелство съдът отчита, че самото нарушение на правилата за движение,
извършено от подсъдимата и довело до настъпването на този тежък престъпен
резултат, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи
на същото престъпление. Съдът споделя доводите на прокурора и защитника в
насока, че извършеното нарушение не е израз на грубо незачитане на правилата за
движение от страна на подсъдимата, нито е проява на арогантно или самонадеяно поведение
на пътя, каквото поведение на водачите най-често става причина за възникване на
пътнотранспортни произшествия. Освен това данните по делото сочат, че обичайно подсъдимата
е добросъвестен и дисциплиниран водач. Тя е наказвана по административен ред за
нарушаване на правилата за движение само един път, който се явява единична,
инцидентна проява.
Като смекчаващо отговорността на
подсъдимата следва да се отчете и обстоятелството, че след деянието тя е
направила всичко, зависещо от нея и възможно при сложилите се обстоятелства, за
оказване помощ на пострадалите - носила им е вода, веднага се е обадила на тел.
112, - като по този начин е проявила хуманно отношение към тях.
На досъдебното
производство и в съдебната фаза подсъдимата Т. демонстрира добросъвестно
процесуално поведение. В хода на досъдебното производство подсъдимата Т. е дала
обяснения /л.л. 119-121, том 1 от ДП/ в синхрон с направеното самопризнание, с които е
спомогнала за своевременното изясняване на значими за разкриването на
обективната истина обстоятелства, което дава основание това процесуално
поведение на подсъдимата да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието в пределите на чл. 58а НК.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчита още и чистото ѝ
съдебно минало, много добрите характеристични данни за личността й – добър,
порядъчен човек, с висше образование, трудовоангажирана и отговорна.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита и изразеното от подсъдимата искрено разкаяние за
извършеното, както и обстоятелството, че тя самата тежко преживява случилото се.
Установените и изложени
смекчаващи обстоятелства и младата възраст на подсъдимата определят сравнително
по-ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимата.
Съвкупната оценката на
релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства показва
преобладаваща относителна тежест на смекчаващите спрямо установените отегчаващи
и обосновава определяне на наказание при условията на чл. 54 НК при превес на
смекчаващите обстоятелства - в долните
граници на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от шест години.
Установените релевантни за индивидуализацията на наказанието
обстоятелства не сочат нито многобройност, нито изключителност на смекчаващите,
при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно
тежко за извършеното, поради което приложението на чл. 55 НК се явява
необосновано. Противното би довело до прекомерна снизходителност спрямо
подсъдимата, необусловена и явно пренебрегваща степента на обществена опасност
на реализирания престъпен резултат и социалния му резонанс.
Не намира правна подкрепа тезата
на прокурора за едновременното приложение на разпоредбата на чл. 55 НК и на чл.
58а, ал. 1 НК при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата. Тази теза
очевидно не отчита изричната законова разпоредба на чл. 58а, ал. 4 НК, която
предписва при наличието едновременно на условията по чл. 58а, ал. 1 - 3 НК и
условията на чл. 55 НК да се прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за
дееца. Т.е. законът не допуска едновременното приложение на чл. 58а, ал. 1 - 3 НК и на чл. 55 НК, а предписва приложението на по-благоприятния закон.
Индивидуализираното при условията
на чл. 54 НК наказание на подсъдимата съдът намали с една трета по правилата на
чл. 58а, ал. 1 НК и наложи за
изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Това
наказание съдът счете за съответно на тежестта на извършеното и годно да
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното
наказание по тежест е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо подсъдимата, и удовлетворява целите на генералната превенция
– да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото да спазват стриктно правилата за движение по пътищата и да се
въздържат от нарушаването им.
Наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от четири години подсъдимата следва да изтърпи при първоначален
общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна при изпълнението на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимата Т. е била
задържана, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът, след
като отчете данните, че подсъдимата е наказвана само един път по
административен ред за нарушение на правилата за движение и същевременно отчете
по-ниската степен на обществена опасност на личността ѝ, счете, че следва
да ѝ наложи кумулативното наказание, което законът предвижда в разпоредбата
на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК, а именно лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на
наказанието приспадна времето, през което за същото деяние подсъдимата е била
лишена по административен ред от възможността да упражнява това право.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото веществени
доказателства: лек автомобил марка „Р.М.“, с рег. № ЕН . ВС да се върне на
подсъдимата Ц.Р.Т.; автобус марка „М.“, модел „Н.Т.“ с рег. № СВ . КР да се
върне на собственика - „Ю. И.“ ЕООД с ЕИК *********.
По
предявения граждански иск:
В съдебното производство е допуснат за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от И.А.М., ЕГН: ********** – брат на
жертвата Ф. Х.Ш. - срещу подсъдимата Ц.Р.Т.
за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение, претендирано за неимуществени вреди, а именно за претърпени
от гражданския ищец душевни болки и страдания от смъртта на сестра му, предявени
ведно със законната лихва от деня на увредата – 13.04.2018 г. и до
окончателното плащане.
По делото
се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимата Т. по
непредпазливост е причинила смъртта на Ф. Х.Ш.. Смъртта
на жертвата е пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно
поведение на подсъдимата, което ангажира гражданската ѝ отговорност по чл.
45, вр. чл. 52 ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени вреди. От
представените по делото писмени доказателства – удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки (л. 166, том 19 от ДП) - се установява, че гражданският ищец И.А.М. е брат на жертвата Ф. Х.Ш.. Неестествената
смърт на жертвата е причинила мъка и душевно страдание на гражданския ищец,
които подлежат на репариране от подсъдимата. С оглед житейските критерии за
справедливост съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от гражданския
ищец мъка и душевно страдание, подсъдимата ще следва да му заплати сумата в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, поради което предявеният
граждански иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД подсъдимата следва да заплати на гражданския ищец и законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от деня на увредата – 13.04.2018 г. и до
окончателното плащане.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата Ц.Р.Т. да заплати на
частните обвинители направените от тях разноски по делото, както следва:
-
Да заплати на З.В.З. *** сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение;
- Да
заплати на Х.Г.З. *** сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение;
- Да заплати
на П.Г.Н. *** сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за направени
разноски за адвокатско възнаграждение;
- Да
заплати на С.Х.Н. *** сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение;
- Да
заплати на М.И.Д. *** сумата в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение;
- Да
заплати на Н.И. *** сумата в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение;
- Да
заплати на Ц.Г.С. *** сумата в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимата Ц.Р.Т. да заплати направените
по наказателното производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР – гр.
С. - сумата в размер на 6 831, 64 /шест хиляди и осемстотин и тридесет и
един лева и 64 ст./ лева за направените разноски във фазата на досъдебното
производство; по сметка на Софийски окръжен съд - сумата в размер на 800,00
/осемстотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: