РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 05.02.2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3710 по описа за 2013
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от В.Б.Б., с
която срещуП.на Р.Б.и СДВР са предявени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Претендира солидарно осъждане наП.на Р.Б.и СДВР за сумата от 21269.00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното
състояние: хипертонична болест, загуба на зрението и слуха; неимуществени вреди
причинени му във връзка с незаконното му задържане във връзка с воденото срещу
него наказателно производство за времето от 20.11.1997 г. до 09.05.2000 г.;
претърпени морални вреди от несправедливото обвинение.
Претендира лихва за забава върху обезщетението в размер
на законната за времето от 25.10.2005 г. /дата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ в размер на 28405.00 лв.
Поддържа, че във връзка с
докладна разписка № ЗМ 3677/20.11.1997 г. на 02 РПУ-СДВР било образувано
наказателно производство /пр.пр.№ 5158/1998 г. на СГП/ срещу него за извършване
на престъпно деяние по чл.115 НК. Поддържа, че на 20.11.1997 г. бил задържан
първоначално в 02 РУП- СДВР, след това бил преведен в следствения арест на ул.М.Г.********по
сл.д.№ 399/1997 г. на СтСлС, а на 23.07.1998 г. – в Софийски затвор.
По внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 1025/2000
г. по описа на СГС, НК 13 с-в, по което била постановена присъда, с която бил
признат за виновен. При обжалване била постановена оправдателна присъда № 36/22.10.2004
г. по ВНОХД № 648/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдена с
решение № 828/25.10.2005 г. по КНОХД № 310/2005 г. По изложени правни доводи,
присъдата, с която бил признат за невиновен в извършване на описаното престъпно
деяниея влязла в сила на 25.10.2005 г.
Поддържа, че на 09.05.2000 г. мярката му за неотклонение
„задържане под стража” е била изменена в „парична гаранция”.
Излага правни и фактически доводи, за това че в пряка
връзка с неоснователното обвинение му били причинени неимуществени вреди.
Подал искова молба на 24.10.2008 г. за обезщетяване на
вредите по ЗОДОВ, по която било образувано гр.д.№ 50508/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 45 с-в, но впоследствие оттеглил същата и производството било
прекратено.
Излага правни доводи, за това че с предявяване на
исковата молба по първоначално образуваното дело е била прекъсната давността за
вземането за обезщетение във връзка с незаконното обвинение, след което е
започнала да тече нова давност.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникътП.на
Р.Б.оспорва предявените искове, като неоснователни. Излага правни и фактически доводи.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът
СДВР оспорва предявените искове, като неоснователни. Излага подробни правни и фактически доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства, във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Чрез приложеното НОХД № 1025/2000 г. по описа на СГС, НК,
се установява, че срещу ищеца било образувано и водено наказателно производство
във връзка с докладна записка № ЗМ 3677/20.11.1997 г. на 02 РПУ-СДВР за извършено престъпление по
чл.115 НК. С постановление за предварително задържане от 20.11.1997 г. В.Б.Б.
бил задържан.
Чрез събраните в производството доказателства се
установява, че на 24.11.1997 г. Б. бил преведен в следствения арест на ул.М-р
Г.********по сл.д.№ 399/1997 г. по описа на Специализирано криминално отделение
при СтСлС, като на 23.07.1998 г. бил преведен в Софийския затвор.
Установява се, че по внесен обвинителен акт било
образувано НОХД № 1025/2000 г. по описа на СГС, НК 13 с-в, по което била
постановена присъда, с която бил признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.115 НК. При обжалване била постановена присъда №
36/22.10.2004 г. по ВНОХД № 648/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд, с
която ищецът бил признат за невиновен. Последната била потвърдена с решение №
828/25.10.2005 г. по КНОХД № 310/2005 г.
Установява се, че по подадена в СРС искова молба на
24.10.2008 г. за обезщетяване на вредите по ЗОДОВ било образувано гр.д.№
50508/2011 г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в. С определение от 08.10.2012 г.
производството било прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на
исковете.
Чрез извършената справка по гр.д.№ 56406/2012 г. по описа
на СРС, 38 с-в и приложени заверени преписи се установява, че предявения от В.Б.Б.
срещу СДВР иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с противоправни действия на служители на ответника във връзка с
публикувана във вестник „Труд” статия със заглавие „Криминалисти разкриха
убийство за 2 часа” е бил отхвърлен с решение от 05.01.2016 г.
Според показанията на свидетеля Л.Т.Д.при задържането на ищеца, последния бил извлечен с ругатни
и ритници и натикан в багажника на колата. Колегите му започнали да го
подозират, че е извършил деянието – убийство. Ищецът плачел и казвал, че не
може да понесе такова нещо и да гледа хората в очите. Преди задържането бил
делови, инициативен, работоспособен. След това казвал, че няма бъдеще за него и
не искал с нищо да се занимава.
Според свидетеля И.В.Б./дъщеря на ищеца/ преценени с
оглед събраните доказателства в производството, при съобразяване евентуалната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че в деня на задържането
имало кръв по асансьора и стълбите надолу от апартамента. Не го посещавала,
докато бил задържан, защото съпругът й забранил. След като го освободили,
нейният баща бил развалина. Не чувал, бил със симптоматика на прекаран инсулт,
едната ръка му била схваната; влачел си краката; имал бъбречна недостатъчност и
пълна загуба на слуха.
С оглед установеното, съдът намира следното от
правна страна:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ.
Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд
по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при
определяне на размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в
мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и
значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във
вр. с чл.4 и с чл.2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди
изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) е постановено решение № 296 от
19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е
възприето становище, че съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди след извършване на преценка на всички установени по делото,
релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното
значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост. Съобразно
това становище и дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е тежестта на
повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е
била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени,
колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да
установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение в
извършване на престъпно деяние, за което е бил оправдан, чрез пълно и главно
доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за
това че обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно водят до
стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние.
Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди при неоснователно обвинение следва да служи още и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането в
какъвто смисъл са изразените становища в
Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно съществуващи са
фактите относно продължителността на наказателното преследване, наложената
мярка за неотклонение „задържане под стража”, нейният срок и продължителността
на периода, през който ищецът е търпял ограничението, както и обстоятелството
дали през същия период спрямо ищеца са били водени други наказателни
производство.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях,
отражението им върху неговото психическо състояние, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални
страдания, които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване
подлежат на доказване в производството.
Съгласно чл.33, ал.1,
т.1 от Закона за националната полиция /ДВ, бр.109/1993 г., отм. 19.12.1997 г./ -полицейските органи могат да задържат физическо лице в
някой от изчерпателно изброените случаи за срок до 24 часа. Според
указаното в действащия към 20.11.1997 г. текст на чл.15, ал.2 НПК /ред. ДВ,
бр.99/1974 г.- отм. ДВ, бр.28/2005 г./ никой
гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или
на прокурора. И в случаите на задържане
- до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и
когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под
стража"-осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй
като със задържането - лицето се поставя в принудителна изолация от неговите
близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават
гарантирани му от Конституцията права-например на лична свобода и
неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на
кореспонденцията. Затова в случаите, когато лицето е оправдано- причинените му
в резултат на незаконното задържане под стража неиму-ществени вреди подлежат на
обезщетяване. Редът, по който тези вреди се обезщетяват е по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
В чл.40 от ЗНП е предвидено, че полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при
изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени
по друг начин при посочените случаи.
От представените по делото доказателства се
установява, че по отношение на ищеца е било постановено предварително
задържане от следовател при Столична следствена служба с Постановление от
20.11.1997 г. по образуваното сл.д.№ 399/1997 г. за 24 часа на основание
чл.202, ал.1, т.3 НПК /ред.ДВ, бр.31/1990 г.-отм./ за срок от 24 часа, а на 08.05.2000 г. е бил привлечен като обвиняем с постановление на следовател при СтСлС за престъпление
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 НК.
Според указаното в чл.203 НПК /отм./, следователят е
длъжен да уведоми прокурора за задържането, като му съобщи основанието за това
не по-късно от двадесет и четири часа. От своя страна, прокурорът е длъжен
веднага да потвърди или да отмени задържането. В случаите на чл. 202, ал. 1,
точки 1 и 3, ако задържането е за тежко престъпление от общ характер,
прокурорът може да продължи срока до три дни. Ако до изтичането на срока не се
предяви обвинение срещу заподозрения, следователят е длъжен да го освободи.
Към момента на задържането приложимият закон е НПК (отм.)
в редакцията към ДВ, бр. 50/1995 г. Оперативната самостоятелност на
следствените органи към този момент по отношение на мярката за неотклонение
задържане под стража е ограничена от изискването за съгласие на прокурора. В
случая са били налице обстоятелствата по чл.202, ал. 1, т.3 НПК (отм.) -
открити са явни следи от престъплението.
Освен това се установява от приложеното наказателно
производство, че по отношение на задържания са били издадени на 19.11.1997
г., на 22.11.1997 г. и на 23.11.1997 г. и заповеди за задържане за
24 часа в ареста на Втора РПУ-секция НП.
От своя страна с постановление на следовател при СтСлС от
21.11.1997 г. е било постановено освобождаване на задържаното лице В.Б..
С Постановление на СГП от 24.11.1997 г. В.Б. е бил
привлечен като обвиняем като спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.20, ал.2 НК.
Доколкото в случая не бе установено дали задържането на
ищеца на 20.11.1997 г. по образуваното следствено дело е било извършено въз
основа на постановлението на следовател на посоченото основание или въз основа
на издадената заповед по ЗНП/отм./ за задържане за срок до 24 часа, съдът
намира че следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника СДВР. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че дейността на наблюдаващия прокурор и
следователят по делото изпълняват хипотезата на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ -
задържане под стража във връзка с неоснователното обвинение. Вследствие
незаконното задържане ищецът е претърпял ограничение на личната си свобода и
неприкосновеност, защитата на които е конституционно закрепена и всяко
нарушение е винаги съществено, поради това, че се нарушават основни права на
гражданите - чл.30 Конституция на Република България.
Видно от представената по делото присъда на
САС влязла в сила на 25.10.2005 г., ищецът е
признат за невиновен и е оправдан за обвинението за извършено престъпление по чл.116 вр.чл.115 от НК.
Солидарната отговорност на двамата ответника се
обосновава с факта, че увреждането е настъпило от действията на двамата
ответници- задържането от служители на ответника СДВР и повдигането на обвинение от страна на
прокуратурата.
От ангажираните по делото свидетелски показания се
установяват неимуществените вреди, претърпени от ищеца и причинно-следствената
връзка между настъпилите вреди и задържането за срок от 24 часа и повдигнатото
обвинение на ищеца.
Твърденията на ищеца, че влошаването на здравословното му
състояние се дължи на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение за
времето от 20.11.1997 г. до 25.10.2005 г., съдът намира че остана недоказано в
производството с оглед правилата на чл.154 ГПК.
Въз основа на показанията на свидетелите Л.Д.и И. Б. се установява, че след неоснователното обвинение
ищецът се променил и не искал с нищо да се занимава. Срамувал се от хората.
Споделил, че е отчаян. Преди това бил работоспособен, инициативен и делови.
Съдът отчита и негативните изживявания на ищеца и
притеснението му и във връзка със задържането му първоначално от
служители на СДВР като мярка по ЗНП /отм./, а впоследствие и като мярка за
неотклонение във връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението-тежест на повдигнтото
и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение,
отражението на наказателното преследване върху физическото и психическото
здраве на обвиняемия и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му. В
случая, съдът отчита
претърпения душевен дискомфорт и притеснение вследствие на задържането му за
срок от 24 часа, както и повдигнатото му обвинение.
При определяне на размера на обезщетението, съдът
взема в предвид периода, през който са търпени негативните изживявания от
ищеца, а именно: от 20.11.1997 г. до 09.05.2000 г. –около две години и
четири месеца.
Според дадените разяснения с т.13 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,
държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДВПГ /ред.ДВ,
бр.60/1988 г./. В тези случаи обезщетението
за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се
присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Като взе предвид, негативните изживявания на ищеца
вследствие на 24-часовото му задържане, както и психическия дискомфорт и
притеснение от повдигнатото му обвинение за престъпление от общ характер,
продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, съдът намира, че обезщетението, определено по справедливост по
чл. 52 от ЗЗД възлиза на 3500.00 лева.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
солидарното осъждане на СДВР иП.на РБ следва да бъдат уважени за сумата 3500.00 лева и отхвърлени за разликата до предявените размери
21269.00 лв.
По релевираното възражение за изтекла погасителна
давност:
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният
момент на забавата (съответно - началният момент на дължимостта на мораторната
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на
правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено
престъпление, възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство, съответно - от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление (чл. 2, т. 2, хипотеза 1 /сега - т. 3,
хипотеза 1/ ЗОДОВ). Това разрешение е възприето, съобразявайки принципа, че
ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
От своя страна в практиката на ВКС между които и решение
по гр. д. № 1425/14 г. на ІІІ г.о. и решение по т.д. № 323/10 г. на ВКС, І
т.о., е прието, че погасителната давност за вземането за лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди е тригодишна по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съгласно чл.116, б."б" от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск за спорното право. В този случай прекъсването на
давността е условно- само ако искът бъде уважен /в този смисъл е чл.116,
б."б", предл.2 от ЗЗД, че ако искът не бъде уважен, давността не се
смята за прекъсната/. Тъй като с прекратяване на делото отпадат с обратна сила
и правните последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването
на давността, давността не се счита за прекъсвана и в случаите, в които
производството по този иск бъде прекратено, независимо от основанието за това
прекратяване- отказ от иска, оттегляне на иска, прекратяване поради нередовност
на исковата молба и др. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение №
10 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 334 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о.
Поради изложените съображения, настоящия състав намира че
претенциите на ищеца се явяват погасени по давност. Исковата молба, по която е
образувано настоящето производство е входирана в съда на 08.11.2012 г., а
присъдата, с която ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпното
деяние, за което е бил привлечен като обвиняем е влязла в сила на 25.10.2005
г., т.е. изтекъл е предвидения от закона петгодишен давностен срок. Изложените
правни и фактически доводи от ищеца, че давността е била прекъсната с подаване
на искова молба по гр.д.№ 50508/2011 г. по описа на СРС, 45 с-в, след което е
започнала да тече нова давност, която не е изтекла към датата на подаване на
настоящата искова молба, съдът намира за неоснователни с оглед изложените по
–горе съображения. Както бе посочено, производството по гр.д.№ 50508/2011 г. по
описа на СРС, 45 с-в е било прекратено поради оттегляне на исковете, с което
процесуално действие са отпаднали с обратна сила и правните последици от
предявяването на иска пред 45 с-в.
Поради това, съдът намира че следва да отхвърли като
неоснователни предявените искове, поради погасяването по давност на вземанията
за обезщетения за неимуществени вреди причинени от неоснователно обвинение.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
претенциите за заплащане на законна лихва за забава върху търсените обезщетения
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от В.Б.Б., ЕГН **********
с адрес ***, ж.к.*********, противП.на Р.Б.и СДВР, искове по чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за солидарно заплащате на сумата 21269.00 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение по НОХД № 1025/2000 г. по описа на СГС, НК 13 с-в, както и за солидарно
заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението в размер на 28405.00
лв. за времето от 25.10.2005 г. /дата на влизане в сила на присъда №
36/22.10.2004 г. по ВНОХД № 648/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд/ до
датата на подаване на исковата молба – 08.11.2012 г.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: