Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
град Горна Оряховица, 10.04.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1332 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът К.М.Н. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си - адв. Б.Д.М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. .., като ползваната ел. енергия на този адрес се заплащала от него по партида с клиентски № ********** и абонатен номер **********, записан на името на К.Н.. Заявява, че процесният недвижим имот бил продаден от ищеца на 20.11.2015г. Сочи, че на 04.06.2018г. Н. получил покана за доброволно плащане от ответното дружество, с която го уведомили, че към 31.05.2018г. дължи суми за консумирана ел. енергия за горепосочения имот, за периода февруари 2018г. - май 2018г. в размер на 459,68 лв. – главница, и 9,18 лв. - обезщетение за забава в плащането. Едва с получаване на поканата, ищецът разбрал, че партидата на отдавна продадения имот не е сменена от новите собственици, и че по същата има начислени и незаплатени суми за ползвана ел. енергия. Твърди, че на 11.06.2018г. К.Н. подал заявление за прекратяване на посочената партида, която все още се водела на негово име. Заявява, че въпреки това, ищецът получил нова покана за доброволно плащане на суми за консумирана ел. енергия за горепосочения имот, за периода от февруари 2018г. до юни 2018г. в размер на 570,71 лв. – главница, и 10,91 лв. - обезщетение за забава. Счита, че не дължи горепосочените суми за ел. енергия, тъй като недвижимия имот, по чиято партида са начислени, е продаден от него още на 20.11.2015г., и от тогава той не е нито собственик, нито ползвател на въпросния имот. Счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът К.М.Н. не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД сумата от 551,71 лв., начислена за ползвана ел. енергия по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, с титуляр К.М.Н.,***, по издадени от ответното дружество фактури от 15.01.2018г., 06.02.2018г., 13.02.2018г., 12.03.2018г., 13.03.2018г., 13.04.2018г., 14.05.2018г., както и начислените по тях лихви. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.М. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я.М.Д. и Г.К., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Н.Д., депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен. Твърди, че вземането му спрямо ищеца е възникнало на годно правно основание и се дължи въз основа на договорната връзка между страните, при наличието на публично известни и влезли в сила Общи условия, приети и одобрени по съответния ред, и задължителни за ползвателя на основание чл.98а,ал.4 от ЗЕ, без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Заявява, че по силата на това валидно договорно правоотношение ищецът се явява потребител на доставяна от дружеството електрическа енергия, тъй като именно той е бил титуляр по партида с кл. № ********** и аб. № **********, за адрес : гр. Горна Оряховица, ул. ... Сочи, че като клиент на „Енерго-Про Продажби” АД и съгласно чл.17,т.3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, Н. е имал задължението в 30-дневен срок да уведоми в писмен вид дружеството за всяка промяна във фактическите или правни отношения, свързани с обекта на потребление. Твърди, че ищецът не е изпълнил своевременно това си задължение, а едва на 11.06.2018г. е подал искане до „Енерго-Про Продажби” АД за прекратяване на договорните отношения, т.е. три години след продажбата на имота. Сочи, че отношенията по покупко-продажба на електрическа енергия са двустранни и не се прекъсват автоматично, а за да бъдат прекратени, следва едната страна да уведоми другата. Поради това „Енерго-Про Продажби” АД намира за неоснователно твърдението, че с прехвърлянето на собствеността титуляр на партидата става новият собственик, още повече, че дружество не може самоволно да променя данните на титулярите по партидите. Сочи съдебна практика, според която въпреки смяната на собствеността на имота, задължено лице по смисъла на ОУПЕЕ е титулярът на партидата.
Моли съда да отхвърли предявения от К.М.Н. иск като неоснователен и недоказан от фактическа и правна страна. Претендира разноски. На основание чл.78,ал.5 от ГПК, прави възражение за прекономерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М., поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по настоящото дело са фактите, че ищецът К.М.Н. е бивш собственик и потребител на ел. енергия за имот, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. .., за който е разкрита партида с кл. № ********** и аб. № **********.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че в ответното дружество, считано до 11.06.2018г., като титуляр на горепосочената партида се води ищецът К.Н., който на посочената дата е депозирал искане с вх. № 4860143 за прекратяване на партидата. Тези факти се установяват и от приложените по делото писмени доказателства - искане № 4860156/11.06.2018г., заявление от 11.06.2018г.
Безспорни по настоящото дело са и фактите, че за процесния обект на потребление ответното дружество е издало фактура № **********/15.01.2018г., фактура № **********/06.02.2018г., фактура № **********/13.02.2018г., фактура № **********/12.03.2018г., фактура № **********/13.03.2018г., фактура № **********/13.04.2018г. и фактура № **********/14.05.2018г., всички на обща стойност 551,71 лв. за доставена и потребена ел. енергия. Приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от извлечение от сметка към 05.07.2018г., извлечение за фактури и плащания към 05.07.2018г., потвърждават фактите, че ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател К.М.Н., за клиентски № **********, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в град Горна Оряховица - Гара, ул. .., както следва : фактура № **********/15.01.2018г. на стойност 103.98 лв. с ДДС, фактура № **********/13.02.2018г. на стойност 122.36 лв. с ДДС, фактура № **********/12.03.2018г. на стойност 19 лв. за предоставена услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, фактура № **********/13.03.2018г. на стойност 110.21 лв. с ДДС, фактура № **********/13.04.2018г. на стойност 103.87 лв. с ДДС, фактура № **********/14.05.2018г. на стойност 92.03 лв. с ДДС, всички за период на потребление 22.11.2017г. – 21.04.2018г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2228/31.05.2018г., ответникът е уведомил ищеца, че към 31.05.2018г. дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумите : главница от 459.68 лв. за консумирана ел.енергия за периода от м.02.2018г. до м.05.2018г., обезщетение за забава на плащането – 9.18 лв. към дата 31.05.2018г., както и е поканил същия да заплати сумите в едноседмичен срок.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2360/12.06.2018г., ответникът е уведомил ищеца, че към 12.06.2018г. дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумите : главница от 570.71 лв. за консумирана ел.енергия за периода от м.02.2018г. до м.06.2018г., обезщетение за забава на плащането – 10.91 лв. към дата 12.06.2018г., както и е поканил същия да заплати сумите в едноседмичен срок.
По делото не се оспорват фактите, че ответникът не е платил на ищеца сумите, визирани в горепосочените фактури.
Видно от приетото писмено доказателство – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1584, том VIII, рег. № 15048, дело № 1320 от 2015г. на нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, на 20.11.2015г. е осъществена възмездна правна сделка, по силата на която К.М.Н. и А.Н. Н. са продали на М.Г.Д. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Г.Оряховица, ул. .., представляващ ½ идеална част от дворно място, цялото от 540 кв.м., и реално целият първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в западната част на парцела, барака с тоалетна и лятна кухня, попадащи също в западната част на парцела, подробно описан в горепосочения нотариален акт, за сумата от 12 000 лв.
Видно от заключението на приетата Съдебно-икономическа експертиза, към 11.01.2019г. (датата на извършване на проверката в информационната система на ,,Енерго-Про Продажби” АД), съществуват неплатени парични задължения за консумирана ел. енергия и за възстановяване на ел. захранване от ищеца за кл. № ********** и абонатен № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Горна Оряховица, ул. .. съгласно фактури, издадени в периода от 15.01.2018г. до 15.05.2018г., на обща стойност 551,71 лв. От заключението на СИЕ е видно, че считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 13.01.2019г. (датата на изготвяне на заключението), мораторната лихва е 20,79 лв., а до 27.06.2018г. (датата на подаване на исковата молба), мораторната лихва е 13,14 лв. Видно от приетата СИЕ, количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно - съобразно утвърдените от КЕВР цени, за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземания, за същия е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответника „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 551.71 лв., начислена по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********, по фактура № **********/15.01.2018г., фактура № **********/06.02.2018г., фактура № **********/13.02.2018г., фактура № **********/12.03.2018г., фактура № **********/13.03.2018г., фактура № **********/13.04.2018г. и фактура № **********/14.05.2018г., както и начислената върху главницата лихва, се явява основателен и доказан по следните съображения :
Безспорни по делото са фактите, че ищецът е бил потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от Закона за енергетиката, за процесния обект на потребление с адрес : град Горна Оряховица, ул. .. с кл. № ********** и аб. № **********, считано до 20.11.2015г. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.
Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита,
че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на
отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да
докаже, при условията на пълно доказване фактите, от които черпи правото си
/Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното
от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна, че в случая не се установява К.М.Н. да е бил потребител на електрическа енергия за процесния обект на потребление, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. „.., през период на потребление от 22.11.2017г. – 21.04.2018г., за който са издадени процесните фактури, нито че процесното количество ел. енергия е доставено на потребител (клиент) К.Н. и да е реално потребено от него, поради което последният да дължи неговото заплащане. Установяването на тези обстоятелства е безспорно необходимо, тъй като електрическата енергия е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /Решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС и др./.
Настоящият съдебен състав намира, че от приетите по делото годни писмени доказателства, не може да се обоснове извод, че ответникът К.М.Н. е потребител на електроенергия по партида, заведена на негово име за обект с кл. № ********** и аб. № **********, намиращ се в гр. Горна Оряховица - Гарата, ул. .., за период на потребление 22.11.2017г. – 21.04.2018г., нито за периода на издаване на процесните фактури : 15.01.2018г. - 14.05.2018г. В тази връзка, безспорно се установява от приетото писмено доказателство - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1584, том VIII, рег. № 15048, дело № 1320 от 2015г. на нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, че ищецът действително е притежавал право на собственост, в съсобственост с лицето А. Н. Н. върху недвижим имот, находящ се в гр. Г.Оряховица, ул. „.., с който имот обаче К.Н. се е разпоредил възмездно на 20.11.2015г., като е продал същия на М. Г. Д. от гр. Горна Оряховица. При тези данни, съдът приема за недоказани възраженията на ответника, че ищецът К.Н. е бил клиент на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и потребител на ел. енергия, респ. че дължи заплащане на стойността на ползвана ел. енергия, през период на потребление от 22.11.2017г. до 21.04.2018г., за обект на потребление, намиращ се в гр. Г.Оряховица, ул. „.., тъй като през процесния период от време ищецът не е бил собственик , нито ползвател на процесния имот, не е бил потребител на ел. енергия за битови нужди за този обект на потребление, по смисъла на §1,т.42 от Закона за енергетиката, и не е ползвал ел. енергия, предоставена от ответника за горепосочения обект на потребление. Тези факти се потвърждават изцяло от показанията на св. М. К. /съсед на имота, намиращ се в гр. Г. Оряховица, ул. ../, кореспондиращи на писмените доказателства по делото, която установява по категоричен начин, че ищецът не живее в процесния имот считано от 2002 – 2003 година, а през 2015г. ищецът е продал горепосочения имот и от тогава досега там живеят други лица от ромски произход. Въз основа на показанията на св. М.К., кореспондиращи на приложеното писмено доказателство - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2015г., съдът приема за доказано в случая както преминаването на собствеността върху процесния обект на потребление от продавача К.Н. към купувача М. Г.Д., така и предаването на владението от стария на новия собственик на обекта. Ответникът по делото не ангажира никакви доказателства /в т.ч. документ, който да удостоверява кое лице е поискало предоставяне на услугата „възстановяване на ел.захранването – електромер” за процесния обект на потребление, след неговото преустановяване от ответното дружество – Нареждане № 3 от 01.03.2018г., Нареждане № 6 от 01.06.2018г., извадка от списък за прекъсване от 12.03.2018г./, които да удостоверяват ищецът Н. да е останал в имота на някакво правно основание - вещно право на ползване, договор за наем, заем и т.н., или да е налице хипотезата на чл.6,ал.3 от ОУ на ДПЕЕ, при която лице, различно от собственика и носителя на вещното право на ползване, има качеството на потребител на ел. енергия.
Предвид изложеното, в случая се налага извод, че ищецът не само е престанал да бъде собственик на имота преди исковия период, но не е бил и негов ползвател, по смисъла на ОУ на ДПЕЕ, и като такъв не е използвал ел. енергия за битови нужди в този обект. При тези факти, приетите по делото писмени и гласни доказателства обосновават извода, че ищецът действително не може да бъде идентифициран като потребител на електроенергия за обект с абонатен номер **********, кл. № **********, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. .., през периода от 20.11.2015г. - 21.04.2018г., тъй като през този период от време К.Н. не е бил собственик на процесния недвижим имот, ищецът не е подавал заявление за продажба на ел.енергия по образец, ведно с изискуемите от ЕРГО документи, по реда на чл.17 от ОУДПЕЕ, нито е поемал задълженията на потребител, визирани в Глава четвърта, Раздел втори от ОУДПЕЕ. Поради това, съдът приема, че между страните по делото не е налице облигационна връзка за горепосочения период от време, която да е възникнала по силата на сключен между тях валиден индивидуален договор за доставка /продажба/ на електроенергия за процесния обект на потребление, като основание за начисляване на процесната сума от 551.71 лв. по процесните 6 броя фактури, издадени в периода 15.01.2018г. – 14.05.2018г. В тази връзка, неизпълнението на задължението на ищеца по чл.17,т.3 от ОУ на ДПЕЕ не може да обоснове дължимост на процесните вземания, които се претендират като цена на доставена и реално потребена от К.М.Н. ел. енергия.
На следващо място, въпреки възложената му доказателствена тежест за установяване по делото на отричаните от ищеца факти, ответникът не ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват ищецът Н. да е ползвал, като потребител – физическо лице, ел. енергия, на адрес : гр. Горна Оряховица, ул. .. през процесния период от време. Ответникът не ангажира и никакви годни доказателства, които да установяват по делото, че количеството ел. енергия, визирано в процесните фактури, е реално доставено от ответното дружество на ищеца, и съответно – потребено от него като битов потребител, по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Предвид липсата на писмени доказателства относно наличието на валидно сключен между страните индивидуален договор за доставка и продажба на ел.енергия за горепосочения обект на потребление, датата на сключване на този договор и съществените му условия, недоказани по настоящото дело са и твърденията на ищеца, че „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е изпълнило задълженията си, произтичащи от твърдения от него договор, да предостави реално на ищеца процесното количество ел. енергия (1319 квтч), посочено в процесните фактури, за период на потребление 22.11.2017г. – 21.04.2018г., както и да му предостави действително услугата, описана в процесната фактура № **********/12.03.2018г. (възстановяване на захранването /електромер/), – еднократно, съгласно условията, във вида, количеството, качеството и другите изисквания, визирани в сключен индивидуален договор между страните; че ищецът - като потребител, е ползвал и е потребил сочените от ответника количества ел.енергия и услуга, през процесния период от време, възлизащи на обща стойност от 551.71 лв., както и фактите, че начислената от доставчика стойност за ползвани ел. енергия и услуга съответства на договореното между тях и на реално ползвани от К. Н. стоки и услуги. Поради това, основателни и кореспондиращи на приетите по делото доказателства, се явяват твърденията на ищцовата страна, че в случая не се установява наличието на парични вземания в полза на ответника от ищеца на основанията, в размерите и за периодите, посочени в издадените от „Енерго-Про Продажби” 6 бр. фактури.
В тази връзка, съдът намира, че приетите по делото писмени доказателства – фактури, на които ответникът се позовава за доказване вземанията си спрямо ищеца, не удостоверяват основанието за начисляване на претендираните парични вземания от потребител К.Н., тъй като същите притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Видно от данните по делото, в подкрепа на твърденията си за фактическото предоставяне на услугите по твърдения в исковата молба договора, сключен с ответника, и относно техните размери, ищецът е представил единствено горепосочените фактури, които не са подписани от ответника, поради което се явяват негодно доказателство за установяване извършени доставки на електроенергия и на услуга „възстановяване на ел.захранването /електромер/”. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ищцовата страна, удостоверяват изгодни за „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално е потребил описаните в процесните фактури количество ел.енергия и услуга, нито че начислените с тях суми са дължими, при което същите следва да се преценяват, наред с другите доказателства. В този смисъл, съдебната практика на ВКС, вкл. и с решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена услуга от ответника, като при оспорване, доказателствената тежест пада именно върху този, който основава твърденията си и вземането си на тези фактури, т.е. в случая тежестта за доказване на тези факти се носи от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици именно за ищеца. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че твърденията на „Енерго-Про Продажби” АД - доставчик за ползване от ищеца на предоставени му ел. енергия и услуга, за реалното им потребяване и то в количествата, посочени в приложените фактури, за съответствие на начислените суми на ползвани от ищеца количество ел. енергия и услуга, както и за дължимост на сумите, начислени по процесните фактури, не се подкрепят и от останалите писмени доказателства, ангажирани от ответника - извлечения от сметка, справка за потребление на ел. енергия, заявление, Нареждане № 3 от 01.03.2018г., Нареждане № 6 от 01.06.2018г., извадка от списък за прекъсване от 12.03.2018г., и др.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление. С оглед изложеното дотук, съдът приема, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ответника факти и основания за начисляване на процесната сума в общ размер от 551.71 лв. от ответника на ищеца, съответно не се установява породено задължение на К.Н. за заплащане на начислената сума на „Енерго-Про Продажби”, при условията и по начина, визирани в сключен между страните индивидуален договор и в ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби” АД за процесния период на потребление. В този смисъл, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната сума от 551.71 лв. и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
По изложените
съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено по
отношение на ответното дружество, че К.Н. не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна сумата от 551.71 лв. с ДДС,
начислена по партида с клиентски № ********** и
абонатен
№ **********, за периода 22.11.2017г.
- 21.04.2018г., за ползвана електроенергия през този период на
адрес : град Горна Оряховица, ул. „.., по процесните 6 бр. фактури,
както и начислените по тях лихви.
При този изход на делото, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК също се явява основателна и следва да бъде уважена като, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото съдебно производство разноски за платена държавна такса – 50 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от всеки двама от членовете на УС: П. С. С., Я.М. Д. и Г.К., че К.М.Н. с ЕГН **********,***,
не дължи
на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна,
СУМАТА от 551.71 лв. /петстотин петдесет
и един лева и седемдесет и една стотинки/ с начислен ДДС, начислена по
партида с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, за периода 22.11.2017г.
- 21.04.2018г., за ползвана електроенергия през този период на
адрес : град Горна Оряховица, ул. „… по фактура №
**********/15.01.2018г. на стойност 103.98 лв. с ДДС, фактура №
**********/13.02.2018г. на стойност 122.36 лв. с ДДС, фактура № **********/12.03.2018г.
на стойност 19 лв. за предоставена услуга „възстановяване на захранването
(електромер)”, фактура № **********/13.03.2018г. на стойност 110.21 лв. с ДДС,
фактура № **********/13.04.2018г. на стойност 103.87 лв. с ДДС, фактура №
**********/14.05.2018г. на стойност 92.03 лв. с ДДС, както и на начислените по
тези фактури лихви.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС : П. С. С., Я.М. Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Н. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и СУМАТА от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................