Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна,
………… .2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито
съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Галина Владимирова,
разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело №2464 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на
Г.В.С. срещу Областна дирекция на МВР-Варна, с която се претендират имуществени
вреди в размер на 4 140 лв., изразяващи се в 9 месечни нетни трудови
възнаграждения, в размер на 460 лв., както и неимуществени вреди в размер на
5000 лв, изразяващи се претърпяване на негативни преживявания, изпадане в
социална изолация и от нормалното състояние, емоционален стрес, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на изземване на СУМПС –
03.12.2019г, до окончателното им изплащане. Претендира се заплащане на
направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и дължимото
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с
АУАН серия АА с № 098907, изд. на 03.12.2019г. от
служители на 4 РУ-Варна, му било иззето СУМПС. Била му издадена ЗППАМ №
19-0442-000339 от 04.12.2019г. от 4 РУ-Варна, с която на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ му била наложена санкция - временно отнемане на СУМПС до решаване на
отговорността, но не повече от 18 месеца считано от 03.12.2019г. Въз основа на
АУАН било издадено и Наказателното постановление № 19-0442-001537 / 15.01.2020г.,
което било отменено с Решение № 260026 / 28.08.2020г. на ВРС, влязло в законна
сила на 17.09.2020г. Повече от 10 месеца ищецът бил лишен от СУМПС. От
18.02.2019г. работел като шофьор на камион във фирма „Агенор 8“ ЕООД-Варна и получавал
нетно трудово месечно възнаграждание в размер на 460 лева. На 03.12.2019г. бил
съкратен понеже не можел да изпълнява задълженията си без СУМПС. Кандидатствал
в няколко фирми за работа, но не бил одобрен тъй като нямал СУМПС. Налагало се
да ползва градски транспорт, за да осъществява социалните си контакти с
приятели, да посещавам роднини и познати, което довело до дискомфорт от
социалното му положение. Започнал да изпада в социална изолация от близки и
познати поради невъзможност да поддържа контакти с тях. Чувствал се все повече
дискредитиран пред обществото с безвъзвратно загубено доверие към
провоохранителните органи, които дефакто го поставили в това положение. Моли съдът да
осъди ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 4 140
лева - имуществени вреди, изразяващи се в 9 нетни трудови месечни
възнаграждения в размер на 460 лева всяко и неимуществени вреди в размер на
5000 лв., изразяващи се в претърпяване на негативни преживявания, изпадане в
социална изолация и дискомфорт от нормалното състояние, емоционален стрес, в
едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изземване на
СУМПС - 03.12.2019г. до окончателното им изплащане. В уточняваща молба с.д №
14167/13.11.2020 г. конкретизира, че претендираното обезщетение е във връзка с
издадено Наказателно постановление № 19-0442-001537/15.01.2020 г., издадено от В.
А.Ж., което е било обжалвано и отменено с влязло в законна сила решение на ВРС.
Твърди, че началната дата на увреждането е 03.12.2019 година - датата, на която
е съставен АУАН и съответно иззето СУМПС. Крайната дата на увреждането е
17.09.2020 година - датата, на която е влязло в законна сила Решение №
260026/28. 08.2020 г. по НАХД 852/2020 г., по описа на ВРС.
Ответникът в производството,
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита предявения иск за неоснователен и
недоказан. Счита, че предявения иск не кореспондира с петитума. Моли искът да
бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде намален.
Варненска окръжна прокуратура,
конституирана на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, дава заключение за неоснователност
на исковата претенция. Счита, че свидетелството за правоуправление на ищеца е
отнето със заповед, издадена на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП по силата на чл.
172, ал. 5 от закона и тази заповед не е била обжалвана. Твърди, че липсата на
незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, е пречка да
бъде уважена исковата претенция, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Моли искът
да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в исковата молба и отговорите на ответниците основания, с доводите
на страните и със събраните доказателства, приема за установено следното:
Ищецът е адресат на Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0442-000339/04.12.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР –
гр. Варна, IV РУ, с която,
във връзка с констатации за нарушение на чл.5 ал.3 пр.1 от ЗДвП на осн. чл.22
от ЗАНН му е наложена санкция по чл.171 т.1, т. Б от ЗДвП– временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС за срок не повече от 18 месеца. ЗППАМ не е
обжалвана от ищеца и е влязла в сила.
Спрямо ищеца е издадено и Наказателно постановление № 19-0442-001537/15.01.2020г. на Началника на
сектор към ОД на МВР – гр. Варна, IV РУ, с което са му наложени адм. наказание
„глоба“ в размер на 200лв. на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушаване на чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и адм. наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн. чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С решение № 260062/28.08.2020г.
по НАХД № 852/2020г. на ВРС е отменено НП. Решението на ВРС не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 17.09.2020г.
В съдебното производство е изслушана
свидетелката М. Г.а С. – съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че съпругът й е
преживял трудно периода, в който е бил лишен от свидетелство за управление на
МПС, вечерно време не спял и вдигал кръвно. При отнемането на книжката му
прекратили и трудовия му договор. Търсил работа, но поради болки в краката не
можел да работи като пазач, а само като шофьор. Не се регистрирал в Бюрото по
труда, защото бил пенсионер. Не могъл да си намери работи и досега бил в къщи. Кръвното му се покачило много и се налагало да му дава хапчета за сърцебиене.
С исковата молба е представено
удостоверение изх. №32/28.09.2020г. за получени брутни възнаграждения за
периода от 18.02.2019г. до 03.12.2019г.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Искът е за обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, причинени от издаването
на наказателно постановление, което впоследствие е отменено като
незаконосъобразно. Искът е предявен срещу надлежен ответник – Областната дирекция на МВР –
гр. Варна, юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в чиято
структура е административният орган, издал акта, от който се твърди
увреждането.
Съдът намира, че в конкретния случай не
са налице кумулативно дадените предпоставки за уважаване на претенцията по чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпили вреди от отменен административен акт,
издаден от служител на ОДМВР Варна, причинна връзка между незаконосъобразния
административен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца.
Първата предпоставка е актът,
действието или бездействието, които са отменени да са в изпълнение на административна
дейност.
Ищецът
твърди, че вредите са причинени от отмененото
Наказателно постановление №
19-0442-001537/15.01.2020г. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр. Варна, IV РУ. В конкретния случай обаче, отнемането на СУМПС произтича от издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал.2, т.3 от ЗДвП
налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на
службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2,
т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1. Обстоятелството, че в съставения АУАН са посочени
като иззети доказателства СУМПС № 280992022 и контролен
талон № 9475228, не означава, че
отнемането на СУМПС е извършено и произтича от съставения АУАН. Отнемането на
СУМПС, по аргумент от разпоредбите на чл. 172, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗДвП,
представлява действие по налагане на приложена със съответната заповед
принудителна административна мярка. В случая Заповед №
19-0442-000339/04.12.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР – гр. Варна, IV РУ за прилагане на ПАМ по чл.
171, т.1, б "б" от ЗДвП, не е била
обжалвана по реда на АПК и е влязла в сила. Доколкото от една страна отнемането на СУМПС представлява действие по
налагане на приложена със заповед принудителна административна мярка и е елемент
от съдържанието на приложената спрямо ищеца ПАМ, а от друга страна заповедта, с
която е приложена ПАМ, не е отменена като незаконосъобразна, прилагането на
правните последици на заповедта не може да бъде определено като
незаконосъобразна административна дейност. Следователно липсва елемент от
фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
ответника ОД на МВР – Варна на това
основание.
С
оглед изложеното, съдът намира, че не е налице предпоставката отменен
незаконосъобразен административен акт, издаден при или по повод на
административна дейност и само на това основание исковата молба следва да се
отхвърли.
Въпреки това и за пълнота
на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че ищецът не успя да докаже и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от незаконосъобразна административна дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата
е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените
права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на
същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Ето защо в тежест на
ищеца бе възложено да докаже, че е претърпял твърдените от него в исковата
молба имуществени и неимуществени вреди, при указване разпределението на доказателствената тежест.
За твърдените от ищеца имуществени вреди /както по
основание, така и по размер/, които да са в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Областна
дирекция на МВР – Варна не бяха ангажирани никакви доказателства.
Ищецът не представи Заповед за прекратяване на трудово правоотношение или
допълнително споразумение към трудов договор с работодател, от които да е
видно, че същият е бил с прекратени трудови права, поради отнемането му на
СУМПС. Установеното при разпита
на свидетелката не дава
основание да се направи извод за основателност на претенцията на претърпени
имуществени вреди, предвид необходимостта от представяне на писмени доказателства, описани
по-горе.
Ищецът не
ангажира каквито и да е доказателства и
за претърпените неимуществени вреди и по конкретно за техния вид,
интензитет, продължителност, възприятие и последици, за да се приеме както
наличието им, така и да се даде възможност на съда на основание чл. 52 ЗЗД да
определи по справедливост обезщетението за тях. По делото не се установи същият да е имал нарушение на съня, както и да се е
налагало вземанато на лекарства за сърцебиене. В тази връзка свидетелските показания на съпругата му не могат да бъдат
кредитирани от съда, независимо от непосредствените й впечатления относно здравословното и
емоционално състояние на ищеца, тъй като не са
подкрепени от никакви други преки доказателства – медицинска документация и
др., създаващи сигурно
убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск
за присъждане на законната лихва за забава.
С оглед изхода на спора, разноски на ищеца не се дължат. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна не е направено, поради което
съдът не следва да се произнася.
По
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.В.С. срещу Областна дирекция на МВР-Варна, с която се претендират
имуществени вреди в размер на 4 140 лв., изразяващи се в 9 месечни нетни
трудови възнаграждения, в размер на 460 лв., както и неимуществени вреди в
размер на 5000 лв, изразяващи се претърпяване на негативни преживявания,
изпадане в социална изолация и от нормалното състояние, емоционален стрес,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изземване на
СУМПС – 03.12.2019г, до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: