№ 603
гр. Русе, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.ова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520100333 по описа за 2023 година
С.С. юрисконсулт на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД заявява, че на 07.06.2022г.
представляваното от него дружество сключило с Е. Д. П. договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 339.62 лева. Сумата била преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от
кредитополучателя за заплащане продажната й цена. Потребителят пожелал да сключи
застраховка „BANK Пакет 1 кредит“ (39.28 лева) и „BANK Пакет 1 уред“ (1.34 лева).
Общото задължение по договора възлизало на 400.66 лева, която сума била разсрочена на 18
месечни погасителни вноски, 17 от които в размер на 22.26 лева и една на стойност 22.24
лева. Страните уговорили годишен лихвен процент - 21.64%. Потребителят декларирал, че е
получил стоката, описана в чл.8 от Договора.
Считано от 15.12.2021г. ответникът преустановил плащанията и не заплатил три
поредни вноски, поради което и на основание чл.16.2 от Договора, кредиторът обявил
вземането за предсрочно изискуемо. Въпреки уговорената автоматична предсрочна
изискуемост върху непогасеното задължение при неплащане на три поредни месечни
вноски (чл.16, ал.2 от Договора) ищецът уведомил ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Към 28.06.2022г. дългът на Е. П. възлизал на 308.76 лева, формиран от: 273.29 лева –
главница; 25.92 лева – договорна лихва; 9.55 лева – обезщетение за забава.
В качеството си на кредитор „Ти Би Ай Кредит” ЕАД входирало заявление по реда на
чл.417 ГПК и се снабдило със заповед №1684/29.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ЧГД №3446/2022г. срещу Е. Д. П.. Въз основа
1
изпълнителния лист, банката образувала изпълнително дело №718/2022г. по описа на ЧСИ
В. М.. На 15.12.2022г. ищецът бил уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
Предвид дадените от заповедния съд указания, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че Е. Д. П., ЕГН ********** дължи на „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев”№52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори сумите:
273.29 лева – главница по Договор за потребителски кредит №**********/07.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2022г. до окончателното й
изплащане; 25.92 лева – договорна лихва за периода 15.12.2021г. – 27.05.2022г.; 9.55 лева –
обезщетение за забава за периода 15.12.2021г. – 14.06.2022г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.И. Д. – процесуален представител на ответника Е. Д. П.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Твърди, че договорът, на който ищеца основава претенцията си е унищожаем, тъй
като към момента на сключването и към настоящия момент кредитополучателя е
недееспособен. Пояснява, че Е. П. е поставена под ограничено запрещение с Решение
№260138/09.12.2020г., постановено по гражданско дело №422/2020г. по описа на РОС,
влязло в сила на 05.01.2021г. Договорът бил сключен през м.юни, без знанието и съгласието
на попечителя.
Отделно от това поддържа, че клаузите относно размера на лихвения процент и ГПР
са неравноправни по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП, респективно нищожни.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Със съдебно Решение №260138/09.12.2020г., постановено по гражданско дело
№422/2020г. по описа на РОС, Е. Д. П. е поставена под ограничено запрещение. Съдебният
акт е влязъл в сила на 05.01.2021г. Органът по настойничество и попечителство при Община
Русе е назначил Д. П. П. за попечител на Е. П.. Според експертно решение
№91362/13.06.2022г., на ТЕЛК – ІІ състав, Е. П. страда от параноидна шизохрения.
На 07.06.2021г. между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и Е. Д. П. е сключен Договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който банката предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 339.62 лева. Според чл.7 и чл.8 от контракта сумата е
следвало да бъде преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от
кредитополучателя за заплащане продажната й цена. Потребителят пожелал да сключи
застраховка „BANK Пакет 1 кредит“ (39.28 лева) и „BANK Пакет 1 уред“ (1.34 лева).
Общото задължение по договора възлиза на 400.66 лева, която сума е разсрочена на 18
2
месечни погасителни вноски, 17 от които в размер на 22.26 лева и една на стойност 22.24
лева. Страните уговорили годишен лихвен процент - 21.64% и ГПР – 23.12%. Потребителят
декларирал, че е получил стоката, описана в чл.8 от Договора.
Приложени са: Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“; „Заявление – декларация за установяване
договорни отношения“; „Информация за застрахователна програма Защита на кредита за
кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД“; Сертификат №140532994822021; Общи условия за застрахователна
програма „Защита на кредита“;
На 19.05.2022г. ищецът уведомил ответника за настъпила предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора. Уведомлението е получено лично от Е. П. на 27.05.2022г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №1684/29.06.2022г., издадена по ЧГД №3446/2022г. по
описа на РРС и изпълнителен лист срещу Е. Д. П. за сумите: 273.29 лева – главница по
Договор за потребителски кредит №**********/07.06.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.06.2022г. до окончателното й изплащане; 25.92 лева – договорна
лихва за периода 15.12.2021г. – 27.05.2022г.; 9.55 лева – обезщетение за забава за периода
15.12.2021г. – 14.06.2022г.; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В о.с.з. производството по претенциите за признаване установено дължимостта на
сумите 25.92 лева – договорна лихва за периода 15.12.2021г. – 27.05.2022г.; 9.55 лева –
обезщетение за забава за периода 15.12.2021г. – 14.06.2022г. е прекратено на основание
чл.232 ГПК.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата
273.29 лева – главница по Договор за потребителски кредит №**********/07.06.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022г. до окончателното й изплащане, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №1684/29.06.2022г., издадена по ЧГД
№3446/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №3446/2022г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
3
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава претенцията си на Договор за потребителски кредит
№**********/07.06.2021г., по силата на който банката предоставила в заем на Е. П. 339.62
лева.
Ответникът противопоставя възражение за унищожаемост на Договора, като сключен
от недееспособно лице без спазване установените изисквания. Предвид релевираните в хода
на производството доказателства, от които е видно, че кредитополучателя е поставен под
ограничено запрещение, преди сключване на контракта и същият е подписан без знанието и
съгласието на попечителя, то възражението се явява основателно.
Последиците от прогласяване на договор за потребителски кредит за нищожен, както
и от унищожаването му, са едни и същи (доколкото недействителността е родово понятие) и
са регламентирани с разпоредбите на чл.23 ЗПК и чл.34 ЗЗД, като се свеждат до връщане на
полученото по договора. Съгласно съдебната практика (Решение №50174/26.10.2022г. по ГД
№3855/2021г. на ВКС, ІV г.о., Решение №50259/12.01.2023г. по ГД №3620/2021г. на ІІІ г.о.
на ВКС и др.), ако недействителността на договора се установи в производство по чл.79
ЗЗД, „съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит“, както и „предявеният иск следва да бъде
уважен с установяване на дължимата на основание чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита, без
да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по
чл.55 ЗЗД“.
Аналогично, ако в производството по чл.422 ГПК е констатирана недействителността
на договора, то искът следва да бъде уважен с установяване дължимата чиста стойност на
кредита, без да е необходима вземането да бъде предявено от кредитора с иск по чл.34 ЗЗД.
В тази връзка следва да се отбележи, че банката не е длъжна да събира сведения относно
здравословното състояние на клиентите си. Ответникът е този, който е поискал сключването
на договора и няма данни да не го е сключил доброволно. Едва в производството по чл.422
ГПК, с получаване препис от отговора на исковата молба, ищецът е узнал, че ответникът е
поставен под ограничено запрещение. Съобразявайки това обстоятелство е оттеглил
акцесорните претенции.
Страните не спорят, че процесния договор е подписан от ответницата и заемната сума
и е предадена чрез закупуване на вещта, за която е бил отпуснат кредита. Ищецът признава,
че ответникът е погасил четири вноски, всяка в размер на 22.26 лева или общо сумата 89.04
лева. Всяка вноска е формирана от главница и лихва. Заплатената от ответника лихва
4
възлиза на 22.71 лева и следва да бъде приспадната, тъй като се дължи връщане на
полученото, но не и начислени лихви. Следователно дължимата от Е. П. сума възлиза на
250.58 лева, до който размер претенцията като основателна следва да бъде уважена, а в
останалата част, до предявените 273.29 лева – отхвърлена.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). Съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца по 68.77 лева. В исковото производство, ищецът е направил
разноски в размер на 325 лева (заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство), а съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в
размер на 297.99 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът
дължи на ответника разноски. В случая се претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ЗА, което съдът определя в размер на 400 лева. Съразмерно с отхвърлената
част от иска следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 34 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Е. Д. П., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Никола Й. Вапцаров“№21, вх.3, ет.2 дължи на „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев”№52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори сумата
250.58 лева – главница по Договор за потребителски кредит №**********/07.06.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022г. до окончателното й изплащане, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №1684/29.06.2022г., издадена по ЧГД
№3446/2022г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
********* срещу Е. Д. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за разликата
над 250.58 лева до предявените 273.29 лева - главница по Договор за потребителски кредит
№**********/07.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1684/29.06.2022г., издадена по ЧГД №3446/2022г. по описа на РРС.
5
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
********* сумите: 68.77 лева – разноски по ЧГД №3446/2022г. по описа на РРС и 297.99
лева – разноски по ГД №333/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат И. Дойчинов
Д. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 34 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6