РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 08.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди
и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 8852/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.
145 от ТЗ и евентуален на него иск по чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.Е.“ ЕООД твърди, че в периода 10.01.2009г.-
17.09.2014г. ответникът П.И.Д. е бил управител на дружеството. Твърди, че в
периода 01.01.2012г.-17.09.2014г., действайки в това си качество, ответникът е
изтеглил от две банкови сметки на дружеството, както и на каса сумата в общ
размер на 566864,55лева, за голяма част от които суми не е представил разходо-
оправдателни документи. Твърди, че на 01.09.2014г. била извършена проверка на
касовата наличност на дружеството, при която било установено, че по счетоводни
данни касовата наличност следва да е 485 814,49лева, а фактически в касата били
намерени 608евро, с левова равностойност 1189,14лева. Твърди, че ненамерената,
но счетоводно отразена касова наличност за разликата в размер на 484 625,35лева,
представлява разлика между изтеглените от ответника от банковите сметка на
дружеството суми, които счетоводно са отнесен в касата, но които фактически не
били предадени там или били изтеглени от касата от него, но за разходването им
не са налице разходо- оправдателни документи. Твърди, че за така липсващата
сума ответникът отговоря пред дружеството за вреди от неизпълнението на
задълженията му като управител за
редовно водене на счетоводството на управляваното дружество и за полагане на
грижата на добрия търговец при управлението му. Претендира част от
претендирания размер на вредите в размер на 369231,38лева. При условията на
евентуалност- при отхвърляне на иска по чл. 145 от ТЗ предявява частичен иск за
сумата от 369231,38лева /от общата сума
от 484 625,35лева/ с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД като
твърди, че ответникът следва да върне сумата, като получена без право основание
за това. Претендира законната лихва от датата на предявяване на исковете, както и разноски.
Ответникът П.И.Д. оспорва исковете. Не
оспорва през процесния период да е бил управител на ищцовото дружество, но
твърди да е осъществявал добросъвестно управлението му, като се е съобразявал с
нарежданията на представителите на едноличния собственик на капитала. Твърди,
че във връзка с нарежданията на Юрий Соколов, реален собственик на дружеството
и пълномощникът му- Димитрий Соколов е извършвал редица плащания, чието редовно
осчетоводяване не било възможно. Твърди, че към момента на извършване на
ревизията и освобождаването му като управител едноличният собственик на
капитала не е имал забележки за дейността му като управител, като предявяването
на иска било единствено с цел разрешаване на лични конфликти и интриги.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 145 от ТЗ.
Предявен е иск за ангажиране пълната имуществена
отговорност на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството ищец.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на така предявения иск, за
която съдът следи служебно, е наличието на решение на едноличния собственик на
капитала по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ за ангажиране отговорността на управителя.
В тази връзка по делото е представено решение от 26.03.2015г. на Д.Ю.С., като
пълномощник на П.Л. и А. М.- законни представители на дружество „Г.Х.Л.“-
дружество регистрирано по законите на Република Кипър, в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „Е.Е.“ ЕООД, за предявяване на иск/ или искове за вреди
причинени на дружеството от бившия управител. Установява се от вписванията в
Търговския регистър, че към датата на
вземане на решението едноличен собственик на капитала на „Е.Е.“ ЕООД е именно
дружество „Г.Х.Л.“, като представителната власт на Д.Ю.С. не е оспорена в
настоящия процес. Предвид изложеното съдът намира, че към момента на
предявяване на иска е имало взето решение на едноличния собственик на капитала
за ангажиране отговорността на ответника.
Не е спорно между страните, че в периода
01.01.2012г.-17.09.2014г. ответникът П.И.Д. е бил управител на дружеството на „Е.Е.“
ЕООД.
Установява се, че на 01.09.2014г. е направена ревизия на
касата на дружеството, в присъствието на ищеца, при която е установено, че в
нея се намират 608 евро.
Според заключението на приетата съдебно- икономическа
експертиза за периода 10.01.2009-01.09.2014г. са изтеглени от каса и от банкови
автомати от банковата сметка в лева на
дружеството общо 9683331,96лева, а от банковата сметка в евро- общо
375930,75евро с левов равностойност 734 278,87лева, като сумите са осчетоводени
в приход на касата на датата на теглене от банката. Вещото лице сочи, че всички
тегления от П.Д. от банковите сметки в евро и лева на дружеството са
осчетоводявани в приход на касата въз основа на банковите документи, като
същите не са осчетоводявани като служебен аванс или друг вид задължение на Д.
към дружеството, което да се отчита с разходо- оправдателни документи. Вещото лице сочи, че наличността в касата не е
формирана само от така изтеглените и внесени от Д. суми, а и от други източници,
като същевременно разходите са от наличните средства в касата въобще,
независимо от източника. Поради това вещото лице сочи, че наличността на касата
на 31.08.2014г. в размер на 485 8414,49
лева не се формира само от изтеглените от Д. суми от банковите сметки на
дружеството и разходвани суми от изтеглените.
Вещото лице сочи, че при изготвяне на експертизата е
установило, че са осчетоводени разходи на касата на сумата от 35 160,31лева,
посочени в приложение 1, които са осчетоводени като недокументирани разходи,
като част от тези разходи в размер на 10 260,46лева са по ордери издадени на
името на ищеца. Вещото лице сочи, че тази сума не формира наличността от 485
814,49лева, тъй като е осчетоводена като извършен разход.
Вещото лице сочи, че към документите на касата са
приложени и оригинални документи от 2010г., които не са отразени в разход на
касата и са с общ размер на 108 991,00лева, 7912евро и 500 щ.д. описани в
таблица 6 на експертизата, които суми не са отразени и в годишните счетоводни
отчети на дружеството. В отговорите си в о.с.з. проведено на 26.09.2016г.
вещото лице сочи, че става въпрос за разходни касови ордери, които са
съставени, но за които не е налице първичен счетоводен документ, като според
него според правилата на счетоводството така документираните разходи следва да
бъдат осчетоводени като „намаление“ на касата. Вещото лице сочи, че
счетоводната практика в такива случаи на липса на първичен счетоводен документ
е счетоводителят да уведоми писмено управителя и да го уведоми за липсващия
документ, за да се попълнят документите. При липса на документи след това
според вещото лице следва да се извърши ревизия на касата. Според вещото лице
тези нередовности във воденето на
счетоводството на дружеството не са отбелязани и в годишните счетоводни отчети,
които са одитирани и в одитните доклади липсват резерви за тази пропуски.
Вещото лице в о.с.з. сочи, че е проверило всички счетоводни авасни на П.Д. и че
всички тях той е отчел.
Искът по чл. 145 от ТЗ урежда т.н. управленски деликт,
специален деликтен състав, по силата на който се ангажира отговорността на
управителя в ООД /ЕООД, която отговорност е обусловена, както от съществуващото
между управителя и дружеството мандатно правоотношение, така и от органното
такова. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновно,
противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, от което
са последвали вреди за дружеството. В този смисъл е и задължителната практика
по чл. 290 от ГПК- решение № 41/ 29.04.2009г. на ВКС по т.д. 669/ 2008г. на І
т.о. на ВКС и решение № 115 от 27.11.2012г. на ВКС по т.д. № 61 2011г. на ІІ
т.о. на ВКС, решение № 70 от 07.06.2012г. на ВКС по т.д. № 276/ 2011г. на ІІ
т.о. и др.. Доколкото предмет на доказване е и вината, то става въпрос за
вината необхваната от презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, поради което в
случая релевантната форма на вина е умишлената вина, която в гражданското право
се определя от недобросъвестността на субекта, от знанието му, че той знае, че
не полага дължимата грижа, че поведението му е противоправно и че може или ще
нанесе вреди.
По делото не е представен договор за управление, сключен
между страните, поради което следва да се изследва неизпълнението на
задълженията на ищеца като орган на дружеството, който по силата на закона
управлява и представлява дружеството, организира и ръководи дейността му
съобразно закона и решенията на общото събрание /чл. 141, ал.1 от ТЗ/.
По делото се установява, че ответникът в качеството си на
управляващ и представляващ дружеството орган е теглил от банковите му сметки
суми, които надлежно са били осчетоводявани, чрез завеждането им като приход на
каса, след представяне на банков документ. Според заключението на съдебно- счетоводната
експертиза за получени суми от касата на дружеството, за които на ответника е
издаван разходен касов ордер, същият надлежно е представил разходо-
оправдателни документи. Според заключението касовата наличност по счетоводен
баланс към 01.09.2014г. не е формирана само от средства изтеглени от ответника П.Д.
от каса, както и че формирането й е станало в основната си част до края на
2010г., тъй като в последствие промените в касовата наличност са незначителни.
По делото несъмнено се установява, че от счетоводно записаната касова наличност
към 01.09.2014г. в размер на 485 814,49лева на 14.09.2014г. е липсвала част в
размер на 484 625,39лева /485814,49-1189,14= 484 625,39/. По делото не се
установява източника на тази липса. Несъмнен е факта, че средствата са
постъпили в касата на дружеството, както и че към датата на ревизията й същите
не са били там.
Съдът намира, че доколкото не се установява
констатираната липса да представлява средства получени от ответника, то
неговата отговорност не може да бъде ангажирана на основата на това, че той не
е използвал същите за дейността на дружеството. От друга страна съдът намира,
че не следва да обсъжда заключението на вещото лице в частта по отношение на
сумата от 35 160,31лева, част от която е
сумата от 10 260,46лева, за които вещото лице сочи, че са налице само РКО, без
първични счетоводни документи, тъй като същата сума не е формирала салдото на
касата към процесния период.
Задължение на управителя е да ръководи дружеството, в
това число и дейността по осчетоводяване на стопанските операции. По делото се
установява, че салдото на касата от 01.01.2010г. /таблица 3, стр. 16 от
заключението на вещото лице/ спрямо предходната година се е увеличило
значително и е задържало високото си равнище до дата 01.01.2014г.. Не се
установява обаче това само по себе си да представлява нарушение на правилата на
счетоводството, както и в причинна връзка с това нарушение за дружеството да са
настъпили вреди.
От страна на ищеца, чиято е тежестта на доказване на са
ангажирани доказателства, че липсата на средства в касата на дружеството се
дължи именно на неизпълнението на задълженията на ответника, на неговото
действие / бездействие в качеството му на управител на дружеството. Не се
установява и от кога конкретно средствата не са налични.Несъмнено в случая
прякото опериране със средства от касата на дружеството, както и дейността по
счетоводното записване на тази операции не са осъществявани от ответника, т.е.
пряко тази дейност е осъществявана от друго лице. Ответникът е освободен от
длъжност няколко дни след извършената ревизия, поради което няма как да бъде
ангажирана отговорността му за непредприемане на действия по установяване
източника на липсата. Поради горното, както и предвид липсата на преки
доказателства липсата на касова наличност да се дължи на поведението на
ответника, съдът намира за недоказани фактите относно наличието на виновно,
противоправно поведение на ответника, от което същата да е възникнала.
Предвид изложеното предявеният иск по
чл. 145 от ТЗ следва да бъде отхвърлен.
Предвид правните изводи за
неоснователност на главния иск са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на евентуалния иск.
По иска с правна квалификация чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Основателността на иска предпоставя настъпило разместване
на имуществени блага, чрез пряко престиране между страните, без да е имало
основание за това.
В тежест на ищеца беше да докаже, че е предал на
ответника процесната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горното е да
докаже съществуването на основание за това предаване.
По делото се установява, че ответникът в качеството си на
управляващ орган на ищеца в периода 01.01.2012г.-17.09.2014г. е теглил суми от
банковите му сметки и от каса на стойност, която значително надвишава
процесната сума. Същевременно от обсъденото по- горе заключение на приетата и
неоспорена съдебно- счетоводна експертиза се установява, че както тегленията от
банковите сметка от страна на ответника, са надлежно заприходени като приход на
каса в дружеството- ищец, така и получените от ответника суми на каса са били
отчитани със съответните разходо- оправдателни документи. Ето защо съдът
намира, че по делото не се установява ответникът да е получил от ищеца сума в
размер на процесната, за която да не е съществувало основание за това и която
да не е използвана от него, в качеството му на управител на ищеца за нуждите на
дейността му.
Предвид изложеното, предявеният
евентуален иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за
депозит за вещо лице в размер на 150,00лева. Съдът не присъжда разноски на
ответника за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени
доказателства за размера на уговореното и заплатено от него адвокатско
възнаграждение- представено е само пълномощно в полза на адв. И..
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Е.“
ЕООД, ЕИК: ******** срещу П.И.Д., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 145 от ТЗ за
сумата в размер на 369231,38лева, предявен частично от сумата от 484
625,35лева, представляваща обезщетение за вреди нанесени на ищеца от ответника,
в качеството му на управител на дружеството, в периода 01.01.2012г.-17.09.2014г. и изразяващи се в
получаване на парични средства от банковите сметки и касата на дружеството, без
същите да бъдат използвани за дейността на дружеството и отчетени или върнати,
както и евентуалния на него иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 от ТЗ за
връщане на получената без основание от ответника сума в общ размер на
369231,38лева, предявена частично от сумата от 484 625,35лева, получена от
ответника в периода
01.01.2012г.-17.09.2014г. от банковите сметки и касата на дружеството
ищец.
ОСЪЖДА
„Е.Е.“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на П.И.Д., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 150,00лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: