№ 19696
гр. С., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110109999 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. И. Л. срещу „Й.Б.“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните несъществуването на вземане на ответника
за сумата от 1132,22 лв., начислена като дължима по издадени от последния фактури.
В исковата молба ищецът оспорва като недължимо вземането за исковата сума,
като посочва, че е получил покани за плащане, от което произтича правния му интерес
от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, при
твърдения, че не е предприемал действия, засягащи правната сфера на ищеца и
обуславящи нуждата от сезиране на съда. Прави искане да му бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото са представени 2 бр. покани, датиращи от 6.03.2023г. и от 1.09.2023г.,
изпратени от „Ф.П.“ ЕООД до ищеца, с които посоченото дружество уведомява
адресата за наличието на задължение към „Й.Б.“ ЕАД за сумата от 1132,22 лв., като е
предоставен срок за доброволното му изпълнение с предупреждение, че в противен
1
случай ще последва иницииране на съдебни и изпълнителни производства за събиране
на дължимата сума. В поканите е указано, че „Ф.П.“ ЕООД е упълномощено от „Й.Б.“
ЕАД за предприемане на действия по събиране на просрочените задължения на ищеца
към ответника, като последният не спори, че „Ф.П.“ ЕООД е действало от негово име.
При тези данни и предвид твърденията на ищеца, че не е погасил претендираната сума
поради спор с ответника относно дължимостта на същата, за него е налице правен
интерес от търсената искова защита за установяване със сила на пресъдено нещо
несъществуването на оспореното вземане. Поради това съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С оглед предмета на този иск в доказателствена тежест на ответника е да
установи възникването и съществуването на отричаното от ищеца вземане. С приетия
доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да докаже наличието
на правоотношение с ищеца, част от съдържанието на което е вземането му за
исковата сума, и размер на същото. Въпреки указаната му доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства за това страните да са обвързани от договор,
съставляващ източник на претендираното вземане. В тази връзка съдът съобразява, че
по делото не се установява нито ищецът да е потребител на възмездно предоставяни
от ответното дружество услуги, нито такива да са били реално потребени като условие
за възникване на насрещната парична престация. От друга страна, липсват
доказателства и за това ответникът да е придобил вземането на извъндоговорно
основание.
По горните съображения, в приложение на последиците от разпределение
тежестта на доказване в процеса, следва да се приеме за недоказано съществуването на
правоотношение между страните, договорно или извъндоговорно, пораждащо вземане
на ответника срещу ищеца за исковата сума.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца. Ищецът претендира и доказва да е направил
разноски за държавна такса в размер от 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лв. – платено в брой на упълномощения адвокат съгласно извършеното в
този смисъл отбелязване в представения договор за правна защита и съдействие,
служещ като разписка за плащането. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в посочения размер е неоснователно, тъй като
възнаграждението е в нормативно установения минимален размер, определен по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за
адвокатска работа. Така на ищеца се следват разноски в общ размер от 450 лв.
С тези мотиви съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „К.Б. I” № 51, ет. 2, ап. 5, срещу „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, несъществуването на вземане на „Й.Б.“ ЕАД от А. И. Л.
за сумата от 1132,22 лв., начислена като дължима по издадени от ответника фактури.
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, да заплати на А. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3