№ 17710
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110140264 по описа за 2024 годИ.
Производството е образувано по искова молба на Л. А. П. срещу СО, с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8200 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от нараняване на глезена, настъпило на 17.12.2020 г. в резултат на
стъпване на ищцата в дупка в Градската градИ. в гр. С., както и сумата от 1 841,87
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
извършването на разходи за прегледи при ортопед, рентгенови изследвания, ядрено-
магнитен резонанс, закупуването на лекарства, провеждане на кинези- и
физиотерапия, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.12.2020 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 17.12.2020 г., около
14:00 ч. ищцата е била на разходка заедно с неин приятел - В. О. И., като двамата са
посетили „Немски Коледен базар“, провеждащ се в гр. С., в Градската градИ. при
Народен театър „И. В.“. Излизайки от Немския Коледен базар, на около метър след
изхода му, посока ул. „......” и БНБ, малко преди поставените химически тоалетни, Л.
П. стъпила на ръба на дупка, намираща се на асфалта на парковата алея, при което
дясното й стъпало се изкривило и тя получила остра силна болка в областта на
глезена. Вследствие на това тя загубила равновесие, като в този момент В. И. успял да
я хване, с което предотвратил падането й. Ищцата се опитала да стъпи с десния си
крак, но усетила отново силна пронизваща болка в глезена, а ходенето било
невъзможно. В. И. закарал ищцата в дома й, тъй като тя нямала никаква възможност
да се придвижи сама. Сочи, че още същия ден се консултирала с лекар-ортопед по
телефона, а на следващия ден лекарят й назначил рентгенография, при която била
установена „тежка дисториазна травма на десен глезен с развитието на изразен отток и
масивен подкожен хематом на областта“. Било й предписано да носи ортеза на глезена,
както и прием на лекарства – за срок от 10 дни. Поради липса на подобрение на
09.02.2021 г. бил направен ЯМР на десен глезен, а на извършения два дни по-късно
преглед било установено, че състоянието на травмата за измИ.лите 30 дни не се било
подобрило. Последното наложило и провеждане на кинези- и физиотерапия в „...“
1
ЕООД, което продължило до 08.07.20221 г. В резултат на проведените прегледи и
изследвания било установено, че ищцата е с разтягане и разкъсване на връзките на
десния глезен, което й причинило множество неимуществени вреди, продължили
трИ.десет месеца след датата на инцидента. Ищцата излага твърдения, че в дните след
инцидента се е чувствала отпаднала, изморена, а болката в глезена не отшумявала.
Пред периода от 17.12.2020 г. до контролния преглед на 11.02.2021 г. ищцата не е
имала никаква възможност да се придвижва самостоятелно, тъй като болката при
неволно докосване на увредения крак до пода, била изключително силна. Спазвала е
строг постелен режим, съгласно предписаното от лекуващия й лекар да не натоварва
крака по никакъв начин, и се е нуждаела от постоянна чужда помощ при ставане от
леглото и при обслужване на обикновените си нужди, което й създавало значителни
неудобства. През целия този период ищцата не е имала никаква възможност да
изпълнява обикновени домакински задължения без чужда помощ, като се налагало
близките й да пазаруват вместо нея, а тя да готви седнала, и отново близките й да
разхождат домашните й любимци (3 кучета). През периода от 11.02.2021 г. до
08.07.2021 г., придвижването на ищцата продължило да бъде затруднено и болезнено,
и същата била ангажирана всяка седмица с посещения при кинезитерапевт. В периода
от 18.12.2020 г. до месец април 2021 г. следвало постоянно да носи ортеза
(протективна еластична шИ.). Освен проведената кинезитерапия при специалист, Л. П.
следвало да прави физически упражнения всеки ден и в дома си, за да бъде излекувана
травмата на крака й, които упражнения продължили до месец януари 2022 г.
Влошеното здравословно състояние на Л., в следствие на причинената й травма, се
отразило тежко и на психиката й. Тя била изключително стресирана, освен болки,
изпитвала и чувство на тревожност и дълбоко безпокойство, тъй като не знаела дали
проведеното лечение ще даде необходимия резултат, за да бъде избегната хирургична
интвервенция, както и страх при придвижване в градска среда от настъпването на друг
подобен инцидент, нарушение на съня, изнервеност. През целия период (от
настъпването на травмата до края на лечението, което продължило месец януари 2022
г.), ищцата била затворена в себе си и е нямала желание за срещи с други хора. Сънят й
е бил неспокоен и некачествен и това се отразило негативно на общото й състояние, не
била същият енергичен и весел човек, какъвто била преди реализираното събитие.
Следствие на реализиралият се инцидент, на Л. П. са причинени и множество
имуществени вреди, изразяващи се в изплащане на такси за прегледи, процедури и
лечение подробно индивидуализирани в исковата и уточняващата молба, както следва:
разходи за преглед – 65 лв., рентгенография – 20 лв., ЯМР – 390 лв., разходи за
лекарства – 33,87 лв., разходи за възстановителни процедури – 1333 лв.
Ищцата излага съображения, че парковата алея, по която се е движила и на която
е причинено травматичното увреждане е публична общинска собственост по смисъла
на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, поради което задължение на СО е да поддържа и опазва
зелените площи на своята територия. Развива съображения, че предвид наличието на
нарушено асфалтовото покритие и голяма дупка на парковата алея, в случая е налице
бездействие на служителите на общИ.та за изпълнение на задължението им да
извършват ремонтни дейности и поддръжка на градската градИ.. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът СО е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на
процесната злополука и твърди, че не е ясно къде точно е настъпила тя. Развива
съображения, че ако в действителност асфалтовата настилка е била в неравно
състояние, ищцата е можела да не премине през нея. Поддържа, че от приложения
амбулаторен лист е видно, че ищцата е потърсила медицинска помощ на 11.02.2021 г.,
т.е. два месеца след инцидента, поради което разходът за извършена магнитно
резонансна томография чрез ядрено магнитен резонанс, както и разходите за кинези и
физиотерапия не следва да бъдат възлагани в тежест на СО, тъй като са следствие от
ненавременно потърсена първа лекарска помощ, което от своя страна е довело до
продължително лечение на ищцата. Евентуално поддържа, че претендираният размер
2
на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен. Счита, че не е налице
бездействие от страна на СО или на други лица, на които е възложила действия по
чл.31 ЗП във връзка с неподдържането на настилката, не е налице и причинно-
следствена връзка между инцидента и претърпените от ищцата неимуществени вреди,
евентуално дори да са налице твърдените в исковата молба, то същите не са следствие
от пропадане в дупка. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава с
твърденията, че ищцата се е прибрала със собствен автомобил от мястото на
инцидента, не е обездвижила крака, не е потърсила лекарска помощ в деня на
инцидента, а две месеца след това, и не е положила дължимата грижа за живота и
здравето си, тъй като става въпрос за видим недостатък на асфалтовото покритие, а не
за скрит такъв. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени амбулаторен лист от 11.02.2021 г. за извършен преглед
от д-р Д. Л., при който е поставена диагноза „навяхване и разтягане на ставните
връзки на глезена“, констатираното състояние е отток на дясна глезенна става в
областта на латералния глезен, като е предписано продължаване имобилизацията с
ортеза на глезенната става за срок от 30 дни, физиотерапия и последващо
кинезилечение, НСПВС. За извършения преглед е представен фискален бон от
11.02.2021 г. за сумата от 40 лв.
На 18.03.2021 г. е извършен вторичен преглед от д-л Л., УМБАЛ „С.мед“ ООД с
диагноза последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник. В
обективното състояние е посочено, че дясната глезенна става е отточна в областта на
фибуларния малеол и по предното лице на ставната цепка, с ограничен обем на
движение с дефицит на кР.та плантарна флексия, като е предписано продължаване на
кинези – и физиолечение, да носи протективна имобилизация на глезенната става.
Заплатена е такса за извършения преглед в размер на 25 лв.
Представено е изследване от ЯМР, извършено от „.... ЕООД“ С. от 09.02.2021 г.,
от което се установява посттравматични промени- дисторзии и руптури на съответните
/калканеофибуларен, талофибуларен заден и преден и заден тибиофибуларен/латерални
връзки; следтравмен остеит на горна скочна кост и малкопищялна такава; синовиит,
периартрит. За извършеното изследване е предсатевна фактура от 09.02.2021 г. на
стойност 390 лв.
От разпита на св. В. О. И., приятел на ищцата, се установява, че с ищцата се
разхождали, мИ.вайки покрай Народния театър да разгледат базарите и при излизане
от Коледния базар, в посока БНБ стъпила на асфалтов ръб -половИ.та на асфалта и на
половИ.та във въздуха, като кракът й пропаднал, а глезенът отишъл в ръба, а кракът и
пропаднал и самият глезен отишъл в ръба. Глезенът й послужил като основа на целия
крак. Уточнява, че дупката била с диаметър около метър и нещо, но не са били вътре в
дупката, а на ръба й. Опитал се да я хване. Не можела да стъпва, защото много я
боляло. Помогнал й да стигнат до колата му, след която я закарал в дома й. Два- три
дни след инцидента й писал, за да разбере кака е, а тя му отговорила, че е ходила на
лекар и трябва да прави рехабилитации. Имала някакви разкъсвания на връзките и й
били забранили да кара ски, защото е голямо напрежение в обувката и може да стане
по-лошо. Споделя, че тази годИ. не били карали ски, като не си и спомня вече от
колко време не са карали заедно. Свидетелят сочи, че през този ден нямало сняг, било
сухо и хладно около 5-10 градуса.
От разпита на св. А. Г. П., баща на ищцата се установява, че им с обадила по
телефона след случилото като казала, че много лошо си е изкълчила крака по време на
разходка около Народния театър, че много я боли и много е подут глезена, и се чувства
много зле, както и че Влади я закарал до дома. Възстановяването продължило много
дълго, като кракът бил обездвижен, била сложена шИ., не можела да стъпва и дълго
3
време бил подут. Ходила на рехабилитация и на физиотерапия. Правела упражнения и
вкъщи след приключване с физиотерапията около годИ., годИ. и малко. С майка й
ходели да й помагат, тъй като живеели наблизо, придвижвала се трудно, чувствала се
зле и не можела да се обслужва сама. Разхождали кучетата, пазарували, помагали при
готвенето. Сочи, че по това време ходела на стаж, поради което я карал на стажа, за да
не го изпусне, возел я на лекар и рехабилитация. Уточнява, че на всички изследвания
и рехабилитации е придружавал ищцата. Преди инцидента била нормално, весело,
лъчезарно момиче, но след това трудно излизала и се затворила вкъщи, била
подтисната емоционално. Веднага след инцидента, на следващия ден посетила
ортопед-травматолог в „С.мед“, съученик на свидетеля, с готова рентгенова снимка.
Не се записали на регистратурата, защото било въпрос на спешност. Лекарят
предписал шИ. за обездвижване, както и медикаменти, като назначил и контролен
преглед при него. Свидетелят П. изяснява, че лекарите казали, че има два варианта -
рехабилитация без операция, а ако не даде резултат, тогава да се пристъпи към
операция. Сочи, че няма информация за придружаващи заболявания, които да
допринесат за инцидента. Съдът кредитира показанията на св. П. по реда на чл. 172
ГПК, въпреки неговата роднинска връзка с ищцата, доколкото показанията му са
логични и последователни и същият има преки впечатления за периода на
възстановяване, преживените неудобства, физическо и емоционалното състояния на
ищцата към този момент.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява след
личен преглед на ищцата и на материалите по делото, че ищцата е получила следното
увреждане: навяхване разтягане на ставните връзки на десен глезен/тежка
дисторзионна травма на връзковия апарат на десния глезен откъм латерално/външно.
Травмата е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещото лице дава заключение, че е налице причинна връзка между
механизма на инцидента и получените телесни увреждания, а именно - стъпване в
дупка намираща се на асфалта на паркова алея, с извиване на десния глезен навътре.
Сочи, че е проведено консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия, което
продължило активно 6 месеца, от които покой един месец, четири месеца носене на
протективна еластична ортеза, както и провеждане на кинези и физиолечение - 5
месеца, периодично болкоуспокояващи лекарства. Към настоящия момент без
функционален дефицит в дясна глезенна става.
В проведеното съдебно заседание вещото лице е посочило, че при стъпването на
ръба на дупка, ищцата е извила стъпалото си навътре и е стъпила на самия глезен,
което при по-пълен и по-възрастен човек създава предиспозиция за счупване на
глезенната става. При ищцата става въпрос за частично разтягане и частично
прекъсване на части от латералните връзки – тоест външните връзки на глезена, което
отговаря и на механизма на самата травма. Сочи, че увреждането представлява тежко
навяхване, разтягане на връзковия апарат, което съставлява временно разстройство на
здравето. Било частично и така било описано в магнитно-резонансната томография, но
при едно тежко навяхване първоначално се слага ортеза за 10 дни, прави се рентген,
който обаче дава сведение само за костите, а те са били здрави. Изписани са
болкоуспокояващи, покой и криотерапия – тоест до 48 часа да се слага памучна кърпа
със студено – купчета лед. Това е било изпълнено още същия ден, когато ищцата се е
обадила на ортопед, сложили са ортеза (шИ.). Експертът изяснява, че тъй като е била с
болки и отокът е бил голям, са я посъветвали да носи шИ.та един месец без
натоварване на крайника – да не стъпва на крака и да бъде повече в покой. След един
месец имало оплаквания, поради което била изпратена за ЯМР, за да даде сведение за
апарат от външната страна на глезена и е препоръчано болкоуспокояващи и да започне
провеждане на физи- и кинезитерапия, и е изписана протективна ортеза, различна от
шИ.та, няма метални застопоряващи шини отстрани, а просто придържа стегнат
глезена. Ищцата е посещавала физиотерапия и е изработена индивидуална
рехабилитационна програма, която е провеждана два пъти в седмицата кинезитерапия
4
за успокояване на състоянието. Вещото лице сочи, че активният период на тези увреди
бил 5-6 месеца. След провеждане на това лечение е продължила с домашното лечение,
като към момента на прегледа няма функционален дефицит. Ищцата е направила
упорито лечение и не се е стигнало до операция. Вещото лице д-р Д. уточнява, че при
прегледа е установила плоскостъпие, като е препоръчала стелки, но не може да се
каже, че заради плоскостъпие лицето ще стъпи на криво. Плоскостъпието може да има
като предразполагаща някаква компонентна, но не може да се каже, че поради това е
стъпила на криво. Сочи, че и без да е налице плоскостъпие, пак е възможно да се
стъпи накриво. Подчертава, че плоскостъпието е механична пречка, а не болестно
състояние. Изяснява, че от дългогодишния й опит обикновено при такава връзкова
увреда не се оперира. В случая започната и проведената много упорито усилена
кинези- и физиотерапия, е дала отличен резултат. При този покой и терапия всичко при
ищцата е зараснало.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да
осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са
настъпили твърдените от нея неимуществени и имуществени вреди, настъпване на
вредите в причинна връзка с процесното събитие неизпълнение на нормативно
установени изисквания относно поддържане на пътната настилка, в т.ч. тротоара в
населеното място, чието изпълнение ответникът следва да организира и контролира, и
обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на
работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали
причИ. за вредоносното деяние.
При доказване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е стъпила в дупката
поради невнимание, както и че е потърсила лекарска помощ два месеца след
инцидента.
Спорни между страните са обстоятелствата за мястото и механизма на
настъпване на процесния инцидент, дали ответникът е отговорен за настъпилите
вреди, както и размера на същите.
При съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства (писмени,
гласни и изслушана СМЕ) съдът намира, че безспорно се установява, че на
17.12.2020г., при излизане Коледния базар в гр. С., в Градската градинка при Народен
театър „И. В.“, при изхода от страната на БНБ е претърпяла инцидент – стъпване на
ръба на дупка в асфалта на парковата алея, противно на възраженията на ответника.
От страна на последния не са ангажирани доказателства за оборване на твърденията на
ищцата, респективно в подкрепа на наведеното оспорване в отговора на исковата
молба.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност
за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено
лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане
на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази
работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление №
17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че
в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат
от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.
5
Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963г. е изяснено, че са възможни случаи, когато
вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено
лице. Тогава отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е
собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, се основава
едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата, независимо дали е
собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл. 49 ЗЗД, когато
самата вещ, като такава, няма отношение към увреждането.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или
бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вИ. и 5/ причинната
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
ВИ.та се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на СО, то трябва да има правна норма, която да ги
задължава да извършват дейност по поддържане на пътната настилка, в т.ч. и тротоара.
В конкретния случай са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на СО в качеството й на юридическо лице. Несъмнено СО отговаря
деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от
законодателството. Задължението на общИ.та да поддържа зелените площи за
обществено ползване в населените места произтича от общинската собственост върху
тези площи, според § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, и задължението на общИ.та като
собственик да поддържа имотите и вещите общинска собственост чрез лицата, на
които е възложено тяхното управление, съгласно чл. 16 ЗОбС. Задължението на
ответника да поддържа зелените площи за обществено ползване на територията на СО
произтича и от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система
на СО. Пешеходните алеи на територията на озеленените площи са част от тези
озеленени площи, съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 9 от ДР на Наредбата.
В случая не се спори, че Градската градИ. пред Народния театър „И. В.“ е общинска
собственост, а и това е изрично предвидено в § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за
местното самоуправление и местната администрация). Следователно парковата алея
(алеята в градинката) е елемент от зелените площи, поради което и ответникът е
отговорен за задължението си да ги поддържа в необходимото състояние за безопасно
премИ.ване.
Поради това, поддръжката на парковите алеи е част от поддръжката на
озеленените площи. Когато това не е направено, общИ.та носи отговорност за вреди,
причинени от повредена и неремонтирана или неподдържана настилка на парковата
алея. За да се обоснове отговорност на общИ.та за вреди, следва да се установи
тяхното причиняване от настилка на парковата алея, която е била неподдържана, или
при повреда - неремонтирана, вследствие бездействие на лицата, на които общИ.та е
възложила ремонта или поддръжката. Следователно с оглед на горното
организирането на дейностите по поддържане на алеите в градинката пред Народния
театър „И. В.“, е задължение на СО. Тя е тази, която следва да съблюдава състоянието
на зелената площ и съответно да предприеме действия за поддръжката с оглед
безопасността на лицата, премИ.ващи през градИ.та.
С оглед горепосочената нормативна уредба съдът намира, че именно ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото отговаря по чл. 49
ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението на нейните задължения, вменени й от законодателството да
6
поддържа състоянието на пътя в състояние, годно за обичайната му употреба.
Съдът намира, че механизмът на процесния инцидент се установява от
изслушаните по делото свидетелски показания на св. Иванов, представените писмени
документи, както и от заключението на вещото лице по СМЕ. Съдът кредитира
показанията на св. Иванов, доколкото същите са логични, последователни, същият е
бил очевидец на събитието, като се е намирал непосредствено до ищцата, е и имал
възможност да наблюдава непосредствено падането на ищцата и се опитал да я хване.
На следващо място, неговите показания относно механизма на настъпване на
инцидента кореспондират с изводите на вещото лице по СМЕ. От показанията се
установи, че ищцата стъпила на асфалтов ръб -половИ.та на асфалта и на половИ.та
във въздуха, като кракът й пропаднал, а глезенът й отишъл в ръба, а кракът й
пропаднал и самият глезен отишъл в ръба, при което глезенът й послужил като основа
на целия крак. В проведеното съдебно заседание експертът е заявил, че при
стъпването на ръба на дупка, ищцата Л. П. си е извила стъпалото навътре и е стъпила
на самия глезен, при нея става въпрос за частично разтягане и частично прекъсване на
части от латералните връзки – тоест външните връзки на глезена, което отговаря и на
механизма на самата травма. В заключението вещото лице е посочил, че е налице
причинна връзка между механизма на инцидента и получените телесни увреждания, а
именно - стъпване в дупка намираща се на асфалта на паркова алея, с извиване на
десния глезен навътре. От заключението на вещото лице се установява и причинно-
следствената връзка между падането и извършените разходи за лечение, като вещото
лице е посочило и конкретните разходи за прегледи, лекарства и извършените
процедура за кинези и физиотерапия, като категорично е посочило, че с упоритото
провеждане на усилената кинези- и физиотерапия, е налице отличен резултат, а
именно пълно зарастване.
В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на алеята в годно състояние и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя – СО за обезщетяване на вредите. По делото
не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства за обстоятелства,
освобождаващи СО от отговорност.
С оглед на което по делото са установени всички материалноправни
предпоставки за уважаване на предявения иск.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има вИ.ги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на ищцата към възникване на вредите и техния обем, а това
обстоятелство е в доказателствената тежест на ответника, както му е било указано с
доклада по делото. Липсват доказателства ищцата да е проявила небрежност, съдът
намира, че не може да се очаква на алеята в градската градИ. пред Народния театър,
едно известно и емблематично място в центъра на столицата, да има неравности,
дупки, поради което и ищцата не е могла и не е била длъжна да предвиди тези
обстоятелства. Наред с това от заключението на вещото лице по приетата СМЕ не се
установява да е налице забавяне в провеждане на лечението на констатираното
увреждане на глезена на ищцата. Напротив налице са изводи, че същото е било
навременно и изключително упорито проведено лечение и процедури, които са довели
до пълно възстановяване на увреждането. Също така не се доказва и ищцата да има
заболяване, което да е способствало за настъпване на инцидента, като експертът е
7
категоричен, че констатираното плоскостъпие на Л. П. не може да се посочи, че е
причИ. за стъпването на криво, като подчертава, че това не е болестно състояние, а
механична пречка. Предвид горното не се установява с поведението си Л. П. да е
допринесла по какъвто и да е било начин за настъпване на инцидента, поради което и
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за
тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2
от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер
и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
неговото обществено и социално положение. В този смисъл са решение №
154/30.10.2012 г. по т. дело № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 151 от 12.11.2013
г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 163 от 12.11.2014 г. по т. дело №
3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и други.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
Л. П. увреждания, а именно, че е претърпяла травма - навяхване разтягане на ставните
връзки на десен глезен/тежка дисторзионна травма на връзковия апарат на десния
глезен откъм латерално/външно, представляваща временно разстройство за здравето,
неопасно за живота. Вследствие на полученото травматично увреждане ищцата е била
в покой един месец, четири месеца е носела протективна еластична ортеза, както е
провела кинези и физиолечение - 5 месеца, приемала е периодично болкоуспокояващи
лекарства, а след края на посоченото лечение е правела упражнения в домашни
условия за пълно възстановяване. На следващо място, следва да бъде отчетен извода
на вещото лице, че ищцата е напълно възстановена след проведеното лечение и физио-
и кинези тарапии, като липсва функционален дефицит към датата на прегледа. Съдът
отчита и обстоятелството, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си
– за готвене, обслужване, придвижване за прегледи и процедури, ходене на стаж,
изпитвала е болки. Съдът отчита и промяната в начИ. на живот на ищцата, която се
установи по безспорен начин от изслушаните по делото свидетелски показания по
време на възстановителния период. Съдът намира промяната в емоционален план на
ищцата за житейски логична, при претърпяване на инцидента ищцата е била на 25
години, била е енергична и весела, като е изпитвала болки при придвижване и
необходимост от раздвижване и рехабилитация. С оглед на което нежеланието й да
излиза от вкъщи е логична и естествена последица от претърпените болки и страдания
вследствие на инцидента. Същевременно съдът отчита и че по делото не се установява
продължителност на лечението след м. 07.2021 г., т.е. до м. 01.2022 г., като не се
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на това твърдение от ищцата. Не се
установиха и трайни увреждания, напротив установява се пълно възстановяване.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната към момента на увреждане обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде
определен на сумата от 6000 лева, съответно искът за неимуществени вреди следва да
бъде уважен до този размер, а за разликата до 8200 лева да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед приетото по-горе за доказване на фактическия състав на деликт, искът за
8
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен в цялост, доколкото от
приетите по делото писмени доказателства (медицински документи за прегледи и
документи за медицински разходи л.7– л.36 общо на стойност 1841,87 лева.), съвкупно
със заключението на вещото лице по СМЕ, съдът приема, че с оглед проведеното
лечение същите са били необходими за лечебно-диагностичния процес, т.е. разходи за
прегледи при ортопед, рентгенови изследвания, ядрено-магнитен резонанс,
закупуването на лекарства, провеждане на кинези- и физиотерапия, поради което са и
оправдани. Предвид горното предявеният иск за имуществени вреди се явява доказан
по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 401,67 лева, депозит за СМЕ в размер на 500
лева, както и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на последното.
При преценка основателността на възражението по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
съобразява не само величИ.та на защитавания интерес (цената на иска), правната и
фактическата сложност на казуса, която в случая не е висока, че производството по
делото е приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани гласни
доказателства и е прието заключение по изготвена съдебно-медицински експертиза. С
оглед на горното, настоящият съдебен състав намира релевираното възражение за
основателно, поради което редуцира адвокатското възнаграждение до 960 лева,
доколкото същият е регистриран по ЗДДС. С оглед уважената част от исковете на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер общо на 1453,83 лева.
Право на разноски има и ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че искането за
разноски е основателно, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
ответника в минимален размер от 100 лева. Съобразно отхвърлената част от иска на
последния следва да се присъдят разноски в общ размер на 21,91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на Л. А. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „Г. М.“ 31, бл. *****, на основание чл. 49 във вр. с чл.
45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от
увреждане на здравето й, настъпило на 17.12.2020 г., изразяващо се в навяхване
разтягане на ставните връзки на десен глезен, настъпило в резултат на стъпване в
необезопасена неравност дупка, находяща се в Градската градИ. при Народен театър
„И. В.“ при изхода от страната на БНБ в гр. С., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 17.12.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1841,87
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
извършването на разходи за лечение и възстановяване от телесното увреждане,
изразяващо се в навяхване разтягане на ставните връзки на десен глезен, настъпило в
резултат на стъпване в необезопасена неравност дупка, находяща се в Градската
градИ. при Народен театър „И. В.“ при изхода от страната на БНБ в гр. С., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 17.12.2020 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 8200 лева.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на Л. А. П., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1453,83 лева, представляваща
сторени разноски съразмерно с уважената част от исковете.
9
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН **********, да заплати на СО, с адрес: гр. С., ул. „М.“
№ 33 на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата 21,91 лева, представляваща
разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10