Р Е Ш Е Н И Е
05.12.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6479/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 19-6207-000215/19.04.2019 г., издадено от А.Ч.Д. – ***,
с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни
доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно
постановление (НП), моли се за неговата отмяна. В постъпилото допълнение към
жалба с вх. № 72042/06.11.2019 г. се твърди да е допуснато съществено
процесуално нарушение при описанието на нарушението, тъй като не е посочен
актът – съдебен или административен, с който жалбоподателят е бил лишен от
право да управлява МПС, което обстоятелство се твърди да ограничава правото му
на защита. Поддържа се още съществено процесуално нарушение да е допуснато и
поради дадената различна правна квалификация на деянието в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и в НП, което да внася неяснота в предмета
на доказване и препятства възможността жалбоподателят да разбере за какво
административно нарушение е наказан. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в
съпроводителното писмо с вх. № 67053/18.10.2019 г., с което препраща жалбата и
административната преписка, взема становище да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението
да е доказано по несъмнен начин. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.И.К.,
спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 30.09.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена на 07.10.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 01.04.2019 г. около 16:15 часа
в с. Труд, на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Аспарух“
жалбоподателят А.И.К. управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, чужда
собственост. По същото време на посочения пътен участък свид. П.А.И. – *** в ***,
изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на движението.
Свидетелят И. спрял за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя К.. В
хода на проверката свид. И. извършил служебна справка, при която установил, че
жалбоподателят бил лишен по административен ред от правото да управлява моторно
превозно средство. На място свид.
И. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 775575
против жалбоподателя К., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Актът бил съставен и в присъствието на свидетел.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. П.А.И.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка, по
установените в хода й факти, както и по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. В съдебно заседание свид. И. поддържа констатациите
си по АУАН. Показанията на свид. И. се кредитират от настоящия съдебен състав
като добросъвестно дадени, от незаинтересован свидетел, който е възприел
известните му по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си
задължения.
От справката за нарушител/водач
за жалбоподателя К. се установява, че същият има издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което е със срок на валидност до
09.05.2023 г., както и че същото е отнето. Изясняват се и данните за предходно
съставени АУАН, издадени наказателни постановления и наложените по тях
наказания против жалбоподателя за извършени от него нарушения на правилата за
движение.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
От събраните и проверени по
делото доказателствени материали се установява, че на посочените в НП време и
място жалбоподателят К. е управлявал процесното МПС – лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № ***, като е привел същия в движение и се е придвижвал по
пътното платно с него. В тази връзка К. е имал качеството „водач“ по смисъла на
§ 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, а с поведението си по
привеждане на автомобила в движение е осъществил и изпълнителното деяние на
нарушението. От справката за нарушител/водач за жалбоподателя се установява и
че от обективна страна той е имал наложени по административен ред наказания
„лишаване от право да управлява МПС“.
Въпреки това съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено
процесуално нарушение, което е опорочило съдържанието му и недопустимо е
ограничило правото на защита на наказаното лице, влече незаконосъобразност на
обжалвания административен акт и съставлява самостоятелно основание за неговата
отмяна. В съставения против жалбоподателя АУАН с бл. № 775575/ 01.04.2019 г.
като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно изискването на чл. 42,
т. 5 ЗАНН е била посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. В издаденото въз
основа на този АУАН наказателно постановление № 19-6207-000215/19.04.2019 г. на
приетите за установени факти е дадена за пръв път нова правна квалификация – по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Между правната квалификация, посочена в АУАН, и тази
по НП трябва да е налице съответствие. Съблюдаването на това изискване е
съществена гаранция за охраняване на правото на защита на наказаното лице. Това
е така по няколко съображения. В съдебната практика е трайно изяснено, че в
рамките на административнонаказателното производство следва да се установи
проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената
правна норма признаци на нарушението (така Решение
№ 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд –
Пловдив). Същевременно с посочването на приетата като нарушена законова норма се
довежда до знанието на наказания субект защо и на какво основание административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Правилното
правно квалифициране прави възможен и контрола за законосъобразност на НП, който
съдът е длъжен да упражни при обжалването му пред съд (така Решение № 1966 от 23.10.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1775/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В посоченото съдебно
решение на касационната инстанция е формиран и изводът, че непосочването на нарушените
законови разпоредби, неправилната правна квалификация или противоречието между
квалификацията в АУАН и НП съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка несподелим
според настоящия съдебен състав е доводът, че правото на защита на наказаното
лице не е съществено нарушено с даването на надлежната правна квалификация за
пръв път с НП. С оглед на установените факти действително същите се подвеждат
под състава на административното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, каквато
квалификация е направена в НП. Да се приеме обаче, че за пръв път с НП на
наказания субект могат да се предявяват било то нови факти или право, напълно
би обезсмислило етапа по съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение. Последният има свои задължителни реквизити на
съдържанието си, един от които съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН е законната
разпоредба, която е нарушена. Това ясно показва, че правната квалификация на
деянието също е елемент от правото на защита. Това е така, защото фактическият
състав на самото нарушение, вменено на лицето, срещу което е съставен актът, с
елементите от своята обективната и субективна страна, които трябва да са
осъществени, се описват именно в съответната правна норма, която се сочи като
нарушена. Надлежното предявяване на административно обвинение включва единство
от факти и право. Ако това не беше така и правото на защита на
административнонаказателния субект се изчерпваше единствено до словесното
описание на нарушението, то процесуалният закон не би поставил изискване въобще
за съобщаването на наказания на този етап от процеса на правна квалификация на
деянието. Следва да се има предвид и че наказателното постановление е акт, с
който административнонаказващият орган се произнася по същество по въпросите има
ли извършено административно нарушение, за вината и за правната му
квалификация. Именно заради това наказаният трябва да е уведомен за параметрите
на административното обвинение преди момента на произнасянето по същество. В
случая едва с наказателното постановление е станало ясно какво е извършеното
нарушение, което по необходимост означава, че правото на защита в пълен обем е
могло да бъде упражнено чак във въззивното производство.
От своя страна административните
нарушения по чл. 150 и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП ще бъдат осъществени при
проявлението на напълно различни факти в обективната действителност. Така
административното нарушение по чл. 150 от ЗДвП ще осъществи
административнонаказателно отговорно лице, което управлява ППС без по отношение
на него да се е осъществил фактическият състав, очертан в чл. 150-152 от ЗДвП.
От своя страна правилото за поведение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП вменява
задължение на водачите на МПС да притежават свидетелство за управление, валидно
за съответната категория, да не са лишени от право да управляват моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството им
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Следователно, за да бъде издадено на водача СУМПС или за да бъде лишен той от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
на първо място спрямо него трябва да е бил осъществен фактическият състав по
чл. 150-152 от ЗДвП, т.е. да е придобил правоспособност. Това идва да покаже,
че двете нарушения се осъществяват при различни факти.
Съдебната практика трайно е
изяснила, че различната правна квалификация на едни и същи факти между АУАН и
НП не е такава нередовност на акта, която може да бъде отстранена по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Така съгласно Решение
№ 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд –
Пловдив „при всяко положение следва в АУАН и НП да е описано едно и също
административно нарушение и в този смисъл да му е дадена и една и съща правна
квалификация. Наличието на противоречива правна квалификация в АУАН и НП има за
последица и неяснота относно предмета на доказване, доколкото следва в рамките
на административнонаказателното произвоство да се установи проявлението в
обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна
норма признаци на нарушението… Налице е и разминаване между посочената в АУАН и
в НП нарушена норма. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
санирано по силата на разпоредбата на чл. 53,ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма
предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и
неговата вина. Цитираната норма не касае всяко нарушение в АУАН, тъй като
подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената
в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е да е по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в
АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена
правна норма, както и с НП да се ангажира отговорността за нарушение, различно
от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от
фактическа страна…Със съставянето на АУАН на сочения като нарушител лице се
„повдига обвинение“ за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и в този смисъл е недопустимо макар и при същата
фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение
с правна квалификация, различна от тази дадена в АУАН“. В този смисъл Решение № 1461 от 15.06.2012 г. по к.а.н.д.
№ 985/2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по к.а.н.д. № 2840/2012 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 531 от 24.02.2014 г. по к.а.н.д. № 254/2014 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1124 от 26.06.2017
г. по адм. д. № 891/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1900 от 10.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2195/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
По тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените, то недопустимо е ограничило правото на защита на наказаното лице
и не може да бъде санирано във въззивното производство. Поради така допуснатото
съществено процесуално нарушение и издаденото в хода на опороченото
производство наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което трябва
да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че съдът намира за основателно и другото наведено възражение за
ограничаване на правото на защита поради непосочване на конкретния акт –
съдебен или административен, с който се твърди жалбоподателят да е бил лишен от
право да управлява МПС. Без да е индивидуализиран този акт съдът не бил могъл
да извърши преценка дали жалбоподателят действително е бил лишен от посоченото
право към датата на деянието, дали постановеното наказание „лишаване от права“
е било влязло в сила към тази дата, както и дали жалбоподателят е бил уведомен
за този факт с оглед преценката за съставомерност от субективна страна, тъй
като същият трябва да е извършил деянието, като е формирал съзнание за това, че
е лишен от съответното право. Достоверността на отбелязванията в справката за
нарушител/водач на жалбоподателя е разколебана по делото предвид, че в нея е
отразено и наказателното постановление, което се разглежда в настоящото
производство, да е влязло в сила, въпреки факта на подадената в срок жалба.
Други доказателства административнонаказващият орган не е ангажирал, а
доказателствената тежест в процеса се носи от него.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-6207-000215/19.04.2019
г., издадено от А.Ч.Д. – *** при ***, с което на А.И.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ