МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 7378/2018 г. по описа на ПРС
ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия О.А.М. за
престъпление по чл.198 ал.1 от НК за това, че на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив
обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон
марка „Huawei”, модел „CUN-L01”,
с ИМЕЙ 869785023253988, на стойност 60.00 /шестдесет/ лева; 1 бр. дамска чанта
тип „портмоне” с размери 20х15 см. на стойност 3.00 /три/ лева; 1 бр. портмоне
от изкуствена кожа с размери 8х6 см. на стойност 1.00 /един/ лев и пари –
сумата от 200.00 /двеста/ лева, или всички вещи на обща стойност от 264.00
/двеста шестдесет и четири/ лева от владението на Н.Б.Р. с ЕГН ********** ***
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила – нанесъл удар с ръка на пострадалата в областта на челото и
издърпал със сила дамската й чанта, носена от нея под мишница.
По делото не е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск.
Съдебното
следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в
обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му определи наказание лишаване от свобода в размер на
четири година и шест месеца, което да намали с една терта, предвид реда на
провеждане на съдебното следствие. Взема становище относно веществените
доказателства – за оставането им по делото, както и за разноските – за
възлагането им в тежест на подсъдимия.
Служебният защитник на
подсъдимия адв. С. не оспорва извършването на престъплението от подзащитния й,
нито правната квалификация на деянието. Моли се съда за определяне на по ниско
по размер наказание лишаване от свобода, като акцентира на млада възраст на
подсъдимия, невисок според адвоката размер на причинени от престъплението щети,
на признанието по делото.
Подсъдимият О.А.М. се явява в съдебно заседание, признава се за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Заявява съжаление, иска по – малко наказание.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, за
да се произнесе, прие за установено следното:
Подсъдимият О.А.М. е
роден на *** ***, б., български гражданин, без образование, неграмотен,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
О.М. е осъждан десет пъти като до 03.07.2018 г. спрямо него е имало постановени
седем на брой осъдителни съдебни акта за извършени все като непълнолетен
престъпления от общ характер – такива по Глава V от Особената част на НК. С
Определение по НОХД № 3421/2014 г. на РС Пловдив, влязло в сила на 12.06.2014
г. е бил признат за виновен за извършен грабеж – по чл.198 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а с Определение по НОХД № 625/2017 г. на РС
Пловдив, в сила на 07.02.2017 г., с Определение по НОХД № 1221/2017 г. на РС
Пловдив, в сила на 31.10.2017 г., с Присъда по НОХД № 773/2017 г. на РС Русе, в
сила на 23.11.2017 г., с Определение по НОХД № 794/2017 г. на РС Тутракан, в
сила на 17.01.2018 г., с Присъда по НОХД № 8296/2017 г. на РС Пловдив, в сила
на 08.02.2018 г., и с Присъда по НОХД № 2352/2018 г. на РС Пловдив, в сила на
22.05.2018 г., М. е бил признат за виновен за извършени кражби. Към момента на
постановяване на настоящата присъда О.М. пребивава в Затвора Бобов дол по
изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода в размер на две години
с Определение по НОХД № 211/2018 г. на РС Тутракан, в сила от 27.08.2018 г.
Осъжданията, респ. наложените наказания спрямо подсъдимия, не оказват влияние
върху правната квалификация на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство.
На 03.07.2018 г. свидетелката Н.Б.Р. с ЕГН ********** ***
посетила дома на майка си, намиращ се на ул. „***“ в гр. ***, където останала
на гости през деня. Около 21:00 ч. на същата дата тръгнала да се прибира, като
минала последователно по ул. „***“, ул. „Стойчо Мушанов“ и по ул. „Цар Иван
Срацимир“ в гр. Пловдив. Пострадалата Р. носела под лявата си мишница дамска
чанта тип “портмоне“ с размери 20х15 см., която имала каишка в единия си край,
като била завързана за лявата й ръка. Във вътрешността па чантичката имало
най-различни лични вещи - документи, банкови карти, портмоне с пари /със сумата
от 200 лева/, както и мобилен телефон марка „Huawei”, модел „CUN-L01”,
с ИМЕЙ 869785023253988, ползван от нея със СИМ карта с № ***на мобилния оператор „Теленор България” ЕАД.
Междувременно, вървейки си по ул. „***“ в посока ул.
„Цар Иван Срацимир“ в гр. Пловдив, св. Р. се разминала с двама младежи – подсъдимият
О.А.М. и св. В.Н.А., които бутали велосипед. Малко след като се разминали с нея
подсъдимият предложил на св. А. да се върнат и да отнемат чантата на жената, но
приятеля му категорично отказал. Въпреки това О.М. решил да осъществи
намисленото, като за целта се качил да управлява велосипеда, а св. А. го
придружил, возейки се на рамката му.
Няколко минути по-късно, вървейки си по ул. „Цар Иван
Срацимир” в гр. Пловдив, в близост до разкопките, в началото на Стария град,
св. Р. забелязала как право срещу нея се движел велосипед, на който имало две
лица от мъжки пол – лицата били подсъдимият М. и св. А.. Подсъдимият управлявал
велосипеда, а свидетелят се возил в седнало положение на рамката. Секунди след
като ги възприела визуално, при разминаването им подсъдимият О.М. нанесъл на
св. Н.Р. удар с ръка в областта на челото, след което моментално издърпал със
сила дамската й чанта, носена от нея под мишница. Вследствие на рязкото
издърпване каишката на чантата се скъсала и останала да виси на лявата ръка на
пострадалата, като по този начин подсъдимият преустановил фактическото владение
над чантата и намиращите се в нея вещи от страна на св. Р., респ. установил
свое такова. Във вътрешността на дамската чанта св. Р. съхранявала следните
вещи - 2 /два/ броя лични карти, издадени на нейно име и на името на майка й - П.Р.Ш.,
2 /два/ броя дебитни карти на „Банка ДСК”, издадени на името на родителите й П.Р.Ш.
и Б.Й.Ш., 1 брой мобилен телефон марка „Huawei”, модел „CUN-L01”,
с ИМЕЙ 869785023253988, 1 брой портмоне от изкуствена кожа с размери 8x6
см. и парична сума в размер от 200.00
/двеста/ лева.
Изплашена от нападението св. Р. се развикала по нападателя
си и започнала да тича след велосипеда, управляван от подсъдимия М., с цел да
го спре, но независимо от положените усилия не успяла.
По същото време в близост до местопрестъплението минал
лек автомобил „Мерцедес МЛ“, черен на цвят, в който имало две лица от мъжки пол
- водачът свидетелят М.В.Г.и пасажерът до него св. И.И.К.. Минавайки от там,
пред моторното превозно средство изкочил подсъдимият, който карал велосипед с
един фар като обезумял. Свидетелят Г.едва спрял автомобила, за да не настъпи пътнотранспортно
произшествие. Подсъдимият М. побързал да се отдалечи от мястото на извършване
на деянието, като се насочил в посока към магазин „Мосю Бриколаж”, намиращ се
на бул. „Шести Септември“ № 223А в гр. Пловдив, а св. А. слезнал от колелото и
тръгнал след него пеша. Малко след това се появила и св. Р., която се размахала
с ръце на водача св. Г., като през цялото време викала на висок глас „Взе ми
всичко, взе ми всичко”. Под въздействието на негативните емоции и силно
притеснена от случилото се, пострадалата св. Н.Р. разказала набързо за извършеното
спрямо нея деяние и помолила да я качат в автомобила, за да настигнат заедно
извършителя. Свидетелят Г.отказал и й обяснил, че било по-добре да се обади на
ЕЕНСП 112 и да изчака на място, а той и приятелят му св. К.щели да настигнат нападателя
й. Св. Г.и св. К.тръгнали по указаната им от св. Р. посока на движение на подсъдимия
М. и малко преди кръговото движение на посочения по-горе булевард го
забелязани. Въпреки че го настигнали, не успели да го задържат, но св. Г.ясно
успял да възприеме външните отличителни белези и облеклото на О.М..
В хода на разследването по досъдебното производство
било установено, че мобилният апарат, ползван от св. Р. и ограбен й на
03.07.2018 г. от подсъдимия М., е бил регистриран след инкриминираната дата с различни
номера, от които и такъв на св. Ф.М. М.. Свидетелят Ф.М. бил закупил
инкриминирания мобилен телефон марка „Huawei”,
модел „CUN-L01”, с ИМЕЙ 869785023253988 от подсъдимия О.А.М.. Чрез
доброволно предаване вещта мобилен телефон марка „Huawei”, модел „CUN-L01”,
с ИМЕЙ 869785023253988 бил приобщен към доказателствата по делото, а след оглед
на това веществено доказателство бил върнат срещу разписка на пострадалата
свидетелка Н.Б.Р..
При проведено в хода на досъдебното производство
разпознаване на лице св. Г.разпознал подсъдимия О.М. като лицето с колелото,
посочен й от пострадалата, което и той търсил с автомобила.
Стойността на отнетите със сила вещи на пострадала Р.
според заключението на вещото лице по изготвената стоково – оценъчна експертиза
/л.37 от досъдебното производство/ е общо в размер на 264.00 лева, а отделните
вещи включени в обема на престъплението грабеж е както следва: 1 бр. мобилен
телефон марка „Huawei”, модел „CUN-L01”, с ИМЕЙ 869785023253988 - на стойност 60.00 лева, 1
бр. дамска чанта тип „портмоне” с размери 20х15 см. на стойност 3.00 лева, 1
бр. портмоне от изкуствена кожа с размери 8х6 см. на стойност 1.00 /един/ лев и
пари – сумата от 200.00 лева.
Като веществени доказателства по делото са приобщени
чрез доброволно предаване 1 бр. компактдиск с надпис „CD-R“ и 1 бр. компактдиск
с надпис „RIDATA“, намиращи се съответно на л.62 и л.83 от
досъдебното производство.
Така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: самопризнанието на подс. О.М., дадено в хода на съдебното
следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на
свидетелите Н.Р., М.Г., В.А., И.К., А.Д., Ф.М., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на основание
чл.373 ал.3 от НПК, от заключението на вещото лице по изготвената СОЕ /л.37 от
досъдебното производство/, справки за лица, справка за регистрации на лице в
Централния полицейски регистър, справка за лице, установен извършител на
престъпление, банкови извлечения, разписка, протокол за разпознаване на лица и
предмети /л.51 от досъдебното производство/, протоколи за доброволно предаване,
разпореждане по чл.159А от НПК, справка с трафични данни по чл.159А от НПК,
протоколи за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, характеристична
справка, справки за съдимост, справки за търпени наказания пробация и лишаване
от свобода от подсъдимия М., от веществените доказателства по делото - 1 бр. компактдиск с надпис „CD-R“
и 1 бр. компактдиск с надпис „RIDATA“, намиращи се
съответно на л.62 и л.83 от досъдебното производство.
Съдът ползва като достоверни показанията на
свидетелите Р., Г., А., К., Д.и М., дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като
последователни и логични, взаимодопълващи се, кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
Настоящата инстанция прие да ползва като годно
доказателство протоколът от извършеното разпознаване на лице /л.51 от досъдебното
производство/, в който протокол разпознатият е подс. О.М.. Протоколът съдържа
необходимите реквизити, очертани в чл.129 от НПК, извършеното
процесуално-следствено действие, за което е съставен този протокол, е сторено
по реда предвиден в чл.171 от НПК.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият О.А.М. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, тъй
като на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи на обща стойност
264.00 /двеста шестдесет и четири/ лева от владението на Н.Б.Р. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна св. Р. е упражнявала владение,
като ги е държала, върху собствените си движими вещи – 1 бр. мобилен телефон
марка „Huawei”, модел „CUN-L01”,
с ИМЕЙ 869785023253988, 1 бр. дамска чанта тип „портмоне” с размери 20х15 см. 1
бр. портмоне от изкуствена кожа с размери 8х6 см. и пари – сумата от 200.00
лева., което владение е било прекъснато от подсъдимия О.М. с упражняването на
физическа сила – нанасяне на св. Н.Р. на удар с ръка в областта на челото и издърпване
със сила на дамската й чанта, в която са били останалите вещи, носена от нея
под мишница, в гр. Пловдив на ул. „Цар Иван Срацимир” в близост до разкопките в
началото на Стария град вечерта на 03.07.2018 г. Стойността на вещите е
съответно 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei”, модел „CUN-L01”,
с ИМЕЙ 869785023253988 - на стойност 60.00 лева, 1 бр. дамска чанта тип
„портмоне” с размери 20х15 см. на стойност 3.00 лева, 1 бр. портмоне от
изкуствена кожа с размери 8х6 см. на стойност 1.00 /един/ лев и пари – сумата
от 200.00 лева, или всичко на обща стойност 264 лева.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. Налице е и
намерението на лицето за своене на вещите на св. Р., което съдът извлича от последващите
действия на подсъдимия по отчуждаване на мобилния телефон чрез продажбата му на
св. М..
При така приетото за извършено престъпление от страна
на подсъдимия О.А.М. и определената правна квалификация на деянието – по чл.198
ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му
бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да
определи наказанието при условията на чл.58 А от НК, което задължение е
наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по
реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.198
ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години, а разпоредбата пък на
чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на
наказанието с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата
част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е предвидена възможност за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за
прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В
настоящия случай съдебният състав като съобрази смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи
подсъдимия за извършеното от него престъпление грабеж, следва да се определи
при условията на чл.58А ал.1 от НК, но не и при условията на чл.58А ал.4, тъй
като не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК – нито са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък изключителни
такива, че да се приеме, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха
признанието на вина и изразеното съжаление в хода на съдебното производство. Като
отегчаващи пък наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете лошите
характеристични данни за подсъдимия, изведени от многобройноте осъждания на
лицето, неоказващи влияние върху правната квалификация на инкриминираното
деяние, от високата степен на обществена опасност на подсъдимия – извършващ
отново тежко престъпление и то само два месеца и половина след влизане в сила
на поредното му /в случая седмо поред – Присъда по НОХД № 2352/2018 г. на РС
Пловдив, в сила на 22.05.2018 г./ осъждане.
Водейки се от горното, съдебният състав прие да
определи на подсъдимия О.А.М. наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр.
чл.58 А ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на шест години, което съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК намали с една трета, така че определеното и
наложено наказание на М., което се счита за най – справедливо и съответстващо
на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание в най – пълна
степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че
да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за
в бъдеще на подобни прояви, е наказанието лишаване от свобода в размер на
четири години. Това наказание лишаване от свобода в размер на четири години
съдебният състав счита за законо – и целесъобразно.
Определеното и наложено наказание лишаване от свобода
в размер на четири години подсъдимият О.М. следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.В от ЗИНЗС.
Веществените доказателства по делото 1 бр. компактдиск с
надпис „CD-R“ и 1 бр. компактдиск с надпис
„RIDATA“,
намиращи се съответно на л.62 и л.83 от досъдебното производство, съдебният
състав прие, че следва да останат към материалите по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият О.А.М.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 58.65 лв.,
представляваща направени по делото в неговата досъдебна фаза разноски за вещо
лице по изготвената стоково – оценъчна експертиза.
Направените по делото разноски за служебен защитник на
подсъдимия не могат да му бъдат възложени към настоящия процесуален етап, тъй
като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ