РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Карлово, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101634 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество - „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу А. А. Р. било образувано ч.гр.д.
№ 903/2021г. по описа на PC - К.. В рамките на предвидения от законодателя
срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и
на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
Твърди, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г. Г.“ ООД, ЕИК **********, което дружество от своя страна, е цесионер
и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител
на вземания „Б. т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК”
ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
1
описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага. „ЮБЦ“
ЕООД е встъпил в правата си на кредитор, въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други. Твърди, че въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната
№ 16715607001, съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор.
Между кредитора „Б. т. к.“ ЕАД и А. А. Р. бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16715607001
от дата 03.04.2018г., с който абонатът заявил за ползване мобилен номер
**************, по избран тарифен план Smart S+ с месечна абонаментна
такса в размер на 11.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на
сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 16715607001 от дата 03.04.2018г., между ответника и „БТК”
ЕАД били издадени фактури *********/15.04.2018г.,
**********/15.05.2018г., **********/16.06.2018г. и **********/16.07.2018г.,
за периода от 15.03.2018г. до 15.07.2018г. на стойност 100.22 лв. Абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за последователни
отчетни месеца, а именно - за месец 04/2018г., 05/2018 г., 06/2018 г. и
07/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги на стойност 29.97 лв. е обусловило правото на БТК (чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги) да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
2
договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер
№16715607001 крайна фактура № **********/16.07.2018г., платима в срок до
31.07.2018г. с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 29.97 лв. - предмет на иска.
Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е
15.08.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart S+ за
мобилен номер *************до 03.04.2020г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 03.04.2018г. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика
на мобилната услуга (цедент по първия договор за цесия), начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410 ГПК).
Представената фактура сама по себе си, не е основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, която не е заплатил в указания срок. респ. същият
е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на „БТК“ ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка твърди, че между
ответника и „БТК“ ЕАД, валидно са действали описаните договори, по които
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на
абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
предсрочно гореописания договор на дата 15.08.2018г. и да претендира
неустойка в размер на 29.97 лв. уговорена в т.2 от договора, представляваща
3
сбор от трикратния размер за месечните такси (без ДДС) на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3 х 9.99 лв. за
тарифен план Smart S+. (без ДДС). Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на БТК (чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги)
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване
на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Сочи, че точното изпълнение от страна на длъжника е
цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят
размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на
даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между
размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението
вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява
и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите. Ето защо, абонатът следва
да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и
да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на
сключените договори.
Твърди, че обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
4
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В този смисъл
следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 25, чл. 29 и чл. 35 от
Общите условия. В конкретният случай ответникът е подписал договори за
далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart S+, не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му е фактури и в
срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 от ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го
брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В
конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че
същите не са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на
изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони.
5
Сочи, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Г.” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение
№ 1 - неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.”
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. С исковата
молба представя извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че
по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а
„С. Г. Г.” ООД е собственик на вземането спрямо А. А. Р., което в
последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г.
между „С. Г. Г.” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Приложение № 1 представлява
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация
за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за
защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания. С исковата молба представя извлечение от
6
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
01.10.2019г. „С. Г. Г.” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на
вземането спрямо А. А. Р..
Твърди, че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството
освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването
на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква
законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор
А.К.-Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор К., които
приемат, че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка,
която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът е неизправен.
В тази връзка прилага уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Г.“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Връчването на исковата молба
на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. В своите решения ВКС, че сама по себе си исковата
молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.
Безспорно било, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба
изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в
уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Г.“ ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за
7
цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019г. е уговорено между страните, че
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответникът не е
изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Г.“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена. Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. В
конкретния случай, длъжникът - ответник не е изпълнил задълженията си до
датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК към кредитора, както
и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния
интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника А.А. Р.,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
***********, в размер 29.97 лв., представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16715607001 от дата 03.04.2018г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК
***********, съставляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура
№ **********/15.08.2018г., за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г.
Претендира направените по делото разноски, в това число и 180.00 лева
за адвокатско възнаграждение, както разноски, направени в заповедното
производство. Банкова сметка, по която задължението може да бъде
8
заплатено доброволно е IBAN: *************************, открита при „Ю.
Б.“ АД с ЕИК: ************.
Ответницата - А. А. Р., представлявана от назначения й по реда на чл. 47
от ГПК особен представител – адв. И.Д., намира исковата молба за
допустима, но за неоснователна. Във връзка с позицията й на особен
представител в производството и липсата на контакт между с ответника, не
може да признае определени факти и обстоятелства. Твърди, че по делото е
представена Декларация и Заявление/Договор, подписани от страна на
представител на БТК ЕАД и ответника от дата 03.04.2018г.; Месечни сметки,
издадени на името на същото за месеците май, юни, юли, август и септември
2018г.; договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. между БТК и
ищеца в настоящото производство; извлечение №1, съдържащо името на
ответника, като приложение №1 от цесионния договор; Потвърждение за
прехвърляне на вземането по чл. 99 ал.З от ЗЗД, съдържащо текст, че
Цесионерът е упълномощен от Цедента да уведомява длъжниците и
Уведомление за цесия, издадено от БТК ЕАД, което не е датирано. По делото,
обаче, не са представени никакви доказателства за това, че А. А. Р. е получила
и е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие между
цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на
третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на
длъжника от предишния кредитор. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено от частния правопремник по
Договора за цесия, но прехвърлянето на вземането следва да е било съобщено
на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, каквито данни по делото не се съдържат. Т.е. към настоящия
момент длъжника и ответник в настоящото производство не е уведомен за
извършената цесия. В този смисъл намира, че извършеното прехвърляне на
вземането не е породило никакво действие по отношения на длъжника, тъй
като той до настоящия момент не е уведомен, каквото е изискването на закона
в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, следователно това вземане не е изискуемо по отношение
на новия кредитор - ищец в настоящото производство, какъвто е смисъла на
ал.4 на същия член. Книжата (исковата молба, ведно с писмените
доказателства) по делото е получил назначения адвоката, в качеството си на
особен представител и не притежава нужната легитимация да извършвам
9
каквито й да е процесуални действия, касаещи материално-правната сфера на
лицето, което представлява по силата на акт на съда и с което няма никакъв
контакт.
Ето защо намира, че длъжникът (ответник в настоящото производство),
видно от представените доказателства по делото, не е бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането му, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
заведения срещу него иск се явява неоснователен и недоказан, поради което
моли съда да постанови решение, с което го отхвърли.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч. гр. д. № 903/2021г. по описа за
КрлРС, образувано по депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 462/22.06.2021г. Доколкото на
длъжника е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенцията, за
която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото
дело. Затова предявеният иск е допустим.
По основателността на предявения иск:
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че
е придобил вземането по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от дата 03.04.2018г. от „С. Г. Г.“ ООД, съгласно договор за цесия от
01.10.2019г., което от своя страна е придобило процесното вземане от „Б. т.
к.“ ЕАД съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. Затова, за да бъде титуляр
на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор, в
тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаните
прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия,
както и уведомяването на длъжника за прехвърлянията по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
По делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания
10
(цесия) от 16.10.2018г. (л. 22 от делото), сключен между „Б. т. к.“ ЕАД, в
качеството на цедент, и „С. Г. Г.“ ООД, в качеството на цесионер, цедентът
прехвърля на цесионера възмездно вземанията, произтичащи от договорите,
описани в приложение № 1 към този договор. Съгласно чл. 5 от договора, от
датата на подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и
изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Видно от представеното Уведомление за цесия по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, изходящо от „БТК“ ЕАД (л. 18 от делото) се установява
уведомяване на длъжнике - А. А. Р., че вземането й в размер на 29.97 лв. лева,
е прехвърлено на „С. Г. Г.“ ООД. От своя страна „С. Г. Г.“ ООД е
прехвърлило на ищцовото дружество процесното вземане, видно от договор
за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г., съдържащ се на л. 28 от
делото.
За да имат действие двете последователни цесии по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени
надлежно – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава,
че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС,
обективирана в решение № 137/02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС,
III Г.О. Затова представеното от ищеца уведомление за цесия към исковата
молба на (л. 19), изходящо от „С. Г. Г.“ ООД, в качеството му на цесионер по
първата цесия, и от „С. Г. Г.“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД
съгласно пълномощно на л. 21 от делото е годно да уведоми длъжника за
извършената първа цесия.
Освен това, ищцовото дружество не е представило по делото
11
доказателства тези Уведомлението за извършените две цесии да е достигнали
до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените
договори за цесия, с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в
договорното правоотношение.
Въпреки това, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършените цесии. Съгласно решение № 78/09.07.2014г., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК по т.д. № 2352/2013г. по описа на ВКС, II Т.О., цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в
производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019г., постановено по т.д. № 193/2018г. по описа на ВКС, I Т.О., на
въпроса - допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис
от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да
не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че
особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава
материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно
действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера,
12
упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът е уведомен за цесията
допълнително и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК по силата на законовата
фикция.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа
материалноправната си легитимация по процесния договор за
далекосъобщителни услуги по силата на договори за цесия, за които
длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване
материалноправните предпоставки за уважаването на предявения
установителен иск.
По материалноправните предпоставки на предявения иск:
За уважаване на така заявената искова претенция ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника с предмет - предоставяне на телекомуникационни услуги през
процесния период, както и размера им.
От фактическа страна по делото се установява, че с договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16715607001
от дата 03.04.2018г. (л. 10-12 от делото), сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и А. А.
Р., на ответника, в качеството му на абонат, са предоставени
телекомуникационни услуги, при условията на тарифен план Smart S+ с
месечна абонаментна такса в размер на 11.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца,
за мобилен номер *************.
Съгласно чл. 25.2 от ОУ към договора абонатът има задължението да
заплаща ежемесечно цената на месечния абонамент, като заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК. В
договора е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на
срока, по вина или по инициатива на потребителя, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка, равна на оставащите
месеци до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер,
за съответните услуги, за които договорът се прекратява. В случая ищецът
13
твърди, че ответницата не е заплатила суми за пет последователни отчетни
месеца 04/2018г., 05/2018г., 06/2018г. и 07/2018г. на стойност 29.97 лева,
вследствие на което договорът е прекратен, считано от 15.08.2018г. По делото
не се доказа твърдяното неизпълнение на задълженията на абоната, като за
това са представени единствено месечни сметки (представени от ищеца като
фактури), които са съставени от ищеца, не носят подписа на абоната и не
удостоверяват неизпълнение.
Съдът намира, че не се установява по делото съществуването и
изискуемостта на вземанията, които се твърди да са цедирани. По делото,
както се посочи, са представени месечни справки, за които ищецът твърди че
са фактури, както следва – месечна справка № ********** от 15.04.2018г. със
задължение в размер на 54.43 лева и срок на плащане – 02.05.2018г.; месечна
справка № ********** от 15.05.2018г. със задължение в размер на 33.44 лева
и срок на плащане – 01.06.2018г.; месечна справка № ********** от
16.06.2018г. със задължение в размер на 11.99 лева и срок на плащане –
02.07.2018г. и месечна справка № ********** от 16.07.2018г. на нулева
стойност, с лихва за предходни периоди от 0.73 лева и срок на плащане –
01.08.2018г. Представена е крайна месечна справка, за която ищецът твърди
че е фактура № **********/15.08.2018г., със задължение в размер на 130.95
лева, от която сума – 100.22 лева е баланс от предходен период, 0.76 лева е
лихва и 29.97 лв. е корекция. Срок на плащане – 01.09.2018г. Всички месечни
справки са с издател „БТК“ ЕАД и получател А. А. Р..
От така представените месечни справки, за които ищецът твърди, че са
фактури, не се установява изправността на цедента по договора за мобилни
услуги, а именно, че са предоставени услугите през посочените отчетни
периоди и че това е тяхната цена. По делото не са ангажирани убедителни
доказателства от страна на ищеца, че ответникът дължи някакви месечни
такси по договора за предходни периоди, включени в рамките на срока на
действието му. Представените по делото фактури не могат да установят
факта, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора и то на
посочените в тях стойности, тъй като фактурите са едностранно съставени,
съдържат изгодни за представилата ги страна твърдения и няма данни да са
подписани, приети или задължението да е признато по друг начин от
насрещната страна. Не се установява и защо вземанията се претендират точно
14
в посочения размер от 29.97 лв., при незаплатени далекосъобщителни услуги
от общо 100.22 лева, имайки предвид и обстоятелството, че трикратния
размер за месечните такси (по който начин се изчислява в случая
неустойката) възлиза на 35.97 лева (28.78 лева без ДДС), с оглед подписан
месечен абонамент от 11.99 лева с ДДС.
Няма ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца,
че договорът е прекратен, не може да се направи извод от коя дата, нито на
кое от множеството основания по чл. 75, чл. 19б и чл. 19 в от Общи условия
на „БТК“ ЕАД. Поради това искът се явява недоказан по своето основание и
поради това подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но по делото не се доказа да са сторени такива. По
отношение на назначения особен представител, следва да се разпореди да се
издаде РКО за определеното му възнаграждение за представителство на
ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в размер на 150.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., Район Т., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *
представлявано от Ю. Б. Ц. против А. АЛ. Р. от гр. К., ул. „Б.“ № **с ЕГН
********** установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено в отношенията между страните, че А. А. Р. с ЕГН
********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***************сумата от 29.97
лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 16715607001 от дата 03.04.2018г., сключен между ответника
и мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК ***********, съставляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/15.08.2018г.,
за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г.Г.“ ООД, което ги е
15
прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
462/22.06.2021г. по ч.гр.д. № 903 по описа за 2021г. на Р. с. – К..
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат И.А. Д. да се издаде РКО за сумата от
150.00 лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му, с въззивна жалба пред О. с. П..
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
16