№ 3725
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.08.2021 г. на ищеца В. Й. О. -
малолетен, действащ чрез баща си Й. В. О., срещу решение №
20157644/14.7.2021 г., постановено по гражданско дело № 34432/2020 г. на
Софийски районен съд, 62 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Р. Н. Й. искове за: 1/ прогласяване нищожността на
саморъчното завещание на А.П. Й. от 11.06.2019 г. като ненаписано и
неподписано саморъчно от нея; 2/ унищожаване на саморъчното завещание
поради това, че завещатЕ.та не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си към датата на съставянето му.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, а с молбата от
12.06.2023 г. и в хода на устните състезания – и недопустимо. Моли съда да
го обезсили и да изпрати делото на компетентния съд, да го отмени и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по исковете счита обжалваното решение за
1
правилно, като моли въззивния съд да го потвърди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
правилното приложение на императивния материален закон, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
същото е недопустимо поради следните съображения:
Въпросът за цената на иска не е повдиган от страните и съда нито в
първоинстанционното, нито във въззивното. След изтичане на срока по чл.
70, ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска може да се постави само във връзка
с преценката допустимостта на постановените решение с оглед правилата на
родовата подсъдност /решение № 18/19.02.2016 г по гр. д.№ 4592/15 г на
ВКС, II ГО.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1А от
Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за
наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се
формира от стойността на завещаното имущество. В мотивите се сочи и че,
ако предмет на завещанието е цялото или дробна част от имуществото на
завещателя /тоест, когато завещанието е общо/, искът с правна
квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем, тъй като имуществото на
наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени права и
задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна
квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание
2
също се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сдЕ.та
- стойността на цялото имущество на наследодателя или на завещаната
дробна част от това имущество към момента на завеждане на делото. В
мотивите на решението е посочено и в случай че във връзка с решаването на
спора не се е наложило и не са били събирани доказателства за конкретните
вещи и права, включени в наследството, и за тяхната парична стойност,
първоначално определената цена на иска, респективно събраната държавна
такса остават непроменени.
Горните разрешения се прилагат и за исковете по чл. 43 ЗН /решение №
100/25.04.2016 г. по гр. д. № 1413/2014 г. на Върховен касационен съд, 1 ГО/.
В първото по делото заседание пред първоинстанционния съд е
представено решение от 22.1.2020 г. по гражданско дело № 75350/2019 г. на
СРС 149 състав, с което на основание чл. 61, ал. 1 ЗН е допуснато приемане
по опис на наследството на А.П. Й. от ищеца. Видно от него в наследственото
имущество се включват: 1/ апартамент в гр. София, 2/ 1/6 идеална част от
дворно място и къща, находящи се в с. Расово, обл. Монтана; 3/ ½ идеална
част от поземлен имот в с. Расово, обл. Монтана; 4/ парични средства в общ
размер на 7524,60 лева.
От служебно изисканите удостоверения се установява, чв данъчната
оценка на апартамента в гр. София е 75030,10 лева, а на 1/6 идеална част от
дворно място и къща, находящи се в с. Расово, обл. Монтана – 1754,90 лева.
Предвид изявленията на страните, че наследството няма задължения, то
неговата стойност /без единия от имотите в с. Расово/ е 84309,60 лева.
Завещаната 1/3 дробна част е на стойност 28103,20 лева. Именно това е и
цената на всеки от исковете, определена по реда на /чл.69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК/.
Разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК изключва родовата компетентност на
сезирания Софийски районен съд по процесните искове, като последните
подлежат на разглеждане от съответния окръжен съд, а именно Софийски
градски съд. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка,
като въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат до приключване на
производството във втората инстанция и за нейното спазване съдът е длъжен
да следи и служебно – арг. чл. 119, ал. 1 ГПК. Ето защо, като е разгледал и се
е произнесъл по родово неподсъдни искове, първоинстанционният съд е
постановил процесуално недопустимо решение, което на основание чл. 270,
3
ал. 3, изр. 2 ГПК подлежи на обезсилване и делото следва да бъде изпратено
по компетентност на СГС.
При този изход на спора разноски за въззивното производство не следва
да се присъждат с настоящото решение, а при решаване на делото по
същество.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 20157644/14.7.2021 г., постановено по
гражданско дело № 34432/2020 г. на Софийски районен съд, 62 състав.
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ делото на Софийски градски съд за
произнасяне като първа инстанция по предявените искове по чл. 42 ЗН и чл.
43 ЗН.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на настоящото решение, делото да се докладва на
Зам.председателя на СГС, ГО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4