МОТИВИ към Присъда № 112/09.10.2019 г. по НОХД № 147/2019 г. :

Подсъдимият А.С.А. ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за времето от 03.05.2019 година до 16.05.2019 година, в село ***, общ. О. и в с. ***, общ. А., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи: сатър на стойност 20,00 лв., клещи с пластмасови дръжки на стойност 3,00 лв., три ками за цепене на дърва на обща стойност 60,00 лв. от владението на Л.А.М. ***, както и газова бутилка с котлон на стойност 20,00 лв. и брадва с дървена дръжка на стойност 25,00 лв. от владението на Х.А. ***, общо вещи на стойност 128,00 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на съдебното производство.

В съдебното производство подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират нови доказателства, а да се ползват вече събраните на досъдебното производство, и по негово искане делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“.

Съдът като прецени изявленията на подсъдимия, направени във фазата на предварителното изслушване на страните, както и подкрепянето на неговите самопризнания от събраните в досъдебното производство доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.05.2019 г., преди обед, св. Л.М. бил в дома си в с. ***, общ. О., намиращ се на ул. *** № ***, като спял в една от стаите на къщата. Малко преди обед до дома на свидетеля отишъл подс. А.С.А.. Подсъдимият отворил вратата водеща към двора на къщата на св. М. и влязъл в двора, след което се насочил към навес, където св. М. държал различни сечива и инструменти. Под навеса подс. А. забелязал малка брадвичка тип „сатър“ и клещи със сини пластмасови дръжки, а в намиращ се там шкаф видял три ками за цепене на дърва. Подс. А. решил да открадне тези вещи и в изпълнение на това си решение ги взел и ги поставил в бяла найлонова торбичка, след което излязъл от двора. В съседство със св. М. живеела св. Н. Х.. Тя била в двора на къщата си и видяла подс. А. да влиза в двора на къщата на св. М. и след това го видяла да излиза от там, като държи бяла найлонова торба. Около 13.00 часа, следобед на посочената по-горе дата, св. М., се събудил и установил липсата на гореописаните вещи, след което подал сигнал в РУ - Омуртаг. В хода на извършената проверка бил установен извършителя на деянието – подс. А.А. който предал част от вещите - брадвичката и клещите, с протокол за доброволно предаване от 08.05.2019 г. Впоследствие с разписка вещите били върнати на св. М.. С трите ками за цепене на дърва подс. А. се разпоредил по неустановен в хода на разследването начин.

В неустановен ден в периода от 03.05.2019 г. до 16.05.2019 г. подс. А. посетил своя вуйчо - св. Х.А.,***, намираща се на ул. *** № ***. Двамата се почерпили с алкохол и св. Х.А. заспал. Подс. А. се възползвал от това и откраднал от къщата един газов котлон с вместимост на бутилката 5 литра и брадва с дървена дръжка. На следващия ден подсъдимият продал брадвата на св. Д. Г., а котлона на св. А. С.  - и двамата от с. ***, общ. А.. Св. Г.  запазил брадвата за себе си, а св. С.  продал газовия котлон на непознато лице. На 17.05.2019 г. св. Х.А. установил липсата на вещите и подал жалба в РУ-Омуртаг.

Според заключението по извършената в ДП съдебно – оценителна експертиза вещите отнети от владението на св. М. са на следната стойност: брадва тип „сатър“ – 20.00 лева; клещи със сини дръжки – 3.00 лева; 3.00 броя ками за цепене на дърва, всяка на стойност 20.00 лева, трите на обща стойност 60.00 лева, всички вещи на обща стойност 83.00 лева. Според същото заключение вещите отнети от владението на св. А. са на следната стойност: газов котлон с бутилка с вместимост 5 литра – 20.00 лева; брадва с дървена дръжка – 25.00 лева, всички вещи на обща стойност 45.00 лева.

От справката за съдимост на подсъдимия А. се установява, че същия е осъждан многократно, като последните му осъждания са както следва: 1/ С ВЗС на 08.01.2010 г. присъда № 145 от 23.12.2009 г. по НОХД № 257/2009 г. на РС – гр. Омуртаг, за извършено на 20.10.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК от НК, А. е осъден на наказание шест месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което А. е бил с МНО „Задържане под стража“ по същото производство; 2/ С ВЗС на 20.01.2010 г. Определение от № 25/20.01.2010 г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 957/2009 г. по описа на РС – гр. Г., за извършено на 19.05.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, А. е осъден на наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим; 3/ С ВЗС на 24.03.2010 г. присъда № 4/08.03.2010 г. по НОХД № 27/2010 г. на РС – гр. Е., за извършено на 12/13.11.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 чл. 36 от НК, А. е осъден на наказание шест месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание между така определеното наказание и наложените му наказания по НОХД № 257/2009 г. на РС – гр. Омуртаг и по НОХД № 957/2009 г. на РС – гр. Г. наказание, а именно най-тежкото от тях – седем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим; 4/ С ВЗС на 26.04.2010 г. Определение от № 233/26.04.2010 г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 294/2010 г. по описа на РС – гр. Г., за извършено на 02.10.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК, А. е осъден на наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание между така определеното наказание и наложените му наказания по НОХД № 27/2010 г. на РС – гр. Е., по НОХД № 257/2009 г. на РС – гр. Омуртаг и по НОХД № 957/2009 г. на РС – гр. Г. наказание, а именно най-тежкото от тях – седем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим; 5/ С ВЗС на 22.12.2010 г. присъда № 24/30.03.2010 г. по НОХД № 23/2010 г. на ОС – гр. Т., потвърдена с решение № 105/07.07.2010 г. по ВНОХД № 174/2010 г. на АС – гр. В., потвърдено с решение № 623/22.12.2010 г. по НД № 565/2010 г. на ВКС, за извършено на 02.11.2009 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, А. е осъден на наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване; 6/ С ВЗС на 30.03.2011 г. определение за одобряване на споразумение № 258/30.03.2011 г. по НОХД № 153/2011 г. на РС – Г., за извършено на 11/12.05.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ от НК, на А. е наложено наказание две години лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 381, ал. 8 от НПК във вр. с чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание между наложените му наказания по НОХД № 257/2009 г. на РС – гр. Омуртаг, по НОХД № 957/2009 г. на РС – гр. Г., по НОХД № 27/2010 г. на РС – Е., по НОХД № 294/2010 г. на РС – Г. и по НОХД № 23/2010 г. на ОС – Т., а именно най-тежкото от тях – четири години и шест месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване; С протоколно определение от 12.10.2012 г. по ЧНД № 279/2012 г. на PC - Омуртаг на основание чл. 25, ал. 1във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на А. е определено едно общо наказание измежду наказания наложени му с присъди по НОХД № 257/2009 г. на PC - Омуртаг, определение за одобряване на споразумение по НОХД № 957/2009 г. на PC - Г., присъда по НОХД № 27/2010 г. на PC - Е. и определение за одобряване на споразумение по НОХД № 294/2010 г. по описа на PC - Г. а именно най-тежкото от тях в размер на седем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено и едно общо наказание измежду наказанията, наложени на А. с Присъда № 24 по НОХД № 23/2010 г. по описа на ОС-Т., определение за одобряване на споразумение по НОХД № 153/2011 г. по описа на PC - Г. и присъда по НОХД № 96/2011 г. по описа на PC – Омуртаг, а именно най-тежкото от тях четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален режи на изтърпяване „строг“ 7/С ВЗС на 26.05.2011 г. присъда № 63/10.05.2011 г. по НОХД № 96/2011 г. на РС – Омуртаг, за извършено за времето от 13.12.2010 г. до 17.12.2010 г., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, въввр. С чл. 26, ал. 1, във връзка с с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ от НК, А. е осъден на наказание две години лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване; 8/ С ВЗС на 03.05.2018 г. определение за одобряване на споразумение № 33/03.05.2018 г. по НОХД № 76/2018 г. на РС – Омуртаг, за извършено на 04.02.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ от НК, след прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на А. е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: от самопризнанията на подсъдимия, които са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства, както и от данните, съдържащи се в доказателствата от досъдебното производство, които са събрани и изготвени по реда на НПК – показания на свидетели, заключението от извършената съдебно – оценителна експертиза и останалите писмени доказателства по делото.. Ето защо съдът счете изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно доказана. Описаното съдебно минало на подсъдимия А. обуславя извършеното от него деяние, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ от НК. Подсъдимият А. е извършил две деяния, в непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява продължение на предходното, което дава основание да се приеме, че отделните деяния извършени от подс. А. представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият А. за времето от 03.05.2019 година до 16.05.2019 година, в село ***, общ. О. и в с. ***, общ. А., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи: сатър на стойност 20,00 лв., клещи с пластмасови дръжки на стойност 3,00 лв., три ками за цепене на дърва на обща стойност 60,00 лв. от владението на Л.А.М. ***, както и газова бутилка с котлон на стойност 20,00 лв. и брадва с дървена дръжка на стойност 25,00 лв. от владението на Х.А. ***, общо вещи на стойност 128,00 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоии по този начин осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът спази изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК, който препраща към разпоредбата на чл. 58а от НК, съгласно ал. 1 на който, съда първо следва да определи размера на наказанието лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, а след това да намали така определеното наказание с 1/3. За извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства направеното от него самопризнанание, изразеното съжаление за извършеното, ниската стойност на отнетите вещи – под една минимална работна заплата за страната. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената престъпна упоритост от подс. А.. Предвид изложеното съдът постанови присъдата си при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и счете, че наказанието, което може да се определи в рамките на санкцията в специалната част на НК е в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода лишаване от свобода – над минималния и под средния размер на предвиденото наказание. След прилагане на редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК това наказание се редуцира до една година и осем месеца лишаване от свобода. Предвид данните за съдебното минало на подсъдимия и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“.

С оглед направените разходи за експертиза в хода на досъдебното производство съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата в размер на 60.48 лева.

Тъй като в хода на производството се установи, че иззетата като веществено доказателство 1 бр. брадва с дървена дръжка е собственост на Х.А. ***, съдът постанови същата да се върне на пострадалия.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА