Р Е Ш Е Н И Е
№_142_
25.04.2019 г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК Гражданска колегия, в открито заседание на 06.03.2019 г., IІI-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното
от съдия Николов в.гр.д. № 56 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от адвокат З.П., процесуален представител на В.С.А. и М.С.М.,
против Решение № 1243 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 1289 по описа на Районен съд
– Перник за 2018 г., с което, съдът е уважил предявения от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД искове, като са осъдени
жалбоподателите, да заплатят солидарно на „ОТП Факторинг България” ЕАД, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ сумата от 10501,35 лв., главница по договор за кредит за текущо
потребление от ***, представляваща
сбор от анюитетни вноски за периода от 27.02.2013 г. до 16.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането прехвърлено на ищцовата страна с договор за цесия от 10.12.2012 г. от
„Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от
сумата от 72,78 лв. – възнаградителна лихва, върху претендираните
анюитетни вноски за периода от 27.02.2015 г. до 16.12.2017 г. като е отхвърлил
иска до пълния предявен размер от 805,90лв. като погасен чрез плащане. Със
същото Решение Районният съд е осъдил А. и С. да заплатят на ищцовото дружество
сумата от 849,55 лв. – наказателна надбавка за забава дължима от 27.02.2015 г.
до 26.02.2018 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1013,17 лв.
и за периода от 27.07.2014 г. до 26.02.2015 г. като погасен по давност. С Решението В.С.А. и М.С.М.
са осъдени да заплатят направените разноски в първоинстанционното производство
от „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Конкретните
и обосновани оплаквания в жалбата са за неправилност на обжалваното решение,
поради неправилно прилагане на материалния закон (съдът неправилно е приел, че
задължението на ответниците не е погасено по давност. Твърди, че липсва
преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска
се отмяна на решенето, като въззивният съд постанови друго, с което исковете да
бъде изцяло отхвърлени. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, очертани във
въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
От
приложения по първоинстанционното дело Договор за кредит за текущо потребление
от *** се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
на кредитодател и В.С.А.М.С.М., в качеството им на кредитополучатели, е
възникнало правоотношение по договор за кредит, по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателите сумата от 18000 лв., а те са се
задължили да върнат предоставената парична сума, разсрочено на 120 равни
месечни вноски включващи заетата сума, възнаградителна лихва, комисионни, застраховка, съгласно погасителен
план към договора. Крайният срок за издължаване на кредита е м. декември 2017
г. Кредита е усвоен изцяло по сметка на В.С.А..
Видно от Договор за цесия от 01.07.2013 г. вземането на „Банка ДСК“ АД към кредитополучателите е прехвърлен на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, като последният е упълномощен да уведоми длъжниците за
сключеният договор за цесия. От споразумение от 10.03.2017 г. сключено между
„ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД се вижда, че ведно с вземанията,
предмет на цитирания по-горе договор за цесия на „ОТП Факторинг България“ ЕАД се
прехвърля и правото да обявява предсрочната изискуемост на вземанията при
настъпване на условията за това. Въз основа на това споразумение, въззиваемото
дружество е изпратило до жалбоподателите уведомления за извършената цесия на
посочените адреси в договора за кредит, като видно от приложените обратни
разписки същите не са потърсени.
По първоинстанционното дело е приложено и ч.гр.д. № 8756 по описа на РС Перник
за 2012 г. образувано по повод на заявлението „Банка ДСК“ АД по чл. 417 ГПК
срещу настоящите въззивници В.А. и М.М..
В кориците на делото е приложено извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК“ АД. По делото е издадена Заповед
и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД. Въз основа на изпълнителния лист
е образувано изпълнително дело срещу жалбоподателите с № 20177530400043 по
описа на ЧСИ С.Б.. ПДИ е връчена на ответниците на 24.02.2017 г., като в срока
по чл. 414 ГПК те са депозирали възражение пред компетентния съд. С Разпореждане
от 27.02.2017 г. съдът е дал указания на „Банка ДСК“ АД да предяви
установителен иск за вземането си, като с Определение от същата дата съдът е
спрял изпълнението по посоченото изпълнително дело. Тъй като установителен иск
по повод вземането предмет на ч.гр.д. № 8756 по описа на РС Перник за 2012 г.
не е предявен, изпълнителният лист е обезсилен.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза от заключението на
която се установява, че за периода от 18.01.2008 г. до 29.11.2012 г. жалбоподателите
са платили общо 13334,34 лв. и 405 лв. –
невключени в счетоводната справка. На
01.07.2013 г. вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на „ОТП
Факторинг България“ АД, като сумите предмет на цесията са както следва – 12796,70
лв. – главница, 424,19 лв. – лихва, 982,72 лв. – законна лихва и 493,33 лв. – разноски. След прехвърляне на
вземането на „ОТП Факторинг България“ АД по тяхна сметка е постъпила сума в
размер на 8560лв., с която са погасени: 2090,03 лв. – главница, 2259,39 лв. –
лихва по редовна главница, 1316,91 лв. – лихва по договор за цесия, 493,33 лв.
– разноски по договор за цесия, 2400,34 лв. – лихва за забава в плащанията.
Посочена като последна
дата, на която е постъпило плащане по кредита е 10.02.2017 г. Вещото лице е
отразило, че размерът на платените/неплатените суми към датата на подаване на
исковата молба, връчването на препис от нея на ответниците и датата на
изготвяне на заключението са едни и същи. Отразено е в експертизата, че към
датата на изготвянето й всички дължими погасителни вноски са падежирали.
Размерът на дължимата наказателна лихва е 1013,17 лв. Вещото лице е дало
заключение и за размера на дължимите от ответниците суми предвид направеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение РС
Перник е уважил предявените
осъдителни искове, като е приел в мотивите си, че възраженията на процесуалния представител на ответниците/жалбоподатели
за пълно погасяване на сумите по давност са неоснователни.
По отношение на
правилността на същото настоящата инстанция намира следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС
Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно
спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло
изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба
оплакване, че Районният съд не е взел
предвид, че към датата на депозиране на исковата молба е изтекъл 5 - годишния
давностен срок за всички суми претендирани с исковата молба. В
тази връзка Районният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и
от настоящият въззивен състав. В допълнение на изложеното от първата инстанция
следва да бъде допълнено следното:
Настоящото вземане произтича от договор за кредит, а за вземания,
произтичащи от такъв вид договор по чл. 430 ЗЗД (подобно на заема по чл. 240 ЗЗД), се прилага общата петгодишна давност съгласно чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС (Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
110/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., ІІІ г. о., ГК), при договор
за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски съобразно погасителния план, не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. За разлика от
периодичните плащания, при които отделните задължения имат характер на
самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни
вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно
която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок, т.е. с настъпване на крайната падежна дата съгласно договора и погасителния
план. В случая, доколкото ответниците са се позовали на това обстоятелство, независимо от въведената предсрочна изискуемост
на вземането (във връзка с производството по чл. 417 ГПК), съдът намира,
че цялото вземане по договора е падежирало на 16.12.2017 г. (крайната
падежна дата по договора),
тъй като издаденият по ч.гр.д. № 8756 по описа на РС Перник за 2012
г., изпълнителен лист е обезсилен. Този извод се
налага от събраните по първоинстанционното дело доказателства, от които се
установява, че нито първоначалния кредитор - „Банка ДСК“ АД, нито ищеца/въззивник „ОТП Факторинг България“ ЕАД са
уведомили жалбоподателите/ответници, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем. Уведомяването е задължително условие за да бъде обявен един кредит за предсрочно
изискуем, тъй като постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. В настоящото
производство липсват доказателства за подобно изявление на кредитора, което да
е стигнало до знанието на длъжниците, поради което и съдът счита, че искът е
предявен на краен падеж, а не при предсрочна изискуемост. С
оглед изложеното съдът намира за
ирелевантно счетоводното отразяване на кредита при банката – цедент, където същия е отнесен в просрочие още към 31.01.2012 г.
В случая следва да се има
предвид, че производството е по предявен осъдителен иск, а не
по установителен такъв. Следователно,
доколкото се претендират суми
по договор за кредит, то срокът за
погасяването им по
давност е пет години, считано от падежа на договора 16.12.2017 г. Към подаване на исковата молба на 26.02.2018 г. не е изтекла погасителната давност на вземането,
поради което искът правилно
и законосъобразно е приет от Районният съд за основателен.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото разноските в
първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени
от районния съд, а на жалбоподателите не следва да се присъждат такива за
въззивното производство.
На въззивникът следва да се присъдят сторените разноски за въззивното производство представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от
гореизложеното Окръжен съд Перник
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № № 1243 от 27.11.2018 г. по гр. д. №
1289 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок
от датата на уведомяване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.