№ 1333
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202905 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 5396429, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Ж.Д. Д-К. – представител на Адвокатско дружество „***“
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 600,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба се излагат конкретни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано
искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната, поради което не може да бъде представена. Такава не е предоставена
и след изричното изискване в тази насока от страна на съда с разпореждането
за насрочване на делото. Видно от писмо /л. 7/ от РУ – Хисар, въззиваемата
страна не разполага с разписка за връчване на обжалвания ЕФ.
В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест на административно
наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване
редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на
надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за
упражняване правото на жалба. При доказано от въззиваемата страна редовно
връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в
закона преклузивен срок за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 21.10.2021 г. в 10,17 часа в
област Пловдив, община Калояново, село Песнопой, ул. „Първа“ до дом
номер 9, посока на движение от село Песнопой към село Долна Махала при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил,
АЛФА РОМЕО ДЖУЛИЯ, с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 99 км/ч и превишение на скоростта от 49 км/час.
Ползвател на процесното МПС е Адвокатско дружество „***“.
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 511.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип № 23980, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол.
2
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че Адвокатско дружество „***“ е регистриран собственик на процесното
МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по
к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
Констатираното нарушение е определено като такова по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание – глоба в размер на 600,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът
може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като
подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало
МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика
/представляващия ЮЛ/, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на АС – Пловдив.
В конкретния случай, жалбоподателката не релевира твърдения, а и не е
3
ангажирала доказателства да се е възползвала от правото по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.
Относно приложението на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., прави впечатление, че при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил 102 км/ч. Действително след приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ
- 99 км/ч. и която скорост е посочена в ЕФ като наказуема. Тук е необходимо
да се отбележи, че съгласно Протокол за последваща проверка № 1- 33- 21 ,
допустимата грешка при измерване на скорост над 100 км/ ч е +- 3%. Както
вече се отбеляза в статичното изображение е отбелязана измерена скорост 102
км/ ч, като 3 % от тази величина се равняват на 3,06 км/ ч. След приспадане на
толеранса се получава скорост от 98,94 км/ ч. , или наказуемо превишение
48,94 км/ч.
При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че
законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай
ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11
км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. Поради изложеното, въпреки че е
приспаднат толеранс от само 3 км/ ч, а не от 3,06 км/ ч, то получената
превишена стойност на скоростта, закръглена към най – близкото цяло число
отново е 49 км/ ч. Действително, по-благоприятният за дееца вариант би бил
закръглянето да бъде към по-ниското цяло число - 48 км/час, а не към най-
близкото такова - 49 км/час. Към кое точно число ще се извърши
закръглянето в конкретния случай, обаче е изцяло ирелевантно за
отговорността на нарушителя, доколкото наказуемото превишение отново би
било над 40 км/час и под 50 км/час като приложимата санкционна норма
/182, ал.1, т.5 ЗДвП/ и санкция /600 лева/ биха останали непроменени.
В този смисъл изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. №
98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Тези трайно установени в практиката на Административен съд-Пловдив
положения изцяло съответстват и на задължителните разрешения, дадени в
ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. , с което се
4
прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното,
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
като според трайната съдебна практика евентуалното приемане на скорост на
движение, която е по-ниска от вменената, представлява типичен пример на
прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено
изменение на обстоятелствената част, за което не е необходимо изменение на
обвинението.
Така Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение,
наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС, Решение №223/11.02.2020
по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г.,
наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н.
д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-
M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително
срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче следва да
намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според
който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща
проверка № 1-33-21, видно от който дори след изтичане на одобрения тип,
процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото
изискване следва да се счита за спазено.
В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения, включително Решение № 994 от 18.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г.
по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.
5
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 1-33-21/01.03.2021 г.;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и
реквизити, поради което същият може успешно изпълнява функцията си на
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а
именно TFR 1-M 511. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по
чл. 10, и в снимковия материал.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
6
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни-
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В този
смисъл е и константната практика, обективирана в редица решения,
включително Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г.
на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и
др.
В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка
на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването
на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на
ЕФ.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 5 ЗДвП,
доколкото превишение от 49 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол са
надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който, както вече беше посочено, представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира
задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ, като възраженията
на жалбоподателя в обратна насока не се споделят.
В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени с
ТР № 1/2014 г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
7
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, които в случая са налице. Така изрично Решение № 342 от
16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив и
др.
Така, в атакувания ЕФ са посочени, териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото / село Песнопой, ул. „Първа“
до дом номер 9, посока на движение от село Песнопой към село Долна
Махала /, датата /21.10.2021 г./, точния час на извършване на нарушението
/10,17/, регистрационния номер на МПС /***/, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство / Адвокатско дружество „***“ с
представител Ж.Д. Димова - Коева/, описание на нарушението, а именно - с
описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за скорост, като фактическите
признаци на извършеното са посочени в пълнота, така че по безсъмнен и
категоричен начин да се разбере, че се касае за управление на автомобил с
превишена скорост 49 км/ч, при ограничение от 50 км/ч/, нарушената
разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /600 лева/, срокът,
сметката и мястото на доброволното заплащане /четиринадесет дневен срок,
в БНБ по указаната банкова сметка/.
В аспект на гореизложеното възражението на жалбоподателя, че в
процесния ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
отнасящо се до липсата на ясно описание на мястото на извършване на
нарушението няма как да бъде споделено. В ЕФ изрично е посочено, че
деецът е наказан за деяние извършено в село Песнопой, ул. „Първа“ до дом
номер 9, посока на движение от село Песнопой към село Долна Махала.
Посоченото населено място попада в област Пловдив, община Калояново,
каквото и отбелязване е направено. Абсолютно същото място на извършване
на нарушението е посочено и в Протокола за използване на АТСС по чл. 10
от Наредбата. Че е налице ясно и недвусмислено описание на мястото на
нарушението е приел и Административен съд – Пловдив по идентичен на
8
настоящия казус случай – Решение № 286/18.02.2022г., постановено по КАНД
№ 3007/ 2021 г.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на жалбата и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и
начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира,
че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 5396429, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Ж.Д. Д-К., ЕГН ********** – представител на
Адвокатско дружество „***“, ЕИК ********* на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж.Д. Д-К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9