Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .08.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка И.а като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело № 919 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.Т. А.
срещу решение № 774/25.02.2019г., постановено по гр.д. №11986/18г. по описа на
ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на присъдената в полза на детето А.Ж.Й.,
действащ със съгласието на неговия баща и законен представител Ж.Д. И. с
решение по гр.д. №3955/2010г. на ВРС издръжка, посредством увеличаването й от
70 лв. на 360 лв. В жалбата се сочи, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и следва да се отмени като искът за изменение на издръжката
бъде отхвърлен за разликата над 140лв. до присъдения размер от 360лв.
Жалбоподателката излага, че преди постановяване на решението е сезирала съда с
молба за отмяна на хода по същество на делото и е заявила, че между страните не
е постигнато споразумение относно размера на издръжката и оспорва иска по
размер. Твърди също, че е безработна и няма имущество и доходи, които да й
позволяват да заплаща издръжка в размер на 360лв.
С писмен отговор, въззиваемата страна е оспорила жалбата като
неоснователна.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата
молба А.Ж.Й., действащ със съгласието на своя баща и представител Ж.Д. И.,
твърди, че с влязло в сила решение № 3566/2010г., постановено по
гр.д.№3955/2010г. по описа на ВРС, ответницата като майка на детето А. е
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв. Твърди, че детето вече е
седемнадесетгодишно, ученик в езикова гимназия като всички учебници и помагала
в училище е необходимо да бъдат заплащани от родителите; детето е със
заболяване, което изисква физически грижи и материални средства за закупуване
на лекарства, спазване на специален хранителен режим и услуги за лечение.
Предявен е
иск за изменение на присъдената в полза на А.Ж.Й. с решение по гр.д.
№3955/2010г. на ВРС, посредством увеличаването й от 70лв. на 360 лв.
месечно, считано от предявяване на иска
– 03.08.2018г., с падеж на издръжката до 1-во число на месеца, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания
за изменяването или прекратяването на издръжката.
В срока за отговор ответницата Г.Т.А. не е оспорила исковата
претенция, като с молби от 21.11.2018г. и 31.01.2019г. е заявила, че е
уведомена за предявения иск, съответно за датата на насроченото съдебно
заседание, както и, че е подписала споразумение с насрещната страна, което моли
да бъде утвърдено от съда. С молба от 13.02.2019г., депозирана след съдебно
заседание, в което е даден ход по същество на делото и преди постановяване на
решението, ответницата е оспорила предявения иск по размер, поискала е отмяна
на определението, с което е даден ход по същество на делото и е заявила, че не
е съгласно с представеното по делото писмено споразумение. Заявява, че няма
възможност да заплаща издръжка в размер от 360лв.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Предвид заявеното в молба от 12.02.2019г., депозирана по делото от
ответницата оспорване на иска и отказ от постигнатото споразумение, настоящата
инстанция на съда приема, че макар и подадена след съдебно заседание, в което е
даден ход по същества на делото, в случая е налице оспорване на претенцията и
не е налице споразумение между страните
относно размера на дължимата в полза на ищеца издръжка. Не е налице и валидно
изменение на предявения иск по размер, доколкото не е дадено съгласие от Ж.Й.
по отношение на заявеното в съдебно заседание пред въззивната инстанция
становище от страна на ищеца А.Ж.Й. за намаляване на размера на претендираната
издръжка.
От Удостоверение за раждане се установява, че родители на детето А.Ж.Й.
ЕГН ********** са Ж.Д.Й. и Г.Т.А..
С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3955/2010г. на РС
Варна, Г.Т.А. е осъдена да заплаща в
полза на детето А., чрез неговия баща и законен представител Ж.Й. месечна
издръжка в размер на 70лв.
Не се спори между страните, а и от представената по
делото епикриза се установява, че ищеца е със здравословни проблеми, които
изискват грижи и допълнителни финансови средства за лечение и спазване на
режим. Не е спорно също, че ищецът е ученик в редовна форма на обучение, както
и, че преките и непосредствени грижи за ищеца се упражняват от неговия баща,
който осигурява и преимуществено средствата за издръжката му.
Видно от представените пред въззивната инстанция справки на ТД на НАП Варна, трудов договор
№38/30.11.2018г. и служебни бележки,
издадени от Агенция по заетостта, Бюро по труда Добрич, ответницата Г.А. е
полагала труд по трудово правоотношение и е осигурявана в периодите м.
01.2018г.; м.05-08-2018г. И м. 12.2018г., като е получавала доход в размер на
510лв. Месечно; трудовият договор на ответницата от 30.11.218г. е прекратен на
30.04.2019г.; ответницата е регистрирана като безработна в периодите м.
декември 2017г. – м. януари 2018г., септември- ноември 2018г.; от 07.06.2019г. За размера на получаваното обезщетение за безработица
данни няма представени.
Видно от представеното
по делото удостоверение изх. № 1079/06.06.2019г., Ж.Д.Й. в периода месец
декември 2018г. – месец май 2019г. е получил брутно трудово възнаграждение в
размер на 9164,38 лева.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на
определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В
конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето А.,
изразяващо се навършване на 16 години /към датата на подаване на исковата
молба/, редовна форма на обучение в средно училище, закупуване на училищни
пособия, необходимост от средства за закупуване на лекарства и спазване на
хранителен режим. От изложените твърдения съставът намира, че основателни са
посочените основания, че детето е навършило 16 години, преминало е в по-горна
степен на обучение, което изисква и повече средства за закупуване на учебници и
помагала. Постановеното решение, с което е определена издръжката в размер на 70
лв., е влязло в сила на 03.07.2010г., когато детето е било на 8 години, като
обучението му в основно училище не е изисквало закупуване на учебници.
Безспорно е налице и изменение в този вид разходи, доколкото ноторно е, че след
шести клас започва изучаването на повече предмети и закупуване на учебници,
което и от своя страна налага и повече разноски за закупуването им. Детето е
пораснало с осем години от последното определяне на издръжката, което обуславя
по-високи разходи за закупуване на облекло, храна, дневни. Не се спори между
страните, че детето има здравословни проблеми, които налагат допълнителни
разходи. Затова и съставът приема, че е налице изменение на потребностите на
ищеца.
Не се
установява изменение в нуждите на детето, възникнали поради изключителните
способности или специални потребности изискващи заплащане на средства в размер
многократно превишаващ обичайния за дете на неговата възраст със здравословни
проблеми. Следва да се отбележи, че категорично липсват доказателства за
направени разходи за лечение и техния размер.
Изменение в
доходите на майката не е твърдяно. Увеличение в доходите не може да бъде и
установено предвид факта, че липсват данни за доходите й към 2010г. -
определянето на предходната издръжка. Предвид това и дори да се констатира от
приложените доказателства, че за период една година назад преди подаване на
исковата ответницата е реализирала доходи около 500 лв. средномесечно, то като
се съобрази, че тези доходи очевидно не са постоянни и гарантирани, то и не
може да се приеме, че е налице трайно изменение във възможностите на
задълженото лице. Настоящият състав на съда, намира, че предвид
обстоятелствата, че ответницата е в трудоспособна възраст и не са наведени
твърдения и не са представени доказателства, че страда от заболявания, които
препятстват или ограничават възможността за полагане на труд, същата би могла
да си осигурява доход в размер поне на минималната за страната работна заплата.
Ответницата не дължи заплащане на издръжка на други низходящи.
Предвид
всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите на
издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Същото налага допускане
на изменение на размера на определената издръжка като майката следва да бъде
осъдена да заплаща увеличен размер на издръжката – 250 лв. месечно. Този извод
се налага като съставът определя необходима издръжка за 17-годишно дете средно
400 лева месечно. От тях 150 лева са за сметка на бащата, който е и родителят,
полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответницата следва
да заплаща остатъка от издръжката от 250лв. Изменение следва да бъде допуснато
като определената в размер на 70лв. издръжка бъде увеличена в посочения размер
от 250лв.
Решението на ВРС в частта, с която изменение на определената издръжка е
допуснато чрез увеличението й от 70 лева на 250 лева, следва да бъде
потвърдено. В частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен чрез
увеличението над 250 лева на 360 лева, решението следва да бъде отменено и
искът отхвърлен в тази част.
Налага се корекция на решението и в частта за разноските. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 259,20 лева.
Предвид
изхода от спора, въззивницата следва да заплати на въззиваемия А.Ж.Й. сумата от
100 лева, представляващи съразмерна на отхвърлената част от жалбата разноски
във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
774/25.02.2019г., постановено по гр.д. №11986/18г. по описа на ВРС, в частта, с
която е допуснато изменение на присъдената с решение по гр.д. №3955/2010г. на
ВРС издръжка, в полза на детето А.Ж.Й., ЕГН **********, действащ със съгласието
на своя баща и законен представител Ж.Д.Й., ЕГН **********, и дължима от Г.Т.А.,
ЕГН **********, посредством увеличаването й за разликата над 250 лв. до 360
лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Ж.Й., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своя баща и законен представител Ж.Д.Й., ЕГН **********,*** срещу Г.Т.А., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената в полза на детето с
решение по гр.д. №3955/2010г. на ВРС издръжка, посредством увеличаването й за
разликата над 250лв. до 360лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 774/25.02.2019г., постановено по
гр.д. №11986/18г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на
присъдената с решение по гр.д. №3955/2010г. на ВРС издръжка, в полза на детето А.Ж.Й.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Ж.Д.Й.,
ЕГН **********, и дължима от Г.Т.А., ЕГН **********,***, посредством
увеличаването й от 70 лв. на 250 лв.
ИЗМЕНЯ решение 774/25.02.2019г., постановено по гр.д. №11986/18г. по
описа на ВРС, в частта за разноските, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ, ЧЕ Г.Т.А., ЕГН **********,
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
по уважената част от иска за изменение на издръжката сума в размер на 259,20 лева, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.А., ЕГН ********** *** за заплати на А.Ж.Й., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя баща и законен представител Ж.Д.Й., ЕГН **********
сумата от 100лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от жалбата,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: