№ 637
гр. К., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101705 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „************* чрез адв. М. М. Т. – С.
адвокатска колегия, Съдебен адрес: гр. К., ул. „*********, тел. ********,
e-mail – ******@***.**, срещу ****************, бул. "*************,
представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. с правно основание: чл. 386, ал. 1 и
ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД и цена на искането 500 (петстотин) лева
частичен иск от 5 000 /пет хиляди/ лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че е собственик на
МПС марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********, който използвал за
личните си нужди. Твърди, че на ********г. паркирал МПС-то в гр. К. на ул.
„********, в близост до домашния си адрес, зад предпазна ограда, без да е
нарушавал по какъвто и да е начин правилата за движение по пътищата. На
същия ден около 23:40ч. чул силен тътен, веднага отишъл за да види какво се е
случило и установил, че собственото му МПС е претърпяло ПТП в предната
част от падналата предпазна преграда, която навярно била съборена от друг
автомобил. Незабавно се обадил на тел. 112 и компетентните органи на ОД на
МВР – гр. С.З., РУ-гр. К. се отзовали на подадения сигнал, чрез средство за
видео наблюдение и свидетелски показания установили кой е извършителят и
как е настъпило ПТП-то.
Механизмът на ПТП-то бил следният: на ********г., около 23:40ч.
МПС марка: *** с рег. № *******, управлявано от А. А. М., с ЕГН:
********** се движил по ул. „*********“ в гр. К. с несъобразена скорост,
вследствие на което виновният водач, загубил контрол над управляваното от
него МПС, то излязло от пътя и се ударило в предпазната ограда, която пада
върху неговия собствен автомобил, след което напуснал ПТП-то. Твърди, че
незабавно след като информирал органите на МВР, те направили оглед и
установили кой е виновният водач, издали протокол за ПТП с № ******** от
********г., който се явявал официален писмен документ удостоверяващ
настъпилото застрахователно събитие и от който било видно, че виновен от
1
техническа гледна точка за настъпването на процесното застрахователно
събитие бил водачът на автомобил с марка: „БМВ“, с рег. № ******* –
Александров А. М., с ЕГН: **********. В протокола бил описан и механизмът
на ПТП – то, както и видимите имуществени вреди по процесното МПС –
негова собственост. Същият доказвал по категоричен и несъмнен начин
фактите и обстоятелства, които сбил изложил в настоящата искова молба и се
явявал официален писмен документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от
ГПК. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с № GA - *******.
Тъй като виновният водач притежавал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ към ответника ****************, с полица
BG/22/12********, валидна до ********., уведомил техен представител за
всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка,
бил извършен оглед на собствения му лек автомобил, за да се установи по
обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на
инцидента, както и механизмът на тяхното причиняване. Твърди, че
представител на ответника – вещo лице Милен Миладинов, бил съставил опис
на щети от 20.05.2024г. Във въпросния документ се установили конкретните
имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, както и
тяхната степен на увреда. Неговата щета била заведена под № ********** и
бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков
път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение.
Заявява следните конкретни имуществени вреди, увредени детайли на
собственото му МПС: преден капак – със степен на увреждане – ремонт +
боя; преден ляв калник – със степен на увреждане – ремонт + боя; ляв фар -
със степен на увреждане – подмяна; предна броня - със степен на увреждане –
боя;
Твърди, че на ******. получил обезщетение сумата в размер на 748.76
/седемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева от
ответника - ****************, която сума не отговаряла на реално
претърпените от него имуществени вреди вследствие на ПТП-то от ********г.
Твърди, че застрахователят по не оспорва, че помежду им е налице
валидно облигационно правоотношение, така настъпилият механизъм,
вредоносния резултат и настъпилите имуществени последици, единствено
отказал да заплати реалното застрахователно обезщетение по щета №
**********. Твърди, че в конкретния случай между страните не е налице
противоречие по отношение на така настъпилия инцидент и в тази връзка
моли да се приеме за безспорно по настоящото производство механизмът на
тяхното възникване.
Моли съда на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от
ЗЗД Застрахователна Компания ,,*******“ АД, с ЕИК: **********, бул.
"*************, представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. да заплати в
негова полза сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева, която се явява
частичен иск на сумата от 5 000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща
неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС
- лек автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ******** и законна
лихва върху сумата – предмет на настоящия иск, считано от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - **********. до датата на
окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди,
които претърпял се изразявали в следните увредени детайли на
горепосоченото МПС и били: преден капак – със степен на увреждане –
ремонт + боя, преден ляв калник – със степен на увреждане – ремонт + боя,
ляв фар - със степен на увреждане – подмяна, предна броня - със степен на
увреждане – боя.
Твърди, че Общата сума на претърпените имуществени вреди от него
2
са в размер на 5 748.76 (пет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, представляващи претърпените
имуществени щети по отношение на собственото му МПС - лек автомобил
марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********, като от нея следвало да се
извади сумата от 748.76 /седемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки/ лева, която му била безспорно платена от ответника и по този
начин се формирала цената на настоящия иск - 500 (петстотин) лева, която се
явява частичен иск на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева.
Претендира за разноски по делото.
Моли съда обезщетението за настъпилите имуществени вреди, по
отношение на собствения ми лек автомобил, ведно със законната лихва от
датата на завеждането на настоящата искова претенция - ********** г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от
мен съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски
хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: ************ в „***“
АД, собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Счита иска за допустим, но неоснователен, моли съда да го отхвърли.
Оспорва иска изцяло по основание и размер.
Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на процесното
ПТП от ********г относно противоправното поведение на водача на л.а.
********* с ДКН ********, застрахован в ЗК ******* АД по застраховка
ГОА.
Сочи, че от представените с исковата молба доказателства не можело да
се установи изцяло механизмът на ПТП, участниците в него, както и къде на
платното за движение е настъпил ударът между автомобилите и дали
автомобилът на ищеца е бил паркиран правилно и на позволено за целта
място, поради което счита искът за неоснователен в тази част.
Счита, че водачът на л.а. **** ****** с ДКН ******** нарушил Закона
за движение по пътищата и не осигурил достатъчно разстояние за движение
на пътните превозни средства, паркирал автомобила на непозволено за целта
място в нарушение на Закона за движение по пътищата като не се убедил
дали не затруднява движението на останалите участници в движението,
поради което е настъпило и процесното ПТП.
Оспорва твърдението на ищеца за вина на водача на л.а. ********* с ДК
********, застрахован в ЗК ******* АД по застраховка ГОА.
Към исковата молба не били представени доказателства, които да
обосноват наличието на противоправно поведение от негова страна.
Липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно
- противоправно поведение. Счита отразеното в протокола за ПТП за не
съответстващо на действителната фактическа обстановка, поради което го
оспорва по съдържание.
Счита, че процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл.15
ПК, защото водачът на л.а. ********* с ДК ******** не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди, че в участъка на ПТП в нарушение на Закона за
движение по пътищата ще бъде спрян автомобил така, че да създаде опасност
и пречка за движението и без да се съобрази с атмосферните условия, релефа
ма местността, характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, състоянието на пътя.
Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил
**** ****** с ДКН ******** вреди. Счита, че претендираното от ищеца
3
обезщетение значително надвишава действително причинените при
процесното ПТП щети.
Счита, че не била налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП от ********г. и вредите, за които претендира ищецът - не
всички увреждания били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Твърди, че по детайлите, за които се твърдяло да са увредени при процесното
ПТП, били с налични увреждания от по-ранни събития, предхождащи
процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпването на ПТП имал и ищецът. В случай че се
установи, че водачът, застрахован при ответника, има някаква вина за
настъпването на ПТП, счита същата в размер на 50%. Ищецът също имал
вина за настъпването на ПТП в размер на 50% - с оглед тежестта на неговия
пасивен принос към настъпването на ПТП (паркирал ПТП на непозволено
място) и тежестта и броя на закононарушенията, довели до настъпването на
ПТП.
Оспорва иска и по размер. Претендираната главница била в размер по-
голям от действително претърпените вреди. Счита, че ответникът е заплатил
точно и пълно обезщетение за настъпилите вреди от процесното ПТП като е
съобразил размера на вредите съгласно нормативните изисквания и
среднопазарните цени на причинените при ПТП увреждания.
Моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца като недоказани
и неоснователни и да им присъди разноски включително юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за недължимост на претендираното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност и поради липса на реално заплащане на
същото. Предвид Решението на Съда на Европейския съюз по повод
неприложимостта на вътрешния акт на адвокатурата - „НМРАВ” намира
претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно, предвид липсата
на правна и фактическа сложност и наличието на частично плащане от страна
на застрахователя.
По искане на ответника в закрито заседание съдът е конституирал като
трето лице помагач лицето: А. А. М., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.
„***********“, **********, като му е изпратен препис от исковата молба с
приложенията с право на отговор в едномесечен срок.
Писмен отговор от третото лице помагач не е постъпил.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, на осн. чл. 214
ГПК съдът е изменил по искане на адв. Т. предявения иск, като същият се
счита предявен за сумата в размер на 777,72 лева, представляващ
имуществени вреди по отношение на лек автомобил марка „****“, модел
„******“, рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на ******** г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП с №
******** от ********г. От същия се установява, че на ******** г. в град К.,
на улица „******** е настъпило ПТП с участници: лек автомобил марка: *** с
рег. № *******, управлявано от А. А. М. и лек автомобил марка: „****“,
модел: „******“, с рег. № ********, паркиран от Т. Г. Т.. В протокола е
описано, че превозно средство А (лек автомобил марка: *** с рег. № *******,
с водач А. А. М.) се движи по ул. „*********“ в гр. К. с несъобразена скорост,
вследствие на което губи контрол над управляваното от него МПС, то излиза
от пътя и се удря в предпазната ограда, която пада върху превозно средство Б
4
(лек автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********, паркиран
от Т. Г. Т.). В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие са
нанесени материални щети по превозно средство Б (лек автомобил марка:
„****“, модел: „******“, с рег. № ********), които са: преден капак – със
степен на увреждане – ремонт + боя, преден ляв калник – със степен на
увреждане – ремонт + боя, ляв фар - със степен на увреждане – подмяна,
предна броня - със степен на увреждане – боя.
От представеното Удостоверение за регистрация част І за лек автомобил
марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ******** се установява, че ищецът Т.
Г. Т. е собственик на пострадалото МПС и затова се явява лице, активно
легитимирано по предявения иск.
Не е спорно, че лек автомобил марка: *** с рег. № ******* е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество.
По делото е представен описа на щета за нанесените имуществени
вреди на лек автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********,
собственост на Т. Г. Т..
Страните по делото не спорят, че ответникът е съставил опис
заключение по образувана щета № ********** за причинени увреждания по
автомобила на ищеца, като на последния е изплатена сумата от 748.76 лева от
ответното дружество.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза
с вещо лице, което е депозирало заключение, което не е оспорено от страните
и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че механизмът на настъпилото
на ******** г. ПТП е следния: в град К. на улица „******** е настъпило ПТП
с участници: лек автомобил марка: *** с рег. № *******, управлявано от А. А.
М. и лек автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********,
паркиран от Т. Г. Т.. Лекият автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег.
№ ******** е бил паркиран от Т. Т. на ул. "*********". Лекият автомобил
марка: *** с рег. № *******, с водач А. М. при движение с несъобразена
скорост губи контрол над управляваното от него МПС, то излиза от пътя и се
удря в предпазната ограда, която пада върху лек автомобил марка: „****“,
модел: „******“, с рег. № ********. Вследствие на контакта били нанесени и
материални щети по л.а. марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********,
които са: преден капак – със степен на увреждане – ремонт + боя, преден ляв
калник – със степен на увреждане – ремонт + боя, ляв фар - със степен на
увреждане – подмяна, предна броня - със степен на увреждане – боя. В
резултата на този сблъсък е настъпило ПТП с материални щети, описани в
материалите по делото. Посочено е, че от техническа гледна точка описаното в
протокол за ПТП с № ******** от ********г. и описаните щети по лек
автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ******** в приложения
опис по щета № **********, е налице причинно-следствена връзка между
механизма/настъпване на ПТП и щетите. От заключението се установява, че
в резултат на ПТП настъпилите уврежданията на лек автомобил марка:
„****“, модел: „******“, с рег. № ******** са: преден капак – със степен на
увреждане – ремонт + боя, преден ляв калник – със степен на увреждане –
ремонт + боя, ляв фар - със степен на увреждане – подмяна, предна броня - със
степен на увреждане – боя. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на
щетите по лек автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег. № ********
по средни пазарни цени вследствие на ПТП, настъпило на ******** г. е равна
на 1 526.24 лева.
Съдът счита, че следва да кредитира заключението на
съдебноавтотехническата и оценителна експертиза, тъй като същото е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
5
отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се
установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380
КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне
на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по-дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в
резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени
вреди и съответно техния размер.
Безспорно по делото се установи, че увреждащият автомобил – лек
автомобил марка: *** с рег. № ******* е имал валидно сключена застраховка
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в ответното
дружество. Застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на
застрахователното правоотношение. Не е спорно, а това се установява и от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП на
******** г. и вредите на лек автомобил марка: „****“, модел: „******“, с рег.
№ ********. Не е спорно, че виновен за настъпване на пътно-
транспортното произшествие е водача на лек автомобил марка: *** с рег. №
*******, както и, че ответникът е извършил плащане в размер на 748.76 лева
на ищеца.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите,
необходими за възстановяване на увреждането и съответно следва ли то да се
определя при съобразяване възрастта на автомобила и действителната му
стойност. Съдът намира, че с оглед извършеното от застрахователя плащане
същият е признал ангажиране на отговорността му като застраховател по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.
Според вещото лице средствата необходими за отстраняване на причинените
щети по автомобила вследствие на ПТП възлизат в размер на сумата 1 526.24
лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 1 526.24 лева. Това е така,
защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
6
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която
може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Не се спори
между страните, че ответното дружество, във връзка настъпилото
застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на
общо 748.76 лева, стойността на което следва да бъде приспадната от
приетата като меродавна от съда стойност на увредената вещ от 1 526.24 лева.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че са изцяло
неоснователни оспорванията на ответника във връзка с определянето на
размера на дължимата сума. След като страната е платила, макар и частично,
същата е признала извънсъдебно по смисъла на чл. 175 ГПК, че всички
материални предпоставки на претенцията, респ. на основанието за плащане са
налице, като спора досежно дължимата сума, практически се разрешава по
експертен път, доколкото са необходими специални знания (арг. чл. 195, ал. 1
ГПК). А извънсъдебното признание на факти е едно от доказателствени
средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен в
претендирания от ищеца размер 777.72 – лева и като такъв следва да бъде
уважен.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждането на иска – ********** г.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 700,00 лева, представляващи
платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА на основание чл. 423 от КЗ Застрахователна Компания
,,*******“ АД, с ЕИК: **********, бул. "*************, представлявано от
П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. да заплати на Т. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. К.,
ул. „************* сумата от 777.72 лева представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение след приспадане платено в размер на 748.76
лева, за претърпените имуществени вреди на лек автомобил марка: „****“,
модел: „******“, с рег. № ********, вследствие на ПТП настъпило на
******** г. в град К. по вина на водача на лек автомобил марка: *** с рег. №
*******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица рег. № BG/22/12******** със срок на договора до
******** г. за следните увреждания: преден капак – със степен на увреждане
– ремонт + боя, преден ляв калник – със степен на увреждане – ремонт + боя,
ляв фар - със степен на увреждане – подмяна, предна броня - със степен на
увреждане – боя, както и присъщите разноски за тяхното поправяне, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на
исковата молба – ********** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания ,,*******“ АД, с ЕИК:
**********, бул. "*************, представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М.
да заплати на Т. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „*************,
сумата от 700,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника ****************, бул. "*************,
представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. по следната банкова сметка:
************ в „***“ АД, собственост на адв. М. Т.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - А. А.
М., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „***********“, **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8