Решение по дело №4/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260001
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20213600200004
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260001                                     18.01.2021г.                               гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд                                                                наказателно отделение

На осемнадесети януари                                           две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание  в следния състав:

              Председател:  Мариана Георгиева

      Членове:  1. Светлин Стефанов

 2. Румяна Райкова

Секретар Станислава Стойчева

Прокурор Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ЧНД № 4  по описа за 2021г.

За да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № EGS-*********/24.02.2020г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 06.04.2020г. срещу българския гражданин Д.С.А. с ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице не е намерено на постоянния си адрес и е установено, че се намира в чужбина понастоящем. Затова ход на делото е даден в негово отсъствие, като е гарантирано правото му на защита с участието на служебен защитник. В съдебно заседание служебният защитник също счита, че следва да бъде признато решението и да бъде допуснато изпълнението на наложената финансова санкция по отношение на лицето Д.А., като бъде присъдена нейната равностойност в български левове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице Д.С.А. е български гражданин, роден в гр.Шумен и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, с постоянен адрес ***.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № EGS-*********/24.02.2020г. постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 06.04.2020г. е наложена финансова санкция на българския гражданин Д.С.А. с ЕГН **********,***, с последен известен адрес гр.Шумен, ул.Трета №12 в размер на 95 € /деветдесет и пет евро/, за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство Нидерландия, за това че на 11.08.2019г. в 10:52 часа е държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране по пътищата на Кралство Нидерландия.

Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство Нидерландия  - страна членка на ЕС.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Така то е получило официална информация за административно-наказателното производство, вследствие на което е постановено решението. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 06.04.2020г.

Засегнатото лице Д.С.А. е български гражданин и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, с постоянен адрес ***.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 95 €, според посоченото в Удостоверението, като не е направено искане и за направените разноски във връзка с производството –посочени в документа за глобата. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е погасено по давност: датата на погасяване на финансовата санкция е 06.04.2025г..

В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на лицето и служебния защитник, също не се сочи пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. От изисканата и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 24.02.2020 година е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на финансовата санкция от 95 € /деветдесет и пет евро/ в български лева е 185,80лв. /сто осемдесет и пет лева и 80 стотинки/,

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 95 €, поради което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

При необходимост от преводи на книжа по делото, преводите се възлагат на преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС

 

                                                  Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия № EGS-*********/24.02.2020г., влязло в сила на 06.04.2020г. срещу българския гражданин Д.С.А. с ЕГН **********,***, с постоянен адрес *** и го привежда в изпълнение за сумата от 95 € /деветдесет и пет евро/ с равностойност в български лева – 185,80лв. /сто осемдесет и пет лева и 80 стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

За преводи на книжа по делото от български на английски и от английски на български език, извършени от преводаческо бюро от гр. Шумен, следва да се изплаща сума по фактура, за сметка на бюджета на ШОС.

Решението може да се обжалва от засегнатото лице в 7-дневен срок от узнаването пред АС - Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                             2.