№ 20
гр. С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900131 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М. ЦВ. Д. и Н. СЛ. Д. са предявили срещу "Л.И." АД обективно и субективно
съединени искове, както следва: главни искове за плащане на застрахователно обезщетение,
включващо обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина им Д.
НеД. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2021 г., в размер на по 200000
лв. за всеки от ищците, и обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ на всеки от ищците
в размер на законната лихва върху горната сума, считано от 08.04.2021 г. - датата на
предяваване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане;
акцесорни искове за плащане на обезщетение за забава на всеки от ищците в размер на
законната лихва върху сумата на застрахователното обезщетение, формирана по
горепосочения начин от обезщетението за неимуществени вреди и обезщетението за забава,
считано от изтичане на 15 работни дни от датата на предявsване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя до окончателното плащане /вж. уточнението в
допълнителната искова молба/. В исковата молба се твърди, че на 04.03.2021 г. около 17.50
ч. на път I - 1 при 197-ми км. настъпило ПТП между участник № 1 - л. а. „БМВX3“ с рег. №
СО 3696 СМ, управляван от Г. Т. Г., и участник № 2 - л. а. „Форд Мондео“ с peг. № СО 9697
ВС, управляван от Н.Н.Т.. Виновен за ПТП бил водачът Г. Т. Г., който, движейки се със
скорост 101 км./ч. и при управление на автомобила след употреба на алкохол, предприел
маневра за изпреварване на колона от автомобили, при която реализирал челен удар с
движещия се в насрещната пътна лента л. а. „Форд“. В резултат на удара пътуващият в л. а.
„Форд“ Д. НеД. Д. получил множество телесни увреждания и починал на място. Ищците
търпели неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина им, като в исковата
1
молба са изложени подробни фактически твърдения за отношенията им с починалия и за
характера и интензитета на търпяното страдание поради смъртта му. Тъй като относно
управлявания от Г. Т. Г. автомобил имало сключен с ответника и действащ към датата на
ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищците
предявили извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но застрахователят не
определил и не платил обезщетения, поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, но бланково, без конкретни фактически твърдения и
правни доводи и конкретизирани оспорвания, обосноваващи това оспорване. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Не оспорва и механизма на
ПТП, вината и противоправното поведение на сочения за виновен за ПТП водач,
настъпването на вредоносния резултат и причинната връзка между този вредоносен резултат
и ПТП, както и родствената връзка между ищците и починалия. Основава защитата си на
възражения за съпричиняване от страна на починалия поради това, че той по своя воля се е
качил и доброволно се е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, както и че
е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Доколкото оспорва исковете по
размер, съдът приема, че оспорва интензитета на търпяното от ищците страдание. Излага
самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото относно наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на сочения за
виновен за ПТП водач, настъпването на вредоносния резултат и причинната връзка между
този вредоносен резултат и ПТП, както и относно родствената връзка между ищците и
починалия /налице са и доказателства досежно горните факти, но доколкото същите не се
оспорват, съдът не следва да ги коментира/.
Установи се по делото /не се и спори/, че ищците са предявили извънсъдебната си
претенция пред застрахователя на 08.04.2021 г.
От заключението по допуснатата КСМАТЕ и обясненията на вещите лица в о. с. з. се
установява следното: Д. НеД. Д. е пътувал като пътник в лек автомобил „БМВ ХЗ“.
Началото на възникване на ПТП е свързано със силен удар на между челната дясна част на
лек автомобил „БМВ“ и задна дясна част на лек автомобил „Форд Мондео“. Този удар е
осъществен при голяма разлика в скоростите на движение на двата автомобила, при което,
вследствие на инерционните сили, действащи върху тялото на пътуващия в лек автомобил
„БМВ“ Д., се придвижва в посока напред по отношение посоката на движение на
автомобила и части от тялото контактуват с арматурното табло, с отварящата се въздушна
възглавница, с челното стъкло, като при този контакт са получени характерните увреждания
в областта на лицето, както и счупването на шийните прешлени с отваряне напред на
гръбначномозъчния канал. Като цяло механизмът на получаване на констатираните при Д.
2
телесни увреждания е удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма енергия на
въздействието и основна направление на силите отпред назад спрямо тялото на пострадалия.
Към момента на преобръщане на автомобила встрани от него е изпаднал пострадалият Д..
Комплекiната оценка на травматичните увреждания, тяхната анатомична локализация и
морфология, както и механизмът на ПТП водят до извода, че Д. е бил без предпазен колан.
Ако пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, то не би получил
констатираните при аутопсията травматични увреждания, довели до смъртта му.
От заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза се устаноlява
следното: В резултат на ПТП двамата ищци са изпаднали в шоково състояние /остра стресова
реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ , дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Ясно изразена е
връзката между стресиращия фактор и и началото на описаната симптоматика, като
симптомите не отзвучават за няколко дни, а са придобили хроничен ход, като са се
задълбочили и обогатили. И към момента продължават емоционалните нарушения на
двамата ищци, свързани с изживяване на тревожност. Имат белези на социална дисфункция
и промени в жизнените стереотипи. Загубата на сина е довела при майката до тежък
депресивен епизод. Налице е невровегетативна симптоматика, дистимен фон на
настроението, депресивност, безнадеждност и безперспективност на изживяванията, което
състояние може да бъде с продължителност от години. При бащата са налице белези на
дезорганизация на личността, изразяваща се в в мащабна девалидизация, загуба на интереси
и желание за живот. Травматичното събитие е довело майката и бащата до самоизолация,
депресия и невъзможност да изпитват щастие от живота, като изпитват тревожно очакване
да стане чудо и синът да се появи за обяд или вечеря. Вероятността от преодоляване на това
състояние е много малка.
От показанията на свидетелката Василева – сестра на ищцата М.Д., се установява
следното: Семейството било много сплотено и тримата се грижели един за друг. Родителите
отгледали сина си с топлота и осигурявали с цената на лишения образованието му, а след
това той започнал да се грижи за тях, живеел с тях в едно домакинство, поемал разходите
им, уважавал ги много и ги имал за пример, изпитвал благодарност за това, което са
направили за него. И до ден днешен ищците не можели да преодолеят смъртта на сина си.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът
намира следното:
По главните искове за плащане на застрахователно обезщетение, включващо
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в
размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди за
периода от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя:
Исковете са частично основателни - до размера от по 100000 лв. за всеки от ищците
3
на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на това обезщетение за претендирания период, до който
размер следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им предявени размери от по
200000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за претендирания период следва да
бъдат отхвърлени по следните съображения:
Исковете в частта по претенцията за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа
надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при
описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което е починал Д. НеД. Д.
– син на ищците, поради което в резултат на ПТП те са претърпели неимуществени вреди –
страдание поради смъртта му. Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е
извършено от Г. Т. Г.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка
между него и вредоносния резултат. Установи се и вината на Г. Т. Г. - презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината
на водача. Установи се също, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Г. Т. Г. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищците.
Установи се и родствената връзка между ищците и починалия Г. Т. Г., обусловила и
близката духовна връзка на ищците с починалия, обуславяща от своя страна големия
интензитет на търпяното от ищците страдание.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 200000 лв. би
бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди. Съдът
намира този размер на обезщетението за справедлив, имайки предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д.
№ 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
4
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание,
търпяно от ищците поради смъртта на техния син. Смъртта поставя край на живота като
най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха
установени от показанията на свидетелите и заключението по съдебно-психологическата
експертиза. Загубата на дете винаги е най-тежка, независимо от неговата възраст и от това
дали е устроило самостоятелно живота си или не. Ищците са имали изключително близки и
топли отношения на грижа и обич със сина си, били са задружно семейство, грижели се един
за друг. Загубата на сина им е довела до психически срив и при двамата, който и до момента
не е преодолян.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената
сума от 200000 лв. би била справедлива, за да обезщети всеки от двамата ищци за търпяното
от тях страдание поради загубата им.
По делото обаче е наведено възражение от ответника за съпричиняване от страна на
починалия Д. НеД. Д., основано на фактическите твърдения, че той по своя воля се е качил и
доброволно се е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, както и че е
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Не се събраха по делото
надлежни доказателства относно това, че Д. НеД. Д. по своя воля се е качил и доброволно се
е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, съответно в тази част
възражението е неоснователно. Установи се обаче, че ако Д. НеД. Д. е бил с поставен
обезопасителен колан, той не би получил травматичните увреждания, довели до смъртта му.
Следва да се отбележи, че в о. с. з. ищците са оспорили заключението по допуснатата
КСМАТЕ в частта досежно този извод и са поискали повтfрна експертиза. Оспорването им
обаче не е било аргументирано, същевременно в заключението ясно и конкретно е
отговорено на поставените задачи, поради което съдът е преценил, че не са налице
основания за допускане на повjорна експертиза. Преценено от съда и към настоящия
момент, заключението е пълно и компетентно изготвено и няма основания да не бъде
кредитирано, а обстоятелството, че това не удовлетворява ищците не е основание за обратен
извод /вкл. като се отчете бланковото оспорване на от ищците на заключението в тази част/.
Съответно в частта досежно непоставянето на обезопасителен колан възражението е
основателно. С това си поведение Д. НеД. Д. е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Съдът намира, че съпричиняването от негова страна е в размер на 50 %, съответно
сумата на обезщетението следва да бъде намалена наполовина, като се присъди окончателен
размер на същото от 100000 лв. за всеки от ищците.
Върху горната сума от по 100000 лв. на обезщетението за всеки от ищците следва да
5
се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяването
на извънсъдебната претенция пред застрахователя - 08.04.2021 г., до окончателното
плащане. Това обезщетение за забава е част от засjрахователното обезщетение, съгласно чл.
429, ал. 2 КЗ. Съдът намира за основателни изложените от ищците доводи в тази насока.
По акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумите на главните искове за плащане на застрахователно обезщетение,
формирано от обезщетението за неимуществени вреди и обезщетението за забава по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ:
С оглед изводите за частична основателност на главните искове акцесорните искове
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главните
искове също са частично основателни и следва да бъдат уважени по отношение на
уважените размери на главните искове. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава - същото се дължи от 09.07.2021 г., тъй като от тази дата ответникът е изпаднал в
забава /застрахователната претенция е предявена пред застрахователя на 08.04.2021 г.,
съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 08.07.2021 г. – присъствен ден и от
следващия ден застрахователят е в забава/. Неоснователно е изложеното, че обезщетението
за забава се дъжи от по-ранна дата, а именно от изтичането на 15 работни дни от
предявяването /на 08.04.2021 г./ на извънсъдебната претенция пред застрахователя,
доколкото с нея ищците били представили всички налични по ДП документи.
Обстоятелството, че ищците са представили всички налични към онзи момент доказателства
от ДП не дерогира правото на застрахователя да прецени основателността на претенцията
при представени /според него/ недостатъчно доказателства. В случая застрахователят е
преценил, че за да приеме за основателна претенцията, са му необходими и други
доказателства – посочените в писмото до ищците от 20.05.2021 г. Изисканите доказате.ства
не са от визираните в чл 106, ал. 5 КЗ, т. е. изискването им е допустимо, а фактът, че ищците
не са разполагали с други доказателства към онзи момент и са предпочели въпреки това да
не изчакат развитието на наказателното производство и снабдяването си с по-убедителни
доказателства, се отразява на изводите на застрахователя относно основателността на
извънсъдебната им претенция. Това не е в противоречие с текста на чл. 496, ал. 3 КЗ, на
който се позовават ищците, тъй като с писмото от 20.05.2021 г. застрахователят ги е
уведомил, че съобразно наличните доказателства за него претенцията е неоснователна /т. е.
не е отказал да се произнесе по основателността /. Това писмо обаче не е изричен отказ от
плащане на обезщетение, тъй като на ищците е указано, че такова би могло да бъде
определено и платено при представяне на съответните документи /следва да се има предвид,
че чл. 496, ал. 4 КЗ също дава възможност на застрахователя да изисква допълнителни
докdзателства/. И доколкото ищците не твърдят да са представяли допълнително /след
изискването им от застрахователя/ доказателства, а очевидно с предявената извънсъдебна
претенция същите са били недостатъчни за застрахователя /за каквато преценка законът му
дава право/, то моментът, от който се дължи обезщетението за забава, не следва да бъде
изтичането на 15 работни дни от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
6
застрdхователя, а изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Съобразно всичко гореизложено
акцесорните искове следва да бъдат уважени по отношение на уважените размери на
главните искове за периода от 09.07.2021 г. до окончателното плащане, а по отношение на
разликата над уважените размери на главните искове до пълните им предявени размери за
същия период /от 09.07.2021 г. до окончателното плащане/, както и изцяло /по отношение на
пълните предявени размери на главните искове от по 200000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ/ за периода от
изтичането на 15 работни дни от датата на предявяване на извънсъдебната претнеция пред
застрахователя /която дата е 08.04.2021 г./ до 08.07.2021 г. следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищците са освободени от държавна такса и разноски за производството по делото,
съответно не са направили и не претендират такива. С представения списък по чл. 80 ГПК се
претендира само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при
което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от
наредбата пълният размер на възнаграждението при уважаване на исковете изцяло би бил
5530 лв. за защита на всеки един от двамата ищци, съответно съразмерно с уважената част
от исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на 2765 лв. за защита на всеки
един от двамата ищци /или общо 5530 лв. за защита на двамата ищци/. Това възнаграждение
следва да бъде присъдено на адв. Петра Свиленова.
С представения списък по чл. 80 ГПК ответникът претендира само разноски за
възнаграждения на вещи лица по допуснатата КСМАТЕ в размер на 400 лв. Тези разноски
са реално сторени от ответника съобразно доказателствата по делото, съответно съразмерно
с отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 200 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка
на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а
именно такава в размер на 8000 лв. както и деловодни разноски /за възнаграждение на вещо
лице по допуснатата съдебно-психологическа експертиза/ в размер на 200 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Л.И." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № *, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и С.А., да плати на М.
ЦВ. Д. с ЕГН ********** и Н. СЛ. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ж. к. „С.“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от по 100000 лв. /сто хиляди лева/ на всеки от тях, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 08.04.2021 г. до
7
окончателното плащане, представляващи застрахователно обезщетение, включващо
обезщетение за неимуществени вреди в горепосочения размер от по 100000 лв. –
страдание поради смъртта на Д. НеД. Д. – син на ищците, причинена в резултат на ПТП,
настъпило на 04.03.2021 г., и обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в размер на
законната лихва върху сумата за горепосочения период /от 08.04.2021 г. до окончателното
плащане/, както и да плати на всеки от двамата ищци обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на застрахователното обезщетение, формирана по
горепосочения начин от обезщетението за неимуществени вреди и обезщетението за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, считано от 09.07.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. ЦВ. Д. с ЕГН ********** и Н. СЛ. Д. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., ж. к. „С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* срещу "Л.И." АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № *, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и С.А., главни искове за плащане на застрахователно
обезщетение, включващо обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава по
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ от 08.04.2021 г., за разликата над уважените им размери от по
100000 лв. /сто хиляди лева/ на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в размер на законната лихва върху сумата от
08.04.2021 г. до окончателното плащане, до пълните им предявени размери от по 200000
лв. /двеста хиляди лева/ на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в размер на законната лихва върху сумата 08.04.2021 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. ЦВ. Д. с ЕГН ********** и Н. СЛ. Д. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., ж. к. „С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* срещу "Л.И." АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № *, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и С.А., акцесорни искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на застрахователното обезщетение
/формирана по горепосочения начин от обезщетението за неимуществени вреди и
обезщетението за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ/, считано от изтичането на 15 работни дни
от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя /която дата е
08.04.2021 г./ до окончателното плащане, както следва: изцяло /по отношение на пълните
предявени размери на главните искове от по 200000 лв. за неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ/ акцесорните искове за плащане на
обезщетение за забава за периода от изтичането на 15 работни дни от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя /която дата е 08.04.2021 г./
до 08.07.2021 г. /вкл./; частично /по отношение на сумата, представляваща разликата
над уважените размери на главните искове от по 100000 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди, ведно с обезщетението за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, до пълните
им предявени размери/ акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на така посочената разлика за периода от 09.07.2021 г. до
окончателното плащане.
8
ОСЪЖДА "Л.И." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № *, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и С.А., да плати на адв.
Петра Свиленова с ЕГН ********** общата сума от 5530 лв. /пет хиляди петстотин и
тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на М. ЦВ. Д. и Н. СЛ. Д. по делото.
ОСЪЖДА М. ЦВ. Д. с ЕГН ********** и Н. СЛ. Д. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ж. к. „С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да платят на "Л.И." АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № *, представлявано от изпълнителните
директори П. Д. и С.А., сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски /за възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА "Л.И." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № *, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и С.А., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 8000 лв. /осем
хиляди лева/ върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /за
възнаграждение на вещо лице/ в размер на 200 лв. /двеста лева/ съразмерно с уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9