№ 11149
гр. С, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168694 по описа за 2023 година
Като разгледа искова молба вх. № 362053/15.12.2023 г., по която е образувано гр.д.
№ 68694/2023 г. по описа на съда, депозирана от В. К. Г., ЕГН **********, гр. С, ****, със
съдебен адрес: гр. С, ул. *****3, против „****** ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. ******, с правно основание на исковете чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на суми в размер на 6426.41 лв., представляваща преизчислени
количества електрическа енергия, поради неоснователност на извършената процедура за
изчисляване на консумирана енергия по реда на чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката, както
и поради погасяване на сумите чрез изтичане на погасителна давност спрямо същите, за да
се произнесе, съдът взе следното предвид:
Видно от депозираната искова молба, същата е за установяване недължимост на суми
по отношение на ответното дружество. В отговора на исковата молба ответникът е навел
възражение за недопустимост на исковата претенция спрямо него, като сочи, че не
претендира процесната сума от ищеца, не е издал фактури за процесната сума, както и че
липсва оспорвано право, което ответното дружество да твърди, че съществува в неговия
патримониум и което да засяга ищцата.
В уточнителната си молба ищецът не сочи, че ответникът има претенции към него за
процесната сума, а само, че тази сума е установена със съставени констативни протоколи,
издадени „******************************************. Сочи се, че именно това
дружество изчислява консумираната електрическа енергия и определя размера на
дължимите суми за потребена енергия, както и че това дружество е част от групата „***“,
което обстоятелство го легитимирало като надлежен правен субект по предявения иск.
Ищецът признава, че бенефициент на сумите за потребената електрическа енергия е „*****,
а не ответника, но счита, че ответникът като доставчик на електроенергията до абоната и
изчислявайки стойността на доставената електроенергия, е легитимиран да отговаря по иска.
Съдът счита, че възражението на ответника за недопустимост на исковата молба е
1
основателно. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки има право на иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящия
случай, правният интерес на ищеца обуславя допустимостта на предявения иск и същият
следва да може да се изведе от исковата молба и от фактите, които се излагат в нея и в
уточнителната молба. Позоваването на съдебна практика, която не е задължителна, само по
себе си не променя обстоятелството, че процесната сума, чиято недължимост ищецът иска
да бъде установена със сила на пресъдено нещо, се претендира от трето за спора лице и
наличието на връзка между ответника и това трето лице за спора не легитимира ответното
дружество като пасивно отговорен по иска. Касае се за различни и независими субекти на
правото. Липсата на правен интерес от водене на настоящото производство срещу ответника
„****** е очевидна и това става ясно, съобразявайки изхода от евентуално провеждане на
исковото производство и произнасяне по същество на спора, тъй като ищецът не би получил
правния ефект, който цели - да установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи сумата по
иска. Установяването на това обстоятелство спрямо ответното дружество няма да освободи
ищеца от задължението му да заплати вземането на кредитора на самото вземане, който се
явява трето за спора лице и е издател на фактурите и има интерес да получи плащане.
С оглед на горното, съдът счита, че исковата молба е недопустима, същата следва да
бъде върната, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото искане
има направено в отговора на исковата молба и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50
лв.
Предвид изложеното, следва молбата да бъде върната на ищеца като недопустима,
съгласно чл. 130 от ГПК, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 362053/15.12.2023 г., по която е образувано гр.д.
№ 68694/2023 г. по описа на съда, депозирана от В. К. Г., ЕГН **********, гр. С, ****, със
съдебен адрес: гр. С, ул. *****3, против „****** ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. ******, с правно основание на исковете чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на суми в размер на 6426.41 лв., представляваща преизчислени
количества електрическа енергия, поради неоснователност на извършената процедура за
изчисляване на консумирана енергия по реда на чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката, както
и поради погасяване на сумите чрез изтичане на погасителна давност спрямо същите, на
основание чл. 130 от ГПК, КАТО прекратява производството по гр.д.№ 68694/2023 г. на
СРС, І ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, гр. С, **** да заплати на „****** ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. ******, сумата от 50 (петдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението с препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3