№ 10196
гр. София, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110159638 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е
упражнил правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че
съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил
задълженията си.
Въз основана на изложеното е поискано признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 442, 01 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х“, бл. 141, вх. В, ет. 5, ап. 64, аб. № 190437 ведно
със законната лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 89,74 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г., сумата 25,59
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 12.12.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 5,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2021 г. до 06.12.2023 г.,за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2024г. по ч.гр.д. № 68306/2023г. по описа на СРС, 175-
ти състав. Претендират се разноски.
Ответникът Р. Г. С. редовно уведомен на 19.11.2024 г. /лично/ не подава отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
С определение № 7376/12.02.2025 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото е
1
конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника.
От фактическа страна съдът установява следното:
В своя молба с вх. № 105647/25.03.2025 г. ответникът Р. С. е посочил, че по повод на
процесните вземания е сключил с ищеца споразумение за разсроченото им плащане, което
представя с молбата.
Представеното Споразумение № 190437/20.03.2025 г. е сключено на основание чл. 365
ЗЗД между „Т.С.“ ЕАД и Р. Г. С.. В чл. 1 е посочено, че между страните е висящо съдебно
производство по гр. дело № 59638/2024 г. по описа на СРС, 175 състав за установяване
дължимостта от ответника Р. С. спрямо ищеца на следните суми: 467, 60 лв. – главница за
доставена в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.до топлоснабден имот, но останала
незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва от 12.12.2023 г. до окончателното
плащане; 95, 12 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2021 г. – 06.12.2023 г. и 100 лв.
разноски. В чл. 2 е посочено, че Р. С. признава задължението.
В свое становище от 23.04.2025 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е признал, че между страните е
сключено споразумение и че ответникът е направил частично плащане на сумата от 223, 03
лв. Посочено е, че се претендира сума в размер на 430, 39 лв. – останала незаплатена
главница; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и претендира
юрисконсултско възнаграждение за проведеното заповедно производство.
От правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са допустими.
Със сключването на споразумението от 20.03.2025 г. ответникът Р. С. е направил
извънсъдебно признание за дължимостта на вземането, предмет на настоящето
производство. Доказателство за това признание е представил самият той с молбата му от
25.03.2025 г. и между страните липсва спор относно валидността и съдържането на
споразумението. Липсва спор и че в хода на процеса ответникът е направил плащане към
ищеца на сумата от 223, 03 лв. Самият ищец в своята молба от 23.04.2025 г. е признал, че от
така заявената по делото претенция, единствено незаплатена била сумата от 430, 39 лв.,
представляваща главница.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 430, 39 лв. – главница за
доставена в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. до имот на ответника, но останала
незаплатена топлинна енергия. ведно със законната лихва за период от 12.12.2023 г. до
изплащане на вземането, като за сумата 89,74 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г., сумата 25,59 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от
5,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 06.12.2023 г. искът
следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.
При този изход на спора право на разноски има ищецът спрямо уважената част от
иска.
Независимо от извършеното плащане в хода на процеса, ответникът следва да понесе
отговорност за това, че е дал повод за завеждане на настоящето дело. Ищецът претендира
заплащането на 250 лв. разноски по делото /50 лв. държавна такса за заповедното
производство; 50 лв. – държавна такса за исковото производство; 50 лв. – юрисконсулстко
възнаграждение за заповедното производство и 100 лв. – за исковото/. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 191, 21 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
2
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х“, бл. 141, вх. В, ет. 5, ап. 64, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 430, 39 лв. лв. –
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х“, бл. 141, вх. В, ет. 5, ап. 64, аб. №
190437 ведно със законната лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.01.2024 г. по ч.гр.д. 68306/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата над 430, 39 лв. до пълния предявен размер от 442,
01 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х“, бл. 141, вх. В, ет. 5,
ап. 64, аб. № 190437 ведно със законната лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 89,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 06.12.2023 г., за сумата 25,59 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 5,38 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 06.12.2023 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.01.2024г. по ч.гр.д. № 68306/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х“, бл. 141, вх. В, ет. 5, ап.
64, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 191, 21 лв., представляваща разноски в
заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3