Р Е Ш Е Н И Е
№
260000, гр. Добрич, 13.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публичното заседание на единадесети януари през две
хиляди двадесети и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА РАДЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 997 по описа на Добричкия
окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба Вх.№2262406/39.09.2020г.,
подадена от И.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю.О.-ДАК, и по въззивна
жалба вх.№262456/30.09.2020г. на Ц.Й.Й. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.З.-ДАК,
двете срещу решение от 14.09.2020г. по гр.д.№4047/2015г. на Добрички районен съд, с което се ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Ц.Й.Й. с ЕГН **********, че към 23.09.2015г. И.С.И.
с ЕГН ********** се легитимира като собственик на 1/4ид.ч от следните недвижими
имоти:-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.606.617.1.2 по КК на
гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение,
коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1,
склад №1 и източни тавански стаи №1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на
сградата;- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.606.617.1.4 по КК
на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч
от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с
идентификатор 72624.606.617, цялото с площ от 434 кв.м.;ОТХВЪРЛЯ се иска за
горницата над установените права от ¼ ид.части до претендираните
¾ ид.части от процесните имоти; ДОПУСКА се на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, Ц.Й.Й. с ЕГН **********
да изкупи правото на собственост върху 1/4
ид. ч. от следните недвижи имоти:-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.606.617.1.2 по КК на гр.Добрич, с предназначение
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се
от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от
98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански
стаи№1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на сградата;- самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 72624.606.617.1.4 по КК на гр.Добрич, с предназначение
ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ
складово помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение ищецът Ц.Й.Й.
с ЕГН ********** заплати на ответниците- първоначални купувачи А.Н.М. с ЕГН **********
и Ш.У.М. с ЕГН ********** сумата 16 250 (ШЕСТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ)
лева; ОТХВЪРЛЯ се предявения от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** иск по 33 от ЗС за
горницата от признатата и допусната за изкупуване над 1/4ид.част до
претендираната за изкупуване ½ идеална част и за 74кв.м. в идеални части
от 300,67кв.м. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор
72624.606.617 по КК на гр.Добрич.
Всяка от страните обжалва
решението съобразно интереса си, като:
И.С.И. обжалва решението в
отхвърлителната му част по предявения от
него инцидентен установителен иск за собственост -за горницата над 1/4ид.части
до 3/4ид.части от правото на собственост върху процесните имоти и в уважителната част на решението по иска на
Ц.Й. за изкупуване - в обема на 1/4ид.част.
Във въззивната жалба повторно се
излагат фактически обстоятелства, изложени и в насрещната искова молба,
обосноваващи произхода на претендираното от него вещно право на собственост
върху цялото жилище на 2-ри етаж, прилежащите му избено помещение и два склада
и идеални части от общите части на двуетажната жилищна сграда, гаража и идеални
части от общите части на сградата и ид.част от дворното място. Решението в
обжалваните части намира за постановено в разрез със закона, поради което и
неправилно, и иска отмяната му с постановяване на ново за установяване по
отношение на Ц.Й., че е изключителен собственик на процесните обекти и
отхвърляне на иска и по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/2ид.част от тях,
т.е. изцяло.
В писмен отговор на жалбата му Ц.Й.
изразява становище за нейната неоснователност, обосновано със силата на
присъдено нещо на решението по гр.д.№3793/2015г.на ДРС и фактически твърдения
относно основанието за придобиване в режим но СИО на построеното жилище, равни
права след прекратяване на брака им.
Ц.Й.Й. обжалва решението в
отхвърлителната му част по предявения от
нея иск по чл.33, ал.2 от ЗС - за изкупуване в обема над 1/4ид.част до
претендираната 1/2ид.част и за 74кв.м. в ид.част от дворното място.
Оплакванията се свеждат до незачитане
на СПН на решение №133/25.05.2017г. по в.гр.д.№103/2017г.на ДОС, с което било
изменено решение по гр.д.№3793/2015г.на ДРС, като е отменен констативен нот.акт
№71, т.1, д.№64/14.02.2013г. на нотариус №535 на НК, с който е признато право
на собственост на И.С. върху горницата над 1/2ид.част. Нямало правна пречка за
изкупуване и на 74кв.м. в ид.част от поземления имот като съпритежател на
суперфициарното право, като се позовава на решение №441/2011г. по
гр.д.№1056/2010г. на 1-во г.о.на ВКС. Иска
отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен искът и за изкупуване над
1/4ид.част до 1/2ид.част от жилището и гаража и за 74кв.м.в идеална част от
поземления имот, и постановяване на ново за уважаване на иска и и в тези части.
В писмен отговор на жалбата и И.С.
излага становище за нейната неоснователност. След построяване на двуетажната
жилищна сграда правото на собственост се разпределило при квоти от 1/2ид.част
бездялова собственост за всяко семейство, а за тях двамата след прекратяване на
брака им –от по 1/4ид.част. След построяване на сградата съобствениците не били
изгубили правата си в дворното място, дарено от родителите им.
И двете жалби са депозирани в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, редовни съобразно
регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК/след проведено производство по отстраняване на нередовности/, подлежат на разглеждане
по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, при
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
По повод жалбите Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на насрещната
по всяка от жалбите страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства
провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Гр.д. №4047/2015г.на
ДРС е образувано по искова молба вх.№ 21013/23.11.2015г., уточнена с молба вх.№1632/29.01.2016г.
и молба вх.№1119/03.06.2019г. от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** ***, срещу И.С.И. с
ЕГН ********** ***, и съпрузите А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********,***,
за признаване правото на Ц.Й.Й. да изкупи дела на И.С.И. от 1/2ид.част от
продадените на съпрузите А.Н.М. и Ш.У.М. с договор за покупко-продажба от
23.09.2015г., сключен с нот.акт№ 115, том ІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в
НК, недвижими имоти: 1/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72624.606.617.1.2 по КК на гр.Добрич, с
предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно
помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., разположен на ет.2 от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.617.1, ведно с прилежащо избено помещение№1,
склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2 и 42,531% от общите части на сградата; 2/самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.606.617.1.4 по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ,
със застроена площ от
16,30кв.м, построен в двуетажна жилищна
сграда с
идентификатор 72624.606.617.1, ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово
помещение, и 6,902%ид.ч от общите части на сградата; както и 3/ 74кв.м. в идеални части от 300,67кв.м. от дворното място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 72624.606.617 по КК на гр.Добрич.
С исковата
молба е предявен от Ц.Й.Й. и иск по чл.108 от ЗС срещу съпрузите А.Н.М. и Ш.У.М., производството
по който е прекратено с влязло в сила определение от 05.04.2019г., респ.такова
искане не е в предмета на производството понастоящем.
Правото си
на изкупуване Ц.Й.Й. е обосновала с твърдения за наличие на съсобственост между
нея и ответника И.С.И. въз основа на реализирано по време на брака им право на
строеж, учредено по реда на чл.56 ал.2 ЗТСУ в полза на И.С.И. и брат му Д.С.М.,
договор за групов строеж от 26.09.1986г.
и разрешение за строеж. За построяване на сградата били вложени заемни
средства, както и средства дарени от баща и. Съгласно договора за групов строеж
тя и бившия и вече съпруг трябвало да получат апартамента на втория етаж,
избено помещение №1, склад №1, тавански стаи №1 и №2, ведно с 42.531%ид.части
от сградата, гараж №2 с 6.902%ид.части от сградата, а Д.С.М. и съпругата му
–апартамента на първия етаж, избено помещение №2, склад №2, тавански стаи №3 и
№4 с 42.2725/ид.части от сградата, гараж №1 с 8.295%ид.части от сградата. Построеното
жилище и гараж придобили в режим на СИО, тъй като строителството било
реализирано по време на брака, в периода 19876-1991г.След прекратяване на брака
им през 1993г. дяловете им били равни- от по 1/2ид.част от обектите.
С договор за покупко-продажба от
23.09.2015г. И.С.И.
продал така придобитите обекти. Като собственик на същите се легитимирал с
договор за доброволна делба от 24.07.2015г., в която тя не била участвала,
поради което я оспорила по съдебен ред. Било образувано гр.д.№3793/2015г.на ДРС
за прогласяване на нищожността на делбата и установяване на правата и на
собственост в обем на 1/4ид.част от описаните обекти. За извършената продажба
узнала на 19.10.2015г. Договорът бил сключен в нарушение на чл.33, ал.1 от
ЗС-не и било предложено като съсобственик да изкупи дела на ответника-продавач.
Правото си да изкупи продадените 74кв.м. в идеална част от дворното място
обосновава с обстоятелството, че след реализиране на правото на строеж земята
обслужвала ползването на сградата по предназначение, вече имала обслужващ
характер.
При тези фактически обстоятелства
е заявено искане /молба вх.№1119/03.06.2019г./ за изкупуване на продадените 1/2
идеални части от апартамента на втория етаж с прилежащите му избени и складови
помещения, гаража с №2 и на продадените 74кв.м. в идеални части от дворното
място.
В писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК ответниците
А. и Ш.М. са изразили становище, че твърденията на ищцата за притежавани от нея
права в обем на 1/2ид.част са неверни, тъй като с влязло в сила решение по
гр.д.№3793/2015г.на ДРС била призната за собственик на 1/4ид.част.
В писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът И.С.И. е оспорил правото на ищцата
на изкупуване с твърдения тя да няма вещни права на собственост в продадените
имоти. Към датата на продажбата същите били негова изключителна собственост,
като с предявяване на инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК е поискал установяване
на правата му със сила на присъдено нещо. Конкретно е изложил, че през 1988г. по силата
на дарение, извършено с нот.акт №188, т.І, д.368/1988г. баща му С.М.и Д.М.му
дарили 1/3ид.част от дворното място с пл.№6602 в кв.28 по плана на гр.Д.,
цялото с площ 451кв.м. По реда на чл.56, ал.2 от ЗТСУ, със заявление , вписано
под№12, т.І, вх.рег. №1301/18.09.1986г., баща му дал съгласие ищеца и брат му Д.М.да
построят в същото дворно място двуетажно, двуфамилно жилище с гаражи в партера. Въз основа на
даденото съгласие им било дадено разрешение за строеж №196/18.09.1986г. С
договор за групов строеж от 26.09.1986г. двамата с брат му извършили
разпределение на двуетажното жилище, като той получил ап.2 на втория етаж,
избено помещение №1, склад №1, източните тавански стаи с №1 и №2, ведно с
42.531%ид.части от общите части на сградата, гараж №2, 1/2ид.част от коридора и
второ складово помещение, ведно с 6.902%ид.части от общите части на сградата.
Извършеното дарение създало статут на новопостроените имоти на негова
изключителна собственост по правилото, че собственика на земята е собственик на
постройките и всички приращения върху нея. Въз основа на извършено строителство
в лично негов дарен имот, суперфициарно право, отстъпено също на него,
разрешение за строеж, издадено на него, той придобил описаните имоти и иска да
бъде признато в отношенията му с Ц.Й. правото му на собственост върху жилището
на втория етаж, гаража и върху 150.33кв.м. в идеална част от поземления имот с
площ от 451кв.м.
В писмен
отговор на инцидентния установителе иск Ц.Й.Й. е оспорила заявените от И.С.И. права.
Позовала се е на формираната сила на присъдено нещо с решението по
гр.д.№3793/2015г. на ДРС. При липса на оспорване на твърденията на ищеца по
инцидентния установителен иск относно учредяването на право на строеж, дарение,
разрешение за строеж, е навела твърдения
за придобиване на обектите в режим на СИО, тъй като строителството им е
реализирано по време на брака им. Имала права в имота въз основа на
реализираното право на строеж и давностно владение . С искова молба от
09.07.2019г., по която било образувано гр.д.№2440/2019г. на ДРС поискала да
бъде признато по отношение на ответниците в настоящото производство, че е
собственик на още 1/4ид.част от процесните обекти.
С определение №3083/06.11.2019г. производството
по инцидентния иск за право на собственост върху апартамента на втория етаж с
принадлежащи избени и складови помещения, гараж №2 и 74кв.м.в ид. част от
дворното място е прекратено. С определение №1052/18.12.2019г. по
в.ч.гр.д.№868/2019г.на ДОС определението на районния съд е потвърдено в частта на прекратяването
относно 1/4ид.част от апартамента на втория етаж и принадлежащите му избени и
складови помещения, гаража и 74кв.м.в ид.част от дворното място и отменено в
останалата част –за разлика от 3/4ид.части.
Не е спорно, установява се и от
събраните доказателства, че ищца и ответникът И.С. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на ***г.
и прекратен с влязло в сила на 13.03.1993г. решение №30/15.01.1993г.по
гр.д.№331/1992г.на ДРС.
По реда на чл. 56 ал. 2, т.2 от ЗТСУотм. /нотариално
заверено заявление, вписано под № 12 том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986г.,
том 131 СлВп-Добрич/ бащата на И. С.И. -С.И.М., отстъпил на двамата си сина –И. С.И. и Д.С.М., право на строеж върху собственото
му дворно място, находящо се в гр. Д., за построяване на двуетажно, двуфамилно
жилище с гаражи в партера.
Като съсобственици на правото на строеж,
с договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ/отм./, нотариално заверен на 26.09.1986г., И. С.И.
и Д.С.М. се задължили с общи средства и усилия да построят жилищна сграда,
състояща се от две жилища и два гаража, съгласно одобрен архитектурен проект. Договорили се и
относно разпределянето на жилищата и другите обекти - Д.С.М. да получи
апартамента на първия етаж, избено помещение №2, склад №2, тавански стаи №3 и
№4, ведно с 42.272% ид. части от общите части на жилищна сграда, и гараж №1, ведно
с 8.295% ид. части от общите части на жилищна сграда; И.С.И. да получи апартамент №2 на втория етаж,
избено помещение №1, склад №1, тавански стаи №1 и №2, ведно с 42.531% ид. части от
общите части на жилищна сграда, и гараж №2 ведно с 6.902% ид. части от общите части на сградата.
През 1988г. по силата на
дарение, извършено с нот.акт №188, т.І, д.368/1988г. от родителите му, участникът в договора за групов строеж И.С.И. е придобил 1/3ид.част от дворното място с
пл.№6602 в кв.28 по плана на гр.Д., цялото с площ 451кв.м.
Строителството е разрешено с издадено на името на двамата братя
разрешение за строеж №196 от 18.09.1986г. за изграждане на два гаража и
двуфамилно жилище. Не се спори, че строителството на сградата е завършено през
1991г., т.е. по време на брака на Ц.Й.Й. и И.С.И., в резултат на съвместен
принос, който се предполага до доказване на противното, каквото не е проведено
от имащия интерес от такова доказване има И.С. М.. При това положение 1/2ид.част
от изградената през 1991г. двуетажна жилищна сграда въз основа учреденото общо
на двамата братя право на строеж, попада под имуществения режим на общност
между Ц.Й.Й. и И.С.И.. Останалата 1/2ид.част от построеното е станала притежание
на другия участник в груповия строеж- брата Д.С.М.. Учреденото право на строеж елиминира
приращението за построената сграда по отношение на другия собственик на
терена-бащата на И.С. М. и Д.С.М.. До прекратяване на брака
между Ц.Й.Й. и И.С.И. през 1993г.
съсобствеността между
участниците в груповия строеж върху построената сграда не е прекратена. С
прекратяване на брака между двамата обаче е прекратена възникналата между
съпрузите Ц.Й.Й. и И.С.И. бездялова съсобственост върху 1/2ид. част от
построената сграда и всеки занапред се легитимира като собственик на 1/4ид.част
от построената сграда.
Понастоящем дворното място е с идентификатор
72624.606.617, общо построената двуетажна сграда с идентификатор
72624.606.617.1, процесните самостоятелни обекти са с идентификатор
72624.606.617.1.2/апартамента на втория етаж/ и идентификатор 72624.606.617.1.4/гаража
с №2/.
На 24.07.2015г. е извършена доброволна
делба в нотариална форма /с акт№ 6, том ІІІ, дело №380/24.07.2015г. на нотариус
рег.№ 535 в НК/ между И.С.И. и съпрузите
Д.С.М. и М.Г.М.а, на поземления имот и
всички построени в него обекти, в това число общо построената сграда, по силата
на която в дял на И.С.И. са възложени самостоятелни
обекти от нея, съответно на постигнатото с договора за групов стоеж съглашение-апартамента
на втория етаж с прилежащи избени и складови помещения и гараж №2 . Ц.Й.Й. не е участник в извършената доброволна делба.
На 24.07.2015г. с договор за
продажба, сключен с нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, И.С.И.
е прехвърлил собствеността върху апартамента на втория етаж с прилежащите
избено и складови помещения, гаража с №2 и 74кв.м. в ид.част от дворното
място/предмет на иска за изкупуване/ на А.Н.М. и Ш.У.М. за сумата от 65 000лева.
По повод възникалия спор отосно
притежанието на собствеността върху построената по време на брака на Ц.Й.Й. и И.С.И.
двуетажна жилищна сграда с гаражи в партера
и валидността на делбата им, за съдебното му разрешаване е образувано гр.д№
3793/2015г. на РС Добрич, приключило с решение № 55/16.01.2017г., изменено с
решение№ 133/25.05.2017г., поправено с решение №185/28.09.2018г. по в.гр.д№
103/2017г. на ОС Добрич, не допуснато до касационно обжалване с определение
№114/06.03.2019г. по гр.д.№3971/2017г.на ВКС, ІІ г.о. Така с решението по гр.д№
3793/2015г. на РС-Добрич, влязло в сила
на 06.03.2019г., по искове на Ц.Й.Й., договорът за доброволна делба е обявен за
нищожен, установено е правото на собственост на Ц.Й. върху 1/4ид.част от
апартамента на втория етаж и гараж №2 по силата на прекратената имуществена
общност с И.С.И., отменен е констативен нот.акт №71, т.1, д.№64/14.02.2013г. на
нотариус №535 на НК, с който е признато право на собственост на И.С. върху
горницата над 1/2ид.част, отхвърлен е иска на Ц.Й.Й. за собственост на 1/4ид.част от
апартамента на първия етаж. Прието е, че строителството е реализирано по време
на браковете на Д.С.М. с М.Г.М.а и на И.С.И. с Ц.Й.Й. при приложимост на
презумпцията за имуществена общност,
основана на съвместен принос на съпрузите, която след прекратяване на брака се
трансформира в обикновена съсобственост.
След построяването на двуетажната двуфамилна жилищна сграда с гаражи в партера,
правото на собственост се е разпределило при 1/2ид.част бездялова собственост
за всяко семейство върху всеки един от обектите в сградата. След прекратяване
на брака на Ц.Й.Й. и И.С.И. през 1993година, бездяловата собственост върху
1/2ид.част се трансформира в обикновена съсобственост при квоти от по
1/4ид.част за всеки от бившите съпрузи във всеки самостоятелен обект,
включително в процесното жилище на
втория етаж и гаража. Собственици на останалата 1/2ид.част от жилище на втория
етаж и гаража са съпрузите М.и. Прието е и, че съпрузите М.и са осъществявали
владение по отношение на апартамента на първия етаж и са придобили право на
собственост върху него по давност, поради което и предявения срещу тях иск за
установяване на права на Ц.Й.Й. в обем на 1/4ид.част върху апартамента на
първия етаж е отхвърлен. Прието е и да не е доказано възражението на И.С.И. за придобиване на права
върху обектите по давност.
Установеното от съда правно
положение /при наличие на обективен и субективен идентитет/ придобива сила на
пресъдено нещо – правният спор относно притежанието на собствеността върху
1/4ид.част от процесните обекти/апартамента на втория етаж и гаража, чието
изкупуване се претендира/ е преустановен, а страните следва да действат
съобразно приетото в решението на съда. По тези съображения и производството по
инцидентния иск в обема на 1/4ид.част от
процесните имоти е прекратено с определение №3083/06.11.2019г. , потвърдено в
тази част с определение №1052/18.12.2019г. по в.ч.гр.д.№868/2019г.на ДОС.
При съобразяване силата на
присъдено нещо на решението по гр.д№3793/2015г. на РС-Добрич, в чийто предмет е
включен въпросът за произхода на правото на собственост върху построената
сграда и титулярите му, и съвкупната преценка на доказателствата по настоящото
дело относно същите юридически факти, на които И.С.И. основава претедираните права, се налага извода за неоснователност на
твърденията му, че е изключителен собственик на процесните имоти. Към момента на
построяване на двуетажната сграда въз основа на отстъпеното право на строеж,
между него и Ц.Й.Й. важат правилата на
СК. Двамата са придобили в режим на съпружеска общност 1/2ид.част от
двуетажната сграда, респ.върху всеки един от обектите в сградата, а собственици на останалата
1/2ид.част от тях са станали съпрузите М.и. При прекратяване на брака на Ц.Й.Й. и И.С.И. бездяловата между тях съсобственост
в обем на 1/2ид.част се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни
права от по 1/4ид.част, т.е. всеки от тях на основание прекратената имуществена
общност се легитимира като собственик на 1/4ид.част и от процесните обекти-
апартамент и гараж, предмет на извършеното от И.С.И. разпореждане. С влязло в
сила на 17.11.2021г. решение по гр.д.№2440/2019г.на РС-Добрич е установено
придобиването от Ц.Й.Й. на още
1/4ид.част от същите обекти, т.е. на 1/4ид. част от притежаваната от съпрузите М.и
1/2ид.част от процесното жилище на втория етаж и гаража в резултат на
упражнявано върху същите за времето след прекратяване на брака съвладение с
бившия и вече съпруг в продължение на повече от 10години. Същото решение обаче
не формира сила на присъдено нещо по отношение на притежанието на собственост по
давност от ответника върху останалата 1/4ид.част от правата на съпрузите М.и в
обем на 1/2ид.части. Претенцията на И.С. И. за права в обем над 1/4ид.част от
продадените от него апартамент и гараж е неоснователна. Към датата на
продажбата собствеността е разпределена между Ц.Й.Й., И.С.И. и съпругите М.и.
Като собственик на 1/4ид.част, съгласно
чл.33, ал.1 от ЗС И.С. М. може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Нарушаването на чл. 33, ал. 1 ЗС поражда
правото на заинтересования съсобственик да изкупи частта на съсобственика -
продавач съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС.
В случая това право е възникнало
за Ц.Й.Й. тъй като нито се твърди нито се установява И.С.И. да и е предлагал да
закупи собствената му 1/4ид.част от апартамента и гаража. В случая искът по чл.33, ал.2 от ЗС е
предявен в преклузивния двумесечен срок от продажбата. Продажбеният акт е извършен
на 23.09.2015г., а конститутивният иск за изкупуване е предявен на 23.11.2015
г. Ирелевантно е обстоятелството дали и кога Ц.Й.Й. е узнала за предварителния договор за
продажба от 12.05.2015г. между И.С.И. и съпрузите А. и Ш.М., тъй като вещно- прехвърлителното действие е
последица на окончателния договор за продажба. Възможността за изкупуване обаче е изключена по
отношение на продадените 74кв.м. в идеална част от дворното място, тъй като Ц.Й.
не притежава права в съсобствеността на поземления имот. Сградата е построена в съсобствен в резултат на дарението от
1988г. между И.С.И. и неговия баща поземлен имот, при наличие на учредено преди това
право на строеж,
което елиминира само приращението за същата
по отношение на учредителя-бащата на И.С.И..
Дворното място е останало съсобствено между двамата при квотите при които е възикнала
съсобствеността. Правото им на собственост върху дворното място не може да
бъде отречено само защото правото на строеж е реализирано, ако не е променен вещно-правния статут на дворното
място. Собствениците на сградата са различни от собствениците на дворното
място. Правото на строеж, което се трансформирало в право на собственост върху
построената сграда, не дава вещни права на съпритежателите му върху дворното
място, а само да го ползват за обслужване на сградата. Дворното място и не
обслужва само построената въз основа на отстъпеното право на строеж двуетажна
сграда, но и други обекти, собственост на родителите на И.С.И., данни за което
се съдържат в договора за делба, включващ и наследствено имущество-земя и
сгради.
При това положение правото на Ц.Й.
на изкупуване е възникнало само по отношение на обектите, които са били
съсобствени към датата на продажбата- апартамента и
гаража, и в обем на притежаваните от съсобственика-продавач И.С.И. от 1/4ид.части
от апартамента и гаража, в какъвто обем продажбата има вещно- прехвърлително
действие по отношение на тези обекти. Общата цена на изкупуването, възлизаща на
16250 лева не е оспорена. Тя следва да се заплати на купувачите, изпълнили
задължението си по договора съобразно уговорения начин на плащане на продажната
цена от 65 000лева.
При така установеното относно
основателността/неоснователността на претенциите на страните, крайните изводи
на двете инстанции съвпадат, като въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни
констатации в обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл. 271, ал.1,
изр.1, пр.1 от ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от
спора/отхвърляне и на двете жалби/ , сторените от всеки от обжалващите разноски
за държавна такса за въззивно обжалване не му се дължат. Извършване на други
разходи във въззивното производството страни не са удостоверили.
Воден
от горното Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 14.09.2020г. по гр.д.№4047/2015г. на
Добрички районен съд в обжалваните части.
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.