Р Е
Ш Е Н
И Е № 62/27.3.2019г.
27.03.2019 год. гр.
Ямбол
Административен
съд гр.Ямбол,Втори административен състав,в открито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.ПЕТКОВА
при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм.дело № 53 по описа
за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.37в ал.13 Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/ във вр. с §19
ал.1 от ПЗР на АПК.
Пред
Административен съд-Ямбол е оспорен Мълчалив отказ на Министъра на
земеделието,храните и горите да издаде заповед на осн.чл.37в
ал.13 ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019
год. за определяна на масиви за ползване на земеделски земи в землището на
с.Тенево,общ.Тунджа.
В жалбата се твърди ,че отказът е незаконосъобразен
тъй като Министъра при наличието на хипотезата на чл.37в ал.13 ЗСПЗЗ дължи
постановяване на заповед за служебно разпределение.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.Претендира
заплащане на съдебни разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалният представител оспорва допустимостта и основателността
на жалбата.Сочи,че комисията по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ не е изпълнила задължението
си да подготви доклад и проект за служебно разпределение на масивите за
ползване на с.Тенево,тъй като представения проект е в два варианта поради което
и фактическия състав на процедурата по чл.37в ЗСППЗ не е приключил.При това
положение Министъра на земеделието,храните и горите не дължи
произнасяне.Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.З.С. е регистриран като земеделски производител, който
извършва селскостопанска дейност в землището на с.Тенево, община Тунджа.За
стопанската 2018/2019 год. същия е подал Заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ с
вх.№39-53/25.07.2018 год., като е декларирал че желае да участва в масиви за
разпределение по чл.37в ЗСПЗЗ в землището на с.Тенево, като площта на
обработваемата от него земя е 188.531 дка в масив 48, местността “Таукчия“, конкретизирана
по имоти и договори със собствениците. По делото не се спори,че на 8.10.2018
год. в ОСЗ “Тунджа-Ямбол“ е депозиран проект за доброволно споразумение по
чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ за землището на с.Тенево, с липсващи подписи на жалбоподателя
А.З.С. и „Боровец-К“ЕООД.По делото са представени два броя жалби на А.С. съответно:от
3.102018 год. до Комисията изготвяща споразумението, с копие до Общинска служба
„Земеделие“-Ямбол и от 4.10.2018 год. до Директора на Областна дирекция
„Земеделие“-Ямбол, с копие до Областния управител на област Ямбол, с които
жалбоподателят е възразил срещу подготвеното споразумение за ползване на
земеделските земи,тъй като му се предоставят земи със слабо плодородие и в парцели за които няма сключени договори.На
2.11.2018 год. Комисията по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ е изготвила доклад до Директора
на ОД“Земеделие“-Ямбол в който е посочила, че същия е при условията и по реда
на чл.37в ал.3 ЗСПЗЗ тъй като между ползвателите на земеделски земи не е
постигнато споразумение.Заедно с доклада е представен и проект за разпределение
на масивите за ползване на земеделските земи, за стопанската 2018/2019
год. за землището на с.Тенево в два
варианта.Доклада е получен от Директора на ОДЗ-Ямбол на 2.11.2018 год.По делото
липсват доказателства, а и
твърдения последния да е издал
заповед по чл.37в ал.3 ЗСПЗЗ.С Искане вх.№ РД-16-78/7.01.2019 год. А.С. е
направил на осн.
чл.37в ал.13 от ЗСПЗЗ искане чрез ОДЗ-Ямбол до Министъра на земеделието,храните
и горите да издаде на заповед за
служебно разпределение на масивите в землището на с.Тенево. До момента на
подаване на настоящата жалба/13.02.2019 год./
и към настоящия момент такава заповед не е издадена.
По делото са
представени Писмо изх.№РД-16-186/18.02.2019 год. на Директора на ОДЗ-Ямбол, Доклад на комисията
по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ от 20.02.2019 год. с приложен проект за разпределение на масивите в
землището на с.Тенево от които се установява че първоначалния проект ,изготвен
в два варианта е върнат на ОС “Земеделие“-Ямбол за определяне на кой от двата
варианта на разпределение следва да се оповести на ползвателите.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл.149 ал.2 АПК, от
надлежно легитимирана страна , имаща правен интерес от оспорването, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество,жалбата е основателна.
В разпоредбата
на чл.37в ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпроса със създаването и
разпределението на масивите за ползване на земеделските земи между
собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на
процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение.Целта на
производството е да бъдат регулирани обществените отношения в областта на
ползването на обработваемите земеделски земи .Тази цел се преследва всяка
стопанска година, която съгласно §2 т.3 от Закона за арендата в земеделието
започва от 1 октомври на съответната година и приключва на 1 октомври
следващата година.Затова и сроковете по чл.37в ЗСПЗЗ са съобразени със стопанската
година.Така срокът за сключване на споразумение между собствениците и/или
ползвателите на земеделски земи е 30 август, съставянето на проект за
разпределение на ползването на земите по масиви когато не е постигнато
споразумение е 15 септември, издаването на заповедта за разпределение на
ползването по масиви е до 1 октомври/ал.4/,а нейното обявяване е до 10 октомври/ал.5/.Така
предвидените срокове не са самоцел.Целта на всички тях е до започването на
стопанската година да приключи административното производство по разпределение
ползването на обработваемите земеделски земи.Именно в съответствие с тази цел
чл.37в ал.12 ЗСПЗЗ предвижда,че ако Директора на ОДЗ не издаде заповедта по
чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ то всяко заинтересовано лице може да иска издаването й от Министъра
на земеделието,храните и горите,който следва да стори това в едномесечен срок
от поискването.
В случая се
установява,че в законовия срок -30.08.2018 год. а и към 8.10.2018 год. /когато
е представен проект за доброволно споразумение,което обаче не е подписано от
всички участници,респ. не е постигнато съвпадение на волята им/между
собствениците и ползвателите не е постигнато споразумение.Това от своя страна е
довело до изготвяне на осн.чл.37в ал.3 ЗСПЗЗ проект за разпределение от Комисията по
чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ, който заедно с доклада на същата комисия е предоставен на
Директора на ОДЗ-Ямбол за издаване на
заповед по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ.До началото на стопанската година, а и до момента
такава заповед няма издадена, а и ответника не твърди че такава заповед е
издадена.
При това
положение е налице хипотезата на чл.37в
ал.13 ЗСПЗЗ-заповедта да бъде издадена от Министъра на земеделието,храните и
горите или оправомощено от него лице.Министъра в
случая действа при условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да
издаде заповед и то в едномесечния срок от поискването.Видно от данните по
делото искането по чл.37в ал.12 ЗСПЗЗ е направено от жалбоподателя на 7.01.2019
год. До момента няма издадена заповед
по чл.37в ал.13 ЗСПЗЗ, нито има твърдения в подкрепа на обратната теза, поради
което следва да се приеме че е налице мълчалив отказ по силата на законовата
фикция по чл.58 ал.1 АПК.При тази обвързана компетентност на административния
орган мълчаливия отказ се явява незаконосъобразен, което ангажира като последица
отмяната му само на това основание.
Съдът не
споделя възраженията на процесуалният представител на ответната страна,че
липсва предмет на жалбата,тъй като за Министъра на земеделието,храните и
горите-София не е възникнало
задължението за издаване на заповед по чл.37в ал.13 ЗСПЗЗ, поради незавършения
фактически състав на чл.37 в ЗСПЗЗ и по конкретно липса на проект по чл.37в
ал.3 ЗСПЗЗ .Изготвения и представен от
Комисията по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ на
Директора на ОДЗ-Ямбол проект за
разпределение е в два варианта и това не дава възможност на последния да
прецени кой да обяви по реда на чл.37в ал.5 ЗСПЗЗ.
Съгласно
чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ комисията действа като
помощен орган, тя се назначава от директора на ОДЗ и нейните актове и действия
са част от процедурата по издаване на заповедта по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ.Въз основа
на нейния доклад, съдържащ разпределението на земите Директора на ОДЗ издава
заповед, като той действа при условията на обвързана компетентност.При
наличието на доклад той е длъжен да издаде заповед.В случая безспорно такъв
доклад е изготвен и предоставен от комисията на Директора на
ОДЗ-Ямбол.Обстоятелството че със същия се предлагат два варианта за
разпределение не е пречка за издаването на заповедта.Директора на ОДЗ не е
просто орган който само парафира представения му доклад, а дължи произнасяне
доколко са спазени изискванията на чл.37в ал.3 ЗСПЗЗ .Видно от ал.4 на същата законова разпоредба той издава
заповед за разпределение/в случая служебно разпределение/. В светлината на
изложеното не е налице пречка същия да се произнесе по представения доклад ,с
приложени проекти от Комисията.Проверката доколко комисията е свършила работата си в
съответствие със закона,става в производството
по оспорва на заповедта по ал.4 от заинтересованите лица.Нещо повече, както
се посочи по-горе законът е въвел срокове както за работата на комисията , така
и за издаването на заповедта на директора на ОДЗ.Вярно е, че тези срокове са
инструктивни,но това означава че административния орган може да издаде акта си и
след тях,но не го освобождава от задължението си да ги спазва.В случая е налице
драстично нарушаване на сроковете по чл.37в ЗСПЗЗ.Изготвянето на доклада на
комисията е към 2.11.2018 год./при срок 30.08.2018 год./Заповед по чл.37в ал.4
ЗСПЗЗ не е издадено нито към 1.10.2018 год.,нито към 15.10.2019 год.последния
възможен срок,когато следва да се обяви същата.Искането до Министъра е
инициирано през м.януари 2019 год. и към момента няма заповед от същия.Всички
тези действия на администрацията са в пряко противоречие с целта на
закона.Стопанската година отдавна е започнала и забавянето не само не улеснява
земеделските производители ,а и генерира конфликти между тях.Следвало е Директора
на ОДЗ-Ямбол който назначава комисията
по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ да изиска от последната да спази сроковете.Даже и да се
приеме твърдението на процесуалният представител на ответната страна,че проекта
по чл.37в ал.3 ЗСПЗЗ е следвало да бъде в един вариант,то Директора на
ОДЗ-Ямбол е следвало да действа коректно и да върне проекта на комисията
възможно най-бързо,с оглед минимилизиране забавянето
със сроковете.А не това да стане едва през месец февруари 2019 год.и то след
образуване на настоящото дело пред Адм.съд-Ямбол.Административната
намеса вече е закъсняла и не може да
постигне преследваната от закона цел-чрез окрупняването на земеделските масиви
да се разпредели за стопанската 2018/2019 год. ползването на обработваемата
земеделска земя между собствениците и /или ползвателите.При това положение не
следва от допуснатото противоправно действие
административния орган да черпи права.
С оглед на
изложеното,съдът счита че Директора на ОДЗ-Ямбол е бил длъжен да издаде заповед
по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ.При липса на такава заповед в правомощието на Министъра на
земеделието,храните и горите е да издаде такава. Като не изпълнил правомощието
си ,той е постановил мълчалив отказ,който е годен акт за съдебно обжалване.Същия
следва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаването
на въпроса по същество, делото следва да се изпрати като преписка на министъра
на земеделието,храните и горите,за процедиране съобразно дадените указания.
При този
изход на делото и на осн.чл.143 ал.1 АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно.Видно от представения договор
за правна защита и съдействие договореното и изплатено възнаграждение за
адвокат е 300 лв.,а съгласно представения платежен документ внесената д.т. е в
размер на 10 лв.
Водим от
горното,съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Мълчаливия отказ на Министъра на земеделието,храните
и горите-София да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на
земеделски земи по чл.37в ал.13 ЗСПЗЗ за землището на
с.Тенево,общ.Тунджа,област Ямбол.
ИЗПРАЩА
преписката на същия административен орган за процедиране съобразно изложените в
настоящото решение мотиви.
ОСЪЖДА
МЗХГ-София да заплати на А.З.С., съд.адрес:*** кантора №409 , адв.Г.Г. разноски в размер на
310/триста и десет/ лева, от които 300/триста/ лева изплатено възнаграждение за един адвокат и 10/десет/
лева държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда
на чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ :/п/не се чете