№ 396
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201333 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 9062/17.12.2024 г., издадено от началник на Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и
чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства (Наредбата), е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. С. И. от БАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление. По делото е изразено и допълнително писмено становище.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Е.
П...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е представено и
писмено становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.11.2024 г., около 15:00 ч., на Автомагистрала „Т...., на отбивна площадка, в
посока гр. Ямбол - гр. Бургас, жалбоподателят управлявал съчленено ППС - влекач Волво с
рег. № ....., с две оси, със свързано към него полуремарке с рег. № ......, с три оси. Същият
превозвал пшеница с натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС от 12 815 кг,
при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос от 11 500 кг, или превишаване с
1 315 кг. При измерено разС.ие между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройна
ос на полуремаркето била 28 220 кг, при максимално допустимо натоварване на оста от 24
000 кг, или установено претоварване с 4 220 кг повече от допустимото.
При тези параметри актосъставителят Р. Г..., в качеството на инспектор в АПИ,
1
достигнал до извод, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл.
7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, а на 17.12.2024 г. било издадено и
обжалваното НП, където е приета идентична фактическа обстановка и на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от Наредбата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.
Така изложеното се установява от доказателствата по делото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения.
В конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП и съставения АУАН са
издадени от компетентни органи, съгласно чл. 167, ал. 3 и чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, вр. 21г, т. 8
и чл. 56, ал. 3 от ЗП, вр. Заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г. и Заповед № РД-11-
1139/15.10.2024 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, в предвидените в чл. 34
от ЗАНН срокове.
Независимо от това, съдът констатира, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания акт.
При описание на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушение,
водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на
правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма. Допуснато е
съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере
каква точно е била волята на наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и т. 4, б. „а“ от Наредбата е разписано допустимото максимално
натоварване на ос за ППС, а именно, касаещи настоящия случай са: сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разС.ието
между осите е над 1,3 m - е 24 000 кг, а на единична зaдвижвaщa ос е 11 500 кг.
Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП пък предвижда наказание глоба от
500 до 3000 лв. на онзи водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите в
Наредбата.
На първо място, от съдържанието на АУАН и НП, се установява, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение с правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Фактическият състав на това нарушение включва два елемента
(факта): 1) управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени в Наредбата; и 2) това действие да е в нарушение на
установения за това ред. В същото време обаче от обстоятелствената част на АУАН и НП
липсва съответно фактическо описание за това кой е този установен от закона ред, който не е
спазил жалбоподателя. При описание на фактите АНО е приел само, че жалбоподателят е
управлявал пътно превозно средство с натоварване на ос, които надвишават нормите,
установени в Наредбата, а в края на своя санкциониращ акт е приел правна квалификация и
е санкционирал жалбоподателя по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който включва в своя
фактически състав и материалната предпоставка - „водач, който, без да спазва установения
2
за това ред“. Последният трябва да бъде ясно назован от АНО, като посочи в кой нормативен
акт се съдържа този ред и какво представлява (какъв е неговия режим - разрешителен,
регистрационен, уведомителен и свързан със заплащане на съответна такса, ако се ползва
някаква услуга). Липсата на този задължителен елемент от фактическия състав на
нарушението води до изначална непълнота на административното обвинение и на
последващия санкциониращ акт. От своя страна тази непълнота води като закономерна
последица и до създаване на противоречие между фактическото и правно обвинение, и най-
важното - до невъзможност на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е
наказан. Последното обстоятелство накърнява правото на защита на жалбоподателя да
разбере административното обвинение и да се защитава пълноценно по отношение на него.
Неясната воля на АНО обуславя незаконосъобразността на НП и е абсолютно основание за
неговата отмяна.
На второ място следва да се отбележи, че не е налице и нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно която разпоредба се наказва онзи водач на
ППС, който, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение на
собственика или администрацията, управлява извънгабаритно и тежко пътно превозно
средство в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Тази хипотеза не е налице,
тъй като в случая нямаме специално ползване на пътя без разрешение, доколкото такова не е
необходимо, съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Същата допуска движение на тежко ППС
само срещу заплащане на парична такса, ако отговаря на следните изисквания - има обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В конкретния случай не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че натоварването на задвижващата втора единична
ос на ППС е с превишаване от 1 315 кг, а сумата от натоварването на ос на тройна ос на
полуремаркето е с претоварване от 4 220 кг, което натоварване на осите не е превишавало с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. При тези
обстоятелства може да се направи извод, че съчлененото ППС е можело да се движи по пътя
след заплащане на дължимата такса (чл. 8, ал. 5 от Наредбата), без да е нужно да се издава
разрешение за движение на извънгабаритно ППС. С оглед на изложеното съдът намира, че
не са осъществени елементите и на състава по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП - движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на въпросното ППС е
било разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна
такса и за него не се е изисквало издаване на разрешително (Решение № 925/28.09.2018 г. на
АдмС - София област по к. а. н. д. № 618/2018 г., Решение № 293/01.10.2020 г. на АдмС -
Стара Загора по к. а. н. д. № 240/2020 г.).
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя,
поради което и издаденото постановление следва да се отмени.
При този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 20, 28),
съгласно който заплатеното възнаграждение за процесуално представителство е 600 лв.
Предвид на това, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер на
600 лв., които да се заплатят от АПИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9062/17.12.2024 г., издадено от началник на
3
Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя М. С.
С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. С. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 600 лв., представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4