№ 118
гр. В.П, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20203610100390 по описа за 2020 година
Производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.
32,ал.2 от ЗС образувано по молба от ЕМ. ХР. Й. ЕГН ********** с адрес
гр.В.П, ул."И.В."№13А, ет.1, чрез пълномощник адв.Г.Г. от АК Шумен,
срещу Д. М. ИВ. с адрес гр.В.П, ул."И.В."№13А, ет.2, представляван по
пълномощие от адв.ИВ. Г. Т. от ШАК, за разпределение на ползването на
съсобствения между страните УПИ XII-124 в кв.11 по ДРП на гр.В.П.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.200 по КККР на гр.
В.П, находящ се в гр.В.П, ул."И.В."№13А, с площ от 350 кв.м.
Ищецът обосновава претенцията си въз основа на следните
фактически обстоятелства: ищецът бил собственик на първи жилищен етаж от
страда и ¼ ид.ч. от поземлен имот, в който е построена, съставляващ УПИ
XII-124 в кв.11 по ДРП на гр.В.П., представляващ поземлен имот с
идентификатор 58222.495.200 по КККР на гр. В.П, находящ се в гр.В.П,
ул."И.В."№13А. Имотът придобил чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт №47, т. III, рег.№1266, дело №495/2003 г. по описа на
ВПРС от 16.07.2003 г. Ответницата била собственик на втория жилищен етаж
от същата сграда и останалите ¾ ид.ч. от поземления имот. Ищецът бил
закупил имота от П.С.П. и съпругата му Е.П.П., които са го били придобили
по силата на нот.акт№125, том I, дело №218/1985 г. на ВПРС от 25.07.1985 г.
от Б.Д.С.. В посоченият нотариален акт било разпределено ползването на
поземления имот от страните по договора за продажба, като е изрично
посочено в нотариалния акт, че купувачите ще ползват източната част от
двора, съответстваща на идеалната им част. Липсвало уточнение или скица,
от които да се установява точно къде минава границата, отделяща двете части
от поземления имот, разпределени за реално ползване между продавача, като
собственик на ¾ ид.ч. от имота и купувачите като собственици на останала ¼
ид.ч. от него. Поради влошените отношения помежду страните не можели да
1
постигнал съгласие как точно да бъде разпределено ползването на
съсобствения поземлен имот, поради което за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на иска. Предлага след като съдът след като вземе
предвид всички релевантни по искането факти да реши въпроса за ползване
на имота между съсобствениците – ищеца и ответницата. Ищецът предлага
това да стане по следния начин: на ищеца да бъде определено ползването
реално и еднолично на източната част от поземления имот, съобразно квотата
му в съсобствеността, разположена между жилищната сграда и източната
дворищна регулационна граница на ПИ, като ползва тази част еднолично и за
подход до входа на сградата към прилежавания от него първи етаж.
Ответницата да ползва реално и еднолично източната част от ПИ,
разположена между жилищната сграда и западната дворищна регулационна
граница на ПИ, включително и частта от имота зад сградата към дъното на
имота, съответни на нейната квота в съсобствеността, като ползва тази част
еднолично и за подход до входа в сградата към прилежащия от нея втори
етаж. По този начин всеки то съсобствениците ще ползва еднолично реална
част от ПИ, без да има определена част за общо ползване, което създавало
предпоставки за конфликти между съсобствениците, предвид влошените
отношения между тях.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подава отговор, в който изразява
съгласие съдът да реши въпроса за ползване на имота между
съсобствениците. Твърди, че има постановено предходно съдебно решение по
гр.д.№290/1993 г. на ВПРС, по което страни са били предишните собственици
на имота, праводателите на ищеца – П.С.П. и Е.П.П. и ответницата с предмет
същото искане за разпределение на ползването, с което решение съдът се е
произнесъл по въпроса. Ответницата се противопоставя на предложения от
ищеца вариант за разпределение на ползване на съсобствения имот, като
счита че следва да бъде разпределено ползването както е посочено в
представената от нея обяснителна записка, изготвена от инж.М.М. и
приложената към нея скица, като на собственика на ¼ ид.ч. от имота да бъдат
предоставени за реално ползване 64 кв.м., за собственика на ¾ ид.ч. от имота
да бъдат предоставени за реално ползване 188 кв.м. и 14 кв.м. от имота да
бъдат определени за общо ползване от съсобствениците, като разположението
на имотите за ползване било посочено на скицата.
В съдебно заседание по същество, след изготвяне на СТЕ и
многобройни допълнителни заключения на същата, ищецът чрез
пълномощника, счита че изготвените от вещото лица вариант 5 и 6,
съответстват на извършеното вече с нот.акт№125, том I, дело №218/1985 г. на
ВПРС от 25.07.1985 г. И обвързващо страните разпределение на ползването и
на целта на разпределението – всеки от съсобствениците да получи за
еднолично ползване реална част от имота без вмешателство на другия
съсобственик. Посочените варианти отговаряли и на разположението на
сградите в имота. Моли за произнасяне в този смисъл, като избере един от
вариантите 5 или 6 с решението. Като поради същността на производството
по спорна съдебна администрация направените разноски следва да останат за
страните, така както са направени.
Ответникът в съдебно заседание по същество, моли съдът да се
произнесе с решение, като разпредели ползването на имота съобразно
изготвените от вещото лице вариант 1 или 2. Това били вариантите, в които
2
съсобствениците получавали реално ползване на съответните части от имота
и общо ползване на водомерната шахта, която обслужвала и двата имота.
Следвало да се вземе и предвид настоящото разположение и достъпа, който
осъществяват собствениците до техните имоти, като при предложените от
ищеца варианти се получавало много голямо заобикаляне при ползване на
входа от ответницата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Ищецът е собственик на първи жилищен етаж от страда и ¼ ид.ч. от
поземлен имот, в който е построена, съставляващ УПИ XII-124 в кв.11 по
ДРП на гр.В.П., представляващ поземлен имот с идентификатор
58222.495.200 по КККР на гр. В.П, находящ се в гр.В.П, ул."И.В."№13А,
което се установява от договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№47, т. III, рег.№1266, дело №495/2003 г. по описа на ВПРС от 16.07.2003 г.
Ищецът е закупил имота от П.С.П. и съпругата му Е.П.П., които са го били
придобили по силата на нот.акт№125, том I, дело №218/1985 г. на ВПРС от
25.07.1985 г. от Б.Д.С., като в посоченият нотариален акт е разпределено
ползването на поземления имот от страните по договора за продажба, като е
изрично посочено в нотариалния акт, че купувачите ще ползват източната
част от двора, съответстваща на идеалната им част, но без да е уточнено или
да е приложена скица, от където да се установява точно къде минава
границата, отделяща двете части от поземления имот, разпределени за реално
ползване между продавача, като собственик на ¾ ид.ч. от имота и купувачите
като собственици на останала ¼ ид.ч. от него.
Ответницата е собственик на втория жилищен етаж от същата сграда и
останалите ¾ ид.ч. от поземления имот, видно от нотариален акт за замяна на
недвижим имот от 09.08.1984 г. №146, том I, дело №326/1984 г. по описа на
ВПРС.
С Решение по гр.д.№290/1993 г. на ВПРС със страни са били
предишните собственици на имота, праводателите на ищеца – П.С.П. и Е.П.П.
и ответницата с предмет същото искане за разпределение на ползването,
което е направено с решението, но поради липса на приложена скица остава
неясна границата на определените за реално ползване части, но от решението
се установява, че освен реална част за ползване на всеки от съсобствениците е
разпределена и част за общо ползване.
От изложеното в исковата молба и в депозирания отговор на исковата
молба е видно, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
отношение разпределение ползването на имота без съдебна намеса.Поради
влошените отношения помежду страните не можели да постигнал съгласие
как точно да бъде разпределено ползването на съсобствения поземлен имот,
поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иска.
Предявената от ищеца претенция, предвид наличие на правен интерес
е допустима.
Приети са по делото са заключения на Съдебно – техническа експертиза
и допълнителни заключения на същата, поради непълнота на първото.
Съгласно заключенията, процесният имот е УПИ XII-124 в кв.11 по
ДРП на гр.В.П., представляващ поземлен имот с идентификатор
58222.495.200 по КККР на гр. В.П с площ 360 кв.м, съгласно кадастралната
карта. В имота е изградена двуетажна жилищна сграда, като входовете на
3
етажите са от източната страна на сградата. Водопровода и канализацията на
сградата са изградени в източната част на имота между сградата и източната
ограда. Съгласно документите за собственост ищеца ЕМ. ХР. Й. е собственик
на първи жилищен етаж и ¼ ид.ч. от дворното място, а ответницата Д. М. ИВ.
е собственик на втори жилищен етаж и ¾ ид.части от двора. Вещото лице не
е посочила да са налице изграждани други постройки в имота, съответно
ползването на такива от някой от страните.
В първия вариант на експертизата вещото лице е изчислило площта за
ползване на ищеца и на ответницата, като е приспаднало площта, върху която
е построена жилищната сграда от 94.00 кв.м. и е направило предложение за
разпределение, както следва: место за общо ползване 21 кв.м, в което остават
подход към улицата осигуряващ достъп до входовете за етажите от 1.20 м,
покрай сградата и площадка 2.50 м /3.50 м около водопроводната шахта;
место за ползване от Е.Й. ¼ ид.ч.-63.00 кв.м., разположено източно от
североизточни ъгъл на имота и местото за общо ползване, като е приложена и
скица и место за ползване от Д.И. ¾ ид.ч.- 182 кв.м., разположено западно от
североизточния ъгъл на имота северна посока от границата на имота, на 3.50
м от североизточния ъгъл, съответно начертано/обозначено на приложената
скица, изготвена от вещото лице.
Вторият вариант, изготвен от вещото лице за разпределение на
ползването е както следва: место за общо ползване – 18.60 кв.м., включващо
подход към улицата осигуряващ достъп до входовете за етажите от 0.95 м,
покрай сградата и площадката около водомерната шахта, место за ползване от
Е.Й. ¼ ид.ч.-62.55 кв.м., разположено от североизточния ъгъл на жилищната
сграда в северна посока до границата на имота на 3.00 м от североизточния
ъгъл на имота и местото за общо ползване, съгласно приложена скица и место
за ползване от Д.И. ¾ ид.ч.- 182 кв.м., разположено западно от
североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока до границата на
имота на 3.00 м от североизточния ъгъл на имота, съгласно приложената
скица.
Третият вариант, изготвен от вещото лице за разпределение на
ползването е както следва: место за общо ползване – 14.00 кв.м., включващо
подход към улицата осигуряващ достъп до входовете за етажите от 0.90 м,
покрай сградата и дължина 15.60 м, место за ползване от Е.Й. ¼ ид.ч.-62.90
кв.м., разположено от източно местото за общо ползване до северната
границата на имота на 1.50 м от северната граница на имота и местото за
общо ползване, съгласно приложена скица-коректен вариант и место за
ползване от Д.И. ¾ ид.ч.- 188.80 кв.м., разположено западно от
североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока до границата на
имота на 1.50 м от северната граница на имота по линията североизточен ъгъл
на сградата, съгласно приложената скица-коректен вариант.
Четвърти вариант, както следва: место за общо ползване – 6.80 кв.м.,
включващо подход към улицата осигуряващ достъп до входовете за етажите
от 0.90 м, покрай сградата и дължина 7.60 м, место за ползване от Е.Й. ¼
ид.ч.-64.70 кв.м., разположено от източно местото за общо ползване, покрай
сградата от североизточния ъгъл по линията на сградата на 10.50 м на изток
успоредно на северната граница до северната граница на имота, съгласно
приложена скица и место за ползване от Д.И. ¾ ид.ч.- 194.20 кв.м.,
разположено западно от североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна
4
посока по линията на сградата на 10.50 м на изток успоредно на северната
граница до източната граница на имота по линията – североизточен ъгъл на
жилищната сграда, съгласно приложената скица.
Пети вариант, както следва: место за ползване от Е.Й. ¼ ид.ч.-66.40
кв.м., разположено от източно от жилищната сградата, подхода на входа на
Д.И. от североизточния ъгъл по линията на сградата на 3.15 м от северната
граница на имота в източна посока до източната граница на имота, съгласно
приложена скица и место за ползване от Д.И. ¾ ид.ч.- 199.30 кв.м.,
разположено западно от североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна
посока по линията на сградата на 3.15 м от северната граница до източната
граница на имота на изток успоредно на северната граница на имота, съгласно
приложената скица.
Шести вариант, както следва: место за общо ползване – 3.90 кв.м.,
включващо площта около водомерната шахта, очертано в приложената скица,
место за ползване от Е.Й. ¼ ид.ч.-65.40 кв.м., разположено от източно от
жилищната сграда, подхода за входа на Д.И., от североизточния ъгъл по
линията на сградата на 3.15 м от северната граница до северната граница на
имота в източна посока до източната граница на имота, като в югоизточната
му част е определено местото за общо ползване, съгласно приложена скица и
место за ползване от Д.И. ¾ ид.ч.- 196.40 кв.м., разположено западно от
североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока по линията на
сградата на 3.15 м на изток успоредно на северната граница на имота,
съгласно приложената скица.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС когато не може да се образува мнозинство за
използване и управление на общата вещ или когато решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да
отнесе до съда спора за използването и управлението на общия имот.
Решението на съда за разпределение на ползването ще замести решението на
съсобствениците за управлението на съсобствения имот, същото обаче не
поражда вещноправни последици, респективно не се ползва със сила на
пресъдено нещо, предвид на което след като е решен въпроса за начина за
използване на общата вещ от съсобствениците – какъвто е процесният случай
– налице е влязло в сила решение, с което е разпределено ползването на
процесния имот, той може да бъде пререшаван при настъпило изменение на
фактическото положение. В тази връзка се налага извода, че ново
разпределение на ползване е допустимо винаги, когато настъпят правни и
фактически промени в обстоятелствата, които са обуславяли първоначално
възприетият начин на ползване. В този смисъл е трайно установената
задължителна за съда практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
инкорпорирана в решение № 25/22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г. на ВКС,
Г. К., ІІ Г. О., решение № 171/12.10.2015 г. по гр. д. № 1231/2015 г. на ВКС, Г.
К., І Г. О., решение № 97/09.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г. на ВКС, Г. К. І
Г. О. и др., в които е постановено, че съсобствениците могат да искат от съда
да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС уговореното разпределение, ако са
се променили съществените обстоятелства, при която е било извършено
разпределение на ползването на съсобствената вещ. В цитираните решения,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че изменение на
5
обстоятелствата е налице, когато има промени на правото на собственост,
както ив настоящия случай.
За да се извърши разпределение на ползването на една вещ по реда на
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да установи наличието на две предпоставки:
- наличие на съсобственост, респективно на ограничено вещно право
на ползване по отношение на съответната вещ;
- липса или невъзможност да се формира общо решение между
съсобствениците/ ползвателите за начина, по който всеки от тях ще си служи
с общата вещ.
От представените по делото писмени доказателства, документи за
собственост под формата на нотариални актове се установява по безспорен
начин, че ищецът е собственик на първи жилищен етаж от страда и ¼ ид.ч. от
поземлен имот, в който е построена, съставляващ УПИ XII-124 в кв.11 по
ДРП на гр.В.П., представляващ поземлен имот с идентификатор
58222.495.200 по КККР на гр. В.П, находящ се в гр.В.П, ул."И.В."№13А, а
ответницата е собственик на втория жилищен етаж от същата сграда и
останалите ¾ ид.ч. от поземления имот. Налице е съсобственост между
страните на дворното място – поземления имот върху който е построена
жилищната сграда.
Доколкото в закона липса специална форма за установяване
невъзможността да се образува мнозинство на съсобствениците за вземане на
решение, следва да се приеме, че такава невъзможност е налице със самия
факт на предявяване на иска спорът за разпределяне ползването да се реши от
съда. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.
д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС. В настоящия случай освен това и двете страни
са заявили изрично невъзможност да постигнат съгласие за ползването на
имота.
Разпределението на ползването е временно решение при съсобствени
имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да стигнат до
решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право.
Следователно, водещо при определянето на това кой колко от вещта да
ползва е първо, фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ,
кой каква част има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се
идеални части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не
води до бъдещи съдебни спорове между страните, например защото една от
страните е ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново по
чл. 32, ал. 2 ЗС /доколкото за получаването му е необходима покана, а по
делото не са ангажирани доказателства една от страните да е канила другата
да й плаща обезщетение, тъй като ползва повече от припадащата й се част/.
За да се избере вариантът, предпочетен от съда като отговарящ на
всички предпоставки, а именно: да се държи сметка за фактическото
положение – кой съсобственик в коя част от имота живее, колко са
подлежащите на разпределение обекти, какви дялове в съсобствеността имат
страните, вариантът да не предвижда значителни преустройства, както и в
подлежащата за разпределение площ от дворното място да не се включва
част, попадаща под сградата, построена въз основа отстъпеното право на
строеж, следва да се прецени кой от вариантите на заключенията отговаря
най-пълно на изброените предпоставки.
6
При съобразяване изложеното съдът намира, че най- подходящият
вариант за разпределение на ползването е този, който е посочен в
допълнителната съдебно-техническа експертиза под номер шест /6/, той
определя подходящи дялове за страните, отговарящи на фактическото
положение, на квотите им в съсобствеността и не предвиждат преустройство.
Дяловете са определени, като на всяка от страните се пада за ползване реална
част от дворното място, която в момента ползва, като е съобразено и частите,
които обслужват фактически ползваната от нея сграда. Предвидената част
/място/ за общо ползване включва единствено водопроводната шахта, за
която вещото лице, както и пълномощника на ответницата заявяват, че следва
да се ползва и от двете страни, поради предназначението й да обслужва двата
жилищни етажа на сградата. Минимално определената част за общо ползване
ще предотврати бъдещи спорове между страните, поради влошените им
отношения, предвид влизането в частта от двора, която ще ползва, без някой
от тях да преминава през общо място ще спомогне за избягване на срещи и
конфликти, включително и относно паркиране на автомобили. Видно от
представеното предходно съдебно решение ответницата е имала спорове
относно ползването на общия имот и с предходните собственици още през
1993 г., които продължават и до днес видно от настоящата искова молба и
според настоящия състав е крайно подходящо за страните да имат площ за
общо ползване, през която да преминават, да използват за паркинг или друго.
По делото не е установено по безспорен начин наличието на други постройки,
ползвани от някой от съсобствениците, освен жилищната сграда, което да
бъде съобразено с разпределението на ползването. При вариант 6, всяка от
страните ще има по-голяма част за реално ползване и то самостоятелно.
Съдът не приема за основателно становището на вещото лице за
непрактичност на този вариант, поради заобикаляне от страна на ответницата
при влизане нейната част от дворното място, което се поддържа и от
пълномощника на страната. В хода на делото не са представени доказателства
за технически пречки или други за достъп до определената с този вариант
част за ползване от дворното място. От скица в оригинал от Община В.П
№201/03.08.20 г. съгласно извадка от действащия ЗРП, одобрен със Заповед
№1135/1978 г., ответницата да има достъп до определената част за ползване
от двора. От скица на поземления имот, изготвена от АГКК е посочено, че в
поземления имот „попадат“ още три сгради със застроена площ 11 кв.м., 14
кв.м. и 4 кв.м. с посочено предназначение селскостопанска сграда, хангар-
депо-гараж, които се намират в западната част на имота, но доколкото по
делото не са представени доказателства за наличието на тези сгради, от кого
са построени, съответно собствеността и ползването им, съдът не ги обсъжда.
Дори да следва да бъдат взети предвид, съобразено с местоположението им в
западната част на поземления имот, за която част се твърди в ИМ, че се
ползва еднолично от ответницата, което не се и отрича от нея, предвид че
ищецът на претендира ползване на същите на каквото и да е основание, следва
да се направи извод, че са нейна собственост и се ползват единствено от нея,
т.е избрания вариант 6 е съобразен и с фактическото положение-
собствеността и ползването на тези сгради. С определение № 16/10.01.2013 г.
постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.
2 ГПК по правния въпрос по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС - следва ли
разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се
7
съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са
незаконни.
При този вариант /6/ и за ищеца, и за ответницата е осигурен достъп
до самостоятелните им входове към жилищната сграда, които всеки ползва по
отделно, а не общо, общ достъп до ревизионната шахта в парцела и е
съобразен с фактическото положение.
В случай на определяне на вариант 1 или 2, искани от ответницата,
спорът между страните ще остана висящ и ответницата ще продължи да
ползва, имота както до сега, т.е ще ползва, определяната за общо ползване
част еднолично, като ще пречи на другия съсобственик да я ползва, съобразно
предназначението й, като за нея ще остане и в реално ползване западната част
от поземления имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК в производството за разпределение ползването на
съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен
тези, чрез които се упражняват потестативни права. В настоящият случай не
са направени такива възражения, поради което съдът не дължи произнасяне.
Освен вариант 6, другите предложени варианти съдът намира за
неудачни по подробно изложените по- горе съображения. Ето защо съдът
счита, че като отговарящ на всички цели на производството, следва да бъде
избран вариант шести на приетата допълнителната съдебно- техническа
експертиза.
По разноските:
Тъй като настоящото производство представлява спорна съдебна
администрация, разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се
понесат от страните, така както са направени. Не така стои въпросът с
платените разноски за експертни заключения и държавна такса в този смисъл
Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК.
Молителят Е.Й. е внесъл суми за държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице. Ответницата по молбата също е внесла суми
за възнаграждение за вещо лице. При това положение и при съобразяване
квотите в съсобствеността следва, че ответницата по молбата дължи разноски
на ищеца за внесената държавна такса и експертизи, но тъй като липсва
искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ XII-124 в кв.11 по ДРП на гр.В.П.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.200 по КККР на гр.
В.П, находящ се в гр.В.П, ул."И.В."№13А, с площ от 350 кв.м., при съседи:
58222.495.2282, 58222.495.199, 58222.495.2127, 58222.495.201, като ЕМ. ХР.
Й. ЕГН ********** с адрес гр.В.П, ул."И.В."№13А, ет.1 следва да ползва ¼
ид.ч. от поземления имот с площ от 65.40 кв.м., разположена от източно от
жилищната сграда, подхода за входа на Д.И., от североизточния ъгъл по
линията на сградата на 3.15 м от северната граница до северната граница на
8
имота в източна посока до източната граница на имота, като в югоизточната
му част е определено местото за общо ползване, съгласно приложена скица
вариант /шести/ 6 към допълнителната СТЕ-IV, вх.№804/01.03.2022 г., Д. М.
ИВ. ЕГН ********** с адрес гр.В.П, ул."И.В."№13А, ет.2 следва да ползва ¾
ид.ч. от поземления имот с площ от 196.40 кв.м., разположена западно от
североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока по линията на
сградата на 3.15 м на изток успоредно на северната граница на имота,
съгласно приложената скица вариант /шести/ 6 към допълнителната СТЕ-IV,
вх.№804/01.03.2022 г., като частта от поземления имот с площ от 3.90 кв.м.,
включваща площта около водомерната шахта, следва да се ползва общо от
всички съсобственици, съгласно приложената скица вариант /шести/ 6 към
допълнителната СТЕ-IV, вх.№804/01.03.2022 г., която скица да се счита за
неразделна част от настоящето съдебно решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П: _______________________
9