Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 20.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 656 по описа на съда за 2015
г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н.А.Д. и Х.И.Д. иск
срещу Л.П.С. и П.В.С. за обявяване за недействителен спрямо тях на сключения
между ответниците на 08.12.2009 г. договор за дарение на недвижим имот,
представляващ апартамент № *, находящ се в секция „*“ на сградата, ІІ жилищен
етаж в гр. *******“ с административен адрес ул. „*****, в секция „*“ и „**“ на построената
жилищна сграда в УПИ ХХІV-1366 в кв. 32 по плана на гр. С., м. „К.В.“.
Ищците
твърдят, че на 23.10.2007 г. сключили с Л.С. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № *, находящ
се в сграда в м. „К.В.“ в гр. С., УПИ ХХІV-1366 в кв. 32 по плана на гр. С., находящ се на * етаж, целият със застроена площ от 52.90
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, заедно с прилежащото му мазе № * със застроена площ от 9.75
кв.м. за сумата от 62 900 евро. С. следвало да прехвърли на ищците правото
на собственост върху апартамент № * в срок до 15.07.2008 г. Тъй като продавачът
не изпълнил задължението си, за ищците се породило вземане за неустойка, за
което те отправили до Л.С. покана, получена на 27.05.2009 г. Сумата не била
заплатена. На 22.10.2009 г. Л.С. прехвърлила на ищците правото на собственост
върху апартамент № *. Периодът на забавата за прехвърляне на собствеността бил
повече от 400 дни, поради което купувачите имали право да получат неустойка в
размер на 12 302 лева и обезщетение за заплащането му в размер на
1 940 лева. Завели гр.д. № 52731/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, при
което разбрали, че Л.С. отчуждила всички свои недвижими имоти. Разпоредителните
действия извършила след получаване на поканата за заплащане на неустойката на
27.05.2009 г. и целели да увредят интересите на ищците. Съзнаването на факта на
увреждането било налице както по отношение на Л.С., така и на П.С., който бил
син на Л.С. и на когото ответницата С. дарила няколко недвижими имота, сред
които гореописания апартамент № 5В.
Твърдят,
че в качеството си на кредитори имат правен интерес от предявяване на
отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като са носители на вземане спрямо Л.С.,
а с увреждащите си действия тя ги лишавала от право да реализират вземането си.
Налице била презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като лицето, в полза на
което се извършило разпоредителното действие – П.С., бил неин син.
Ответниците
оспорват иска с твърдения, че с договора за дарение не се е целяло увреждане на
интересите на ищците, а е бил предназначен да обезщети П.С. за дела му в
наследството, тъй като другият наследник – И.С., вече получил припадащата му се
част от наследството на Л.С.. Отделно от това, Л.С. разполагала с достатъчно средства,
за да удовлетвори кредиторите си.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД.
Предявяването
на иск по чл. 135 от ЗЗД е процесуално действие на кредитора, с което той
упражнява изрично признатото му от закона потестативно право да поиска от съда
да обяви за недействителна спрямо него сключена от длъжника правна сделка, с
която последният се е разпоредил със свое имуществено право и по този начин е
намалил патримониума си.
Фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135,
ал.1 от ЗЗД, включва правно действие на длъжник, намаляващо имуществото му, с
което действие уврежда кредитора, като препятства възможността последният да
получи изпълнение.
На съда
е служебно известно влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 52731/2010 г. по
описа на СРС, с което Л.С. е осъдена да заплати на Н.Д. и Х.Д. 12 302 лева
неустойка. На основание чл. 297 от ГПК това съдебно решение е задължително за
всички съдилища в страната, поради което настоящият съдебен състав следва да
зачете силата на пресъдено нещо относно качеството на кредитори на ищците
спрямо ответницата Л.С.. Последната е починала в хода на производството и на
основание чл. 227 от ГПК на нейно място са конституирани наследниците й П.С. и И.С.,
по отношение на които влязлото в сила решение също има действие (чл. 298, ал.
2, пр. 1 от ГПК).
Вземането
на ищците е ликвидно и изискуемо. Увреждащото действие е извършено след
възникване на правото на кредиторите, доколкото вземането за неустойка е
възникнало преди датата на сделката, чиято относителна недействителност се претендира
– 22.10.2009 г.
Характерът
на увреждащото действие се изразява в безвъзмездна разпоредителна сделка –
дарение на недвижим имот, с което активът на прехвърлителя на обекта на правото
намалява, доколкото насрещна престация липсва. Безспорно се установява, че е
извършена безвъзмездна сделка от страна на длъжника, видно от нотариален акт №
88, том ІV, рег. № 19397, дело № 595/08.12.2009 г. на нотариус рег. № * на НК.
В полза на П.В.С. е дарен имот и увреждането е налице поради самия факт на
извършването му.
В
хипотезата на сключена безвъзмездна сделка знанието на третото лице
приобретател, е ирелевантно.
Ответниците
не доказаха твърдения от тях релевантен факт, за който носят указаната им от
съда доказателствена тежест – наличие на достатъчно имущество в патримониума на
прехвърлителя, съответно на неговите правоприемници, за изпълнение на
ликвидното и изискуемо задължение към кредиторите – ищци в настоящото
производство.
Поради
установяване на всички факти от състава на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдът намира
искът за доказан. Сключената между Л.С. и П.С. сделка по дарение на правото на
собственост върху апартамент № * следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на ищците, доколкото препятства правото им да получат
от длъжника и правоприемниците му изпълнение и в този смисъл дарението ги
уврежда.
Предвид
изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени на ищците, които възлизат
на 2 073.40 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, сключения на
08.12.2009 г. между Л.П.С., ЕГН ********** и П.В.С., ЕГН ********** договор за
дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в секция „*“
на сградата, ІІ жилищен етаж в гр. *******“ с административен адрес ул. „*****,
в секция „*“ и „**“ на построената жилищна сграда в УПИ ХХІV-1366 в кв. 32 по
плана на гр. С., м. „К.В.“, за което е
съставен нотариален акт № 88, том ІV, рег. № 19397, дело № 595/08.12.2009 г. на
нотариус рег. № * на НК за недействителен по отношение на Н.А.Д., ЕГН **********
и Х.И.Д., ЕГН **********.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, И.В.С., ЕГН **********, с адрес *** и П.В.С., ЕГН **********, с адрес ***
да заплатят на Н.А.Д., ЕГН ********** и Х.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***
сумата от 2 073.40 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: