№ 1131
гр. Стара Загора, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530101566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР, с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.07.2015г. ответникът О. Ц. Ц., бил сключил Договор за
потребителски кредит 491763 с „Кредисимо“ АД, по силата на който получил сумата от 1500
лв. (хиляда и петстотин лева), срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44
лева в срок до 20.11.2016 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно
Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Договорът
за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който
кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били
1
потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо
лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и
Договор за потребителски кредит 491763 от 09.07.2015 г. по безспорен начин установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била
изпълнила в срок и съобразно условията на договора.Съгласно императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следвало да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато било приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не бил фиксиран, или когато допълнителните разходи могли да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, била валидна само до последваща промяна на лихвения процент, или
на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото
Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен
според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Ответникът О. Ц. Ц., бил сключил Договор за потребителски кредит 491763 с
„Кредисимо“ АД, на 09.07.2015 г., по силата на който бил получил горепосочената сума при
съответните условия. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска О. Ц. Ц., с ЕГН **********, щял да дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от „Кредисимо“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ
страните били постигнали съгласие О. Ц. Ц., да заплаща всички разноски, свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на
„Кредисимо“ АД да уведомява О. Ц. Ц., за забавата му чрез водене, включително чрез трети
лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя
телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.
2
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г.
„Кредисимо“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към О. Ц. Ц., по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. О. Ц. Ц. бил
уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
30.03.2021г. Ответникът О. Ц. Ц. не бил изпълнил в срок задължението си по Договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяването на кредита. Към настоящия момент
задължението все още не било погасено. Искането до съда е да се приеме за установено, че
ответникът О. Ц. Ц., с ЕГН **********, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК
********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 5020/2021 г., а именно
сумата в общ размер от 2939,39 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки), формирана както следва:
1) главница в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева),
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 475.04 лева
(четиристотин седемдесет и пет лева и четири стотинки) за период от 31.07.2015 г. до
31.10.2016,
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 964.35 лв. (деветстотин
шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) за период от 31.07.2015 г. до 23.02.2021
г.,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата
на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора
за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено било решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Предвид гореизложеното се обуславял правен интерес на „АПС Бета България“
ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 2939, 39 лв.
(две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) срещу
ответника О. Ц. Ц., с ЕГН **********.
Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено със сила
на присъдено нещо по отношение на ответника О. Ц. Ц., с ЕГН ********** и адрес: ........, че
3
същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. Б.
Т., гореописаната сума в общ размер от от 2939,39 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и
девет лева и тридесет и девет стотинки).
Претендира се присъждане на направените в настоящото и в заповедното
производства разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, депозира писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е
неоснователен. От името на ответника навежда възражение за изтекла погасителна давност
на задълженията за заплащане на процесните суми, съображенията за което били следните:
На първо място, при настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради допуснато
непогасяване /чл.Х т.3.1 от общите условия/ същата била настъпила на 31.07.2015г., като
оттогава възникнала и изискуемостта на всички задължения по този договор за кредит и
същите се погасили по давност към датата на подаването на заявлението и предявяване на
иска по настоящото производство. Наред с това съгласно трайно установената съдебна
практика, при договора за заем било налице неделимо плащане. В случай, че било уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, както била в
настоящия случай, това представлявало уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответствало изцяло и на дадените в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД. На
следващо място, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започвала да тече от деня, в който
вземането станало изискуемо. В тази връзка в Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. №
237/2019 г., II Т.О., ВКС било прието, че началният момент на течението на давността бил
свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска. Съгласно разяснителната част
на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС,
погасителната давност била установена в обществен интерес и целта била да се стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено било, че чрез
този институт на кредитора се отнемала възможността да иска принудително осъществяване
на своето право. Тя служила за гарантиране на правната сигурност, като допринасяла за
бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което било в интерес на
всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно
целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната
давност била свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово субективно
право, за което същият можел да търси изпълнение, в цитираното решение било прието, че
на основание чл. 114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги бил
свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това бил моментът, от който
той можел да търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на
давностния срок водило до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато
вземането на „Кредисимо“ АД по кредита било разсрочено на отделни погасителни вноски,
4
изискуемостта на съответната част от главницата настъпвало в различни моменти по
съгласие на страните, което имало силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпвала с изтичането на срока за плащането й, от който
момент за тази част кредиторът можел да търси изпълнение, включително и по съдебен ред,
поради което бездействието му се санкционирало с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. Следвало да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 116, б. „б", предл. 1 ЗЗД, съгласно която давността се прекъсвала с
предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смятал предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай
заявлението било подадено на 03.11.2021 г. Следователно, петгодишната давност била
изтекла за тези погасителни вноски в частта за главницата, чиято изискуемост била
настъпила преди 03.11.2016 г. От погасителния план, представляващ неразделна част от
процесния договор, се установявало, че за всички месечни погасителни вноски,
изискуемостта била настъпила преди 03.11.2016 г. Това означавало, че всички неплатени
погасителни вноски за периода от 31.07.2015 г. до 31.10.2016 г. включително, били погасени
по давност. Не съответствали на действителността и фактите твърдението на ищеца, че
длъжникът следвало да върне 16 бр. вноски ,,...в срок до 20.11.2016 г., когато била
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит." Видно от
същото Приложение №1 и погасителен план, в колона с наименование „Падеж", последната
погасителна вноска падежирала на 31.10.2016, а не на 20.11.2016 г. Твърди се, че било
погасено по давност цялото вземане за главница. Поради несамостоятелния характер на
вземанията за възнаградителна и законна лихва, се счита, че след като било
погасено/отпаднало главното задължение, следователно отпадало и правото на вземане по
акцесорните задължения, както следва:
• договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 475.04 лева
(четиристотин седемдесет и пет лева и четири стотинки) за период от 31.07.2015 г. до
31.10.2016,
• законна лихва за забава върху главницата в размер на 964.35 лв. (деветстотин
шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) за период от 31.07.2015 г. до 23.02.2021
г
• лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията.
Алтернативно, ако Съдът не възприемел извода за недължимост на акцесорните
задължения, поради отпадане на главното задължение, ответната страна изразява следното
становище:
В Решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 r., I Т.О., ВКС било прието, че
съгласно чл. 111, б. „в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасявали вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Претендираната договорна
5
възнаградителна лихва нямала характер на неделимо плащане, поради което за същата не
била приложима общата петгодишна давност. Вземането за лихви, както и за обезщетенията
за забава, преди и след изискуемостта имало самостоятелен характер и преценката за
дължимостта им не следвала да се обвързва с това дали лихвоносното задължение
произтичало от договори с продължително или с периодично изпълнение. Поради тази
причина следвало да се направи изводът, че вземането за договорна възнаградителна лихва и
за претендираните обезщетения за забава се погасявали с кратката тригодишна давност. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено в съда
на 03.11.2021 г., следователно, тригодишната давност била изтекла за вземанията за
възнаградителна лихва и за претендираните обезщетения за забава, чиято изискуемост била
настъпила преди 03.11.2018 г. С писмения отговор изцяло се оспорва и дължимостта на
претендираните от ищеца с исковата молба разходи по изискуем кредит, както по
заповедното производство (ч. гр. д. 5020/2021 г), така и по настоящото исково производство,
на обща стойност 376,35 лв. (триста седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки).
Същите не били дължими, поради отпадане на основанието за присъждането им и горните
аргументи за недължимост на главницата и акцесорните задължения. С оглед изложеното се
счита, че предявените кумулативно обективно съединени искове се явявали неоснователни и
недоказани и като такива следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искови претенции срещу
ответника, като неоснователни.
С молба от 14.10.2022г. по делото е постъпило допълнение към отговор на исковата
молба, с който ответната страна изразява следното становище: Като конструкция
процесният Договор за потребителски кредит №491763 от 09.07.2015 г. бил бланков - в него
индивидуализирани били само датата, личните данни за Кредитополучател и Приложение
№1.
От предоставеното заверено копие от договора, се установявали следните факти:
Номерацията на страниците започвала от „1" с първа страница от Общите условия и
завършвала с „25" на последната страница на Приложение №1., Положени били подписи
на всяка страница от общите условия, както и на стр. 23 от договора; Липсвали подписи на
стр. 21 и 22 на договора, както и върху страниците на Приложение №1 - 24 и 25. Случайно
или не, индивидуализиращите договора елементи се намирали точно на страници 21, 24 и
25. Въпросното приложение било ключов индивидуализиращ договора елемент - то
съдържало съществени елементи на договор за п. кредит. Счита се, че била налице
нищожност на Договор за потребителски кредит №491763 от 09.07.2015 г., поради липса на
волеизявление между страните относно съществени елементи на договора - арг. от чл. 26 ал.
2, предл. 2 вр. чл. 26 ал.4 ЗЗД. Алтернативно, се твърди, че била налице нищожност поради
липса на предписана от закона форма на договора - арг. от чл. 26 ал. 2, предл. 3 вр. чл. 26
ал.4 ЗЗД, вр. чл. чл. 11 ал. 1 т. 27 ЗПК. Договор за потребителски кредит №491763 от
09.07.2015 г. попадал в приложното поле на Закон за потребителския кредит в редакцията на
закона към деня на сключването му (изм., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), поради което
6
ответникът бил обхванат от специалната защита, гарантирана му по ЗПК. Релевират се
възражения за нищожност на горния договор, поради наличието на неравноправни клаузи в
договора и в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, а именно -
Приложение №1 от договора и чл. 4.3.2 от общите условия. Съгласно чл. 143, т.9 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като налагала на потребителя приемането на клаузи, с които той не бил имал възможност да
се запознае преди сключването на договора. Чл.146, ал.3 от ЗЗП предвиждала, че
обстоятелството, че някои условия били индивидуално уговорени, не изключвала
прилагането на този раздел към останалата част от договора, а съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП
клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от
потребителя, включена в индивидуалните договори, не била доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Съгласно трайно установената съдебна практика /напр. Решение № 98 от 25.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 535/2016 г., I т. о., ТК/ индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146
ЗЗП била клауза в потребителски договор, която не била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят
могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран
избор, я е приел. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнасяла до
определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която щяла да бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Подписването на договор
за потребителски кредит от потребителя не освобождавало кр. институция от задължението
й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, били индивидуално уговорени с него. В тази връзка, се счита, че клаузите на
Приложение №1 от договора и чл. 4.3.2 от общите условия от Договора за потребителски
кредит не са индивидуално уговорени клаузи с ответника и на кредитополучателя не е била
дадена възможност да коментира тези уговорки преди подписване на договора, поради което
и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП следвало да се приеме, че те са неравноправни и тъй като
не били уговорени индивидуално са нищожни. Нямало каквито и да било данни, че
ответникът имал възможност да влияе върху размера на договорната възнаградителна лихва
и, че неговите условия в тази насока са били приети от банката. Касаело се за типов договор
с предварително определени съществени условия, включително размер на
възнаградителната лихва, които не са специално и индивидуално изготвени за ответника.
Този извод не се променял от факта, че в Договора за потр. кредит
кредитополучателят е посочил в чл. 2 ал. 2, че бил запознат и приемал Общите условия,
представляващ неразделна част към този договор, тъй като съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП
клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от
потребителя, включена в индивидуалните договори, не било доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
7
В първото съдебно заседание ищеца не се представлява, ответника се представлява от
особения си представител адв. В. Д..
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца намери за
установено от фактическа страна следното:
Приложен по делото е копие от Договор за потребителски кредит
№491763/09.07.2015г., ведно с Приложение №1, в което са отразени: срок на кредита 16
месеца, общ размер на предоставения кредит-1500лв, и погасителен план, отразен е и
размера на погасителната вноска 123,44лв.
Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на кредити и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Приложен по делото е в копие договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти
и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер.
Налице по делото е Уведомление за цесия до ответника от страна на ищцовото
дружество от 30.03.2021г., както и Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
и „АПС Бета България“ ЕООД.
Приложено по делото е ч. гр. д. №5020/2021г. видно от което е, че е издадена Заповед
1852 от 04.11.2021г., по силата на която длъжника О. Ц. Ц. е следвало да заплати на
ищцовото дружество сумите от 1500лв за главница, законна лихва за забава в размер на
964,35лв за периода от 31.07.2015г. до 23.02.2021г., договорна възнаградителна лихва
475,04лв за периода от 31.07.2015г. до 31.10.2016г., законната лихва от 03.11.2021г. както и
сумата от 58,79лв държавна такса и 75 лв юрисконсултско възнаглраждение.
От правна страна:
Установява се, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит №491763/09.07.2015г. - заверено копие от същия е представено по
делото-договора е бил сключен от разстояние. Сключването на договора видно от Общите
условия, ставало не чрез подписването му от кредитополучателя, а по следните начини: ако
кредитополучателя е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ заявлението се
подава както следва- ако кредитополучателя кандидатства за кредит на сайта с въвеждане на
команда „декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл и приемам ОУ и
Договора“- на указаното за това място на Сайта, а ако кредитополучателя кандидатства за
кредит по телефон-с потвърждаването от последния на предоставените му по телефон
условия на договора за кредит пред служител на „Кредисимо“ по телефона или по имейл. В
случай на кандидатстване за кредит в офис преди въвеждане на командата -„декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен имейл проверил съм въведените данни и приемам
ОУ и Договора“- съответния служител на партньора въвежда персоналния си код
предоставен му от „Кредисимо“. С извършване на посочените действия заявлението се счита
за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за кредит приети и подписани от
същия.
Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя в заем, сума в размер на 1500лв., представляваща главница, която
кредитополучателя е следвало да върне на 16 броя равни месечни вноски от по 123,44лв. на
8
посочените в приложение 1 към договора дати за плащане – от 31.07.2015г. до 31.10.2016г.
Представени са доказателства за извършено сключване на договор: договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. сключен между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер.
Предвид горното се установява, че ищцовото дружество е придобило посредством
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. вземания срещу
ответника.
По изложените съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение, като се обосновава извод, че ответникът дължи връщане на
сумата по договора в съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват
задължения за обезщетение за забава.
Видно от приложеното по делото Уведомление за цесия отправено от ищцовото
дружество до ответника, същия е уведомен за цесията на посочена от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021г.
С оглед наведеното от ответната страна с отговора на исковата молба твърдение за
това, че претендираните процесни суми били недължими поради давност съдът намира,
следното: Погасителната давност е сложен юридически факт състоящ се от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на
давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо-чл.114 ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгл. чл.117 ал.1 ЗЗД започва да
тече нова давност.
Договора за кредит е сключен на 09.07.2015г. . В приложение № 1 към договора е
видно, от погасителния план че първата вноска е с падеж 31.07.2015г., а последната с падеж
31.10.2016г.
Налице по делото е приложено ч. гр. д. 5020/2021г. по описа на РС Ст. Загора видно
от което е, че на 03.11.2022г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, от материалите по делото се установява, че пратката-Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу О. Ц. е взета от куриер на 02.11.2021г. с
подател РС Ст. Загора.
Съгласно нормата на чл.111 ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. В настоящия случай се претендират като лихви следните суми:475,04
лв за период от 31.07.2015г. до 31.10.2016г. сумата от 964,35лв –законна лихва върху
главницата за период от 31.07.2015г. до 23.02.2021г. Последната падежна дата по
погасителния план обективиран в Приложение №1 към договора за потребителски кредит
№491763/09.07.2015г. е 31.10.2016г. тоест обосновава се извод, че давностния срок за
вземането за лихви е изтекъл.
В настоящия случай Договор за потребителски кредит е сключен на 09.07.2015г.
9
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 02.11.2021г.
До тази дата липсват доказателства да са извършвани действия по изпълнение прекъсващи
давността пет години назад. Вземанията за главница по договора за потребителски кредит се
погасяват с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради това
иска следва да бъде отхвърлен и в частта за сумата от 1500лв, поради погасяване по давност
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски на ищцовата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД София, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Триадица бул. „България“ №81в, ЕИК *********, против О.
Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес .........., представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.
В. Д., АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на О. Ц. Ц.
съществуването на вземането на „АПС Бета България” ЕООД София за следните суми:
1500лв –главница, сумата от 475,04лв –договорна възнаградителна лихва върху главницата
за период от 31.07.2015г. до 31.10.2016г. и сумаята от 964,35лв –законна лихва за забава
върху главницата за период от 31.07.2015г. до 23.02.2021г. ведно със законна лихва от
03.11.2021г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „АПС Бета България” ЕООД София, с п.а. против О. Ц. Ц., с п.а.
заповед №1852 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело №5020/2021г. по описа на РС Стара Загора, поради погасяване по давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10