Р Е
Ш Е Н
И Е № 260013
гр. София, 01.03.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Даниела Ангелова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 77 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„М.т.а.“ ЕООД, ЕИК .е предявил срещу А.М.Д. ***, с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК –
за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника в размер
на 15 906.46 евро, от които :
- 14 576.89 евро – неплатени лизингови вноски по
договор за финансов лизинг № 100027/02.10.2019 год., сключен между „М.т.а.“
ЕООД и А.М.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2020 год. до
окончателното й заплащане;
- 88.25 евро – неплатена вноска № 2 от 02.06.2020 год.
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
- 405.71 евро – неплатена вноска № 3 от 23.06.2020
год. по застраховка „Каско“;
- 33.65 евро – лихва за забава, дължима за периода от
01.06.2020 год. до 12.10.2020 год.;
- 306.77 евро – неплатен данък на автомобилиста и
- 495.19 евро – неплатена възнаградителна лихва по
погасителен план,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
138/19.10.2020 год. в производството по ч.гр.д. № 20201830100304/2020 год. на
Районен съд – Етрополе.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и
произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от
ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта
на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 20201830100304/2020 год. на Районен съд –
Етрополе.
Ищецът твърди, че между „М.т.а.“
ЕООД и А.М.Д. бил сключен договор за финансов лизинг № 100027/02.10.2019 год.,
с предмет лизинговане на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ модел „CLS 350 CDI
4 MATIC“, с ДК № СВ 4072 НМ и шаси № WDD2120941B000542. Договорът бил сключен с
нотариална заверка на подписите, извършена пред нотариус Людмила Тенева,
вписана под № 539 в НК. Неразделна част от договора били приложените общи
условия на „М.т.а.“ ЕООД към договорите за финансов лизинг, погасителен план и
Европейски формуляр за информация за потребителски кредити.
Твърди се, че лизингополучателят А.Д. платил частично
9 месечни лизингови вноски по договора за лизинг, начислени съгласно
погасителния план. На 01.08.2020 год. падежирала 10-та вноска, но
лизингополучателят не я е платил, като до момента на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК преустановил плащанията по договора, вкл. такива за дължим данък
и лихви. Тъй като съгл. чл.7.2 от договора при неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя лизингодателят имал право да обяви всички дължими суми по
договора за лизинг за предсрочно изискуеми, а съгл. чл.7.1 за неизпълнение се
считал отказ от плащане на начислени поне 2 лизингови вноски в рамките на два
месеца след падежирало плащане, ищецът обявил лизинговия договор за предсрочно
изискуем – без да се сочи кога и как.
Твърди се, че лизингополучателят отказал да плаща
вноските по договора с аргумента, че вещта му е погинала, за което било
образувано ДП № 79/2020 год. по описа на РУ – Етрополе, пр. пр. № 184/2020 год.
по описа на РП – Етрополе, поради което не считал за необходимо да продължи да
плаща задълженията си, а същите претендира да се изплатят от застрахователя на
вещта, „Д.“ ЕАД.
Във връзка с горните възражения на длъжника, че
погиналата вещ следва да се плати от застрахователя, ищецът сочи, че с писмо от
19.01.2021 год. „Д.“ ЕАД отказал да изплати застрахованото имущество с мотив,
че ползвателят на автомобила А.Д. не е доказал по безспорен начин твърдените от
него факти и обстоятелства, свързани с погиването на вещта.
Твърди
се, че ищецът подал до РС – Етрополе заявление по чл.417, т.2 от ГПК за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника по договора за лизинг, като по ч.гр.д. №
20201830100304/2020 год. на Районен съд – Етрополе му били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 19.10.2020 год. за сумите, предмет на настоящия иск –
изрично уточнени с молба на ищеца от 22.03.2021 год.
Твърди се, че срещу издадената
заповед за изпълнение било подадено възражение от ответника, за което ищецът
бил уведомен на 04.01.2021 год.
Преписи от и.м. и приложенията към същата са връчени
на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК
същият е подал отговор на исковата молба
/с допълнение към него от 23.04.2021 год., също в горния срок/, с който е
оспорил предявения иск като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата,
на които се основава и е направил възражения срещу тях.
Сочи се, че от представените с и.м.
писмени доказателства не може да бъде установен по несъмнен начин размера на
претендираните за плащане суми, тъй като договорът за финансов лизинг е
вътрешно противоречив – налице е несъответствие между цифровото и словесното
индивидуализиране на посочените в т.3 на стр.2 от договора дължими парични
суми, което несъответствие е налице и при посочените суми в представения
погасителен план. В представения стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити /стр.1-5/ също са посочени съвсем
различни суми, които лизингополучателя дължи. Поради горното ответникът счита,
че удостоверителната сила на договора за финансов лизинг е компрометирана, тъй
като е нередовен от външна страна.
С отговора се сочи, че за
автомобила, предмет на договора за лизинг, била сключена с „Д.“ ЕАД от
ответника автомобилна застраховка „Каско+“ с полица № 440119213141325, валидна
от 20.12.2019 год. до 19.12.2020 год. На 26.07.2020 год. била извършена кражба
на автомобила, по повод на която било образувано ДП № 79/2020 год. по описа на
РУ – Етрополе, пр. пр. № 184/2020 год. по описа на РП – Етрополе. С
постановление от 13.11.2020 год. на Районна прокуратура – Етрополе
наказателното производство било спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 от НПК.
Твърди се, че до момента на извършване на кражбата
ответникът бил изправна страна по договора за финансов лизинг, като бил
изплатил в срок девет месечни лизингови вноски. След кражбата и настъпването на
падежа на 10-та вноска по договора не заплатил същата, тъй като считал, че за в
бъдеще не дължи заплащането на лизингови вноски по договора. Намира, че
договорът е прекратен поради противозаконното отнемане на процесната лизингова
вещ, поради което не дължи вноски за периода, през който не е могъл да ползва
вещта. С отнемането на автомобила настъпила обективна невъзможност за ищеца да
изпълнява задължението си по договора за лизинг да осигури свободното ползване
на вещта в рамките на срока на договора и да му прехвърли собствеността на
лизинговата вещ в уговорения срок, което довело до разваляне на договора по
право на основание чл.89, ал.1 от ЗЗД, считано от 26.07.2020 год. Твърди се, че
в конкретният случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.343 от ТЗ,
тъй като не е налице случайно погиване на вещта или повреждането й, а никъде в
ОУ към договора не е посочено изрично, че лизингополучателят носи риска при
противозаконно отнемане на вещта от трето лице.
С отговора се сочи, че в т.7.2, б.„в“ от общите
условия към договора за финансов лизинг е уговорено, че ако лизингополучателят
не заплати предсрочно изискуемите суми от получаването на писмено уведомление
за предсрочна изискуемост, то лизингодателят има право да развали договора с
едностранно писмено уведомление, каквото обаче ответникът не е получавал,
поради което договорът не е развален по този ред.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С исковата молба е приложен заверен препис от договор за финансов лизинг № 100027/02.10.2019 год.,
сключен между „М.т.а.“ ЕООД и А.М.Д., с приложения – погасителен план,
техническа спецификация на лизинговия обект, списък с обезпечения и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Видно от договора, предмет на същия е бил лизинг на лек автомобил марка
„Мерцедес Бенц“ модел „CLS 350 CDI 4 MATIC“, с ДК № СВ 4072 НМ и шаси №
WDD2120941B000542, но от договора не е видно нито какъв е бил общия размер на
кредита, нито първоначалната или месечните вноски – във всяка от графите е
налице пълно разминаване между цифровото и словесното изписване на горните
суми.
В хода на производството по делото
ищецът не е представил общите условия на лизингодателя „М.т.а.“ ЕООД, приложими
към горния договор за финансов лизинг, на които се позовава в исковата молба;
приложена е единствено последната страница от същите /стр.17/, в която са
положени подписите на лизингодател и лизингополучател.
В хода на
производството по делото ищецът не е удостоверил, че е обявил лизинговия
договор за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя
за заплащане на поредни вноски, както и че е уведомил надлежно последния за
горното преди подаването на заявлението му за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 20201830100304/2020
год. на Районен съд – Етрополе. По последното е била издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 19.10.2020 год. за сумите, предмет
на настоящия иск – изрично уточнени с молба на ищеца от 22.03.2021 год. Длъжникът А.М.Д. е възразил в срока по чл.414, ал.2
от ГПК срещу заповедта за изпълнение – ПДИ, ведно със заповедта, са му били
връчени от ЧСИ
Радост Чолакова на 13.11.2020 год., а възражението е било подадено на
20.11.2020 год. Разпореждането на
районния съд по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е връчено на заявителя на 04.01.2021
год., като настоящият иск е предявен в месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК –
на 01.02.2021 год.
С определение от 12.02.2020
год. по ч.гр.д. № 24/2021 год. на СОС въззивният съд, сезиран с частна жалба от
длъжника по ч.гр.д. № 20201830100304/2020
год. на Районен съд – Етрополе, е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
заповедта № 138/19.10.2020 год. на районния съд. Прието е, че не са били налице
предпоставките за издаване на заповедта, доколкото представеният документ по
чл.417 от ГПК не е бил редовен от външна страна и същевременно не е била
удостоверена настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед на изложеното по-горе е
безпредметно да се обсъжда заключението по назначената по искане на ищеца
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена по предоставени от последния
счетоводни данни.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК, предявен срещу ответника – лизингополучател по договор за финансов
лизинг, е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от
заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу длъжника,
възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан
по същество, искът е недоказан по основание и следва да се отхвърли на две
самостоятелни основания, застъпени и в цитираното горе определение по ч.гр.д. № 24/2021 год. на СОС.
На първо място, представеният
договор за финансов лизинг №
100027/02.10.2019 год., сключен между „М.т.а.“ ЕООД и А.М.Д., не удостоверява какъв е бил
размера на кредита, който лизингодателят е предоставил за закупуването на
лизинговия обект. Видно от формуляра на договора, налице е пълно разминаване между цифровото и
словесното изписване на общия размер на кредита, на първоначалната и месечните
вноски – напр.
с цифри общият размер е посочен като 16 105.70 евро, а с думи – 17 358.36; с цифри първоначалната
вноска е посочена като 1 789.52 евро, а с думи – 4 643.71. Удостоверителната
сила на документа е компрометирана и същият изобщо не удостоверява размера на
претендираните в настоящото производство вземания на ищеца за предсрочно
изискуема главница и лихва.
Отделно от изложеното,
въпреки че с доклада по делото съдът изрично е указал на пълномощника на ищеца,
че не сочи доказателства за главни факти, подлежащи на доказване от него – не е
представил общите условия на
лизингодателя „М.т.а.“ ЕООД, приложими към горния договор за финансов лизинг,
неразделна част от същия, ОУ не са били представени по делото. С оглед на
горното ищецът не удостоверява на какво основание е обявил всички дължими суми
по договора за лизинг за предсрочно изискуеми и дали е имал това право –
съдържанието на цитираните в и.м. разпоредби на чл.7.2 и чл.7.1 от ОУ не е
удостоверено по делото.
На второ място, ищецът не
удостоверява и че е обявил предсрочната
изискуемост на договора, както и че изявлението на лизингодателя за горното е
достигнало до лизингополучателя преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
– въпреки твърденията по и.м., по делото не са представени никакви
доказателства за горното.
Съобразно приетото в
т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит /в случая – вземане, произтичащо от
договор за финансов лизинг/, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена
в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда
на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита.
Предмет на спора по
установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения
документ – извлечението от счетоводните книги, в който размерът и изискуемостта
са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание /решение
№ 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год., IV г.о./.
Основанието на иска
се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с
упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно
основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател.
Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в
хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит
предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при
определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до знанието
на длъжника, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна
изискуемост на кредита като основание за предявяване на иска. Нарочното
волеизявление следва да е конкретно – същото следва да съдържа и размера на
сумите – главница, договорни и наказателни лихви, др., които кредиторът обявява
за изискуеми.
В случая цитираното
по-горе е приложимо и към договора за финансов лизинг, в който – както се
твърди в настоящата искова молба, „лизингодателят е обявил лизинговия договор
за предсрочно изискуем“, т.е. обявил е предсрочната изискуемост на лизиниговите
вноски по договора, дължими съгласно погасителния план. Горното обаче не се
установява от представените по делото доказателства – нито се твърди как и от
коя дата е обявена предсрочната изискуемост, нито е удостоверено, че
изявлението на лизингодателя за горното е достигнало до лизингополучателя преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Ответникът не е удостоверил направени по делото
разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.т.а.“ ЕООД, ЕИК . срещу А.М.Д. ***,
с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника в
размер на 15 906.46 евро /петнадесет хиляди деветстотин и шест евро и
четиридесет и шест евроцента, от които :
- 14 576.89 евро – неплатени лизингови вноски по
договор за финансов лизинг № 100027/02.10.2019 год., сключен между „М.т.а.“
ЕООД и А.М.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2020 год. до
окончателното й заплащане;
- 88.25 евро – неплатена вноска № 2 от 02.06.2020 год.
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
- 405.71 евро – неплатена вноска № 3 от 23.06.2020
год. по застраховка „Каско“;
- 33.65 евро – лихва за забава, дължима за периода от
01.06.2020 год. до 12.10.2020 год.;
- 306.77 евро – неплатен данък на автомобилиста и
- 495.19 евро – неплатена възнаградителна лихва по
погасителен план,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
138/19.10.2020 год. в производството по ч.гр.д. № 20201830100304/2020 год. на
Районен съд – Етрополе.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :