Решение по дело №13308/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3759/4.9.2018г., гр.Варна

 

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и трети състав, в закрито заседание, проведено на 04.09.2018г., в състав:

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

            като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 13308 /2017г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба на  ищецът  О.Ф.Б." ЕАД, вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „О.Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № ***), представлявано от И.Г.Д.-М.- изп. директор, за поправка на явна фактическа грешка, допусната в решение  № 3219 / 6.7.2018г.,   постановено по  гр.д. № 13308 /2017г. по описа на ВРС, като се отрази в диспозитива на същото, че  на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовото дружество се присъждат разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 500лв., вместо присъдените от съда 50лв.

Според изнесеното в молбата, съдът в първата страница на решението си е цитирал ю.к. възнаграждение за ищцовото дружество в размер на 500лв., а е присъдил в диспозитива сумата от 50лв., и в посоченото се настоява че се изразява допуснатата очевидна фактическа грешка.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, в писмен отговор насрещната страна, ответникът Н.В.Д.-В. с ЕГН **********,  изразява становище за неоснователност на молбата. Излага, че в първата страница на решението съдът е възпроизвел искането на ищцовото дружество за присъждане на разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 500лв., а в диспозитива си съдът е определил ю.к.възнаграждение 50лв. за присъждане в полза на страната.

По наложителността от отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението, съдът намира следното:

Съдът, запознавайки се с материалите по делото, констатира, че действително в първата страница на решението си е възпроизвел ищцовата претенция, отправена до съда, за присъждане в случай на уважаване на предявения иск на ю.к.възнаграждение в размер на 500лв. В обстоятелствената част на съдебното решение, при решаване въпроса за разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца, съдът изрично е визирал мотиви за присъждане размер на ю.к.възнаграждение от 50лв.

За да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, следва да е налице несъответствие между действителната воля на съда за присъждане разноски  за ю.к.възнаграждение в размер на 50лв. в полза на ищеца по делото,   и нейното писмено отразяване в дипозитива на решението.

В случая няма подобно несъответствие.

При определяне размерът на присъденото ю.к.възнаграждение, съдът се е ръководил от разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно която размера на това възнаграждение се определя по правилата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно които заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В чл. 25. (1) от  приетата НАРЕДБА за заплащането на правната помощ  е регламентирано, че     з а защита по дела с определен материален интерес, какъвто е случая по настоящото дело, възнаграждението е от 100 до 300лв.

Действително, съдът при определяне в диспозитива на горецитираното съдебно решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е определил в полза на ищцовото дружество, представлявано в хода на процеса от юрисконсулт, ю.к.възнаграждение под минималния размер, определен в чл. 25. (1) от  приетата НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, т.е. не се е съобразил с визираните в посочената разпоредба рамки.

Това обаче, не обосновава извод за основателност на молбата с правно основание чл.247 ГПК, предвид че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото между мотивите на съда за разноските за ю.к.възнаграждение, които приема, че следва да присъди и действително разпорежда за присъждане в диспозитива си/50лв./, няма разминаване.

При изложеното молбата с правно основание по чл.247 ГПК, следва да се остави без уважение.

Несъгласието на страната с присъденият размер за  ю.к.възнаграждение, е давало основание същата да сезира съда с искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, но не и с искане за поправка на очевидна фактическа грешка.    

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА  В ДИСПОЗИТИВА на Решение  № 3219 / 6.7.2018г.,   постановено по  гр.д. № 13308 /2017г. по описа на ВРС, произнесен на основание чл.78, ал.1 от ГПК, досежно размера на присъденото в полза на ищцовата страна ю.к.възнаграждение, обективирано в молба на ищецът по делото  О.Ф.Б." ЕАД, вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „О.Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № ***), представлявано от И.Г.Д.-М.- изп. Директор.

 

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл.247, ал.3 от ГПК.

 

               СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ делото, ведно с постъпилата по него въззивна жалба след приключване администрирането на същата, да се изпрати на ВОС, на основание чл.263, ал.5 от ГПК.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: