Присъда по дело №3249/2021 на Софийски градски съд

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 3249/2021 г. по описа на СГС, НО, 1
състав

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.Ю.А.
за извършено престъпление по престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр.
20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК за това, че на 13.04.2021 г., около 07:30 часа, в гр.
София, зад стопански двор в село Яна, община Столична, област София, в
съучастие като извършител с Н. П. В. (извършител) и Г. ЗЛ. ИВ. (извършител)
отнел чужда движима вещ – сумата 110.00 (сто и десет лева) лева,
собственост на В.Е. Т., от владението на В.Е. Т., с намерение противозаконно
да я присвои, като употребил за това сила и заплашване – А. държал Т. за
лявата ръка, а В. го държал за дясната ръка, двамата заедно му удряли шамари
и В. казал на Т.: „Ще ти счупя краката“, „Ще те пребия тука, няма да си
тръгнеш“, а междувременно И. пребъркала джобовете на Т., намерила
портфейла му и взела от него сумата от 110,00 (сто и десет лева) лева.
По настоящото дело е внесен обвинителен акт срещу Н. П. В. за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.
2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на А.Ю.А. за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК и на Г. ЗЛ. ИВ. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и
пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Наказателното производство по отношение на лицата Н. П. В. и Г. ЗЛ.
ИВ. е прекратено на основание чл. 382, ал. 7 НПК, поради одобрено с
представител на Софийска градска прокуратура споразумение по нохд №
446/2022 г. по описа на СГС, НО, 15 състав.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия А.Ю.А. обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1
и пр. 2, вр. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като счита, че същия го е извършил, както
от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът се позовава на
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.В., Г.И. и Г.М. и посочва,
че от показанията на същите се доказва по безспорен и категоричен начин
времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговият механизъм,
включително упражнената принуда, размера на причинената щета, точното
участие на всяко едно от лицата в извършеното престъпление. В тази насока
сочи, че показанията на тези свидетели си кореспондират помежду си, а също
така се намират в кореспонденция с дадените, както от пострадалия
показания, така и с тези дадени от свидетелите З. и Г., които са отишли на
място след подаден от пострадалия сигнал на телефон 112. Счита, че в случая
не се установява наличие на евентуален конфликт, за който подсъдимият и
свидетелите сочат, че съществува между тях по повод на желязо, за което
1

твърдят, че пострадалият е взел от тяхно владение, защото според прокурора
техните съмнения в тази насока не се установяват по делото, а именно, че
пострадалият е взел нещо от тях. Заявява, че деянието на подсъдимия А. не се
отличава със сериозна степен на обществена опасност, както предвид
минималната стойност на отнетото имущество, така и предвид
обстоятелството, че още в хода на досъдебно производство щетите са били
възстановени на пострадалия. Като отегчаващи вината на подсъдимия А.
обстоятелства, прокурорът намира освен съучастието му, така и неговото
обременено съдебно минало. Прокурорът намира, че абсолютния минимум на
предвиденото в закона наказание напълно би изпълнило целите на
индивидуалната и генерална превенция и поведението на подсъдимия А. не
бива да бъде санкционирано по-строго. Счита, че предвид предходната
съдимост на подсъдимия наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Процесуалният представител на подсъдимия А., служебно назначеният
защитник адвокат Н.Н. счита, че така повдигнатото обвинение на подсъдимия
А. по чл. 198, ал. 1 НК не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди,
че в случая са налице много противоречия в събраните гласни
доказателствени източници, които доказват, че подсъдимият А. не е участвал
и не е осъществил от субективна и обективна страна престъплението, в което
е обвинен. Посочва, че свидетелите Н.В. и Г.М., както и самият пострадал
В.Т. свидетелстват, че подсъдимият А. нито е заплашвал, нито е отнемал от
пострадалия Т. със сила пари или вещи. Защитата в тази насока се
аргументира с показанията на свидетеля Т. дадени в хода на съдебното
следствие, а именно: „С А. се боричкахме, но не си спомням А. да ме е
заплашвал“ и обясненията на подсъдимия А., в които последния заявява, че
това боричкане се дължи на това, че е разтървавал свидетеля Н.В. и
пострадалия Т.. Твърди, че подсъдимия А. до последно не е видял, нито е
разбрал кой е отнел парите от пострадалия Т., който е бил в нетрезво
състояние, съгласно и данните в показанията на свидетелите от полицейския
патрул при 05 РУ СДВР, които са се явили на местопрестъплението. Защитата
на свой ред посочва, че по делото не е спорно обстоятелството, че самият
пострадал е махнал и се е качил в колата, за да може да отиде до центъра и да
си купи цигари, но възникналия в колата конфликт го е накарал да спре, тъй
като нещата са ескалирали вътре и той не е можел да шофира. Твърди, че след
като е спрял колата и всички са излезли от нея, то тогава е станало
боричкането, при което подсъдимия не е имал за цел да пребие пострадалия
или да го заплаши или да му вземе вещи и пари. На следващо място защитата
сочи, че от постъпилите по делото справки се установява действително, че
физически лица не могат да предават желязо в пунктовете, но независимо от
това, от свидетелските показания на свидетелката Г.М. и обясненията на
самия подсъдимия А., се установява, че в пунктовете се предава желязо от
физически лица, като в тази насока защитата счита за относими и показанията
на свидетеля Т., в които същия също посочва, че неговият шеф му е дал
2

желязо, за да го предаде в пункта. Твърди, че физическите лица не фигурират
като такива в справките на фирмите стопанисващи пунктовете, тъй като явно
пунктовете губят, ако заявяват, че физически лица предават отпадъчно
желязо. С оглед на тези противоречиви показания защитата смята, че съда
може да оправдае подсъдимия А., което в случая според нея е най-
справедливото, което може да стори.
Подсъдимият А. желае и дава обяснения в хода на съдебното следствие.
Поддържа казаното от своя адвокат. Твърди, че не е удрял пострадалия Т. и
заявява, че не знае защо е тук. В обясненията си подсъдимия А. посочва, че
свидетеля Т. му е махнал с ръка, той го качил в колата си и го закарал до
селото за да си вземе цигари, а след това със свидетеля Н.В. започнали да се
бият в колата, поради което ги оставил на една поляна като им казал
„слизайте и се пребивайте тука“. Твърди, че двамата нещо си говорили,
заканвали се и се заплашвали един друг, но не знае за какво ставало въпрос.
Подсъдимият А. твърди в своите обяснения, че е разтървавал свидетеля В.Т. и
Н.В., за да не се бият, защото нещо се спречкали в колата му, поради което
той я спрял, а те слезнали от нея и започнали да се бият. Посочва, че не е
разбрал защо се бият. Заявява, че на мястото били той, свидетелите Г.М., В.Т.,
Н.В. и Г.И., която седяла настрани. Твърди, че на Г. викнал: „Фани единия да
не се удрят“, защото двамата започнали да се удрят, при което хванал
свидетеля Т., че бил по-як, но т.к. никой от присъстващите не реагирал им
казал: „...я се оправяйте..“. Подсъдимият сочи, че накрая пуснал биещите се и
те отново започнали да се бият, а дори имало и кръв, което го накарало пак да
ги разтърве, поради което започнал да бута и двамата, а после се качили в
колата и си тръгнали. Твърди, че не е видял някой да взима вещи от свидетеля
В.Т.. Подсъдимият А. заявява, че е събирал желязо заедно със свидетелите
Г.М., Н.В. и Г.И. и когато го оставили на мястото, на което го били събрали,
видели свидетеля Т., който бил пиян и на който казал: „В., ние си отиваме.
Тук имаме желязо, да го не вземеш“, „В., да не вземеш желязото, щото сме се
прибили от копане за 100 кила желязо“, на което свидетеля Владимиров
отговорил: „Няма да го взема“. Твърди, че на сутринта, когато отишли на
мястото да товарят желязото, него го нямало, поради което отишли на
работното място на свидетеля Т. и го изчакали да излезне. Подсъдимият А.
твърди, че не е бил свидетеля Т., а той сам се е качил в колата и попитал: „Ще
ме караш ли за цигари?“, след което с Н.В. започнали да се бият вътре в
колата. Според подсъдимият А. събраното желязо вероятно го е взел
свидетелят Т. и това е била причината да се бият двамата с Н.В..
Подсъдимият А. заявява, че не може да каже и не знае дали свидетеля Т. е
предал желязото. Твърди, че не е взимал пари от свидетеля Т., както и че
свидетелките Г.И. и Г.М. не са му давали пари, но после когато го закарали в
районното разбрал, че свидетелите Н.В. и Г.И. са взели пари от свидетеля Т. и
той затова му ги върнал, за да не го задържат и него в полицията. Твърди, че
не е удрял, а е прегърнал свидетеля Т., защото видял, че напада, наляга
свидетеля В., който бил целия в кръв и така да ги разтърве. Заявява, че е
3

възстановил 110,00 лева на свидетеля В.Т., защото другите са ги били взели.
В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК, подсъдимият
А. иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Ю.А. - 39 години, роден на **** г. в гр. Плевен,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, основно образование,
управител и собственик на „А.**“ ЕООД, с постоянен адрес: с. Петърница, ул.
„****, община Долни Дъбник, област Плевен, с настоящ адрес гр. София, кв.
„Орландовци“, ул. ****, ЕГН **********.
На 13.04.2021 г., подсъдимият А.А. заедно със свидетелите Н.В., Г. И. и
Г.М. се намирали в село Яна, община Столична, област София за да предадат
на пункт за отпадъчни цветни и черни метали събрано от тях чрез изкопаване,
около 100 кг желязо. Четиримата след като не намерили на мястото, на което
били оставили желязото предния ден, се усъмнили, че същото им е взето от
свидетеля В.Т., поради което решили да го изчакат пред мястото където
живеел и работел в с. Яна - същият работел като заварчик във фирма „С.
стил“. Пред посоченото място, подсъдимият А.А. заедно със свидетелите
Н.В., Г. И. и Г.М., пристигнали с лек автомобил марка „Опел“ около 07,00
часа, който бил управляван от подсъдимияч А.. Около 07,00 часа, свидетелят
Т. излязал от промишления двор на фирма „Б.С.“, в двора на която се
помещавала и фирма „С. стил“, махнал с ръка към процесния автомобил, при
което подсъдимият А. спрял автомобила и му казал да се качи в него. След
като свидетелят Т. се качил в автомобила, всички заедно отишли до центъра
на село Яна, за да си купи той цигари от магазина на центъра. В лекият
автомобил и до подсъдимия А. на предната седалка седяла свидетелката Г.И.,
а отзад били свидетелите Н.В. и Г.М.. След това, подсъдимият А. подкарал
процесния лек автомобил към полето, а после го спрял зад стопански двор в
село Яна, община Столична, област София. По време на придвижването на
лекия автомобил до мястото, където подсъдимия преустановил неговото
движение, возещите се в лекия автомобил си говорели за пари и за желязо,
като твърдели, че свидетелят Т. е взел желязото, което те били събрали
предния ден. По време на движението на процесния автомобил свидетелят
Н.В. ударил няколко пъти свидетеля Т., а подсъдимият А. ускорил скоростта
на автомобила. Около 07,30 часа автомобила спрял зад стопански двор в село
Яна, от него слезли всички возещи се в него и се нахвърлили на свидетеля Т..
Подсъдимият А. и свидетеля В. удряли шамари на свидетеля Т.. Свидетелят
В. казал на свидетеля Т. „Ще ти счупя краката“, „Ще те пребия тука, няма да
си тръгнеш“, а след това всички присъстващи започнали да го бият – един го
удрял, друг го дърпал. При боричкането, подсъдимият А. държал свидетеля Т.
4

за дрехите и за лявата ръка, а свидетелят В. го държал за дясната ръка. В хода
на борбата, свидетелката Г.И. пребъркала джобовете на свидетеля Т. и му
взела портфейла, в който се намирала парична сума в размер на 110,00 лева, а
после четиримата си разделили тази сума и си тръгнали с процесния
автомобил, а свидетелят Т. останал на мястото. В това време свидетелката
Г.М. стояла отстрани и наблюдавала.
Свидетелят Т. подал сигнал на тел. 112 за случилото се, а след това се
отпраил пеша до центъра на село Яна, където изчакал полицейските
служители при 05 РУ СДВР - свидетелите Д.З. и Н.Г., които били изпратени
на мястото на извършеното деяние от ОДЧ на 05 РУ СДВР. Двамата
полицейски служители качили свидетеля Т. в полицейския автомобил и го
закарали в сградата на 05 РУ СДВР за изясняване на случая. В сградата на 05
РУ СДВР се установило, че свидетелят В.Т. е обявен за общодържавно
издирване. Свидетелят Т. посочил имената на лицата участвали в процесните
събития - подсъдимият А.А. и свидетелите Н.В., Г. И. и Г.М., след което
същите също били доведени в сградата на 05 РУ СДВР. Подсъдимият А.
върнал на свидетеля В.Т. сумата от 110,00 лева, за което била съставена
разписка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните в
хода на съдебното производство по делото гласни доказателствени средства –
обясненията на подсъдимия А.А., показанията на свидетеля Н.В., на
свидетелката Г.И., на свидетеля В.Т., както и показанията му дадени в хода на
досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ НПК, показанията на свидетелката Г.М.,
както и показанията й дадени в хода на досъдебното производство, прочетени
и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ НПК,
показанията на свидетеля Д.З., както и показанията й дадени в хода на
досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ НПК, Н.Г., както и показанията й дадени в хода
на досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ НПК; писмени доказателствени средства от
досъдебното производство – протоколи за разпознаване ведно с изготвени
към тях фотоалбуми – /л. 83-86 и л. 88-89 /; писмени доказателства от
съдебното производство – уведомително писмо на управителя на „У. 2011“
ООД, уведомление на управителя на „БО-Т.М.“ ООД, писмо на управителя на
„Т.Т. 2000“ ЕООД, справка за съдимост на подсъдимия А.А., както и всички
представени, приложени и приети в хода на съдебното производство
доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на фактите
относими към предмета на доказване по настоящото дело няма спор, същите
се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателствени материали в хода на съдебното и досъдебното производство.
5

Преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява по несъменени и
категоричен начин съпричастността на подсъдимия А. към инкриминираната
деятелност, за която му е повдигнато обвинение, чрез внесения в съда
обвинителен акт. В основата на своя доказателствен анализ съдът постави
показанията на свидетелите Т., Н.В., Г. И. и Г.М., от които по несъменен и
категоричен начин се установяват фактите и обстоятелствата включени в
предмета на доказване по настоящото дело касателно участието на
подсъдимия А. в инкримиираните събития на процесните дата и място, както
и действията извършени от него по отношение на свидетеля Т.. От същите се
установяват несъмнено и лицата участвали в инкриминираното по делото
деяние, като негови извършители, между които категорично се сочи и
подсъдимия А. като негов автор. На следващо място от посочените гласни
доказателствени източници се установи безпротиворечиво, че на посочените в
обвинителния акт дата и час или на 13.04.2021 г., около 07,00 часа,
подсъдимият А. и свидетелите Н.В., Г. И., Г.М. са се намирали в село Яна,
придвижвайки се с лек автомобил, който е бил управляван от подсъдимия,
както и че в него доброволно се е качил свидетеля В.Т.. Също така по
несъмнен начин се установи, че на задната седалка заедно със свидетеля В.Т.
са се возели свидетелите Н.В. и Г.М., а на предната седалка до шофьора се е
возила свидетелката Г.И.. На следващо място се установи по несъмнен и
категоричен начин и причината, поради която подсъдимият А. и свидетелите
Н.В., Г. И., Г.М. на инкриминираната дата – 13.04.2021 г. са се намирали пред
портал на фирма „Б.С.“, в двора на която се помещавала и фирма „С. стил“, а
именно за да потърсят обяснение от свидетеля В.Т. за липсващото им желязо,
което са били оставили до оградата на посочената фирма предния ден и за
което са уведомили свидетеля, че е тяхно, т.к. се е намирал на мястото. Няма
спор по делото и от показанията на всички свидетели се установи, че между
свидетеля Т. и свидетеля В. е възникнал спор на задната седалка вътре в
процесния лек автомобил по време на неговото движение, в хода на който
спор двамата са си разменили заканителни и заплашващи реплики, именно по
повод изразените от свидетеля В. съмнения за това, че свидетеля Т. е бил взел
събраното предходния ден отпадъчно желязо от 100 кг. На следващо място
данните в показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и при
установяване на обстоятелството, че подсъдимият А. управлявайки лекия
автомобил го е насочил неговото движение в посока към стопанския двор на
село Яна, а впоследствие го е спрял зад него. Съдът се довери на показанията
на свидетеля В., който логично и последователно, а и с необходимата за
предмета на доказване по делото конкретика посочва действията на всяко
едно от намиращите се на инкриминираното място лица, в момента, в който
всички заедно са слезли от процесния автомобил. Показанията на свидетеля
В. в обсъжданите части корелират, както на показанията на свидетелката И.,
така и не на последно място, същите намират фактическо единство с тези на
свидетеля Т., който се легитимира като лице пострадало от инкриминираното
деяние. Така от показанията на свидетеля Т. се установява еднозначно, че
6

след като всички свидетели - Н.В., Г. И., Г.М., както и подсъдимия А.А., са
слезнали от процесния автомобил, то те са се нахвърлили върху него, а в хода
на възникналата между тях борба, подсъдимият А. употребил сила като
хванал свидетеля Т. за лявата ръка, свидетелят В. употребил сила хващайки го
за дясната ръка, както и че двамата заедно са му удряли шамари. Установи се
по делото още, че в така развилите се процесни събития, единствено
свидетелят В. е отправил към свидетеля Т. още и заплахи с думите – „Ще ти
счупя краката“, „Ще те пребия тука, няма да си тръгнеш“, както и, че
свидетелката И. в този момент е пребъркала джобовете на свидетеля Т. и му е
взела портфейла, в който имало сума в раззмер на 110 лева и лични вещи.
Обстоятелството, че инкриминираната сума пари е противозаконно отнета от
свидетеля Т. се изясни несъмено чрез показанията и на свидетелите И. и В.,
както и от дадените от свидетелката Мироочва показания и обясненията на
подсъдимия А., които заявяват, че след като свидетелката И. е бръкнала в
джоба на свидетеля Т. и му е взела портфейла, всички заедно след това са си
разделили инкриминираната сума от 110 лева. Съдът за изясняване на
горните обстоятелства се довери и на обясненията на подсъдимия А., в която
част същите са логични и непротиворечащи на показанията на свидетелите
Н.В., Г. И., Г.М. и В.Т., а именно, че свидетелката И. е взела
инкриминираната сума, а после същата е била разделена.
Съдът, отчитайки двойствената природа в обясненията на подсъдимия
А., а именно, че служат както за средство за защита, така и че представляват
глА. доказателствен източник, намери същите за изграждащи защитната му
версия, в частта в която заявява, че не е упражнил сила по отношение на
свидетеля Т., а именно, че не го е хванал за лявата ръка, както и в частта, в
която посочва, че не е вземал част от инкриминираната парична сума, която
свидетелката И. е отнела от свидетеля Т.. Обясненията на подсъдимия А. в
тези им части остават изолирани и неподкрепящи се от друг доказателствен
източник, за да се преценят като достоверна за нуждите на доказване по
делото информация. Обясненията на подсъдимия А. категорично се
опровергават, както от показанията на свидетеля Т., така и от показанията на
свидетелите В. и И., т.к. всеки един от тях независимо един от друг заявява,
че свидетелят Т. е бил хванат за ръцете от свидетеля В. и подсъдимия А., като
последният го хванал за лявата ръка, и по този начин е осигурил възможност
за свидетелката И. да пребърка свидетеля Т. и да му отнеме инкриминираната
сума пари. Съдът не намери основание да не даде вяра на показанията на
посочените свидетели в тази им част затова, защото от една страна, това
именно е била целта на всички присъстващи на мястото - да потърсят
обяснение от свидетеля Т. за липсващото според тях желязо, а от друга
страна да репарират по избран от тях противозаконен начин причинени им
според тях вреди от свидетеля Т. – като след отнемане на портфейла на
свидетеля Т. от свидетелката И., са си разделили и взетата от него сума, което
са и направили. Обясненията на подсъдимия А. в случая остават изолирани,
защото в своите показания и двамата свидетели В. и И., които са се признали
7

за виновни по настоящото дело, сключвайки споразумение със СГП,
одобрено от СГС, са категорични, че подсъдимия А. е бил едно от лицата,
което е упражнило сила по отношение на свидетеля Т., като го е хванал за
лявата ръка и по този начин е спомогнал свидетелката И. да отнеме против
волята на Т. портфейл с намираща се в него парична сума от 110 лева. Не
може в случая да бъдат упрекнати в заинтересованост свидетелите В. и И.,
предвид сключеното от тях споразумение с прокуратурата, защото както в
техните показания, така и в показанията на свидетелите Т. и М. се излагат
подробно същите факти и обстоятелства, за които са свидетелствали и които
са включени в предмета на доказване по делото. Ето защо и съдът се довери
частично на дадените от подсъдимия А. обяснения и то само в частите, в
които същите се намират в необходимата корелация с останалия събран по
делото доказателствен материал, и които бяха обсъдени по-горе.
При анализа на показанията дадени от свидетелката М., съдът в случая
се довери на тези нейни показания, които е депозирала в хода на досъдебното
производство и които бяха приобщени по предвидения за това процесуален
ред, регламентиран в процесуалната норма на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. второ НПК, защото намери същите не само по-близки по време до
инкриминираните събития, когато спомена на тази свидетелка е бил по-ясен,
но и защото данните в показанията й от досъдебното производство не са
изолирани, а са еднопосочни, непротиворечащи и подкрепящи се от
показанията на свидетелите Т., В. и И. дадени в хода на съдебното следствие.
Анализа на данните в показанията на свидетелката М. показва, че тази
свидетелка макар и да се е намирала през цялото време с останалите
свидетели и подсъдимия А. на местопрестъплението, то тя не е взела участие
в инкриминираното деяние, а единствено е наблюдавала действията на
свидетелите В.а и И. и тези на подсъдимия А., извършвани по отношение на
свидетеля Т., при което се налага извода, че тя като пряк очевидец е
възприела целия развил се инцидент от качването в процесния автомобил на
свидетеля Т. до момента, в който чрез използвана сила от страна на свидетеля
В. и подсъдимия А., е бил отнет портфейла на същия от свидетелката И., с
намиращата се в него парична сума в размер на 110 лева. Макар тази
свидетелка да не е участвала в инкриминираните събития, то същата, както и
сама посочва е получила част от паричната сума, която свидетелката И. е
отнела от свидетеля Т.. Ето защо и съдът намери нейните показания за
достоверни, правдиви и логични, т.к. установи, че чрез тях същата не цели да
оневини някои от участниците в процесните събития, нито пък чрез тях цели
да подпомогне обвинителната теза на обвинението. Напротив, същите са
обективни и съответни на възприетата от съда фактическа обстановка по
делото. Също така чрез показанията на свидетелката М. се изясни и
обстоятелството, че в сградата на 05 РУ СДВР именно подсъдимия А. е
лицето, което е върнало на свидетеля Т. отнетата му противозаконно
паричната сума в размер на 110 лева, срещу съставена разписка или така,
както сочи и самия подсъдим.
8

На последно място съдът се довери и на показанията на свидетелите З. и
Г., които в изпълнение на служебните си задължения като полицейски
служители, са били изпратени от дежурния ОДЧ при 05 РУ СДВР в село Яна,
с оглед подаден на тел. 112 сигнал от свидетеля Т.. Двамата свидетели не са
преки очевидци на инкриминираното деяние, но независимо от това данните в
техните показания се отличават с необходимата обективност, защото всеки
един от тях в своите показания изнася само и единствено онези
обстоятелства, които са им станали известни лично и непосредствено. Така
свидетелите З. и Г. са категорични, че са се отзовали в село Яна по сигнал на
лице, което са установили като свидетеля Т. и което е заявило пред тях, че е
пострадало от престъпление. Свидетелите са категорични, че по предоставени
от свидетеля Т. данни са установили лицата, извършители на
инкриминираното деяние, от което той е пострадал и които са им посочени
като лицата отнели му инкриминираната по делото парична сума. Не могат да
бъдат упрекнати в заинтересованост двамата полицейки служители, защото в
показанията си свидетеля Г. посочва, че при установяване на свидетеля Т. в
село Яна, същият е бил в нетрезво състояние или в каквато насока се
съдържат данни и в обясненията на подсъдимия А., но независимо от това
последните не се отразяват на изнесената информация за процесния случай в
положителна за подсъдимия А. посока.
При така изложеното се установи категорично от гласните
доказателствени средства, че подсъдимия А. е участник при извършване на
противоправното деяние, от което пострадал е свидетеля Т..
Обстоятелството, че подсъдимият А. е един от авторите на
инкриминираното деяние извършено по отношение на свидетеля Т. се
установява убедително и чрез извършените в хода на досъдебното
производство процесуално следствени действия, материализирани в
съставените протоколи за разпознаване на лица. Така в хода на същите,
свидетелят Т. в присъствие на две поемни лица е разпознал по несъмнен и
категоричен начин лицата, които на инкриминираната дата и час са го
хванали за ръцете и са му удряли шамари, както и лицето което го е
заплашило, а също така и лицето, което му е бръкнало и взело, от негов джоб,
портфейла с намиращата се в него сума пари от 110 лева, а именно като
свидетелите В. и И., и подсъдимият А.. Процесуално следствените действия
на свой ред се намират в абсолютно фактическо единствено и с показанията
на разпитаните по делото свидетели, които вече бяха обсъдени и не на
последно място са процесуално следствените действия са проведени при
спазване на установения за това ред, визиран в чл. 170 и чл. 171 НПК, поради
което съдът ги прие като годни писмени доказателствени средства и им се
довери, т.к. същите допринасят за установяване на действителната
фактическа обстановка по делото. Действително, свидетелят Т. се е намирал в
познанство с извършителите на инкриминираното спрямо него деяние и
преди проведеното разпознаване, но това обстоятелство по никакъв начин не
води до извод за незаконосъобразно извършени процесуално следствени
9

действия, а единствено до проверка и потвърждаване на данните в неговите
показания, дадени преди извършване на тези процесуално следственото
действие по реда на чл. 170 НПК.
По делото, в хода на съдебното следствие, бяха събрани писмени
доказателства, изразяващи се в приобщени справки изхождащи от
търговските дружества - „У. 2011“ ООД, „БО-Т.М.“ ООД и „Т.Т. 2000“ ЕООД,
от съдържанието на които действително, не се установи на инкриминираната
дата да е предадено от страна свидетеля В.Т. отпадъчно желязо в пунктовете
на някое от посочените дружества. От тези справки също така се установява,
че в тези пунктове за предаване на отпадъчно желязо, които се стопанисват от
дружествата, от които изхождат справките е, че в тях не е било предавано
желязо не само от физически, но и от юридически лица. Ето защо чрез
събраната от съда информация в тази насока, с цел да се извърши проверка на
твърденията изнесени в показанията на свидетелите В., И., М., както и на
обясненията на подсъдимия А. а именно, че свидетеля Т. е взел тяхно желязо
и го е предал в пунк за предаване на отпадъчни черни и цветни метали на
територията на село Яна, не допринесе в своя краен резултат значима за
нуждите на длото информация, т.к. от нея не може да се установи по
несъмнен и категоричен начин дали, че в тези пунктовете се предава или не
желязо въобще, а такава проверка не е в предмета на доказване по настоящото
дело. Независимо от казаното, тези справки не доведоха до положителен и за
подсъдимия А. резултат, от една страна, но от друга и не допринесоха и за
влошаване на неговото процесуално положение. При това положение и
независимо от горното съдът се довери на показанията, както на свидетеля Т.,
така и на показанията на свидетелите В., И., М. и обясненията на подсъдимия
А., че всеки един от тях е предавал отпадъчно желязо в един от пунктовете на
територията на село Яна, поради което и съдът счете данните съдържащи се в
справките на посочените по-горе търговски дружества за недостатъчно
надеждна информация за това, че физически лица не могат да предават
отпадъчно желязо. Това на свой ред е така и затова, защото както всеки един
от свидетелите, така и подсъдимия А. са категорични, че са предавали желязо
в пунктовете на територията на село Яна, но писмен документ под формата на
кантарна бележка или фискален бон никога не им е бил издаван, които данни
биха могли да бъдат проверени от държавното обвинение в друго
производство при желание. В конкретния случай, обаче изясняването на
обстоятелството дали се предава от физически лица отпадъчно желязо в
пунктове позиционирани на територията на село Яна няма правно значение за
предмета на доказване по делото, а по скоро има своята фактическа стойност
за разкриване на противозаконни практики на територията на тези пунктове,
което е дейност от компетентността на разследващите органи. Въпреки това,
единственото което се изяснява на основание на записаната в справките
информация и подкрепена от приложени към същите писмени документи е,
че на инкриминираната дата или на дата предхождаща инкрминираната, от
страна свидетеля Т., документално не се установява да е предавано отпадъчно
10

желязо в пункт на територията на село Яна.
На последно място по делото се установи по категоричен начин, че
причинените имуществени вреди са били възстановени на свидетеля В.Т. от
страна единствено на подсъдимия А.А., за което по делото е приложена
писмена разписка и в която насока са и данните в показанията на
свидетелката М..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият А.Ю.А. по безспорен и категоричен начин е осъществил от
обективна и субективна страна всички съставомерни признаци от състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. 29, ал. 1, б. “а” НК,
за което му е повдигнато обвинение чрез внесения в съда от държавното
обвинение обвинителен акт, от което пострадал е свидетеля В.Т..
Престъплението „грабеж“, за което подсъдимият е предаден на съд, е
съставно престъпление, защото изпълнителното му деяние включва два акта,
които са функционално свързани помежду си, осъществени въз основа на
едно решение и насочени към една и съща цел. Единият акт на
изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила и/или заплашване,
т.е. на физическа сила и/или психическа принуда по отношение на владелеца
на движимата вещ, която е предмет на престъплението. Другият акт от
изпълнителното деяние на грабежа е противозаконното отнемане на вещта, а
именно деецът прекъсва фактическата власт на владелеца върху веща,
предмет на престъплението и установява своя фактическа власт върху нея.
Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на престъплението
„грабеж“ трябва да съществува функционална връзка. Поради това при
основния състав на грабежа по чл. 198, ал. 1 НК отнемането на вещта трябва
да съвпада по време с упражнената сила и/или заплаха. В конкретния случай
се установи, че подсъдимия А. е осъществил и двата акта на съставното
престъпление „грабеж“ по едно и също време по отношение на свидетеля
В.Т..
От обективна страна се установи по безспорен и категоричен начин, въз
основа на събраните по делото доказателства, че на 13.04.2021 г., около 07:30
часа, в гр. София, зад стопански двор в село Яна, община Столична, област
София, подсъдимият А.А. в съучастие като извършител с Н. П. В.
(извършител) и Г. ЗЛ. ИВ. (извършител) отнел чужда движима вещ – сумата
110.00 (сто и десет лева) лева, собственост на В.Е. Т., от владението на В.Е.
Т., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и
заплашване – А. държал Т. за лявата ръка, а В. го държал за дясната ръка,
двамата заедно му удряли шамари и В. казал на Т. : „Ще ти счупя краката“,
„Ще те пребия тука, няма да си тръгнеш“, а междувременно И. пребъркала
джобовете на Т., намерила портфейла му и взела от него сумата от 110,00 (сто
и десет лева) лева.
11

По безспорен и категоричен начин се установи и стойността на предмета
на престъплението, не само чрез показанията на свидетеля Т., но и от
приложената по делото разписка в тази насока за сумата, която подсъдимия
А. му е върнал. Вярно е, че свидетелят Т. след като си е получил отнетата му с
извършеното престъпление сума в размер на 110,00 лева е заявил, че желае да
оттегли своята жалба срещу подсъдимия А. и свидетелите В. и И., но това
негово желание не игнорира факта на извършеното спрямо него престъпление
от страна на подсъдимия А. по начина и механизма описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото се установи, че подсъдимият А. е извършил престъплението в
съучастие като извършител със свидетелите Н.В. и Г.И. /по отношение на
които наказателното производство е прекратено, с оглед одобрено на
15.02.2022 г. споразумение по нохд № 446/2022 г., по описа на СГС, НО, 15
състав/, с което е изпълнен и обективния признак свързващ се с разпоредбата
на чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Участието на подсъдимия А. в извършване на
инкриминираното деяние се установи категорично, както от показанията на
свидетелите В. и И., така и от показанията на свидетеля Т., в които се
посочва, че подсъдимия А. е упражнил сила по отношение на Т. държейки го
за лявата ръка и му е удрял шамари заедно със свидетеля В.. В конкретиката
на настоящия случай е видно, че от обективна страна подсъдимият А., като
извършител и в съучастие с всеки един от свидетелите В. и И., е извършил
действие – държал е лявата ръка на свидетеля Т. и му е удрял шамари с цел да
сломи съпротивата на този свидетел, което е елемент от общата престъпна
дейност и който в своя краен престъпен резултат е довел до отнемане на
чуждата движима вещ – парична сума в размер от 110,00 лева, собственост на
свидетеля Т..
От субективна страна, престъплението „грабеж“ може да бъде
осъществено само при форма на вината пряк умисъл. Деецът следва да
съзнава, че вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда, че
владелецът не е съглА. тя да му бъде отнета и че това несъгласие се
преодолява чрез упражняване на физическа сила и/или заплаха. Още при
използването на сила и/или заплаха, деецът цели да установи своя фактическа
власт върху предмета на престъплението и извършва деянието с намерението
да го присвои, а такова намерение е налице, когато той желае след деянието
да се разпореди с предмета в свой или чужд интерес.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият А. при
форма на вина при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият
А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал, целял е те
да настъпят. В случая подсъдимият А. е упражнил единствено физическа сила
спрямо свидетеля Т., като го е хванал за лявата ръка и му е удрял шамари.
Независимо от това, подсъдимият А. е съзнавал, че участва в извършване на
престъплението заедно с другите съучастници – свидетелите В. и И.. При това
положение, няма спор, че в конкретния случай от субективна страна,
12

подсъдимият А. е съзнавал както в интелектуално, така и волево отношение
изцяло своите действия, които са били подчинени на желанието му и целта да
се снабди по неправомерен начин с част от инкриминираната парична сума
заедно с другите двама съучастници. Това е така, защото подсъдимият А. като
съучастник е имал намерение за постигане на обществено опасния резултат,
съгласил се е с него и е желаел да осъществи намерението си заедно с
останалите съучастници, при общност на умисъла - свидетелите В. и И., а
именно като извършител, защото е целял да установи своя фактическа власт
върху отнетата парична сума от свидетеля Т.. Всичките действия на
подсъдимия А. са извършени в логична последователност от момента, в който
свидетеля Т. се е качил в управлявания от него лек автомобил, до момента в
който е напуснал местопрестъплението заедно със свидетелите В., И. и М.,
заедно с отнетата чужда движима вещ - парична сума в размер на 110,00 лева,
без съгласието на нейния собственик. На свой ред действията на подсъдимия
А. показват и намерението му противозаконно да присвои отнетата чужда
движима вещ, защото в последствие се разпоредил в свой собствен интерес с
противозаконно отнетата парична сума – същата е била поделена между
четиримата - свидетелите В., И. и М. и подсъдимия А..
С оглед на гореизложеното, съдът приема по несъмнен и категоричен
начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки с
пряк умисъл, подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.
198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК по начина, механизма и при
условията описани в обстоятелствената част на обвинителния акт или така,
както се поддържа от държавното обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия А.Ю.А. престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, законодателят в санкционната част на
диспозицията на посочената материално правна норма е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три до десет години.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия А.,
съдът се съобрази с изложеното в пледоарията на прокурора, който посочва,
че инкриминираното деяние, за което подсъдимия А. е предаден на съд не се
отличава със сериозна степен на обществена опасност. При това положение и
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съгласно която съдът следва да
определи наказание на подсъдимия вземайки предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства намира, че в случая
следва на посъдимият А. да се наложи наказание по вид и размер при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а не по реда на чл. 54 НК. Съдът счита, че в
случая са налице многобройни за подсъдимия А. смекчаващи вината
обстоятелства, т.к. и най-лекото, предвидено в закона по размер наказание
„лишаване от свобода“, който за престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
13

НК е в размер на 3 /три/ години се оказва несъразмерно тежко в конкретния
случай. Съдът намира, че не само вида, но и размера на наказанието, който
следва да бъде определен на подсъдимия А., е необходимо да е
пропорционален и съразмерен на участието на подсъдимия в
инкриминираната деятелност и на обема от действия, които са извършени от
него при осъществяване на инкриминираното деяние, за което е признат за
виновен. Необходимо е на следващо място винаги да се изхожда от
конкретната, установена по делото фактическа обстановка, в която участие
има подсъдимия, защото не е достатъчно само от обективна и субективна
страна да са осъществени признаците от състава на престъплението, за което
подсъдимия е признат за виновен, но също така и наказателната репресия по
вид и размер е необходимо и следва да е съответна на извършеното от дееца и
на съответната степен на обществена опасност на деянието и то в обхвата на
повдигнатото му обвинение. Налагането на наказание, както и определянето
на неговия размер не следва да бъде само и единствено самоцел, а същото е
необходимо да доведе и до усещане у признатия за виновен подсъдим за
неговата справедливост, така че да отговаря на извършеното от него деяние.
Съобразявайки степента на участие на подсъдимия А. в инкриминираното
деяние, както и извършените от него инкриминирани действия по отношение
на свидетеля Т. в съучастие със свидетелите В. и И., съдът намира, че в
конкретния случай за този подсъдим са налице многобройни по своя характер
смекчаващи вината обстоятелства, а именно - това са: липсата на висока
степен на обществена опасност на деянието извършено от подсъдимия А. или
така, както и прокурора заявява; ниската стойност на инкриминираната сума
пари, която е повече от три пъти под минималната работна заплата за
страната, към датата на деянието; обстоятелството, че инкриминираната сума
е била възстановена на свидетеля Т. единствено от подсъдимия А.; че
свидетелят Т., който е негов дългогодишен приятел е заявил желание да
оттегли подадената жалба срещу лицата, които е посочил за извършители на
престъплението и между които е подсъдимия А.; че към момента на
инкриминираното деяние, подсъдимият е бил емоционално неуравновесен,
виждайки, че събраното от него желязо с другите свидетели липсва на
мястото, на което са го оставили; че подсъдимият А. е баща, който следва да
се грижи за своето семейство и че събраното от него желязо, с цел да го
предаде на пункт за отпадъчни черни и цветни метали е бил начин за него да
придобие финансови средства, без да извършва престъпление; че същият е
имал минимално по своя характер участие в инкриминираното деяние за
разлика от свидетеля В.. На следващо място по делото не се установи, така
твърдяното като изкопано от подсъдимия А., заедно със свидетелите В., И. и
М. желязо, което е породило процесния инцидент и е в основата на
инкриминираните събития, да е предмет на престъпление, предвид липсата на
твърдения и доказателства в тази насока, представени на съда от страна на
държавното обвинение, както и предвид липсата на повдигнато срещу тези
лица обвинение за неговото противозаконно отнемане, или на депозиран
14

сигнал от лице, което да е негов собственик.
Действително и с оглед установената практика предходните осъждания
на подсъдимия по правило се считат за отегчаващо вината му обстоятелство,
но независимо от това не е необходимо да се проявява прекалена строгост
при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“, особено
когато е видно, че смекчаващите вината обстоятелства са многобройни и
значително имат превес над отегчаващите такива. Още повече при
преценката за определяне на наказанието, предходните осъждания следва да
бъдат преценявани и с оглед давността на тяхното извършване от датата на
инкриминираното деяние, за което се налага наказанието. В случая дори
подсъдимият А. не се откроява като личност с висока степен на обществена
опасност независимо от данните съдържащи се за него в приложената по
делото справка за съдимост. Това е така, защото предходните осъждания на
подсъдимия А. са с една достатъчно отдалечена от датата на настоящото
деяние давност и също така е видно, че за престъпленията, за които е бил
наказателно санкциониран му е било наложено предимно наказание
„Пробация“. Вярно е, че така наложените на подсъдимия А. наказания
„Пробация“ са били групирани с наложени му през 2015 г. и 2016 г. наказания
„Лишаване от свобода“, изпълнението на които е било отложено за
изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК, при което и при
условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което отново е
било отложено за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК
с определение по нчд № 789/2016 г. по описа на РС Сливница, влязло в
законна сила на 03.03.2017 г., но в случая е важно да се посочи, че в така
определения му изпителен срок, не е извършил престъпление, за което да му е
наложено наказание. Прието е предходните осъждания винаги да се ценят
като отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия, но същите не следва да
бъдат възприемани като единствено основание при определяне на наказание
на виновния деец, а следва да се изхожда от цялостното поведение на
подсъдимия, при което и да се изведе съответен извод за степента на неговата
обществена опасност и извършеното от него деяние. В случая по отношение
на подсъдимия А. се установява, съгласно справката му за съдимост, че в
периода на изпитателния срок от 03.03.2017 г., определен с определението
постановено по нчд № 789/2016 г. по описа на РС Сливница, до изтичането му
на 03.03.2020 г., той не е извършил престъпление. Настоящото престъпление
е извършено от него на 13.04.2021 г., поради което и в тази връзка е видно, че
подсъдимия А. в един значителен период от време не е извършвал
противоправни действия, а на фона на казаното, той не може да се определи и
като лице с висока степен на обществена опасност. Ето защо дори и да се
приеме, както е в случая, като отегчаващо вината обстоятелство съдебното
минало на подсъдимия А., което е могло да бъде коригирано с искане за
постановяване на съдебна реабилитация, то същото не следва да се цени като
значително по своя характер при определяне на размера на наказанието
15

„Лишаване от свобода“. Също така, така изминалия срок, сочи и на извод, че
предходните му осъждания макар и да не са довели до пълното му поправяне,
то са допринесли за постигане на значителен превъзпитателен и възпиращ
ефект, т.к. е видно, че липсват данни за период от над 4 години, в който да са
извършени от него противоправни действия, а настоящата му постъпка е по
скоро израз на инцидентност, предвид повода за нейното възникване. По
делото е приложена както се каза разписка, с която подсъдимият А. е
допринесъл за възстановяване на инкриминираната по делото парична сума
на свидетеля Т., което обстоятелство намалява значително тежестта на
обществената опасност на дееца. Тук отново за да се прецени размера на
наказанието, съдът съобрази като обстоятелства с особено значение
стойността на предмета на престъплението – парична сума в размер на 110
лева, който е със значително ниска стойност, чието отнемани и при липса на
друго престъпление, осъществено в съвкупност, би било определено като
маловажен случай или дори като малозначително деяние. Ето защо и съдът
намира, че наказанието „лишаване от свобода” е оправдано и същото следва
да бъде наложено на подсъдимия А., но размера на същото следва да бъде
съответен на извършеното от него престъпление, поради което е неоправдано,
а би било несправедливо и прекомерно да се определи размер в предвидения
за процесното престъпление минимум и то при ясно и несъмнено изразен
превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Не следва да
бъде подминато и друго обстоятелство, а именно, че деянието извършено от
подсъдимия А. не се откроява с висока степен на обществена опасност в
сравнение с други противоправни деяния от същия вид, които се субсумират
под състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, за което подсъдимия е
предаден на съд. По изложените съображения и изхождайки от целите на чл.
36, ал. 1 НК, съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наложи на
подсъдимия А. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца.
Съдът намери, че така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на подсъдимият А. не следва да
бъде изтърпявано от него ефективно, а отложено за изпитателен срок от 3
/три/ години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия А.,
който процес при него определено може да се каже, че е започнал след
03.03.2017 г., то и така наложеното му наказание не следва да се изтърпи от
него в изолирана среда, т.к. по този начин ще се възпрепятства и
невъзможността от негова страна да се грижи за своето семейство и деца, т.к.
е видно, че инкриминираните по настоящото дело действия същия е
извършил с цел да обезпечи финансово своето семейство – предавйки на
пункт за изкупуване на отпадъчно желязо, желязо което е изкопал и събрал, а
не да извършва престъпление.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
16

По делото разноски не са направени.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
17

Номер на акта:	72
Дата:	30 май 2022 г.
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100203249
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2021 г.

Присъда по дело №3249/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите