Р Е Ш Е Н И Е
№ 508/18.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 300 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 268, вр. чл. 267, ал.
2, т. 5 от ДОПК и е образувано по жалбата на Б.Н.Д., ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. А. САК, със съдебен адрес ***, офис 1 против Решение № 55/26.02.2021 г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане за присъединяване
с изх. № С210013-105-0024090/01.02.2021 г. по изп. дело № *********/2020 г. по описа
на ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик.
С оспореното решение е оставена без уважение жалба вх. №
94-00-1303/18.02.2021г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от Б.Н.Д. ***
против Разпореждане за присъединяване № С200013-105-024090/01.02.2021г., за извършено
присъединяване на суми в размер на 32472,79лв., издадено от С.И.на длъжност публичен
изпълнител в ТД на НАП гр. Пловдив офис гр. Пазарджик. Жалбата е изпратена на публичен
изпълнител С. И., с оглед предприемане на последващи действия съобразени с мотивите
на настоящото решение в 14 дневен срок от получаването му.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено. Според жалбоподателя неправилно е извършено
присъединяване на посочените задължения, тъй като липсва валидно издаден Акт за
установяване на публично вземане, който да послужи за присъединяване на ДФ „Земеделие"
като кредитор в изпълнителното производство. В жалбата се развиват подробни съображения,
според които издадената нотариална покана не представлява годно изпълнително основание.
Жалбоподателят счита, че тази покана не е административен акт и не попада в обхвата
на изброените в чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК изпълнителни основания. След като няма
издаден АУПВ следва, че вземанията на ДФЗ подлежат на събиране по реда на ГПК. Претендира
се също, че е налице висящ гражданско-правен спор досежно спорното вземане по
гр. дело № 567/2016г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Направено е и изрично
възражение за изтекла давност по аргумент на чл. 171 и сл. от ДОПК.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, редовно призован, се
явява адв. А., като по изложени съображения, моли съда да уважи подадената
жалба като отмени оспореното решение на директора на ТД на НАП Пловдив като
незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП Пловдив,
редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с
вх. № 4528/17.05.2021 г. от юриск. Т., който счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, издадено при спазване на административно процесуалните
правила и материалноправните разпоредби. Претендира заплащането на направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Решение № 55/26.02.2021
г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане за присъединяване с изх. № С210013-105-0024090/01.02.2021 г. по изп. дело №
*********/2020 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик. Решението
е редовно съобщено на жалбоподателя по електронен път на 01.03.2021 г., като в
законоустановения 7-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред
Административен съд – жалба вх. № 94-00-1782/10.03.2021 г. (подадена с пощенско
клеймо на 08.03.2021 г.).
С обжалваното разпореждане е извършено
присъединяване на сума в общ размер на 32472,79лв., от които главница 20 068,69лв
и лихва от 12 479,17лв., към образуваното срещу г-н Д. *** изпълнително дело №*********/2020г.
От взискател ДФ „Земеделие“ по електронен път чрез услугата „Приемане на актове,
от които произтича публично вземане от външни взискатели“ е постьпило заявление
за принудително събиране спрямо лицето Б.Д.. Искането е на база нотариална покана
изх. №01-163-6500/140 от 03.02.2015г., която е била предмет на разглеждане за
законосъобразност по адм. дело № 404/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив
и адм. дело № 10477/2016 г. по описа на ВАС – Четвърто отделение.
В мотивите си административният орган е приел,
че нотариалната покана съставлява годно изпълнително основание, тъй като представлява
волеизявление, представляващо акт, който притежава всички белези на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и който засяга правото на жалбоподателя
да получи финансово подпомагане в одобрения размер. В мотивите е посочено, че съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, на която се позовава и жалбоподателя публични са вземанията
за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, конто възникват въз основа на административен
акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите
и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото
на Европейския съюз. По тези съображения е оставил без уважение подадената
жалба против разпореждането за присъединяване.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК това е директорът на компетентната
териториална дирекция. При издаването на обжалваното решение административният
орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението
е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването му, така и правните основания – чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Съдът
намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни
за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
В разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК
законодателят посочва, че в производството по събиране на публични вземания могат
да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено
с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.
Присъединяването се допуска с разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне
на разпределението на събраните суми. Съобразно горното при събирането на публични
вземания, публичния изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече
изпълнително производство, ако са налице нормираните изисквания за това. На първо
място, необходимо е новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично
вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог
или кредитор упражнил право на задържане като заедно с това да е спазено и условието
да не е изготвено разпределение на събраните суми. При наличие на тези предпоставки
преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително
дело, законът е предоставил на публичния изпълнител, като последният следва да установи
дали е налице годен титул за изпълнение.
В случая няма спор по отношение на това,
че спрямо Б.Н.Д. вече има образувано изпълнително дело в ТД на НАП - Пловдив офис
Пазарджик, както и това, че разпореждането за присъединяване е издадено от компетентен
публичен изпълнител в предвидената от закона форма. Спорен е въпросът
издадената нотариална покана представлява ли годно изпълнително основание
по смисъла на чл. 162 от ДОПК.
Съдът намира, че правилно
административният орган е възприел нотариалната покана за годно изпълнително основание,
тъй като представлява волеизявление, представляващо акт, който притежава всички
белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Такова
е и становището на Върховния административен съд по адм. дело № 10477/2016 г. по
описа на ВАС – Четвърто отделение, с което е оставено в сила решението по адм. дело
№ 404/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК принудително
изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, декларация, подадена от задължено
лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
актове по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК, влязло в сила НП, влезли в сила решения, присъди
и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета
на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна
банка, разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен
институт, независимо дали е обжалвано, и разпореждане по чл. 211, ал. 3 от ДОПК.
За да се упражни и за да бъде законосъобразно присъединяването, преценката на съда
се свежда до установяване наличие на условията визирани в чл. 217 от ДОПК.
В настоящия случай
е налице годно изпълнително основание, а именно влязло в сила решение по адм. дело
№ 10477/2016 г. по описа на ВАС – Четвърто отделение, с което е оставено в сила
решението по адм. дело № 404/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразно взискателя е предявил за принудително събиране пред НАП своето вземане
спрямо Б.Д. досежно наличието на годен изпълнителен титул, каквото е влязлото в
сила съдебно решение.
Не е спорно по делото, че са налице
публични държавни вземания, които следва да се съберат по реда на ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители „Вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК”.
Издадената нотариална покана според ВАС има характера на административен акт, за
това и вземанията по нея подлежат на събиране по реда на ДОПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
правилна е преценката на публичния изпълнител, че са налице предпоставките за присъединяване
на взискателя към образуваното изпълнително производство, тъй като се касае за публични
вземания, които не са погасени в законоустановения срок. В тази връзка е неоснователно
направеното от жалбоподателя възражение, че липсва изпълнителен титул по отношение
на присъединените публични вземания.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Д., ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. А. САК, със съдебен адрес ***, офис 1 против Решение № 55/26.02.2021 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане за присъединяване
с изх. № С210013-105-0024090/01.02.2021 г. по изп. дело № *********/2020 г. по описа
на ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.Н.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив направените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/