Р Е
Ш Е Н
И Е № 555
08.06.2020г.,гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:Фаня
Рабчева
Св.Узунов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева въззивно гр.д.№ 233/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Делото
е на повторно разглеждане от въззивния съд след отменителното Решение № 17/
29.01.2020г. постановено по гр.д.№ 1748/
2019г. по описа на ВКС – I ГО, с което е
отменено предходно постановеното Решение № 236/ 22.02.2019г. по в.гр.д.№ 2123/
2018г по описа на ПОС, с което е обезсилено Решение № 280/ 13.06.2018г.
постановено по гр.д.№ 1681/ 2016г по описа на АРС, като делото е върнато от
касационната инстанция за ново разглеждане от ПОС.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на В.Т. *** против Решение № 280/ 13.06.2018г. постановено по
гр.д.№ 1681/ 2016г по описа на АРС – I гр.с, с което е отхвърлен предявен от
жалбоподателката против В.А.П. и М.Г.П.,***
, иск за признаване на относителна недействителност спрямо нея на договор за дарение на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху 1/3
ид.ч. от ПИ № 00702.514.264 по КК на гр.Асеновград, с адм.адрес: *** с площ от
307 кв м, ведно със СОС в сграда с идентификатор № 00702.514.264.2.8 по КККР на
посочения адм.адрес ***, намиращ се в сграда №2, с предназначение жилище,
аапартамент, брой на нива на обекта 1, с площ 123,09 кв м, прилежащи части,
приземна стая, ведно с 1/3 ид.ч. от тванско помещение и 1/3 ид.ч. от изба, при
описани граници на имота, както и върху СОС с идентификатор 00702.514.264.2.4,
намиращ се в сграда №2, разположен в
същата сграда с предназначение гараж, брой нива на обекта 1, посочена в
документа с площ 28,47 кв м, с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.ч. от
таванско помещение и 1/3 ид.ч. от изба, ниво 1, при описани съседи на имота,
оформен с НА № 79, том II, дело № 263/ 2015г. по описа на Нотариус Светлана
Кожухарова, район на действие АРС; както и договор за покупко-продажба на
правото на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху същия ПИ № 00702.514.264 по КК на гр.Асеновград с площ от
307 кв м, ведно с ½ ид.ч. от
правото на собственост върху СОС в същата сграда № 2 с идентификатор №
00702.514.264.2.8 по КККР на посочения адм.адрес ***, с предназначение жилище,
апартамент, брой на нива на обекта 1, с площ 123,09 кв м, прилежащи части,
приземна стая, ведно с 1/3 ид.ч. от таванско помещение и 1/3 ид.ч. от изба, при
описани граници на имота, както и върху СОС с идентификатор 00702.514.264.2.4, намиращ се в сграда №2, разположен в
същата сграда с предназначение гараж, брой нива на обекта 1, посочена в
документа с площ 28,47 кв м, с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.ч. от
таванско помещение и 1/3 ид.ч. от изба, ниво 1, при описани съседи на имота,
оформен с НА № 79, том II, дело № 263/ 2015г. по описа на Нотариус Светлана
Кожухарова, район на действие АРС; допусната е съдебна делба между
страните върху имотите: СОС в сграда с
идентификатор 00702.514.264.2.8 с прилежащите части: приземна стая, 1/3
ид.ч. от таванско помещение и 1/3 идеална част от изба, ВЕДНО с 1/3 ид.ч. от
ПИ № 00702.514.264 по КК на
гр.Асеновград, с адм.адрес: *** с площ
от 307 кв м, с описани граници при КВОТИ: за В.А.П. – ¼ ид.ч.; за В.А.П.
и М.Г.П. – общо 2/4 ид.ч. в режим на СИО и за В.Т.Т. – ¼ ид.ч.
Поискано е с въззивната жалба отмяна на
обжалваното решение на АРС, връщане на делото на първоинстанционния съд за
произнасяне по възражение за намаляване на дарения и нищожност на сделки с
нот.акт № 83, д.№ 531/2015г. и нот.акт № 126 н.д.№ 568/ 2015г. и евентуално
поискано уважаване на предявен инцидентно установителен иск и възражения за
нищожност, като се иска отхвърляне на иска за делба.
Писмен
отговор от въззиваемите В.А.П. и М.Г.П.,***, представлявани от адв.К.А., не е
постъпил. По същество е заявено становище, с което се иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима, подлежи на разглеждане по същество.
Ищците
В.А.П. и М.Г.П.,***, първоначално чрез пълномощника си адв.Д.А., са предявили
иск против по чл.34 ЗС против В.Т. *** допускане и извършване на делба на
недвижимите имоти: СОС 00702.514.264.2.8
с площ от 123,09 кв м, представляващ жилище в сграда №2 ,
разположена в ПИ с № 00702.514.264, с прилежащи части : приземна стая, 1/3
ид.ч. от таванско помещение и 1/3 ид.ч. от изба; КАКТО И 1/3 ид.ч. от ПИ с № 00702.514.264 по КККР,
одобрени със Заповед 300-5-52/ 08.07.2004г на ИД на АК, с площ от 307 кв м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с разположена в имота сграда №2, в която се намира СОС.
Делбата е поискана за допускане при квотите: за СОС с идентификатор
00702.514.264.2.8 – ½ ид.ч за В. А.П., ¼ ид.ч за М.Г.П. и ¼ ид.ч. за В.Т.Т.; по
отношение на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 00702.514.264 : 1/6 ид.ч. за В.А.П.,
1/12 част за М.Г.П. и 1/12 ч. за В.Т.Т..
Искът
за делба се основава на обстоятелствата за наличие на съсобственост между
страните по делото, като основанието за собственост на съделителя В.П. се
основава на сделка : договор за дарение на НИ , обективиран в НА № 83/ 2015г.
на СВ – Асеновград и договор за покупко – продажба на НИ, обективиран в НА №
126/ 2015г. на СВ-Асеновград; за М.П. -
въз основа на договор за покупко –продажба, обективиран в НА № 126/ 2015г. на СВ-Асеновград, а за В.Т.Т.
– по наследяване от майка й И.А.Т..
В
срока за отговор ответницата В.Т. депозирала искова молба за предявяване на
инцидентен установителен иск против ищците и лицето Т.Т., нейн баща, с която
поискала прогласяване на основание чл.76 ЗН
относителна недействителност на сделкте, обективирани в НА № 83/ 2015г. и № 126/ 2015г. и тяхното
обезсилване въз основа на обстоятелствата, че В. и Т.Т. са наследници по закон
на И.Т., починала на ***г. и на П.Т.П., починал на ***г., след смъртта на които
В. и Т. Т. станали съсобственици по наследство както на имотите, предмет на
предявения иск за делба, така и на други недвижими имоти и движими вещи,
последните намиращи се в процесния делбен недвижим имот. Поради извършените от
Т.Т. разпоредителни сделки е поискано на
основание чл.76 ЗН и ТР №1/ 2004г. признаването им за относително
недействителни спрямо ответницата В.Т..
Вследствие на това посоченото лице е конституирано по делото като страна, а от
ищцовата страна така предявения от ответницата иск е оспорен, вкл. качеството
на наследници на ответницата В.Т. и Т.Т. на починалото лице П.Т.П., дядо на
ответницата по иска за делба. С оглед характера на съсобствеността между
страните по делото е формулирано възражението за наличие на изключението на
разпоредбата на чл.76 ЗН, прието в трайна съдебна практика, както и ТР № 72/
1986 по гр.д.№ 36/ 85 г. на ОСГК на ВС на РБ, което не е обявено за изгубило
сила с ТР № 1/ 2004г.на ОСГК на ВКС.
С
писмена молба от 23.01.2018г. ответницата по предявения иск при условията на
евентуалност е поискала намаляване на дарението, извършено с нот.акт № 83/
2015г. до размера на запазената й част.
При
постановяване на обжалваното решение районният съд се е основал на
неприложимост на разпоредбата на чл.76 ЗН, приложима само за актовете на
разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не по
отношение на съсобственост, възникнала на други основания, с оглед ТР № 72/
1986г по гр.д.№ 36/85 г. на ОСГК. Приета е неприложимостта на възражението за
намаляване на дарението, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи,
притежавани от Т.Т., дарени на В.П., вкл. поради това, че последният не може да
упражни правото си по чл.34 ЗН, както и евентуалната приложимост на чл.32-33 ЗН. Искът за делба е уважен , като е допусната делба върху процесния имот при
квоти – ¼ ид.ч за В.А.П., общо 2/4 ид.ч. за В.П. и М.П. и ¼ ид.ч.
за В.Т..
При
първоначалното разглеждане на спора между страните въззивният съд е отчел
установените по делото и безспорни факти относно придобитите права от ищеца В.П.
по силата на безвъзмездната сделка – дарение от дарителя Т.Т. в размер на
¼ ид.ч., както и тези заедно със съпругата си М.П. в резултат на
възмездна сделка – покупко-продажба в размер на ½ ид.ч. върху процесния имот; отбелязано е правилното
конституиране на лицето Т.Т./ баща на ответницата/ по предявения инцидентен
установителен иск по чл.76 ЗН, при отхвърляне на която претенция е
пропуснато отчитането на
обстоятелството, че това лице е починало в хода на процеса / 24.02.2017г./; по
предявения евентуален иск с характер на възражение за намаляване на дарението,
направено от Т.Т. в полза на ищеца В.П., във връзка с реализиране право ответницата за възстановяване на запазената
част от наследственото имущество на баща й Т.Т., е отчетето от въззивният съд,
че същта е приела наследството по опис, вписан в особената книга по чл.49 ЗН,
което е предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на
запазената част от наследството когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания; в тази връзка е прието, че
по това възражение първоинстанционния съд не се е произнесъл, вкл. с изричен
диспозитив и който въпрос представлява преюдициален като част от фактическия състав
по придобиване на претендраните от ответницата собственически права и който е в
обуславяща връзка по определяне обема на правата на всеки един от
съсобствениците, поради което обжалваното решение било постановено като по
непредявени искове е недопустимо, поради което същото е обезсилено и върнато на
районния съд за произнасяне.
Така
изложените от въззивния съд при първоначалното разглеждане на спора съображения
не са споделени от касационната инстанция в отменителното решение, вкл. по
въпроса недопустимо ли е постановено по
непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на
направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до
размера на запазената му част от наследството е прието следното: В делбеното производство
всеки съделител може да възрази против правото на някой от останалите да
участва в делбата, против размера на неговия дял, както и да оспори наличието
на съсобственост, заявявайки допустимите по чл.343 ГПК оспорвания, респ.
самостоятелните си права върху имуществото, предмет на делбата. С решението по
допускане на делбата съдът на първо място се произнася по въпроса налице ли е
съсобственост върху имуществото, предмет на делбеното производство между
участващите в него лица. Ако приеме, че имуществото, предмет на делбата е
съсобствено между съделителите, съдът се произнася и по въпроса каква е частта
на всеки един от тях, след като разреши всичко своевременно наведени и
допустими оспорвания, касаещи наличието на съсобственост и правата на съделителите,
включително исканията за възстановяване на запазена част от наследството чрез
намаляване на завещателни и дарствени разпореждания. Произнасянето по иска за
делба включва произнасяне и по възраженията, касаещи наличието на съсобственост
и правата на съделителите в съсобствеността, резултатът от което се отразява в
диспозитива на решението по чл.344, ал.1 ГПК. Последователно и непротиворечиво
ВКС приема, че искането за възстановяване на запазената част от наследството
може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или чрез
възражение / решение № 36/ 01.04.2011г по гр.д.№ 125/ 2010г. I ГО, решение № 177/ 28.05.2011г. по гр.д.№ 844/ 2010г. II
ГО и др./ , както и самостоятелно преди предявяване на иска за делба. Искането
за възстановяване на запазената част от наследството може да бъде заявено в
делбеното производство под формата на иск, като още в исковата молба
съсобственикът заявява, че желае да упражни това свое потестативно право по
причина, че наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез дарение или
завещание в полза на друго лице. Искането може да бъде заявено под формата на
възражение от страна на ответника, ако с исковата молба е представено завещание
или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение, на които ищецът основава
правото си да иска делба на съсобственото имущество, както и ако друг съделител
представи извършено в негова полза от наследодателя завещание или акт,
обективиращ дарение. Искането може да да бъде заявено под формата на възражение
и от предявилото иска за делба лице, ако друг съделител представи изготвено в
своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да
разгледа искането по същество незвисимо дали е заявено под формата на иск или
под формата на възражение в делбеното производство, ако то изхожда от лице,
имащо качеството на наследник с право на запазена чест по смисъла на чл.28 ЗН,
доколкото е възможно възстановяването на запазената част да се извърши по
начин, променящ правата на съделителите в съсобствеността. Ако искането е
заявено своевременно под формата на възражение в делбеното производство, но
първоинстанционният съд не се произнесъл по него, при обжалване на
първоинстанционото решение в частта, по предявения иск за делба на имуществото,
предмет на завещателното или дарствено разпореждане, въззивният съд е длъжен да
се произнесе по възражението, тъй като естеството на двете претенции / за
възстановяване на запазена част от наследството и за съдебна делба/ в подобна хипотеза налага съвместното им
разглеждане. Първоинстанционното решение в подобнаа хипотеза не е недопустимо,
тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения иск за делба.
Непроизнасянето от страна на първоинстанционния съд по възражение на ответника
в производството, вкл. и в производство по съдебна делба, не прави
постановеното решение недопустимо, независимо от естеството на възражението
/правопогасяващо, правопроменящо или правоизключващо/. Според трайната съдебна
практика, последователна и непротиворечива на ВКС, съдът следва да постанови
изричен диспозитив по направено по реда
на чл.30 ЗН възражение, но липсата на подобен диспозитив в решението на
първоинстанционния съд при наличие на мотиви за неоснователност на
възражението, не прави решението недопустимо, доколкото произнасяне по въпроса
за притежаваните от съделителите права в съсобствеността се съдържа и в
диспозитива на решението по допускане на делбата в частта му, с която са
определени делбените им права. В подобна хипотеза, ако въззивният съд приеме
искането по чл.30 ЗН за основателно, ще следва да отмени първоинстанционното
решение и да постанови диспозитив, с който да възстанови запазената част от
наследството, както и диспозитив по допускането на делбата. В настоящия случай
в мотивите на първоинстанционния съд е прието, че възражението за намаляване на
извършеното от наследодателя Т.Т. дарение не следва да бъде разглеждано, тъй
като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от наследодателя,
съответно дарени на В.П., поради което последният не би могъл да упражни
правото си по чл.34 ЗН. Така изложените съображения сочат, че според първоинстанционния
съд възражението е неоснователно, но дори и да се приеме, че
първоинстанционният съд е приел искането за възстановяване на запазената част
на В.Т. от наследството на Т.Т. за недопустимо, резултатът би бил идентичен,
доколкото съдът не може да прекрати производството по делото в частта по
направено от ответника възражение. И доколкото производството по претенцията за
възстановяване на запазената част от наследството дори и формално не е
прекратено, след като тази претенция е предявена при условията на евентуалност
спрямо иска по чл.76 ЗН и този иск е отхвърлен, въззивният съд е следвало да се
произнесе по същество първо по основателността на този иск и ако приеме същият
за неоснователен, да прецени основателна ли е заявената чрез възражение
претенция за възстановяване на запазената част на В.Т. от наследството на Т.Т.,
след което да се произнесе налице ли е съсобственост върху имота, предмет на
делбата, между кои лица и каква е частта на всеки съделител в
съсобствеността.
Ищците В.А.П. и М.Г.П. са предявили срещу В.Т.Т. иск за делба въз основа
на обстоятелството, че са придобили права в съсобственост върху процесните имоти
по сключен договор за дарение, обективиран в НА№ 83/ 2015г на СВ-Асеновград
относно съделителя В.П., както и по договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 126/2015г на СВ – Асеновград за съделителите В. и М. П..
При
условията на чл.212 ГПК в срока за отговор по исковата молба за ответницата по
предявения иск на 26.10.2016г. В.Т. е предявила против ищците В. и М. П. и Т.Т./
прехвърлител по сключените през 2015г договори/ иск за прогласяване относителна
недействителност на извършените с договорите разпореждания за относително
недействителни спрямо нея по реда на
чл.76 ЗН въз основа на обстоятелството, че процесните имоти са съсобствени
между нея и Т.Т. по наследство.
В хода на процеса на 24.02.2017г.
конституираният като страна в процеса с оглед възражението по чл.76 ЗН Т.Т. е
починал, видно от представеното по делото Удостоверение за наследници от
08.03.2017г. на Община - Асеновград, съобразно което единствен негов наследник
е ответницата В.Т. /синът на наследодателя П.Т. починал на ***г., неженен и без
деца/. На 23.01.2018г преди първото по делото заседание ответницата предявила
възражение за намаляване на дарението по чл.30 ЗН, направено от наследодателя й Т.Т. в полза на ищеца В.П..
По предявения иск /възражение/
на основание чл.76 ЗН.
Искането за допускане до делба на
процесните имоти в претендираните квоти за страните се основава на съществуваща
съсобственост между страните, която собственост върху тези имоти е възникнала в
резултат на различни правопораждащи юридически факти : за ищеца В.П. въз основа
на дарствено разпореждане по НА №79/2015г. и покупко- продажба по НА
100/2015г. и двете с прехвърлител – наследодателя на
ответницата В.Т. – Т.Т., като възмездната сделка реализирана по време на брака
с ищцата М.П., поради което на същото придобивно основание последната е
придобила права на собственост върху тези имоти, а ответницата Т. – по силата
на наследяване от майка си – И.Т..
С въззивната жалба относителната
недействителност на дарствената разпоредителна сделка по НА № 79/ 2015г. е
поддържана с аргумент от т.2- предложение последно на ТР № 72/ 09.04.1986г. на
ОСГК на ВС, постановявала, че “ …Ако наследодателят е бил съсобственик с трето
лице или вещта / имотът/ е била обект на СИО, чл.76 не създава ограничения нито
за съсобственика, нито за преживелия съпруг при извършване на актовете на
разпореждане на тяхна страна с притежаваните права на собственост на лично
основание. Затова нищожен по смисла на чл.76 ЗН ще е актът на разпореждане само
със сънаследствения дял…”.
Разпоредителните сделки от наследотателя на ответницата са извършени
през 2015г., към който момент е постановено актуалното ТР №1/19.05.2004г по
гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС, с т.1 на което е обявено за “загубило сила ТР
72/85 ОСГК на ВС” вкл. в частта на посочената т.2 – предложение последно на
тълкувателното решение, на което жалбоподателят се позовава. Следователно на
претендираното основание атакуваните разпоредителни сделки не подлежат на
коментар. По силата на актуалното ТР №1/19.05.2004г по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК
на ВКС легитимирани да се позозават в делбеното производство на относителна
недействителност на актовете на
разпореждане, изцяло или отчасти, с отделна наследствена насаледствена
вещ / права върху вещи/, са само съделители – сънаследници, неразпоредили дела
си. В настоящата хипотеза съделителителите не се явяват и сънаследници въз
основа на един и същ правопораждащ юридически факт – наследяване, поради което
основателно се явява възражението на ищцовата страна, че доколкото между
страните в настоящия процес е налице “комбинирана съсобственост” по смисъла на
т.8 от ТР №1/19.05.2004г по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС, исканото по реда на
чл.76 ЗН обявяване на относителна недействителност на извършените от
наследодателя на ответницата разпореждания с процесните имоти не намира
приложение. “Разпоредбата на чл.76 ЗН е приложма само за актове на
разпореждане, извършени с наследствена вещ, но не и по отношение на
съсобственост, вэзншкноло но други основания или в резултат на повче от един
юридически факт, защото в тези хипотези целта на чл.76 ЗН- имотът да остане в
наследствената маса и да бъде поделен само между наследниците, не може да бъде
постигната”./ така Определение № 238/ 08.05.2018г. по гр.д.№ 3170/ 2017г. на
ВКС – I ГО/.
Прехвърлителят по процесните разпоредителни сделки от 2015г. и
наследодател на съделителката В.Т. – Т.Т. е починал в хода на процеса, поради
което първата в качеството си на низходящ се явява легитимирана съобразно
чл.29, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 ЗН при упражняване право на запазена част
на искането на основание чл.30, ал.1 ЗН, предвиждащо правната възможност на
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, да може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Доколкото в случая правото по чл.30, ал.1 ЗН се упражнява спрямо лица, които не
са наследници по закон, то се явява спазено изискването на чл.30, ал.2 ЗН с
оглед представеното по делото доказателство
за приемане на наследството по опис – Удостоверение изх.№ 1637/
02.05.2017г. на РС- Асеновград, видно от което в специалната книга на съда по
реда на чл.61, ал.1 и чл.49 ЗН е вписано приемането на наследството от В.Т. ***.
Видно от доказателствата по делото искането по чл.30, ал.1 ЗН е направено при
условията на евентуалност при неоснователност на искав/ъзражението/ по чл.76 ЗН
с молба от 23.01.2018г. до първото съдебно заседание по делото, като същото е
формулирано с искане да бъде намалено дарението по Акт № 83 дело 531/ 2015г. до
размера на запазената част, който акт на вписване в СВ-АВ касае НА № 79/ 2015г
на нотариус Св.Кожухарова, район на действие АРС относно разпоредителната
сделка на идеални части от НИ чрез дарение, направено от наследодателя на
ответницата В.Т. в полза на първия ищец по делото В.П. на процесния ПИ, ведно с
двата СОС в него – апартамент и гараж.
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН частта от
наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя,
която принципно се определя по реда на чл.31 ЗН, както и по този ред се
определя и размерът на запазената част на наследника, съответно чрез образуване
на една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението н наследството по чл.12, ал.2, след което се
прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за
движимите.
Видно
от приложените доказателства по делото наследодателят на ответницата е извършил
в полза на първия ищец В.П. множество безвъзмедни разпоредителни сделки на
земеделски недвижими имоти, които не са предмет на делбата. Действително
съобразно чл.34 ЗН когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота,
намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в даден
му от съда срок, постъпва се по реда на чл.32-33. Доколкото в случая не е
упражнено право на избор на надареното лице принципно би бил приложим реда по
чл.33 ЗН, но предмет на процесната делба не е цялото наследствено имущество на
наследодателя, което следва да участва във формиране на наследствената маса по
чл.31 ЗН като база за определяне на разполагаемата част по чл.28 ЗН, съответно
запазената част на наследника, доколкото запазената част е цифрова величина,
дроб, но от общата стойност на наследствената маса, формирана от цялото
имущество на наследодателя, определена по реда на чл.31 ЗН, а не от конкретен
имот, вкл. доколкото е недопустимо
възстановяване на запазена част чрез намаление на дарението да става чрез
обикновена дроб, посочена в разпоредбата
на чл.29 ЗН.
На следващо място формираните оплаквания
за процесуални нарушения, свързани с непроизнасяне на съда относно формулирани
основания по чл.26 ЗЗД за нищожност на процесните сделки – заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание,
привидност на договорите, са недоказани. Видно от проведеното първо съдебно
заседание по делото тези искания/възражения не са приети за разглеждане в
процеса, поради което са останали извън предмета на разглеждания правен спор и
липсва основание за произнасяне от съда.
По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди.
Водим
от горното на основание чл.271, ал.1,
пр.I ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
280/ 13.06.2018г. постановено по гр.д.№ 1681/ 2016г по описа на Асеновградски
районен съд – I гр.с. , с
което е отхвърлен предявеният иск от В.Т.Т., ЕГН ********** *** против В.А.П., ЕГН ********** и М.Г.П., ЕГН ********** ***,
за признаване на относителна недействителност спрямо нея на договор за дарение
на ¼ идеална част от правото на собственост върху 1/3 идеална част от
поземлен имот №00702.514.264.
по кадастралната карта на ***, площ: 307 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 1527, при съседи: № 00702.514.217,
00702.514.263, 00702.514.265, 00702.514.157; върху самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.514.264.2.8 по КККР на ***, намиращ се в сграда №2,
разположена в поземлен имот №00702.514.264, предназначение: жилище, апартамент,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 123,09 кв.м., прилежащи
части: приземна стая, 1/3 ид.ч. от таванско помещение и 1/3 идеална част от
изба, стар идентификатор: няма, ниво:1,съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – няма, под обекта 00702.514.264.2.7, над обекта: няма и върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.514.264.2.4, намиращ се в сграда №2,
разположена в поземлен имот №00702.514.264, предназначение: гараж в сграда,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 28,47 кв.м., прилежащи части:
приземна стая, 1/3 ид.ч. от таванско помещение и 1/3 идеална част от изба, стар
идентификатор: няма, ниво:1,съседни самостоятелни обекти: на същия етаж –
00702.514.264.2.3 и 00702.514.264.2.5, под обекта – няма, над обекта:
00702.514.264.2.6, оформен с нотариален акт №79, том ІІ, дело №263/2015г. по
описа на нотариус Светлана Кожухарова, с район на действие Районен съд
Асеновгард, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №234 и договор за
покупко-продажба на правото на 1/6 идеална част от правото на собственост върху
от поземлен имот №00702.514.264.
по кадастралната карта на гр. ***, площ: 307 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 1527, при съседи: № 00702.514.217,
00702.514.263, 00702.514.265, 00702.514.157; ½ идеална част от правото
на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.514.264.2.8 по КККР на ***, намиращ се в
сграда №2, разположена в поземлен имот №00702.514.264, предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 123,09 кв.м.,
прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.ч. от таванско помещение и 1/3 идеална
част от изба, стар идентификатор: няма, ниво:1,съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж – няма, под обекта 00702.514.264.2.7, над обекта: няма и ½
идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.514.264.2.4, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен
имот №00702.514.264, предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта:1,
посочена в документа площ: 28,47 кв.м., прилежащи части: приземна стая, 1/3
ид.ч. от таванско помещение и 1/3 идеална част от изба, стар идентификатор:
няма, ниво:1,съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 00702.514.264.2.3 и
00702.514.264.2.5, под обекта – няма, над обекта: 00702.514.264.2.6, оформен с
нотариален акт №100, том ІІ, дело №283/2015г. по описа на нотариус Светлана
Кожухарова, с район на действие Районен съд Асеновгард, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №234, и с което е ДОПУСНАТА съдебна делба между В.Т.Т., ЕГН **********
***, В.А.П., ЕГН ********** и М.Г.П.,
ЕГН ********** *** на следната недвижима вещ: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.514.264.2.8 по КККР на ***, намиращ се в сграда №2,
разположена в поземлен имот №00702.514.264, предназначение: жилище, апартамент,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 123,09 кв.м., прилежащи
части: приземна стая, 1/3 ид.ч. от таванско помещение и 1/3 идеална част от
изба, стар идентификатор: няма, ниво:1,съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – няма, под обекта 00702.514.264.2.7, над обекта: няма, ведно с
1/3 идеална част от поземлен
имот №00702.514.264.
по кадастралната карта на ***, площ: 307 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 1527, при съседи: № 00702.514.217, 00702.514.263,
00702.514.265, 00702.514.157, ПРИ КВОТИ:
-
за В.А.П. – 1/4 идеални части;
-
за В.А.П. и М.Г.П. – общо 2/4 идеални части в режим на съпружеска
имуществена общност;
-
за В.т.Т. – 1/4 идеална част.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: